Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на четвърти
юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Стоян Колев
при секретаря АННА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 400 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба с вх. №
2881/22.02.2022 г. на К. ИВЕМО ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление в гр. Варна п.к. 9010, Приморски ул. ПЕТЪР Р. № 36, вх. Г, ет. 3,
ап. 77, представлявано от К.И.Т. - управител, против Ревизионен акт №
03000321001563-091-001/04.10.2021 г., издаден от С.С.А.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна и Р.Д.Ж.на длъжност „Главен инспектор по
приходите“, в частта с която е потвърден с Решение № 289 от 16.12.2021 г.,
издадено от С.Х.П.- директор на дирекция „ОДОП“ – Варна и с който на
дружеството са определени допълнителни задължения за:
1. Корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2017 г. в размер на
829,26 лв. главница и 295 лв. лихва;
2. Задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ в общ размер на 34 676.75 лв.
главница и 18 978.98 лв. лихва, както следва: за данъчен период за месец 01-03.2016
г. в размер на 29 817.00 лв. главница и 16 426,06 лихва и за данъчен период м.
04-06.2016 г. в размер на 4 859,75 лв. главница и 2 552.92 лихва;
3. Задължения за ДДС по ЗДДС в общ размер на 12 244.86 лв. главница и 5
242.66 лв. лихва, от които както следва: за данъчен период м 01.2017 г. в
размер на 1 159.05 лв. главница и 545.12 лв. лихва; за данъчен период м 02.2017
г. в размер на 653.70 лв. главница и 302.36 лв. лихва; за данъчен период м
03.2017 г. в размер на 1 303,46 лв. главница и 591.65 лв. лихва; за данъчен
период м 04.2017 г. в размер на 682,98 лв. главница и 304.33 лв. лихва; за
данъчен период м 05.2017 г. в размер на 734.24 лв. главница и 320.85 лв. лихва;
за данъчен период м 06.2017 г. в размер на 2 823.21 лв. главница и 1 210.16 лв.
лихва; за данъчен период м 07.2017 г. в размер на 1 600.25 лв. главница и
672.16 лв. лихва; за данъчен период м 08.2017 г. в размер на 689.26 лв.
главница и 283.58 лв. лихва; за данъчен период м 09.2017 г. в размер на 752.36
лв. главница и 303.22 лв. лихва; за данъчен период м 10.2017 г. в размер на
454.97 лв. главница и 179.47 лв. лихва; за данъчен период м 11.2017 г. в размер
на 522.60 лв. главница и 201.80 лв. лихва и за данъчен период м 12.2017 г. в
размер на 868,78 лв. главница и 327.96 лв. лихва.
Жалбоподателят твърди нищожност на ревизионния акт по съображения за липса
на изявление от страна на органа по приходите предвид това, че при електронното
му подписване не е извършена услугата по квалифицирано валидиране на
квалифицираните електронни подписи, при условията на чл. 33, ал. 1 Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, от 23.07.2014 г., относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар (Регламента). Излагат се твърдения, че поради това актът страда от липса на форма и на мотиви. Твърди
се, че по този начин е невъзможно да се идентифицират на издателите на акта,
което е от решаващо значение за преценката, дали към момента на постановяването
му те са разполагали с материалната компетентност да сторят това. Сочи, че електронният
документ в който е оформен оспорения ревизионен акт не отговаря на изискванията
на чл. 3 от Регламента, съответно на ЗЕДЕУУ. Релевира наличието на нарушения свързани с правилата за връчване на
електронния документ на електронната поща на жалбоподателя. Алтернативно счита,
че оспореният ревизионен акт № Р-03000321001563-091-001/04.10.2021 г. издаден
от С.С.А.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Д.Ж.на длъжност
главен инспектор по приходите за незаконосъобразен, без да излага съображения
за конкретни нарушения на закона и административнопроизводствените правила и
без да оспорва констатациите на органите по приходите отразени в акта и
ревизионния доклад въз основа на който той е бил издаден.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В.Б., който
поддържа жалбата на наведените в нея основания за нищожност на РА.
