№ 5966
гр. София, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110149580 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Л. С. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, срещу В. С. К.,
ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответникът да заплати
на ищеца законна лихва от 1 434,19 лв. за периода 12.09.2019-02.04.2021г. върху
главницата от 9074 лв., присъдена в полза на ищеца с влязло в сила Решение от
13.08.2018 г. по гр.д. № 42393/2014 г. на СРС.
Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение от 13.08.2018 г. по гр.д. №
42393/2014 г. на СРС му е присъдена главница от 9 074 лв., от които 9 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 74 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
върху която главница за обезвреда била дължима законна лихва от датата на
увреждането - 09.01.2013 г. до пълното изплащане на главницата на 02.04.2021г. в
рамките на изп.д. № 28/2021 г. на ЧСИ Г.Н..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. К. прави възражение за погасителна
давност.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните и се установява от Решение от 13.08.2018 г. по гр.д.
№ 42393/2014 г. на СРС, потвърдено в обжалваната осъдителна част с Решение от
28.01.2021 г. по в.гр.д. № 16773/2018 г. на СГС, III-В възз. с-в, като поради оттегляне
на касационната жалба срещу въззивното решение касационното производство е
прекратено с Определение от 27.05.2021 г. по гр.д. № 1262/2021 г. на ВКС, IV г.о.,
влязло в сила на 17.06.2021 г., че на ищеца е присъдена главница за обезвреда от 9 074
лв., от които 9 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 74 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, върху която главница е дължима законна лихва от датата на
увреждането - 09.01.2013г. до пълното изплащане на главницата на 02.04.2021 г. в
рамките на изп.д. № 28/2021 г. на ЧСИ Г.Н..
Не се спори между страните и че същата законна лихва не е претендирана и
съответно не е присъдена в производството по гр.д. № 42393/2014 г. на СРС.
1
Не се спори между страните и се установява от служебно извършена справка с
електронен калкулатор, че размерът на процесната лихва е 1 434,19 лв., какъвто е
претендираният размер.
По делото е спорно единствено дали е погасено правото на принудително
изпълнение на законната лихва върху главницата от 9 074 лв. за периода 12.09.2019 -
02.04.2021 г. Ответникът твърди, че процесното задължение се погасява със
специалната тригодишна давност, която започва да тече от увреждането на 09.01.2013
г.
Съдът констатира, че ЧСИ Г.Н. е изпратил изп.д. № 28/2022 г., а не изисканото
от него изп.д. № 28/2021 г. съгласно Определение от 13.02.2023г. видно от писма от
16.02.2023 г. и от 28.03.2023 г. на СРС и писмо от 06.04.2023 г. на ЧСИ Н., както и от
самото приложено изпълнително дело, страни по което са други лица, различни от
страните по настоящото производство. Горната констатация не е пречка за съда да
гради фактически и правни изводи, при положение че страните не навеждат твърдения,
че вземането за законна лихва за процесния период е било предмет на друго
производство между същите страни, което не се установява и от останалите
доказателства по делото.
Този извод на съда е стабилизиран от принципната постановка, че давност не
тече и съответно по арг. за по-голямото основание не може да бъде прекъсвана за
акцесорно вземане за обезщетение за забавено плащане, което не е било съдебно
предявено в друг процес между същите страни (Решение № 153 от 9.10.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2304/2014 г., I т. о.).
Съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г. и ТР № 5/2005 г. ОСГК и ТК на ВКС
вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато
деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване.
Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД определя за начало на погасителната давност
откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент
длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 3 ЗЗД (Решение № 79 от 25.06.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 3151/2019 г., IV г. о.; Решение № 123 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3405/2018 г., IV г. о.; Решение № 737 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г., III
г. о.; Решение № 100 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2621/2007 г., III г. о.)
Искът е предявен на 12.09.2022 г. и ищецът има право на мораторна лихва, тъй
като давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период, а за последните
три години преди предявяването на иска - т. е. от 12.09.2019 г. до предявяването на
иска - 12.09.2022 г., като в случая с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде
уважен до крайния момент на процесния период – 02.04.2021 г., когато главницата е
изцяло изплатена, за което страните не спорят и което се установява от разпореждане за
приключване на изпълнително дело от 02.04.2021 г. по изп.д. № 28/2021 г. на ЧСИ Н. и
от неоспорено от ответника извлечение от сметка от 29.04.2021 г. на ищцовия
представител адв. Й. С..
Неоснователен е доводът на ответника, че процесното задължение е погасено по
давност, тъй като увреждането било извършено на 09.01.2013 г., поради което кратката
тригодишна давност е изтекла, имайки предвид, че давността тече от всеки ден на
забавата, както бе посочено по-горе.
Неоснователен е и доводът на ответника, че кратката давност се определя с
оглед периодичния характер на процесното задължение. Приложима е специалната
2
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, където има изрична уредба на давността по
отношение на лихвите, а в случая се претендира обезщетение за вреди от неизпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД (Решение № 67 от
24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2010 г., I т. о.; Решение № 737 от 30.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 865/2009г., III г. о.). Въпреки това крайният извод на съда по
отношение на срока на погасителната давност не се променя, тъй като във всички
букви на разпоредбата на чл. 111 ЗЗД се касае за тригодишна давност.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска за процесния период.
По разноските
В настоящото производство е разрешено единственото спорно обстоятелство
относно началния момент на течене на погасителна давност, който правен въпрос не
изисква обсъждане на каквито и да е доказателства. Основателно е възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК на ответника, имайки предвид каквато и да е липса на фактическа и
правна сложност по делото, броя на проведените открити съдебни заседания, обема и
вида на извършената от ищцовия представител процесуална дейност, който не се яви и
в двете съдебни заседания, както и материалния интерес по делото.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се прилага
разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, с оглед материалноправния характер на нормите на наредбата
(Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4729/2019 г., IV г. о.;
Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3019/2018 г., II т. о.;
Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о.; Определение
№ 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от
13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от
24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 387,76 лв., от които 57,37 лв. – държавна такса и 330,39 лв. – адвокатско
възнаграждение, какъвто е неговия минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ (ред. преди ДВ, бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022 г.), тъй като представеният
договор за правна защита и съдействие е от 10.06.2022 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД В. С. К., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС,
да заплати на Л. С. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, законна лихва от 1 434,19 лв.
за периода 12.09.2019 г. - 02.04.2021 г. върху главницата от 9 074 лв., присъдена в
полза на ищеца с влязло в сила Решение от 13.08.2018 г. по гр.д. № 42393/2014 г. на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. К., ЕГН: **********, адрес:
АДРЕС, да заплати на Л. С. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, сумата от 387,76 лв. –
разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4