№ 431
гр. София , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002399 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивнa жалбa на ответника И. Х. Б. срещу решение №
650 от 27.04.2020г. по т.д. 8493/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО,
VI – 15 с-в, в частта му, с която е уважен предявеният от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, срещу него иск по
чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, извършеното прихващане с писмено изявление от ответника
с вх.н. 11753/13.11.2014г. по входящия регистър на деловодството на банката
и в частта, с която е осъден да заплати дължимата по спора държавна такса.
Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно
предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния
закон и с оглед неговата необоснованост. Излага съдът да не е спазил
разпоредбата на чл. 12 ГПК и да не е основал решението си на всички
събрани доказателства. Сочи да не са му дадени указания и за
доказателствената тежест за оборване презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4
ЗБН. Оспорва като неправилни и противни на материалния закон правните
1
доводи на съда в обжалваната част на съдебното решение. Поддържа
последните да са обосновани от неправилния фактически извод на съда
относно датата, на която изявлението на ответника за процесното прихващане
е отправено до ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД. По изложените
доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като
неправилно. Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД
- в несъстоятелност, оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат
обжалваното решение да е правилно като постановено при точно приложение
на закона. Излагат оспорванията по жалбата на ответника да са голословни и
да не кореспондират с мотивите на обжалвания съдебен акт. Поддържат
първоинстанционното решение да е мотивирано, както и съдът да е изпълнил
задължението си с доклада по делото да укаже доказателствената тежест за
въведените от страните факти и възражения, включително е указал на
ответниците, че тяхна е тежестта да докажат оспорената от ищеца дата на
договора за встъпване в дълг, както и че са уведомили банката за същия
преди датата на процесното уведомление, които техни твърдения са останали
недоказани по делото. Излагат да са налице и очертаните в закона
предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото
процесното задължение е придобито и прихващането извършено от ответника
след като е вписано в ТР решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на
„КТБ“ АД на 07.11.2014г. По изложените доводи молят решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендират присъждане на
разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника, С. Л. Т., не взема
становище по въззивната жалба.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
2
му част.
Досежно правилността му съдът приема следното:
Не са налице поддържаните в жалбата на ответника нарушения на
процесуалния закон при постановяване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Решаващите изводи на съда са основани на събраните
по делото доказателства, същите са обсъдени от съда в тяхната съвкупност и
съобразно вътрешното убеждение на съда е постановено решението в
обжалваната му част, изводимо от мотивите на съдебния акт.
Противно оплакванията по жалбата на ответника И.Б., видно от
изготвения проект на доклад с определение от 06.11.2017г., обявен на
страните за окончателен в първото редовно по делото заседание,
първоинстанционният съд точно е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК
като е указал на страните, както релевантните за спора факти, съобразно
очертания от страните предмет на делото, така и дали фактите са безспорни,
кои факти са спорни и чия е доказателствената тежест за същите. В частност,
съдът е указал спорни да са обстоятелствата относно датата на придобиване
на процесното задължение от ответника с договор за встъпване в дълг.
Посочил е представеният писмен договор за встъпване в дълг да е оспорен в
частта за датата му и че в тежест на ответника е да установи с допустимите
съобразно чл. 181 ГПК и чл. 154 ГПК доказателства достоверната дата на
частния документ. Пасивното поведение на ответника след последните
указания на съда, не може дам бъде тълкувано в предложения смисъл за липса
на осигурена възможност за доказване на релевантните факти. Съдът не е
указал на страните чия е тежестта за оборване презумпцията по чл. 59, ал. 4
ГПК, тъй като последната презумпция е необорима видно от съдържанието на
правната норма, а и такава е била позицията и на самия ответник Б. по
депозирания писмен отговор – л. 153 от преписката пред СГС.
Решението в обжалваната му част е обосновано и постановено при
правилно приложение на материалния закон по следните доводи:
Страните не спорят и от събраните по делото доказателства, се
установява между ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД и ответника
третото лице помагач С. Л. Т. да е сключен договор за банков кредит на дата
14.06.2011г.
3
С процесното изявление за прихващане, отправено от И. Х. Б. и
подписано в частта му за уведомление и от С.Т., вх.н. 11753/13.11.2014г. по
входящия регистър на деловодството на банката, последните уведомяват
банката, че И.Х. е встъпил в дълга на С.Т. по договор за кредит от
14.06.2011г. до размера на сумата 32 000 евро с договор за встъпване в дълг
от 15.05.2014г., като И.Б. е изразил воля да погаси задълженията си, по
отношение на които е встъпил в дълг, с насрещните му активни вземания по
договор за безсрочен кредит до размера от 32 000 евро. Ищецът не оспорва
насрещното вземане на ответника Б., нито встъпването му в дълга на С.Т.,
както и признава прихващането да е осчетоводено.
Поддържаното с исковата молба и пояснено с допълнителна искова
молба оспорване от ищеца е, че договорът за встъпване в дълг е сключен на
датата на уведомяване на банката – 13.11.2014г., поставената дата на
представения договор за встъпване в дълг – 15.05.2014г. да не е истинската и
да не му е противопоставима.
Представеният по делото договор за встъпване в дълг, сключен между
С. Л. Т. и И. Х. Б., при съблюдаване на разпоредбите на чл. 179 ГПК и чл. 180
ГПК следва да бъде дефиниран като частен документ. Предвид нормата на чл.
