РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225300600874 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 85/15.04.2022г., постановена по НЧХД №2795/2021г.,
РС – Пловдив, 23 н. с. е признал подсъдимия З. К. С. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и го е осъдил на 6 месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с
изпитателен срок от 3 години.
ПРС е уважил предявения от ч.т. и г.и. Л. И. В. граждански иск за
неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК в размер
на 1500 лева, за имуществени вреди в размер на 50 лева както и държавна
такса в размер на 60 лева върху уважения размер от гражданския иск. ПРС е
отхвърлил претендирания граждански иск за размера над 1500 лева до пълния
предявен размер от 3000 лева за неимуществени вреди, както и за
имуществени вреди за размера над 50 лева до 100 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е присъдил в тежест на
подсъдимия З. К. С. направените от ч.т. и г.и. Л. И. В. разноски по делото в
1
размер на 614,40 лева.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия З. К. С. чрез защитника му –
адв. Б. С.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е незаконосъобразна,
същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия
З. К. С. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, както и да бъде отхвърлен като неоснователен предявения против
подсъдимия граждански иск. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото на ПРС за ново разглеждане от друг състав или
намаляване на вида и размера на наложеното наказание и на размера на
обезщетението за причинени неимуществени вреди.
Частният тъжител и граждански ищец Л. И. В. чрез повереника си –
адв. М. Д. е депозирал писмени възражения, че жалбата на подсъдимия е
неоснователна и първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание, подсъдимия З. К. С. не се явява. За него се явява
защитникът му – адв. Б. С., която поддържа жалбата. Акцентира се на явната
несправедливост на наложеното наказание на подс. С.. Иска се изменение на
първоинстанционната присъда и налагане на наказание „пробация“ вместо
лишаване от свобода. Защитникът изразява становище за наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Въззиваемата страна – частният тъжител и граждански ищец Л. И. В. се
явява и иска потвърждаване на присъдата на ПРС. Повереникът му – адв. М.
Д. иска присъдата да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде
оставена без уважение. Изразява се становище за неприложимост на нормата
на чл. 78а от НК спрямо подсъдимия поради неплащане на предходното
административно наказание глоба в размер на 3 500 лева.
Съдът изиска справка по АНД № 154/2017г. на РС – * дали и кога е
заплатена наложената глоба в размер на 3500 лева, наложена като
административно наказание по горното дело. Въззивната инстанция изиска
тази информация с оглед приложението на чл. 78а от НК, но се установи, че
въпросната глоба не е заплатена и е образувано изпълнително производство
за събирането й преди изтичане на давността.
2
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З. К. С. е роден на *г. в гр. *, живущ в същия град, *,
български гражданин, женен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********.
Частният тъжител Л. И. В. бил собственик на жилище, находящо се в *.
Около три години преди подаване на настоящата тъжба В. предоставил
жилището за живеене на дъщеря си, съпруга ѝ и малолетното им дете, за да го
ползват като семейно жилище На 27.02.2021г. подсъдимият З. К. С. - съпруг
на дъщерята на тъжителя, извършил акт на домашно насилие над нея и
малолетната им дъщеря - * З.ва С.а с ЕГН ********** – нанесъл им побой.
Принудени от агресията на подсъдимия, двете избягали от жилището и се
прибрали в гр. *, където тъжителят и съпругата му живеели в гр. *, *. На
28.02.2021г. около 16 часа, В., съпругата и внучката му отишли до
апартамента в гр. Пловдив, за да вземат учебници и вещи, необходими на
детето, тъй като същата била ученичка. Те заварили подсъдимия З. С. във
видимо нетрезво състояние, като на масата се виждала чаша с алкохол.
Тъжителят го помолил най-учтиво да напусне жилището, тъй като то не е
негова собственост и след като има агресивно поведение към дъщеря му и
внучка му, то повече той и съпругата му не желаят същия да го обитава.
Подс. З. С. се ядосал, започнал да крещи, че ще ги убие всички и нанесъл
няколко удара с юмрук в областта на лицето на тъжителя, около носа и
устата. Всички се уплашили и съпругата на В. – свидетелката * В.а, подала
сигнал на телефон 112, за да се предотвратят евентуални по-сериозни
наранявания върху тях. На място пристигнали пристигнали двама полицейски
служители, които предупредили подсъдимия да напусне жилището,
съставили протокол за предупреждение, който С. отказал да подпише и затова
бил повикан съсед, който удостоверил този отказ. На 01.03.2021г. тъжителят и
съпругата му посетили Университетската болница „Св.Георги“ – гр. Пловдив,
откъдето извадили медицинско свидетелство за нанесения побой. Тъй като В.
се чувствал зле и имал постоянни болки в областта на челюстта, в областта на
3
нанесения удар, на 02.03.2021г. посетил зъболекар, който установил синини в
областта на горната устна и нос, както и кръвонасядания по гингивата в
областта на 21/12 зъб. След случая била подадена и жалба с вх.№ 000-
3660/05.03.2021г. във Второ РУ на ОД на МВР – гр. Пловдив и жалба с вх.№
2474/01.03.2021г. до Районна Прокуратура – гр. Пловдив.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни относно уврежданията, причинени на частния тъжител. Видно
от заключението на същата на В. са били причинени разкъсно-контузна рана
на горната устна, контузия и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане
на носа, кръвонасядане на венеца на горната челюст в областта на първи ляв и
десен горен зъб, изкълчване /разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби
втора степен. Според вещото лице така описаните травматични увреждания
са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да са причинени от удар с юмрук в областта на устата и
носа на пострадалия. Разкъсно-контузната рана на горната устна и
изкълчването /разклащане/ на първи ляв и десен горни зъби втора степен са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето.