Ответната страна - Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, чред юрк. М. оспорва жалбата и
моли същата да се отхвърли като неоснователна по съображенията, изложени в Решение
№ 289 от 16.12.2021г. на Директора на дирекция “ОДОП” - Варна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, в срока по чл. 156 ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът решава делото по същество, като
може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част
или да отхвърли жалбата. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, Съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Основаните възражения на жалбоподателя са свързани с липса на изявление
от страна на органа по приходите издал РА №
Р-03000321001563-091-001/04.10.2021г. Твърденията са, че при електронното му
подписване не е извършена услугата по квалифицирано валидиране на
квалифицираните електронни подписи, поради което липсва изявление на орган по
приходите, както и липсва установен автор на акта.
Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми
- нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на
административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата
незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в
правната действителност. Ето защо в административното право е въведен
принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки
един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без
ограничения във времето (арг. от чл. 149, ал. 5 АПК). Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени. От казаното следва, че нищожен ще е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен.
Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените
нарушения на административно-производствените правила са основания за
нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до
липса на волеизявление. По правило, нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Налице би била
нещожност на издадения РА и в случаите на недопустимо образувано и проведено
ревизионно производство, в хипотезата на чл. 109 ДОПК. Нормата на чл. 109, ал.
1 и ал. 2 ДОПК, предвижда, че не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години, от годината,
в която е подадена декларация или е следвало да бъде подаде декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато законът не предвижда подаването на декларация.
Ревизията на „К. ИВЕМО“ ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-03000321001563-020-001/16.03.2021 г., изменяна със Заповеди №
Р-03000321001563-020-002/24.06.2021 г. и № Р-03000321001563-020-003/09.08.2021
г. с обхват Корпоративен данък (КД) за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г;
Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица (ЗДДФЛ) за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2016г. и за Данък
върху добавената стойност (ДДС) за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Фактическите и правни изводи на органа по
приходи са обективирани в ревизионен доклад (РД) №
Р-03000321001563-092-001/08.09.2021 г. г., връчен по електронен път на
задълженото лице на 09.09.2021г. Срещу РД не е подадено възражение и е издаден
обжалвания РА № Р-03000321001563-091-001/04.10.2021г., с който са потвърдени
извършените процесуални действия, мотивите и правните основания, въз основа на
които, на дружеството са определени допълнителни задължения към 04.10.2021 г. за
КД, ЗДДФЛ и ДДС в размер общо на 47750,87 лв. и лихвите за просрочия към тях в
размер общо на 24517,20 лв.
РА е връчен по електронен път на 06.10.2021 г. и е обжалван по
административен ред.
С Решение № 289 от 16.12.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ -
Варна, жалбата на „К. ИВЕМО“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-03000321001563-091-001/04.10.2021г.
е била отхвърлена. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна е връчено по
електронен път на 07.02.2022 г., като жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 ДОПК на 21.02.2022 г. на електронната поща на АС Варна.
Във връзка с оспорване валидността на квалифицирания електронен подпис
положен от името на органа по приходите издал РА № Р-03000321001563-091-001/04.10.2021г. по делото
бе допусната и приета съдебно техническа експертиза. Със същата вещото лице Н. Р.
установява, че самият електронен подпис е квалифициран, издаден от устройство
за издаване на КЕП. При проверка в системата на „Евротръст“ (един от
доставчиците на услуги по електронна идентификация в страната) е установил проблеми с валидацията на някои от
елементите, като единият е валидността, а другия за “relocation“ за анулиране.
При изслушвана в съдебно заседание уточнява, че тъй като подписът като цяло е
квалифициран и е валиден, няма съмнения относно авторството. Само някои от елементите
при проверката не са установени -едната е за това докога е валиден подписа,
другата е за анулиране на подписа.
В проведеното на 04.07.2022 г. съдебно заседание в присъствието на
процесуалния представител на ответника, вещото лице и системният администратор
на Административен съд гр. Варна е извършена визуализация на документите,
съдържащи се в оптичния носител, приложен към административната преписка. От
същата се установи, че дискът съдържа 1 бр. папка с наименование „Kamelia
Ivemo”, съдържаща 5 бр. архивни папки с файлове с разширение Win RAR ZIP. Всяка
една от архивните папки съдържа файл с формат – pdf. При проверка на подписа
чрез системата на b-trust.bg (издателят на електронния подпис на С.С.А.на
длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна) се установи, че всеки
един от електронните документи е подписан с валиден КЕП.