180 ГПК частният документ се ползва с формална доказателствена сила или
същият удостоверява, че изявленията в документ са направени от
подписалите го лица.
По отношение на сочената в частния документ дата последният по
аргумент на обратното от чл. 180 ГПК не се ползва с доказателствена сила.
Предвид изричната разпоредба на чл. 181 ГПК частният документ има
достоверна дата по отношение на трети за документа лица – различни от
съставилите го, от деня в който е заверен, или от деня, в който е настъпил
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.
При ясни указания от съда с доклада му по делото до ответника за
доказателствената тежест за установяване на достоверната дата на частния
документ – договор за встъпване в дълг, ответникът И.Б. не е заявил никакви
доказателствени искания до съда.
4
По делото е представено от друг от ответниците обикновени другари
писмено доказателство – писмено уведомление от С. Л. Т. до „Корпоративна
търговска банка“ АД с вх.н. 9600/21.10.2014г. по регистъра на банката, видно
от съдържанието на който документ същият съдържа общо изявление на Т. за
затрудненията и да изплаща предоставения и кредит, че е сключила с нейни
съконтрахенти договори за встъпване в дълга, без да са посочени нито
имената на съконтрахентите, нито дати на договорите и т.н., и е отправила
питане до „КТБ“ АД възможно ли е да погаси кредита си с прихващания. Към
изявлението не са приложени документи.
Горният документ по мнение на съда не съдържа никаква конкретна
информация, нито установява факт, който по безсъмнен начин, изискуем от
чл. 181 ГПК, да установява, че към датата на писмото – 21.10.2014г., е налице
сключен договор за встъпване в дълг между И. Х. Б. и С.Т., по силата на който
И.Х. да е встъпил в дълга на С.Т. по договора за кредит от 14.06.2011г. до
размера на сумата 32 000 евро.
Първата дата, за която може да се приеме, че фактът по сключване на
договора за встъпване в дълг между И.Б. и С.Т. е безспорно установен, е
датата, на която договорът е представен пред „КТБ“ АД с уведомление вх.н.
11753/13.11.2014г. по входящия регистър на деловодството на банката, или
при спазване на чл. 181 ГПК достоверната дата на последния частен документ
– договора за встъпване в дълг, за банката е 13.11.2014г.
Останалите релевантни факти не са спорни между страните:
С решение 73 по протокол от 20.06.2014г. УС на БНБ поставя
„Корпоративна търговска банка” АД под специален надзор.
С решение № 138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ е отнет лиценза на
„Корпоративна търговска банка“ АД за извършване на банкова дейност, което
решение е вписано в търговския регистър по партидата на банката на
07.11.2014г.
С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/2016г. по описа на СГС,
ТО, VI – 4 с-в, е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска
банка“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността –
06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата
5
е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието
и, прекратени са правомощията на органите и, и е постановена обща възбрана
и запор върху имуществото на банката. С решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.
2216/2015г. по описа на САС, 3 с-в, е отменено горното решение в частта за
определена начална дата на неплатежоспособността на банката като е
определена начална дата - 20.06.2014г., и решението е потвърдено в
останалата част. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение
172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение
583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. по описа на ВКС, II ТО на ВКС.
Досежно основателността на разгледания като главен иск с
първоинстанционното решение в обжалваната му част съдът приема
следното:
С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието,
респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по
отношение на банка в несъстоятелност.
Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда
отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в
хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване
недействителността на извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите
на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба.
Предвид нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането може да бъде
обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриването на
производство по несъстоятелност.
С ал. 4 на същата законова разпоредба е въведена необорима
презумпция за знание у кредитора, ако вземането е придобито след датата на
вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ.
Не се спори, че кредиторът ответник е придобил процесното
6
задължение преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на
„КТБ“ АД, с което се покрива първата част от фактическия състав на нормата
на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
По отношение на субективния елемент – знанието, ищецът се е позовал
на презумпцията по ал. 4 на чл. 59 ЗБН. Елементите от фактическия състав на
същата норма се установяват по горните мотиви на съда предвид
установената по делото достоверна дата на частния документ – договор за
встъпване в дълг - 13.11.2014г., на която датата ответникът е встъпил в
(„придобил“) задължението на Т. до размера на сумата 32 000 евро. Датата на
придобиване на дълга следва датата на решението на БНБ за отнемане на
лиценза на „Корпоративна търговска банка” АД от 06.11.2014г., обявено в ТР
на 07.11.2014г., предвид на което и за ответника Б. следва да бъде прието, че е
знаел за състоянието на неплатежоспособност на баката и изявлението му за
прихващане по предявения иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да бъде обявено за
относително недействително спрямо кредиторите на банката.
По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в изводите на двете
инстанции решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено от
въззивния съд на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Не
доказва извършването на разноски, предвид на което и такива не следва да и
бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 650 от 27.04.2020г. по т.д. 8493/2016г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу И. Х. Б., ЕГН
**********, иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, на извършеното прихващане с писмено
изявление от И. Х. Б. с вх.н. 11753/13.11.2014г. по входящия регистър на
7
деловодството на банката за сумата 32 000 лв., и в частта, с която И. Х. Б. е
осъден да заплати дължимата по иска държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – С. Л. Т., ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8