ПРС е приел, че гореизложената фактическа обстановка се установява
по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното производство
свидетели * * В.а, *, *, както писмените доказателства по делото – съдебно-
медицинско удостоверение, преписка на Районна прокуратура-Пловдив,
образувана по повод подадената от тъжителя жалба за инкриминирания
случай, решение № 1307/26.07.2021г. по гр.д. № 4395/2021г. по описа на ПРС,
3 гр. с. и от заключението на съдебно-медицинска експертиза.
ПРС е кредитирал показанията на свидетелите В.а, * и Т. като
последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалия
доказателствен материал. Съдът е приел че показанията на свидетелите
кореспондират на заключението на СМЕ. Първата инстанция е дала
мотивиран отговор на възраженията на защитата относно правната
квалификация на деянието, като правилно е приела, че се касае за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Няма спор в правната теория и
4
съдебната практика, че при няколко телесни увреждания деецът носи
наказателна отговорност за най-тежкото от тях – в случая лека телесна
повреда, независимо, че част от телесните увреждания са причинили само
болка и страдание.
Анализирайки и съпоставяйки събраните по делото доказателства,
ПРС е достигнал до извода, че подс. С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, като от
субективна страна го е извършил при пряк умисъл.
При индивидуализация на наказанието съдът е отчел като смекчаващи
отговорността на подс. С. обстоятелства чистото му съдебно минало и
младата му възраст, а като отегчаващо – проявената значителна безпричинна
агресия спрямо пострадалия. Съдът е наложил наказание при условията на чл.
54 от НК в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което е отложил по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
ПРС се е произнесъл по гражданския иск и по разноските.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от ПРС изключително подробно и мотивирано и не намира за нужно
да го преповтаря. Неоснователни са възраженията на защитата за
недоказаност на обвинението. Показанията на свидетелите В.а, * и Т. са
логични, последователни и взаимно допълващи се и правилно са били
кредитирани от първоинстанционния съд. Основано е кредитирано и
заключението на изготвената СМЕ. Установено е, че именно в резултат на
възприетата от тях и от пострадалия нанесена лека телесна повреда от подс.
С. са причинени инкриминираните телесни увреждания. Тоест, няма как да се
твърди, че тези увреждания не съществуват или не са нанесени от
подсъдимия. Изцяло се възприема и хронологията на конфликта, възприета от
ПРС. Установява се по безспорен начин, че именно подсъдимия С. е започнал
конфликта с последвалата физическа агресия. В този смисъл неоснователни
са възраженията на защитата за несъставомерност на деянието.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия и писмените доказателства по делото, първостепенният съд, а и
настоящата инстанция, е стигнала до единствения правилен извод, че
5
подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК – умишлено причиняване на лека
телесна повреда.
От обективна страна подсъдимият С. е нанесъл удари на пострадалия с
ясното съзнание, че ще му причини инкриминираните телесни увреждания.
Ето защо изцяло се възприемат мотивите на ПРС за съставомерност на
деянието.
Правилно ПРС е приел, че от субективна страна подсъдимият С. е
действал при форма на вината пряк умисъл – извършил е престъплението
умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
разбирал е неговите последици и е искал настъпването им.
При определяне на наказанието ПРС правилно не е освободил от подс.
С. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложил
наказание при условията на чл. 54 от НК. Налице е пречка за прилагане на
този привилегирован институт – подс. С. е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на
3 500 лева по АНД № 154/2017г. на РС – *. Видно от изисканата от ПОС
справка от РС – *, наложената глоба не е платена и към момента, като преди
изтичане на давността е образувано изпълнително производство за
събирането й. Ето защо и е недопустимо повторното приложение на чл. 78а
от НК, след като не е платена предходната глоба и не е изтекла една година от
заплащането й към датата на деянието. По тези съображения правилно ПРС е
наложил наказание 6 месеца лишаване от свобода. Правилна е преценката на
съда, че целите на наказанието могат да бъдат успешно изпълнени и без
ефективното му изтърпяване, като го е отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК
с изпитателен срок от 3 години. Основното възражение на защитата за явна
несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Правилно ПРС е
избрал по-тежката измежду двете предвидени алтернативни санкции –
пробация и лишаване от свобода до две години, съобразявайки завишената
обществена опасност на конкретното деяние и деец. Съдът е наложил
наказанието в един справедлив размер от 6 месеца – доста под средния
предвиден размер, отчитайки младата възраст и чистото съдебно минало на
дееца. Правилно е отчетена и проявената значителна агресия от подсъдимия
спрямо пострадалия. Като негативни характеристични данни следва да бъде
6
отчетено и предходното освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на подс. С. по АНД № 154/2017г. на
РС – *. По тези съображения следва да бъде оставено без уважение искането
на защитата за намаляване на наложеното наказание и изменение на
първоинстанционната присъда в горния смисъл.
Присъдата е правилна и по отношение определяне и присъждане на
разноските по първоинстанционното производство в тежест на подс. С..
Правилно ПРС е уважил гражданския иск за неимуществени вреди в
справедлив размер от 1 500 лева и е отхвърлен до пълния предявен размер от
3000 лева. Същото се отнася и до уваженият граждански иск за имуществени
вреди в размер на 50 лева. Правилно е определен и размерът на дължимата
държавна такса.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 85/15.04.2022г., постановена по НЧХД №
2795/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 23 н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7