При извършване на служебната проверката по чл. 160 ал. 2 ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите,
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл.
119 ал. 2 ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена
ревизията.
В съдържанието на акта са изложени фактическите и правните основания за
постановяването му, поради което не може да се приеме, че страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по
основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема
атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма
и съдържание на административен акт.
Заповедите за възлагане на ревизия, за спирането и възобновяването
ѝ, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран
електронен подпис по чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл. 13, ал.
4 ЗЕДЕУУ. Противно на твърденията в жалбата и в уточняващите молби оспореният
РА е издаден в изискуемата писмена форма и е надлежно подписан с квалифициран
електронен подпис от С.А.– началник сектор на дата 04.10.2021 г., като
авторството на притежателя на електронния подпис, съответно авторството на
самия ревизионен акт се доказа по безсъмнен начин посредством допуснатата и
приета съдебно-техническа експертиза и проверка на подписа в системата на
издалия го оператор. Така представените на оптичен носител доказателства за
валидност на електронните подписи на участвалите в ревизионното производство
длъжностни лица не са успешно оспорени и въз основа на тях съдът приема, че
обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, с форма и
съдържание, съответстващи на императивно определените с нормата на чл. 120, ал.
1 ДОПК. От изложеното следва, че при издаването на ревизионния акт не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, което да е
довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта.
Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120, ал. 1 ДОПК писмена
форма. Същият е мотивиран доколкото съдържа фактически и правни основания за
неговото издаване и препраща към РД № Р-03000321001563-092-001/08.09.2021 г.,
който съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, е неразделна част от него.
По отношение на третата възможна предпоставка, за наличието на
нищожност във връзка с чл. 109 ДОПК, съдът намира, че за процесните задължения
и периоди, не е изтекъл 5 годишния срок, преклудиращ и правопогасяващ
правомощието (компетентността по предмет) на ревизиращия орган, да започне и
проведе процесното ревизионно производство. Относно установените с РА задължения
по ЗДДС, за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до
31.12.2017 г. съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС,
справката-декларация на задълженото лице, следва да бъде подадена до 14-то
число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. В разглеждания
случай, по отношение на задължението за първия данъчен период м. 01.2017 г.,
задължението за подаване на декларация, възниква на 14.02.2017 г. Нормата на
чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, предвижда, че не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет
години, от годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация. За първия данъчен период м. 01. 2017 г., по ЗДДС, срокът
за деклариране на данъка е 14.02.2017 г., като предвидения петгодишен срок, по
силата на чл. 109 ДОПК, започва да тече, след изтичането на тази година, т. е.
от 01.01.2018 г. и изтича на 02.01.2023 г. Установено е по делото, че ревизионното
производство е образувано на 16.03.2021 г., поради което и към тази дата, за
установяване на задължения, в частта, по ЗДДС, за данъчни периоди от 01.12.2017
г. до 31.12.2017 г., не са налице предпоставките по чл. 109 ДОПК и ревизионното
производство е законосъобразно образувано, поради което и оспореният РА, в тази
част, е валиден, т. е. не е нищожен на това основание.
Срокът по чл. 109 ДОПК не е изтекъл и по отношение установените данъчни
задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2016 г. и 30.06.2016 г. Нормата
на чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ гласи, че предприятията и самоосигуряващите се лица –
платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон,
подават декларация по образец за дължимите данъци, в сроковете за внасяне на дължимите
данъци - чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно
чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл. 38, ал. 3 е следвало да бъде
удържан и внесен от дружеството, в срок до 30.04.2016г. (за първо тримесечие) и
до 31.07.2016г. (за второто тримесечие), съответно не са изтекли пет години от края
на 2016 година, в която е следвало да бъдат подадени декларациите по 55, ал. 1
ЗДДФЛ. Предвидения срок по чл. 109 от ДОПК, започва да тече от 01.01.2017 г. и
изтича на 02.01.2022 г. Установено е по делото, че ревизионното производство е
образувано на 09.08.2021 г. (със ЗИЗВР № Р-03000321001563-020-003 от същата
дата), поради което и към тази дата, за установяване на задължения, в частта за
данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2016 г. и 31.06.2016
г., не са налице предпоставките по чл. 109 ДОПК и ревизионното производство е
законосъобразно образувано, поради което и оспореният РА, в тази част, също е
валиден.
