О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 08 юли 2020 година.
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на осми юли юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
Разгледа докладваното от
съдията Красимир Василев,
в.ч.гр.дело № 1363, по описа на ВОС за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба
на адв.К. /БАК/, като
процесуален представител на К.Н.Д., действаща
чрез своята майка и законен представител в лицето на Д.А.Д. против Решение №
355 от 24.01.2020 година, постановено по гр.дело № 12 081/2019 година, по описа
на ВРС, с което е което е разпоредено да се впише с
Книгата по чл.49 от ЗН, че К.Д. е приела по опис наследството от Никола Димов
Джамбазов с активи в размер на 402 009 лева и пасиви в размер на
1 099 158.16 лева.
В жалбата се излага, че атакувания акт се явява неправилен
и че следва да бъде отменен.Излага се, че наследник и то непълнолетен не може
да бъде Съдружник в дружество и че това следва да е дееспособно физическо и/
или юридическо лице.Изложено е още, че ТД не осъществява дейност още от 2013
година и че описаните от експерта
имущества са били продадени на търг ; че непълнолетната не може да наследи
дружествен дял и че не може да изрази воля в тази насока.По същество искането е
решението да бъде отменено и спора да се реши по същество.
С нова молба Вх.№ 16 509 от 23.06.2020 година
молителката К.Н.Д., чрез своята майка и законен представител, в лицето на Д.Д. е заявила, че оттегля Заявлението си за приемане по опис
на наследството, останало от нейния баща Никола Димов Джамбазов, починал на
26.06.2019 година.
След проверка на обжалвания
акт, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС
установи следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното
производство е било образувано по искова молба на К.Н.Д.,
чрез своята майка и законен представител, в лицето на Д.Д.,
с което тя настояла да приеме по опис наследството останало от нейния покоен
баща - Никола Димов Джамбазов, починал на 26.06.2019 година.Пред ВРС представи
нужните доказателства в тази насока и поискала да се извърши опис на това
наследство.
По разпореждане на
решаващия съд е била изготвена Съдебно оценителна експертиза, която установила,
че дължимата от покойния Джамбазов сума далеч надхвърля наличието на активите
му.С атакуваното решение, съдът е уважил молбата на молителката, като заявил,
че в особената Книга по чл.49 от ЗН следва да се впише, че активите са в размер
на 402 009 лева и пасиви в размер на 1 099 158.16 лева.
Становището на съда е следното:
Съобразно установената законова практика, приемането
на наследство е едностранен акт, с който наследникът изразява воля да го
придобие. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо като изричното приемане
се извършва с писмено изявление, отправено до районният съдия по местооткриване на наследството, а мълчаливото – с действия,
които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството. Приемането
на наследството по опис има значение само за отговорността на наследника, но
същото е и в интерес и на третите лица. С оглед нормата на чл.61 ал.2 от ЗН
недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само
по опис.Производството по открито наследство е особено производство,
уредено в Част шеста Охранителни производства, Глава Петдесет и втора от ГПК и
освен особените разпоредби на чл.533 – 559 ГПК приложение намират и Общите
правила на охранителните производства, които се характеризират с безспорност, едностранност, със същите съдът указва на молителя съдебно
съдействие при правомерно упражняване на гражданските права и цели да породи
изгодни за него правни последици. Атакуваният съдебен акт, с който се твърди
вписване в особената книга на изявлението за приемане на наследството по опис,
по същество не засяга чужда правна сфера доколкото описът има само доказателствено значение и цели да отдели имуществото на
наследника от това на наследодателя. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК предвижда, че съставянето на
опис на наследственото имущество има за последица отграничаване
на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт
от имуществото на призованите към наследяване лица.На следващо място съгласно
разпоредбата на чл.537 ал.1 ГПК решението на съда в охранително производство, с
което се уважава молбата на молителя не подлежи на обжалване, тъй като се касае за акт
на съдействие от страна на съда. В защита на третите лица е предвидена
разпоредбата на чл.537 ал.2 ГПК, съгласно която, когато актът засяга правата на
трети лица, породеният от това спор се разрешава по исков ред като искът се
предявява срещу лицата, които се ползват от акта. Предвид характера на
охранителното производство и това, че актът не се ползва със сила на пресъдено
нещо, разпоредбата на чл.537 ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени,
респ. измени, порочен охранителен акт като последица от разрешен по исков ред
спор за материално право – чл.537 ал.2 ГПК се отнася до уредена от закона
правна последица от уважаването на иск за материалното право, засегнато от
охранителния акт (така Решение № 49 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1957/2017 г., II г. о., ГК, решение № 138/21.05.2015 г. по гр. д. № 799/12 г.
на ВКС, II г. о.).
В конкретния случай е повече от ясно, че постановения
от първоинстанционния съд съдебен акт е охранителен, тъй като е издаден в
рамките на охранителното производство по чл.61 ЗН, вр.чл.553 – 559 ГПК. Като
такъв за него се прилагат общите правила за охранителните производства и доколкото
определението на ВРС е положително, т. е. уважена е молбата на частната жалбоподателка за приемане наследството на общия им
наследодател по опис, то същото не подлежи на обжалване по аргумент от чл.537
ал.1 ГПК.
От друга страна обаче,
във връзка с конкретно наведените в частната жалба доводи, настоящият съдебен
състав намира че следва да добави следното:
На първо място,
определението на първоинстанционния съд, в качеството му на охранителен акт, не
се ползва със сила на пресъдено нещо относно обема на включеното в наследството
на дадено физическо лице имущество, а има доказателствена сила само относно
вида, количеството и стойността на описаните имоти и вещи. Следователно
съдебният акт на районния съдия в производство по чл.61 ЗН е достатъчно да
съдържа единствено волеизявление за вписване, след като законодателят е вменил
в правомощията на съда само това. Ето защо спорът дали дадено имущество
действително е включено в наследството на дадено физическо лице, т. е. въпросът
за собствеността и нейния обем, се решава не в охранителното производство, а в съдебното
производство по конкретно възникнал правен спор, свързан с тези въпроси.
В съответствие с Определение № 137 от 16.03.2012 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 382/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева е дадено
разяснение, че акта , с които завършва съответното охранително производство
може да бъде оттеглен от постановилия го съд, по реда на чл.253 ГПК.В подадената от частните
жалбоподатели в настоящото производство молба (частна жалба) от 10.02.2020
година, по същество има искане именно за изменение и отмяна на постановения от
първоинстанционния съд охранителен акт, на основание чл.253 ГПК, по което
компетентен да се произнесе, след извършване на преценка за основателност е
ВРС.Ето защо, ВОС намира, че жалбата се явява недопустима и по тази причина
въззивната жалба следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство
да се прекрати.
С оглед на
изложеното, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба Вх.№ 11
523 от 10.02.2020 година, на адв.К., като процесуален представител на К.Н.Д., действаща
чрез своята майка и законен представител в лицето на Д.А.Д. против Решение № 355 от 24.01.2020 година, постановено
по гр.дело № 12 081/2019 година, по описа на ВРС и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – град Варна, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: