М О
Т И В И
по НОХД № 2607/2020год.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия А.С.Н., в това
че за периода от 01.03.2019 г. до 18.03.2019 г. включително в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, представяйки се за длъжностно лице и
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК и е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Р.Р.С., ЕГН **********, Д.И.С., ЕГН **********, Т.Т.Т., ЕГН **********, М.С.Ч., ЕГН ********** и с това им
причинил имотна вреда в общ размер от 780 лева, както следва:
- за периода от 01.03.2019 г. до 18.03.2019
г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал у Р.Р.С., ЕГН ********** заблуждение, като
се е представил за служител на Горско стопанство в гр. Пловдив и обещавал
назначаването й на длъжност в Горско стопанство в гр. Пловдив и с това й е
причинил имотна вреда в размер общо на 260 лева;
- на 12.03.2019 г. в гр. Пловдив,
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Т.Т.Т.,
ЕГН ********** заблуждение, като се е представил за служител на Горско
стопанство в гр. Пловдив и обещавал назначаването й на длъжност в Горско
стопанство в гр. Пловдив и с това й е причинил имотна вреда в размер на 160
лева;
- на 12.03.2019 г. в гр. Пловдив,
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у М.С.Ч., ЕГН **********
заблуждение, като се е представил за служител на Горско стопанство в гр.
Пловдив и обещавал назначаването му на длъжност в Горско стопанство в гр.
Пловдив и с това му е причинил имотна вреда в размер на 160 лева
- на 13.03.2019 г. в гр. Пловдив,
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Д.И.С., ЕГН **********
заблуждение, като се е представил за служител на Горско стопанство в гр.
Пловдив и обещавал назначаването му на длъжност в Горско стопанство в гр.
Пловдив и с това му е причинил имотна вреда в размер на 200 лева – престъпление
по чл. 211
пр.3 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр.
чл.209 ал.1 вр. ал.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 НК.
Производството
е по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа последно повдигнатото на подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия
за горепосоченото престъпление да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода”
в справедлив размер, както и предвид разпоредбата на чл.58а от НК същото да се
редуцира с 1/3.
По делото не е предявен
граждански иск.
Не участва и частен обвинител в
настоящото производство.
Подсъдимият
Н. потвърждава фактите изложени в обстоятелствената част на ОА. Лично и чрез
своя защитник моли за минимално наказание.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
А.С.Н. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, настоящ адрес:***. Той е б., б.г., със средно образование, работещ, вдовец, осъждан, ЕГН
**********.
На 01.03.2019 г., в гр.Пловдив свид. Р.С. се запознала в заведението, в което работила
като **, с подс.А.С.Н.. Същият го посещавал като
клиент и се представил пред свидетелката като „Д.Х.“. Той заговорил свид. С. и й направил предложение за работа за длъжността
"**" в Горското стопанство в
Пловдив като я заблудил, че бил служител на „горското“ , находящо
се на бул.“Шести септември“ в гр.Пловдив.
Като част от условията за работа подсъдимият първоначално поискал от свид.С. сумата от 40 лева за снабдяване с медицинско
удостоверение, свидетелство за съдимост, които документи щял той лично да
извади. Също така обещал на последната, и й предложил като възможност да тегли
заем от взаимно-спомагателна каса на горското стопанство. За целта трябвало да
му даде обаче 10% от сумата, която искала да тегли. Свид.
С. предала на подс. Н. сумата от 140 лева, от които
40 лева за документите за кандидатстване за работа и 100 лева за заема от 1000
лева, който искала да изтегли от касата на горското. По настояване на подъсдимия, свид. С. му
предоставила за връзка мобилен телефон марка "Хуавей",
модел "П 8 Лайт", за който подсъдимият я
заблудил, че ще бъде необходим за бъдещите служебни цели на С. и за инсталиране
на програма, по която да се изпращат имейли, за да въвежда тя фактурите.
Посоченият мобилен телефон подс.Н. започнал да ползва
с поставена от него СИМ карта, собственост на свид.Д.К.В..
Последната пък го познавала с имена „Г.Д.А.“.
На 10.03.2019 г. подс. Н. се обадил на свид. С. и
й казал, че било необходимо да му даде още 80 лева, които той щял да внесе като
такса в горското стопанство . Пострадалата С. се срещнала с подсъдимия, който
бил придружаван от свид.М.Х.С.. Последната пък го
познавала с имена „А.П.А.“. Свид.С. дала на подс.Н. сумата от 80 лева, както и предала поисканите от
него 1 бр.копие от Удостоверение за раждане на ** й -И.И.П., 3 броя нейни
снимки, които свид.С. прибрала в себе си по молба на подсъдимия.
Тъй като подс.Н.
заблудил свид. С., че в горското стопанство имало и
други свободни места и били необходими още хора, свид.
С. обяснила възможността за започване на работа и на ** си -свид.
М.Ч., приятелката му свид. Т.Т.
и свид. Д.С.. Тримата
посочени били от гр.Смолян. На тях
подсъдимият предложил по подобен начин кандидатстване за съответните позиции за
работа в горското стопанство в гр.Пловдив
На 12.03.2019 г. подс.Н., представяйки се с името „Д.“ провел телефонни
разговори със свидетелите М.С.Ч. и Т.Т.Т.. Обяснил им,
че бил служител в горското стопанство в гр.Пловдив. Така подс.Н.
заблудил свид.Ч. като му предложил и обещал работа в
Горско стопанство гр.Пловдив на длъжност „**“ със заплата около 1200 лева и
безплатна квартира, а на свид.Т. обещал да й
съдейства за започване на работа в „горското“ на длъжност „**“ със заплата от
800 лева и безплатна квартира. Като част от условията за работа, подс.Н. поискал от свид.Ч. и свид.Т. да му заплатят по 160 лева депозит за услугата. На
същата дата свид.Ч. и свид.Т.
изпратили в гр.Пловдив по "Еконт" по 160
лв. за всеки или общо сумата от 320 лв. на името на свид.
С.. Последната отишла в офис на „Еконт“ в гр.Пловдив
заедно с подс.Н., получила сумата от 320 лева и я предала
на последния.
На 13.03.2019 г. сутринта свид.Д.И.С. дошъл в гр.Пловдив и заедно със свид.Р.С. отишъл в кафене, намиращо се на ул.“Иван Вазов“. Там
се срещнал с подс.А.Н., който му се представил с
името „Д.Х.“ и като служител в Горското стопанство в Пловдив. Подсъдимият
заблудил свид.С. като му предложил и обещал работа в
горското стопанство в гр.Пловдив на длъжност „охранител“ със заплата 1200 лева,
безплатна квартира и възможността да тегли кредит до 3000 лева. Подс.Н. поискал от свид.Д.С. да
му заплати 200 лева, представляваща депозит за услугата. Свид.С.
се съгласил с предложените от подсъдимия условия за работа. На същата дата
по-късно свид.С. се срещнал отново с подс.Н. в заведение, намиращо се на бул.“Шести септември“
гр.Пловдив срещу сградата на Горско стопанство – Пловдив, където дал на Н.
сумата от 200 лева. Впоследствие свид.С. провела
многократни телефонни разговори с подсъдимия, който измислял и посочвал
различни дати, на които тя, свидетелите С.,
Ч. и Т. следвало да започнат обещаната от него работа.
На 16.03.2019 г. в гр.Пловдив подс.Н. отишъл в магазин за телефони, намиращ се на
бул.“Руски“ № **. Там продал на свид.Д. И.И.мобилния телефон марка "Хуавей",
модел "П 8 Лайт" с ИМЕЙ ***за сумата от 50
лева. Свид.И. съставил договор за покупко
– продажба на GSM апарата като подсъдимият
представил лична карта на името на Г.Д.А. с ЕГН **********. Впоследствие свид.И. продал въпросния мобилен телефон на свид.Г.И.Р..
На 18.03.2019 г. свидетелите С., Т. и Ч.
отишли в сградата Горско стопанство
гр.Пловдив и разбрали от проведения разговор с Директора на горското
стопанство, че служител с имена Д.Х., при тях нямало. Тогава им станало ясно,
че са обект на измама от страна на лицето представящо се за Д.Х. и подали
сигнал във 02 РУ на МВР - Пловдив.
С Протокол за доброволно
предаване от 13.08.2019 г. свид.М.Х.С. предала в
сградата на 02 РУ на МВР гр.Пловдив 1 бр.копие от Удостоверение за раждане от ***
г. на И.И.П.и 3 бр.снимки на лице от женски пол на
видима възраст около 30 години светла коса, светло лице, черна блуза и сива
връхна дреха, приобщени като веществени доказателства по делото.