По същите съображения съдът приема, че по отношение установените
публични вземания за корпоративен данък срокът по чл. 109 ДОПК не е бил
изтекъл, съответно ревизионното производство е законосъобразно образувано.
Декларирането на корпоративния данък за данъчния период 01.12.2017 г. до
31.12.2017 г. е следвало да бъде извършено през 2018 г. Ревизионното
производство е образувано на 16.03.2021 г., като към тази дата срокът по чл.
109 ДОПК все още не е бил изтекъл.
Предвид установената липса на нищожност относно оспорения ревизионен
акт и предвид, че актът е оспорен в сроковете по чл. 152, ал. 1 и чл. 156, ал.
1 ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК съдът е
длъжен да осъществи пълна проверка и относно законосъобразността на РА.
При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, РА изхожда от
компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК – възложителят на ревизията и
ръководителят на същата, определен с посочените по-горе ЗВР и ЗИЗВР. Неразделна
част от същия е РД, издаден в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК. Ревизионният
доклад има предписаното в чл. 117, ал. 2 ДОПК съдържание. В съответствие с
изискването на чл. 117, ал. 4 и ал. 5 ДОПК, докладът е връчен на ревизираното
лице на 09.09.2021г и на същото е предоставена възможност да направи писмено
възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и
ръководителя на ревизията, на 04.10.2021г., т. е. в 14-дневен срок от
изтичането на срока за подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.
119, ал. 2 ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.
120, ал. 1 ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава
осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна към Централно
управление на НАП, който при спазване на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК
(60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх. № 46646/18.10.2021
г.) се е произнесъл с Решение № 289 от 16.12.2021 г., с което е потвърдил
Ревизионния акт.
Предвид изложеното съдът приема, че при извършената служебна проверка
не бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на
административно производствените правила, при които да е накърнено правото на
защита на ревизираното лице и да обосноват отмяната на РА на това основание.
Въпреки, че на жалбоподателя неколкократно
бяха дадени указания и възможност да оспори изложените в ревизионния доклад
фактически констатации на органите по приходите, както възможност за излагане
на аргументи свързани с незаконосъобразността на РА и за посочване на доказателства,
включително и за предлагане на задача за ССЕ, това не бе направено в
предоставените от съда срокове. Ето защо в конкретния случай, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на проходна администрация по отношение на
горепосочените данъчни периоди са истинни.
По отношение на конкретния размер на
определения с РА корпоративен данък съдът намира същия за правилен и
съответстващ на събраните по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 78 ЗКПО, при определяне на данъчния
финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на
приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година
съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно
задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по
изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се
признават за данъчни цели.
Съгласно § 2 от Счетоводен
стандарт 18 (СС 18) "Приходи", "приход" е брутният поток от
икономически ползи през периода, създаден в хода на обичайната дейност на
предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал,
отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Според § 5. 1 от
СС 18 приходът се признава, когато: е вероятно предприятието да има
икономически изгоди, свързани със сделката; сумата на прихода може да бъде
надеждно изчислена; вероятните разходи или тези, които ще бъдат направени могат
да бъдат надеждно измерени; приходите за всяка сделка се признават едновременно
с извършените разходи (принцип на съпоставимост на приходи и разходи). Според §
8.1 от СС 18 приходът, създаден от ползването на активи на предприятието
(каквито са и паричните средства) от други лица във вид на: лихви, лицензионни
възнаграждения, такси и дивиденти, се признава, когато сумата на приходите може
да бъде надеждно изчислена и предприятието има икономическа изгода, свързана
със сделката.
От приложените към административната преписка
доказателства се установява, че с договор за продажба оформена с Нотариален акт
№:, том I, рег. № :, дело № 16 от 10.02.2016г, „К. Ивемо" ЕООД, продава на
Д.Д.К.недвижими имоти, находящи се в сграда със смесено предназначение в гр.
Варна, С.О. „Свети Никола", бул. „Княз Борис" №147, представляващи
осем самостоятелни обекта в сградата с
идентификатор 10135.2563.724.1.3 по КК и КР. Общата продажна цена на имотите,
описани в договора възлиза на 596 001,80 лв., като на основание чл. 364, ал. 4 ДОПК страните се съгласили, че сумата в размер на 70 755,15лв. От продажната
цена ще послужи за погасяване на публични задължения на продавача за местни
данъци и такси. Останалата сума в размер на 525 246,65 лв. е изплатена от
купувача с платежни нареждания, към „К. Ивемо“ ЕООД по банкова сметка ***
„Интернешънъл Асет Банк" АД, както следва: 09.03.2016г. – 144 025,95лв.; 09.03.2016г.
– 151 000,00лв.; 09.03.2016г. – 152 000,00лв.; 09.03.2016г. – 152 900,00лв. –
общо 599 925,95 лв. (л. 262 – 271 от преписката).
С НА № 197, том IX, рег.
№ 11372, дело №1216/2015 г. на
11.12.2015г. (л. 552 – 553 от преписката) Д.Н. купува от „К. Ивемо“ ЕООД
недвижим имот апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, с.о. Свети Никола № 112,
бул. Княз Борис I № 147. На същата дата с НА № :, том IX, рег. № :, дело
№1217/2015 г на 11.12.2015г. (л. 278 –
276 от преписката) Д.Н. е учредил договорна ипотека в полза на „Инвестбанк“ АД,
върху този недвижим имот. Относно разплащането по продажбата, е приложено
платежно нареждане от 17.05.2016г. за превод на 50 000,00 евро по банкова
сметка *** *** АД.
От приложените на листи
113 - 119 от преписката счетоводни
регистри от дружеството се установява, че описаните продажби на недвижими имоти
през 2015 г. и 2016 г. са заприходени през 2017 г. в кредита на сч.с/ка 705
"Приходи от продажба на активи" в общ размер на 674 172,60 лв. и
същевременно е изписана отчетна стойност на продадени активи от сч.с/ка 203
„Сгради“ в размер на 698 296,80лв.
Органите по приходите са
установили, че на „К. Ивемо“ ЕООД са определени задълженията за корпоративен
данък за 2016г. в ревизионно производство, приключило с издаден РА
№Р-03000318006022-091-001/19.04.2019г. и приобщен с Протокол
№Р-03000321001563-ППД-002/18.08.2021г. (л. 484 – 547 от преписката). В приобщения
акт обстойно е била анализирана продажбата на активи на Димитър Колев от на
10.02.2016г. в т.ч. и отчетените приходи и разходи в тази връзка. При
определянето на данъчния финансов резултат за 2016г. са взети предвид прихода
от сделката и следващият се разход, формиран от отчетната стойност на активите.
Предвид изложеното и на
основание чл. 78 ЗКПО, при определяне на финансовия резултат на дружеството за
2017г, законосъобразно в обжалваният акт не са признати за данъчни цели
отчетени приходи от продажба на активи в размер на 674 172,60 лв., относими за
2015г. и 2016 г. и съответните разходи, представляващи изписаната отчетна
стойност на същите активи в размер на 698 296,80лв.
Извършена е на основание
чл. 78 ЗКПО и корекция на финансовия резултат с неотчетени приходи и разходи,
във връзка с продажба на ваучери, чрез платформата Grabo.bg, по фактури издадени
от „Грабо медия“ АД за извършени продажби с получател ревизираното дружество в
общ размер на 16 229,32 лв. Тези фактури не са били отразени в счетоводните
регистри на „К. Ивемо“ ЕООД и не са били представени в ревизията. От
представените от „Грабо медия“ АД справки и информация (л. 129 – 261 от
преписката), се установява, че по силата на договор от 06.01.2016г, „Грабо
медия“ АД, в качеството на наемодател, дава под наем на „К. Ивемо“ ЕООД,
виртуално пространство от собствената си информационна платформа Grabo.bg, за
публикуване на оферти и предлагане на стоки и/или услуги на промоционални цени,
при условията на договори за продажби от разстояние. Срокът на договора е 18
месеца и след изтичането му на 19.07.2017г. между страните е сключен нов
договор с идентични условия (л. 230 – 243 от преписката). От справка за извършените
банкови преводи от платформата в ревизирания период 01.01.2017г. - 31.12.2017г.
