№ 2345
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110112393 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез адв. К. Г.,
срещу „ФИРМА, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20000 лева, подлежаща на
връщане като получена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.2019 г. ищецът превел по банковата сметка на
ответника сумата в размер на 20000 лева с посочване на основание в платежното нареждане
„депозит по договор за посредническа услуга“. Твърди, че до сключването на такъв
конкретен договор за посредничество не се било стигнало, нито били извършени от страна
на ответното дружество на някакви посреднически услуги. Поради тази причина ответникът
му дължал връщане на получената без основание сума, за което бил поканен с нотариална
покана от 22.04.2021 г. Въпреки това до настоящия момент задължението не било погасено.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ФИРМА за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез управителя
Ю.А.И.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск. Възразява, че по
делото не били представени никакви доказателства, установяващи плащането на
претендираната сума. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирана е молба от управителя Иван Славов, в която заявява, че поддържа исковата
1
молба, ведно с направените уточнения.
В съдебно заседание ответникът „ФИРМА, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Допусната е по искане ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото
лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с
приетите по делото доказателства и извършена проверка на място в счетоводството на
ищцовото и на ответното дружества. От заключението се установява, че на 31.10.2019 г. с
банков превод от разплащателната сметка на ищцовото дружество в „Уникредит Булбанк“
АД била заплатена по банкова сметка № ****************** в „Първа инвестиционна
банка“ АД сумата в размер на 20000 лева, с основание за плащане „депозит по договор за
посредническа услуга“. При извършена проверка в счетоводството на ответното дружество
обаче вещото лице установило, че сума в посочения размер не е постъпвала по негова
банкова сметка. При извършена проверка в „Първа инвестиционна банка“ АД вещото лице
констатирало, че титуляр на сметката, по която била получена сумата, не е ответното
дружество, а трето за спора лице – ФИРМА, ЕИК **********. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно задължителната съдебна практика първият фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение
(вж. т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., Пленум на ВС).
При предявен иск за връщане на даденото без основание в тежест на ищеца е да докаже
какво е получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин на какво
основание го е получил, ако твърди, че такова съществува. Законодателят не е
регламентирал презумпция, че всяко плащане има своето основание, т.е. че всеки, който е
получил плащане по своя сметка, може да го задържи до доказване на липсата на основание.
Точно обратното, който е получил нещо и е установено, че няма задължение, което да се
погасява, или насрещна престация, чието изпълнение се очаква, установява плащане без
основание.
2
В настоящия случай ищецът твърди, че е заплатил на ответника сумата в размер на
20000 лева без основание. В отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил
твърдението, че е получил процесната сума. За установяване на посоченото обстоятелство
ищецът поиска допускане на съдебно-счетоводна експертиза. От заключението й се
установява, че действително не ответникът, а трето за спора лице е получило заплатената от
ищеца сума в размер на 20000 лева. Макар наименованията на двете дружества – ответното
и дружеството – получател на процесната сума да са много близки, касае се за два различни
правни субекта. Преведената от ищеца сума не е постъпила в патримониума на ответното
дружество, поради което не може да бъде прието, че същото е получило нещо без
основание.
С оглед изложено настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
В отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на направените
разноски, но по делото няма доказателства за реалното извършване на такива.
Съдът е допуснал по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, като е
определил депозит за вещо лице в размер на 300 лева. Определеният депозит не е бил
внесен от ищеца в указания срок, но експертиза е била изготвена и приета по делото, като
възнаграждението на вещото лице е заплатено от бюджета на съда. С оглед изложеното,
предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 300 лева за
възнаграждение на вещото лице.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА, ЕИК **********, представлявано от
управителя И.Л.С., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
АДРЕС, срещу „ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от управителя Ю.В.А.И., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ФИРМА, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 20000 лева, подлежаща на връщане като получена без правно основание, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, ФИРМА, ЕИК **********, представлявано от
управителя И.Л.С., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
АДРЕС, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 300 (триста) лева,
представляваща възнаграждение на вещото лице.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4