№ 49
Силистра,
04.02.2019 година
Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Василева
2. Виолета Александрова
като разгледа докладваното от съдия
Александрова в.ч.гр.д. № 17 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.274 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба на Р.К.Д., срещу Определение № 2993/03.12.2018 г.
по гр.д. № 1698/2018 г. на Силистренският районен съд, В ЧАСТТА, с която е
оставено без уважение искането му за връщане на платената държавна такса с
молба за отмяна в тази част и уважаване на искането.
Силистренският
окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и оплакванията в
частната жалба, приема от фактическа и правна страна следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Жалбоподателят
е ищец по гр.д. № 1310/2018 г. по описа на Силистренски районен съд срещу
„Поларис-8“ ООД гр. Варна с предявени искове по КТ, към които е прибавил иск
срещу управителя на дружеството за причинени вреди. По основните искове той не
е дължал държавна такса, но по иска за вреди по ЗЗД правилно е изискана
държавна такса с Разпореждане от 02.10.2018 г., която е заплатена с приложената
вносна бележка от 24.10.2018 г.
С
Определение № 2830/20.11.2018 г. районният съд е разделил в отделно дело иска
по ЗЗД, като е дал указания за отстраняване на конкретни нередовности съгласно
изискванията на чл.127 от ГПК. В дадения първоначален и удължен срок
жалбоподателят не ги е отстранил и производството по второто гр.д. № 1628/2018
г. е прекратено, което прекратяване не е обжалвано. Жали се втория диспозитив,
с който е оставено без уважение искането за връщане на платената държавна
такса.
Давайки
указания за нередовности, районният съдия е използвал израза „да представи
исковата молба, която да отговаря на изискванията …“, като вероятно е имал
предвид систематизиране изложението по отделения иск, тъй като първоначалната
искова молба е от 161 страници. Затова жалбоподателят с писмена молба от
29.11.2018 г. е заявил, че няма да подава искова молба по гр.д. № 1628/2018 г.
и моли да му бъде върната платената държавна такса.
Обжалвайки
отказа за връщане на държавната такса, жалбоподателят излага съображения, че е
налице „отпаднало основание“, като се позовава на чл. 4б от ЗДТ – „Недължимо
платени такси се връщат…“. Веднага следва да се уточни, не изразът „недължими“
означава начална недължимост. В случая таксата съгласно Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата и чл.128 от ГПК правилно е изчислена,
изискана и платена. Искът вече е бил предявен. При прекратяване поради
неотстраняване на нередовности, отказ или оттегляне на иск държавна такса не се
връща. В този смисъл е и съдебната практика. Следва да се добави, че в ГПК няма
изрична разпоредба за връщане на платена държавна такса, защото е преценено, че
предявен иск и образувано дело прави таксата дължима, което изключва
прилагането на чл.4б от ЗДТ.
Предвид
изложеното, частната жалба се явява неоснователна и обжалваната част на
определението следва да се потвърди.
Водим от
горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2993/03.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1698/2018 г. по описа на Силистренският районен съд, в
частта, с която е оставено без уважение искането на Р.К.Д., за връщане на
платената държавна такса.
Определението
подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.