(л. 129 – 206 от преписката) се
установява, че през 2017г. от „К. Ивемо" ЕООД, чрез платформата са
продадени 6881бр. ваучери на обща стойност 54739,00 лв. От приложената справка
за клиент „К. Ивемо" ЕООД и копия на фактурите, издадени на ревизираното
дружество и посочени в дневника за продажби на доставчика (л. 244 – 255 от
преписката) се установява, че разходът за наем на виртуално пространство за
2017г. е в размер на 16 229,32 лв, като от събраните суми от продажбата на
ваучерите „Грабо Медия" АД прихваща вземанията си по фактурите за наем и
разликата се превежда по банков път по сметка с IBAN ***, с титуляр „Ива Ив
2014" ЕООД с ЕИК *********. Получените суми от „Грабо Медия“ АД по банков
път са осчетоводени от „Ива Ив 2014" ЕООД и съответно са отчетени като
приход от услуги. По този начин в счетоводството на ревизираното дружество не
са отчетени приходите от продажба на ваучери, чрез платформата Grabo.bg, в общ
размер на 45 615,83 лв.
Съобразно разпоредбата
на чл. 78 ЗКПО за отчитане на приходи и разходи, с обжалвания акт при
определяне на данъчния финансов резултат за 2017г. на „К. Ивемо“ ЕООД е
увеличен счетоводния финансов резултат със сума в размер на 45 615,83 лв.
представляваща неотчетени приходи от продажба на ваучери и съответно е намален
същият със сума в размер на 16 229,32 лв., представляваща разходи за наем на виртуално пространство по фактури,
с доставчик „Грабо Медия" АД.
С оспорения РА е
увеличен финансовия резултат на дружеството с неотчетени приходи от наем, по
договор с „Ива Ив 2014“ ЕООД. Отразените приходи от услуги от клиент „Ива Ив
2014” ЕООД по договор за наем (л. 394 - 395 от преписката), сключен на
04.03.2016г., съгласно който „К. Ивемо” ЕООД отдава под наем на „Ива Ив 2014“
ЕООД, 10 броя стаи, част от хотел, находящ се в гр. Варна на бул. Княз Борис I
№ 147, за срок от три години, при месечина наемна цена в размер на 1 200,00 лв.,
дължима от наемателя в брой в края на шестия месец, след издадена фактура и
касов бон от наемодателя. Дължимият годишен размер на наема от „Ива Ив 2014“
ЕООД е 12 000,00 лв. (без ДДС). Осчетоводени са фактури №0...851/27.11.2017г. и
№0...854/29.11.2017г. с предмет на сделката наем и обща стойност 3 600.00 лв.
/без ДДС/, като не е посочено за какъв период се отнасят. Органите по приходите
правилно и законосъобразно са констатирали, че от ревизираното дружество не е
отчетен през 2017г. приход по процесния договор за наем, в размер на 8400,00лв.
поради което на основание чл. 78 ЗКПО на „К. Ивемо“ ЕООД, е увеличен
счетоводния финансов резултат със сума в размер на 8400,00 лв., представляваща
неотчетени приходи от наем, съгласно договор сключен с „Ива Ив 2014“ ЕООД.
Като правилни и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства съдът намира и
констатациите в РА относно конкретния размер на установените публични вземания
за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица по чл. 38 ЗДДФЛ.
Нормата на § 1, т. 4 ДР
на ЗКПО сочи, че "Дивидент" е разпределението в полза на лице,
произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което
намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б)
доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други
права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент
разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при
разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито
разпределение на печалбата.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО "Скрито разпределение
на печалба" са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно
задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени,
изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите,
съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4,
букви "а" и "б"; б) начислените разходи за лихви (освен ако
условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в
нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия: аа) заемът
превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на
предходната година; бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е
ограничено с фиксиран срок; вв) изплащането на заема или на лихвите по него или
размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на
платеца на дохода; гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване
исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.
Съгласно § 1, т. 8 ДР на
ЗДДФЛ "скрито разпределение на печалбата", "авторски и
лицензионни възнаграждения" и "възнаграждения за технически
услуги" са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното
подоходно облагане.
В нормата на чл. 38, ал.
3 ЗДДФЛ е посочено, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата
на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите,
представляващи скрито разпределение на печалбата. Ставката на данъка е 5 на сто
за доходите по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 65, ал. 2
от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от
предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ
тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата.
