№ 2697
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502898 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 262, ал. 3
ГПК във вр. чл. 261, т. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№261849/22.07.2022г. подадена от
Р. Г. Д.,ЕГН:**********; частна жалба с вх.№261850/22.07.2022г., подадена
от Н. М. Н., ЕГН: ********** и М. Д. Н., ЕГН **********; частна жалба с вх.
№261851/22.07.2022г. подадена от Х. С. А., ЕГН: ********** и А. М. А.,
ЕГН: ********** , против Разпореждане от 27.05.2022 г. постановено по
гражданско дело № 874/2019г. по описа на РС-Карлово, с което са върнати
подадените от тях въззивни жалби против постановеното по делото на
02.03.2022г. Решение №260004 , поради неизпълнение от страна на
жалбоподателите на указанията на съда да внесат дължимата държавна такса
в размер на 275 лева по всяка от въззивните жалби по сметка на ОС Пловдив.
В частните жалби са ревелирани идентични оплаквания за
неправилност на обжалваното разпореждане с искане от въззивният съд за
неговата отмяна. Частните жалбоподатели твърдят, че първоинстанционният
съд неправилно е определил размера на държавната такса за обжалване на
решението пред въззивна инстанция в размер от 250 лв., дължими по всяка
жалба.Поддържат, че от ищците е посочена цена на иска в размер от 1561
лева и внесената от тях държавна такса по делото е в размер от 62,44
лева.Така определената цена на иска е стабилизирана и спор досежно нея не
1
може да бъде повдиган.Тъй като съгласно разпоредбата на чл.18,ал.1 от
ТА.ата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК, за
обжалване пред въззивната инстанция се събира такса в размер на 50% от
таксата , дължима за първоинстанционното производство, то следва,че по
всяка една от въззивните жалби жалбоподателите дължат и следва да внесат
държавна такса в размер от 31,22 лева.
Не са постъпили отговори на частните жалби в едномесечния срок от
насрещните страни по спора.
Пловдивският окръжен съд намира,че подадените частни жалби са
процесуално допустими – депозирани в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1
ГПК от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество – за
основателни.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е постановил
връщане на въззивна жалба с вх. №260903/01.04.2022 г. подадена от Р. Д. Г.,
ЕГН:**********; въззивна жалба вх. № 260905/01.04.2022 г. подадена от Н.
М. Н., ЕГН: ********** и М. Д. Н., ЕГН ********** и въззивна жалба с вх.
№260906/01.04.2022 г. подадена от Х. С. А., ЕГН: ********** и А. М. А.,
ЕГН: **********, против постановеното по делото на 02.03.2022г. Решение
№260004, поради неизпълнение на дадените им указанията да внесат
дължимата държавна такса в размер на 275 лева по всяка от въззивните
жалби по сметка на ОС Пловдив .
С разпореждане от 27.05.2022 г. на настоящите частни
жалбоподатели е указано в едноседмичен срок да представят документ за
внесена държавна такса в размер на 275 лева по всяка от въззивните жалби
по сметка на ОС Пловдив, като в противен случай въззивните им жалби ще
бъдат върнати. Въпреки редовното връчване на разпореждането, частните
жалбоподатели не са изпълнили указанието на първостепенния съд.
Разпореждането за връщане на въззивните жалби е неправилно поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ГПК, цената на иска се
посочва от ищеца, а въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от
ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание по
делото. След провеждане на първото по делото заседание, цената на иска се
2
стабилизира и не може да бъде променяна - въпросът не може да бъде
повдиган нито от страните по делото, нито служебно от съда - Тълкувателно
дело № 8 по ТД № 8 от 2012 г. ОСГК ВКС. Така и Определение № 752 от
31.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 678/2012 г., IV г. о., ГК; Определение №
342 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4691/2014 г., I г. о., ГК.
В процесния случай, тъй като в исковата молба ищците не са посочили
цена на иска,въпросът е поставен от съда и разрешен след молба от ищците
от 23.07.2019г. /лист 70 от делото на КРС/.Ищците и съгласно данъчната
оценка на имотите са заявили цена на иска в размер от 2061,30 лева и са
внесли държавна такса в общ размер от 78,75 лева / с исковата молба-50 лева;
на 09.07.2019г. са довнесли 16,31 лева и на 23.07.2019г. са довнесли държавна
такса в размер от 16,31 лева/.
Въпросът за цената на иска не е повдигнат от ответниците или
служебно от съда, а това е могло да стане най-късно в първото заседание за
разглеждане на делото, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК. Поради това
окончателно определената цена на предявения иск е в размер на 2061,30 лв.
Така и Определение № 396 от 15.08.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2857/2016 г.,
IV г. о., ГК.
Съгласно разпоредбата на чл.18,ал.1 от ТА.ата за държавните
такси,които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивната
инстанция се събира такса в размер на 50% от таксата , дължима за
първоинстанционното производство.
Следователно по всяка една от въззивните жалби жалбоподателите
дължат държавна такса в размер от 39,38 лева.
Безспорно е, че въззивните жалби са били нередовни, поради
невнасяне на държавна такса. С разпореждането на първоинстанционния съд
от 27.05.2022 г. са дадени неправилни указания за внасяне на държавна такса
в размер на 275 лева по всяка от въззивните жалби. Това разпореждане не
подлежи на самостоятелно обжалване, поради което пороците, допуснати в
него, се отразяват на правилността на преграждащото разпореждане по чл.
262, ал. 2 ГПК. Нередовността на въззивните жалби е следвало да бъде
посочена точно, поради което за жалбоподателите не е възникнало
задължение да изпълнява неправилно дадените им указания. Поради
допуснатата грешка в указанията на съда, дадени на основание чл. 261, т. 4
3
ГПК, неизпълнението им не води до настъпване последиците на чл. 262, ал. 2
ГПК. Така и Определение № 384 от 22.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
246/2012 г., I т. о., ТК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.05.2022 г. постановено по гражданско
дело № 874/2019г. по описа на РС-Карлово, с което са върнати въззивна
жалба с вх. №260903/01.04.2022 г. подадена от Р. Д. Г., ЕГН:**********;
въззивна жалба вх. № 260905/01.04.2022 г. подадена от Н. М. Н., ЕГН:
********** и М. Д. Н., ЕГН ********** и въззивна жалба с вх.
№260906/01.04.2022 г. подадена от Х. С. А., ЕГН: ********** и А. М. А.,
ЕГН: **********, против постановеното по делото на 02.03.2022г. Решение
№260004
ВРЪЩА делото на Районен съд – Карлово за администриране на
въззивните жалби.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4