На 27.08.2019 г. било извършено
разпознаване на лице по снимки като свид.Д.И.С.
посочил подс.А.С.Н. като извършител на
престъплението.
На 26.09.2019 г. било извършено
разпознаване на лице като свид.Р.Р.С.
посочила подс.А.С.Н. като извършител на
престъплението.
На 26.09.2019 г. било извършено
разпознаване на лице като свид.Р.Р.С.
посочила М.Х.С. като жената, която подс.Н. й
представил за своя съпруга.
С Протокол за доброволно
предаване от 30.09.2019 г. свид.Г.И.Р. предал в
сградата на 02 РУ на МВР гр.Пловдив мобилен телефон „Хуавей“
в комплект с батерия черен на цвят, с отделен заден капак, приобщен като веществено
доказателство по делото и намиращ се на съхранение при Домакина на 02 РУ на МВР
гр.Пловдив.
Горната фактическа обстановка
фактически не се спори от страните, а горното – потвърждава се от самия
подсъдим. Съдът кредитира изцяло самопризнанието на подсъдимия Н., показанията
на свидетелите и приложените писмени доказателства и веществени такива, тъй
като същите са логични, последователни и непротиворечиви.
Съгласно заключението на изготвената съдебна
стоково-оценъчна експертиза стойността на мобилен телефон „Хуавей“
в комплект с батерия възлиза на 40 лева. Съдът кредитира с доверие това
заключение като съответно на доказателствата по делото, неоспорено от страните
и изготвено с нужните специални знания.
При тези
установени факти подс.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по 211 пр.3 вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. ал.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 НК , за това че за
периода от 01.03.2019 г. до 18.03.2019 г. включително в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, представяйки се за длъжностно лице и
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК и е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Р.Р.С., ЕГН **********, Д.И.С., ЕГН **********, Т.Т.Т., ЕГН **********, М.С.Ч., ЕГН ********** и с това им
причинил имотна вреда в общ размер от 780 лева, както следва:
- за периода от 01.03.2019 г. до 18.03.2019 г. в гр.
Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Р.Р.С., ЕГН ********** заблуждение, като се е представил за
служител на Горско стопанство в гр. Пловдив и обещавал назначаването й на
длъжност в Горско стопанство в гр. Пловдив и с това й е причинил имотна вреда в
размер общо на 260 лева;
- на 12.03.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил у Т.Т.Т., ЕГН **********
заблуждение, като се е представил за служител на Горско стопанство в гр.
Пловдив и обещавал назначаването й на длъжност в Горско стопанство в гр.
Пловдив и с това й е причинил имотна вреда в размер на 160 лева;
- на 12.03.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил у М.С.Ч., ЕГН ********** заблуждение, като се
е представил за служител на Горско стопанство в гр. Пловдив и обещавал
назначаването му на длъжност в Горско стопанство в гр. Пловдив и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 160 лева
- на 13.03.2019 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил у Д.И.С., ЕГН ********** заблуждение, като се
е представил за служител на Горско стопанство в гр. Пловдив и обещавал
назначаването му на длъжност в Горско стопанство в гр. Пловдив и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 200 лева.
От обективна страна с действията си по убеждаване на
пострадалите, че може да им осигури работа е създал у първите неверни представи
за действителното фактическо положение. Така пострадалите мотивирани от неверни
представи в резултат на активни действия от страна на подсъдимия, го снабдили с
горната имотна облага, с която пък намалял патримониума
им. Особеното в случая е, че се касае до увреждане различни пострадали лица,
поради което е и налице хипотезата на чл.26, ал.1 НК. На следващо място от
значение в настоящия казус за квалификацията на деянията по чл.29, ал.1, б.“А“
и „Б“ НК са предишните осъждания на подс.Н., както
следва: 1. С влязла в сила
на 07.12.2011 г. Присъда № 445/2011 г. по НОХД № 5113/2011 г. по описа на ПРС –
ХХV н.с., изменена с Решение № 395/07.12.2011 г. по ВНОХД № 1919/2011 г. по
описа на ПОС, обв.Р. бил признат за виновен за извършено в периода от
21.11.2010 г. до 19.03.2011 г. в гр.Пловдив престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б”вр.чл.26
ал.1 от НК и на основание чл.58а ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и
четири месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му
наказание.
2. С
влязла в сила на 30.03.2015 г. Присъда № 226/18.06.2014 г. по НОХД № 6600/2013
г. по описа на ПРС – VІІ н.с., изменена
с Решение на ВКС по реда на възобновяването, обв.Р. е
бил признат за виновен за извършени на
17.06.2013 г. в гр.Пловдив: престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 пр.2-ро вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години
при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му
наказание; престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК
и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година при първоначален „строг“ режим на изтърпяване; престъпление по чл.354 А ал.3 т.1 пр.1 и на
основание чл.54 НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година /при първоначален „строг“ режим на изтърпяване/ и глоба в размер на 2000 лева . На основание
чл.23 ал.1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание четири
години лишаване от свобода/ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване/, както
и глоба в размер на 2 000 лева. От изтърпяване на наказанията по тези предишни
присъди не са изминали 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, което
обуславя квалификацията на настоящото деяние на обвиняемия като такова,
извършено при условията на чл. 29, ал. 1, б.”А” и б. „Б” от НК.
Тези осъждания сочат,
че подс.Н. е извършил
престъплението предмет на разглеждане в настоящото дело, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не е изтекъл
петгодишен срок от изтърпяване на наказанието по чл.30 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл от страна на подсъдимия. Той е
съзнавал настъпването на общественоопасните последици и е искал това. Това е
видно от цялата му деятелност, целенасоченост и последователност на действията
му.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства признанието на вината и съдействието при
разследването, макар неминуемо органите на реда да биха се справили и без това,
с оглед доказателствената съвкупност. Освен това
същия е с влошено здравословно състояние поради заболяване. Предмета на
престъплението също е на ниска относително ниска стойност. Отегчаващо вината
обстоятелство Съдът отчита наличните още осъждания вън от съставомерните
такива. Ето защо настоящата инстанция намира, че наказание при условията на
чл.54 НК в размер на цетири години лишаване от
свобода се явява съответно на извършеното и обществената опасност на личността
на дееца. Особеното в случая обаче е приложението на разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, който задължава съда да редуцира наказанието на подсъдимия. В
случая следва да се определи наказание след редукция две години и осем месеца
лишаване от свобода, съобразно изискването за намаляване с 1/3. Следва да се
отбележи, че не е налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да водят до извод, че и най – лекото предвидено в закона
наказание би се явило несъразмерно тежко. Напротив, деецът е лице с утвърдени
престъпни навици, поради което следва да се приложи наказание над минимално
предвиденото в закона, но все пак ориентирано малко над него.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б.“б“ от ЗИНЗС следва така наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
На
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК може и
следва да се групират наказанията на подс. А.С.Н. по
настоящото дело и по НОХД №2186/2020г. на ПРС, тъй като деяниета
по тях са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях.
Следва да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Същото
не следва да се увеличава по реда на чл.24 НК, защото в този си вид то е
съответно на общия престъпен резулатта и напълно в
състояние да постигне целите по чл.36 НК.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС
следва така наложеното на подс. А.С.Н. общо
най – тежко наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим.
На основание чл.25,
ал. 2 от НК следда да се приспадне времето, през което подс.
А.С.Н. е търпял наказание по НОХД №2186/2020г. на ПРС, считано от 23.06.2020г.
до влизане в сила на настоящата присъда.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр.копие от Удостоверение за раждане от *** г. на И.И.П.и 3 бр.снимки на лице от женски пол на видима възраст
около 30 години светла коса, светло лице, черна блуза и сива връхна дреха, находящи се в кориците на делото на л.51 и л.52, следва ДА
СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО - мобилен телефон „Хуавей“ в комплект с
батерия черен на цвят, с отделен заден капак, предаден на съхранение при Домакина на 02 РУ на МВР
гр.Пловдив следва ДА СЕ ВЪРНЕ на Р.Р.С., ЕГН:**********.
На основание чл. 189,
ал.3 от НПК следва подсъдимият А.С.Н. със снета по делото самоличност да
заплати направените по делото разноски в размер на 67,20 лева /шестдесет и
седем лева и двадесет ст./, по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.