Фактическите констатации
свързани с определяне на задълженията на дружеството по ЗКПО са относими и
относно установените задължения за невнесен данък върху доходите на физическите
лица. Продадени са собствени недвижими имоти на дружеството. С продажбата
оформена с НА №197/11.12.2015г. реализирана сумата от 50 000,00 евро, постъпили
по сметка на дружеството в „Инвестбанк“ АД на 17.05.2016г., а с тази по НА №
19/10.02,2016г. са продадени осем недвижими
имота за сумата от 599925,95лв., постъпили по сметка на дружеството в
„Интернешънъл Асет Банк“ АД на 09.03.2016г. Управителят и едноличен собственик
на капитала на дружеството е изтеглил в брой сума в размер на 596 340,00 лв. на
09.03,2016г. и сума в размер на 97 194,97лв. (равностойност 49 695,00 евро) на
17.05.2016г. Същото се установява от банковите отчети на л. 362 и 363 от преписката. Постъпилите в банковите
сметки суми и изтеглянето им впоследствие не са намерили отражение в
счетоводството на дружеството, което обосновава извода, че същите не са постъпили
в активите на дружеството и не са използвани за осъществяване на дейността му.
Понеже получените суми
през 2016г. от продажбата на недвижимите имоти, собственост на „К. Ивемо“ ЕООД
не са постъпили в патримониума на дружеството, а са изтеглени от банковите
сметки от едноличния собственик на капитала и управител К.Т. и няма данни да са
постъпили в касата, правилно и законосъобразно органите по приходите не са
признали предоставения на Е.Ч.заем по
договор от 02.02.2017г. Правилно е прието и че счетоводните записи за получени
парични средства в брой през 2017г. са документално необосновани е не
представят вярно и честно стопанските операции, т.к. дружеството не разполага
със сума 690 000,00 лв. в брой, за да я предостави в заем на Чаков.
Липсващите в касата на
дружеството парични средства, изтеглени от К.Т., в качеството й на едноличен
собственик на капитала и управител на „К. Ивемо“ ЕООД на 09.03.2016г. и
17.05.2016г. представляват „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на §
1, т. 5, б. “а“ ДР на ЗКПО, съответно същите носят характеристиките на „дивидент“
по смисъла на §1, т.5, б. “в“ ДР на ЗДДФЛ и подлежат на облагане по реда на чл.
38 ЗДДФЛ.
Въз основа на така
установеното от фактическа и правна страна съдът счита, че правилно с обжалвания
РА е установено задължение за данък по чл. 38 ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. - 31.03.2016г.
(първо тримесечие) в размер на 29817,00лв. представляващ 15% от данъчната
основа в размер на 596340,00лв. и за периода 01.04.2016г. - 30.06.2016г. (второ
тримесечие) в размер на 4 859,75лв. - 15% от дивидент в размер на 97 194,97лв.
Съдът счита също и че правилно и обосновано са установени задълженията за ДДС, по извършените доставки, чрез продажба на ваучери в платформата Grabo.bg, както и тези за ДДС върху извършени услуги, отдаване под наем на недвижим имот, по договор с „Ива Ив 2014“ ЕООД.
Фактическите констатации
свързани с установяване вземанията по ЗКПО са относими и спрямо задълженията на
дружеството по ЗДДС. Въз основа на договора с „Грабо Медия“ АД, през 2017г. чрез
платформата Grabo.bg, от „К. Ивемо“ ЕООД са продадени 6 881 бр. ваучери на обща
стойност 54 739,00 лв.. Тъй като тези доставки не са отразени в счетоводството
на дружеството и в отчетните регистри по ЗДДС. В съответствие с чл. 25, ал. 1 и
ал. ЗДДС е прието, че данъчно събитие, като доставката на стоки или услуги
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена. Съгласно ал. 6, т. 1 на същия закон на датата на
възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли. Това означава, че правилно
органите по приходите приемат данъчното събитие на доставките да е настъпило на
датите на продажба на ваучерите и съобразно това с обжалвания акт е начислен
дължим ДДС за данъчните периоди от м. 01/2017г. до м.12/2017г. в общ размер на
9 123,17лв, при данъчни основи в общ размер 45 615,83 лв.
Органите по приходите са
направили констатации, че с договор от 04.03.2016г. „К. Ивемо“ ЕООД е отдавало
под наем на „Ива Ив 2014“ ЕООД 10 броя стаи от собствения си хотел, за срок от
три години и месечен наем в размер на 1 200,00лв. (с ДДС и че през м.11/2017г.
са издадени фактури №0...851/27.11.2017г. и №0...854/29.11.2017г. с данъчна
основа в общ размер на 3 600,00 лв., начислен ДДС - 720,00 лв. и предмет на
сделката наем, без да е посочено за какъв период се отнасят. Понеже уговорките
в договора за наем предвиждат, че наемателят дължи наемната цена в края на
шестия месец, след издадена фактура и касов бон от наемодателя - през м.06 и м.12.2017г. с РА е начислен ДДС за
д.п. м. 06/2017г. в размер на 1 200,00лв. при данъчна основа 6 000,00 лв. (6
мес. х 1200,00лв. с ДДС) и е допълнително начислен ДДС за д.п. м. 12/2017г. в
размер на 480,00 лв., при данъчна основа 2 400.00 лв.., получена като разлика
между дължимия наем за шестмесечието в размер на 6 000,00лв, и данъчната основа
в издадените фактури - 3 600,00 лв.
Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, всеки период, за
който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за
нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В договора за
наем е уговорено плащането на наема да е дължимо на всеки шест месеца, поради
което правилно и обосновано органите по приходите са приели, че за д.п. м.06/2017г.
и д.п. м.12.2017г. са настъпили данъчни събития пораждащи задължение за
жалбоподателя да издаде документ и да начисли данък в размер на 1 200,00 лв.,
върху данъчни основи в размер на 6 000,00лв. , съгласно чл. 86, ал. 2 ЗДДС.
Поради това правилно и законосъобразно в РА е начислен ДДС за д.п. м.06/2017г.
в размер на 1 200,00лв. при данъчна основа 6 000,00лв и за д.п. м.12/2017г. в
размер на 480,00лв., при данъчна основа 2400,00лв.
Предвид изложеното съдът счита оспорения РА за издаден
при спазване на процесуалните правила и основните принципи на данъчното
производство, посочени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. Извършили са анализ на
всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите
обстоятелства. На ревизираното лице е дадена възможност да упражни надлежно
правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на което не
са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на обжалвания ревизионен акт.
В случая констатациите на органите по
приходите са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че РА е
законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което да кореспондира
с размера по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, в редакцията (бр. 68 от 2020 г.), според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при обжалван материален интерес 58604,74лв.,
дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 830 лв. + 3 % за
горницата над 10 000,00 лв., или 2 698,03 лв. (две хиляди шестстотин деветдесет
и осем лева и 3 ст.).
Водим от горното, Варненският
административен съд, ХХІ-ви състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К. ИВЕМО ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление
в гр. Варна п.к. 9010, Приморски ул. ПЕТЪР Р. № 36, вх. Г, ет. 3, ап. 77,
представлявано от К.И.Т. - управител, против Ревизионен акт №
03000321001563-091-001/04.10.2021 г., издаден от С.С.А.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна и Р.Д.Ж.на длъжност „Главен инспектор по
приходите“, в частта с която е потвърден с Решение № 289 от 16.12.2021 г.,
издадено от С.Х.П.- директор на дирекция „ОДОП“ – Варна и с който на
дружеството са определени допълнителни задължения за Корпоративен данък по ЗКПО
за данъчен период 2017 г. в размер на 829,26 лв. главница и 295 лв. лихва; Задължения
за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически
лица по ЗДДФЛ за данъчни периоди 01.01.2016 г. до 31.06.2016 г. в общ размер на
34 676.75 лв. главница и 18 978.98 лв. лихва и Задължения за ДДС по ЗДДС за
данъчни периоди м. 01.2017 г. до м. 12.2017 г. в общ размер на 12 244.86 лв.
главница и 5 242.66 лв. лихва.
ОСЪЖДА „К. ИВЕМО ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление в гр. Варна п.к. 9010, Приморски ул. ПЕТЪР Р. № 36, вх. Г, ет. 3,
ап. 77, представлявано от К.И.Т. - управител да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна“ практика
- Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 698,03 лв. (две хиляди
шестстотин деветдесет и осем лева и 3 ст.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: