№ 346
гр. П., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101155 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (активно) съединени искове по чл. 109 ЗС.
Ищците – С. Л. К., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН ********** – и двамата с
адрес в гр. П., ул. „К.“ № 9, твърдят, че са съпрузи и притежават идеални части от
собствеността върху поземлен имот с идентификатор 56126.602.2812 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П.. Поддържат, че са собственици и на
двуетажна жилищна сграда (многофамилна) с идентификатор 56126.602.2812.2,
разположена в този поземлен имот. Заявяват, че с договор, сключен между всички
съсобственици на поземления имот, е било извършено доброволно разпределение на
ползването му. Изтъкват, че в същия поземлен имот се намира и сграда, неотразена в
кадастралната карта и в кадастралните регистри, която представлява едноетажна
тухлена постройка, ситуирА. по южната му улична граница. Сочат, че описА.та
постройка се ползва изцяло от ответницата, която се представя и за неин собственик,
изградена е без необходимите строителни книжа и им пречи да осъществяват
пълноценно собственическите си права както върху поземления имот, така и спрямо
двуетажната жилищна сграда. Поясняват, че пречките са свързани с това, че
едноетажната тухлена постройка попада в частта от поземления имот, която при
доброволното разпределение на ползването му е била отредена на тях, а отводняването
й пък води до увреждане на основите и на мазилката на тяхната двуетажна жилищна
сграда. Искат постановяване на съдебно решение, с което ответницата да бъде осъдена
1
да премахне тази постройка. Претендират и съдебни разноски.
Ответницата – А. Г. С. , ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Св. Г.“ № 16,
оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне, както и за присъждане
на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че действително е собственик на
едноетажната тухлена постройка, срещу която са насочени предявените искове, но тя
не препятства нормалното упражняване на вещните права, които ищците притежават
от поземления имот и от двуетажната жилищна сграда.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна стрА.):
Съгласно чл. 109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
В принципен план искът, уреден в цитирА.та законова разпоредба и известен в
съдебната практика и в правната доктрина още като негаторен иск, представлява форма
на защита срещу конкретно действие на ответника, което трябва да е от такъв порядък,
че без основание да създава пречки за ползване на вещта, притежавА. от ищеца (вж.
Тълкувателно решение № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК на ВС, както и
проф. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 387 и сл.). Затова и негаторният иск не
може да бъде уважен, когато ответникът в действителност не пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост (вж. Решение № 23/09.04.2014 г. по гр. д. №
5465/13 г., II г. о. на ВКС), което напълно важи дори и в хипотезата на състояния,
създадени от незаконни строежи, които макар да се нетърпими от гледна точка на
техническите и на градоустройствени изисквания, не смущават собствеността на
ищеца (вж. и Решение № 291/25.06.2010 г. по гр. д. № 629/09 г., I г. о. на ВКС ).
В този контекст основателността на предявените искове е детерминирА. от
кумулативната даденост на определени условия, а именно: 1/ ищците да са носители на
твърдените собственически права спрямо посочените по-горе поземлен имот и
двуетажна жилищна сграда; 2/ ответницата да е осъществила (създала), респ. да
поддържа, твърдяното в исковата молба конкретно състояние спрямо правата на
ищците; 3/ то да се реализира от нея без основание и 4/ да пречи на същите да
упражняват правото си на собственост в пълен обем по поддържания начин.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154 ГПК), ищците трябва да установят първите две и
последното от така очертаните изисквания, а ответницата – че има основание да
поддържа оспорваното състояние.
От съвкупната преценка на приложените към исковата молба нотариален акт за
дарение № 67/08.05.1998 г. по нот. д. № 334/98 г. на Районен съд – гр. П., нотариален
акт за покупко-продажба № 131/08.08.2019 г. по нот. д. № 315/19 г. на нотариус с №
510 на Нотариалната камара, удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с
2
изх. № 400/03.11.2020 г. на Общинска администрация – гр. П., удостоверение за
граждански брак от 18.01.1976 г. на Градски народен съвет – гр. П. и скица № 15-
1089542-29.11.2019 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.
Благоевград е видно, че:
- На 08.05.1998 г. ищцата К. е придобила по дарение 1/4 идеална част от
поземления имот с идентификатор 56126.602.2812 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., както и находящата се в него двуетажна жилищна
сграда (многофамилна) с идентификатор 56126.602.2812.2.
- На 08.08.2019 г. двамата ищци, като съпрузи, са придобили чрез покупко-
продажба и в режим на съпружеска имуществена общност 1/4 идеална част от
визирания поземлен имот.
На 07.08.2012 г. е бил сключен договор (приет като писмено доказателство), с
нотариална заверка на подписите, с рег. № 4417/12 г. по описа на кантората на
нотариус с № 510 на Нотариалната камара, между ищцата К., ответницата С. и лицата
М. Л. В., ЙордА. Д. С., К. А. С., Т. Х. С., М. П. С., В. Г. с. и И. А. с.. По силата на този
договор участниците в него, действайки в качеството на съсобственици на поземления
имот с идентификатор 56126.602.2812, са разпределили помежду си неговото ползване.
Разпределението е било извършено на базата на скица, която е неразделна част от
договора, при което ищцата К. и М. В. получават за общо ползване част от имота с
площ 389 кв. м., обозначена като дял „А“ на скицата, докато ответницата С. и
остА.лите страни по договора получават за общо ползване част с площ от 391 кв. м.,
изобразена на скицата под формата на дял „Б“.
От показанията на разпитаните четирима свидетели – В. Н., Й. К., Т. С. и М. О.,
се изяснява, че:
- В поземления имот с идентификатор 56126.602.2812 действително има
фактическо разпределение на ползването, при което едната част от него се стопанисва
от ищците, а другата – от ответницата и от нейни роднини.
- Двамата ищци ползват постоянно за живеене двуетажната жилищна
сграда в поземления имот, заедно с изградена към нея лятна кухня, разположени в
частта от поземления имот, която те стопанисват.
- По стените на двуетажната жилищна сграда, намиращи се откъм южната й
част, се наблюдават влага и мухъл, което създава и допълнителни проблеми за ищеца
К., заради негово хронично заболяване (астма).
- Постройката, до която се отнасят предявените искове, е изградена в
поземления имот около 1984 г. от бащата на ответницата, а след неговата смърт,
настъпила преди около 20 години, тази постройка се ползва непрекъснато и единствено
от самата ответница, включително и понастоящем.
В тези части показанията и на четиримата свидетели не съдържат някакви
сериозни противоречия по релевантните факти, които да имат практическо значение, а
3
по-скоро взаимно се допълват. В тях не се наблюдават съществени разминавания по
обстоятелства, които да са меродавни за предмета на доказване.
От заключението на изслушА.та съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице и. Г. Ю., както и от неговия разпит, се констатира, че:
- Постройката, чието премахване искат ищците, представлява масивна
стопанска сграда на един етаж от допълващото застрояване. Състои се от приземен
етаж, явява се полуподземна сграда и не присъства в действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри, но подлежи на кадастрално заснемане. Площта й е 17,41 кв. м.,
има тухлени стени, не е измазА., няма покрив, но е с изградена стоманобетонова
покривна плоча, разположена на равнището на тротоара на ул. „Св. Г.“ в гр. П..
Сградата няма улици, но върху покривната й плоча е изпълнена циментова замазка, на
която е даден лек наклон, осигуряващ оттичане на водата към улицата. На място
съществуват видими следи от ремонт на покривната плоча на постройката, с цел
отводняване на дъждовните води, в резултат на което основната част от дъждовната
вода действително се оттича именно към улицата, за което изпълненият на място
наклон е достатъчен.
- Към момента на огледа процесната постройка се ползва като склад, с
вътрешна тоалетна, чието отводняване е насочено към градската кА.лизационна мрежа.
Вътрешната височина на постройката е от 1,85 м. до 1,95 м., а средната й външна
височина е 2,10 м. Тя отстоява на 2,80 м. от двуетажната жилищна сграда, ползвА. от
ищците.
- За построяването на сградата, предмет на делото, няма издадени
строителни книжа. Тъй като тя е постройка от допълващото застрояване, не е показА.
(предвидена) в приложимия застроителен план на гр. П., а изграждането й е
предполагало издаването на виза проучване и проектиране от главния архитект на
Община П..
- Техническите особености на обсъждА.та постройка я определят като
„търпим строеж“, но за нея не се установява наличието на съответно удостоверение за
търпимост, издадено от главния архитект на Община П..
- От техническа гледна точка въпросната постройка не създава пречки за
нормалното ползване на жилищните сгради, присъстващи в поземления имот с
идентификатор № 56126.602.2812, което важи и за двуетажната жилищна сграда с
идентификатор 56126.602.2812.2.
- Самият поземлен имот фактически е разделен с вътрешна ограда,
материализирА. на място, спрямо която постройката, предмет на ищцовите претенции,
с цялата си площ се разполага в частта, която не се ползва от ищците.
- Съобразно договора от 2012 г. за разпределение на ползването на
поземления имот, постройката попада частично – с 13,83 кв. м., в площта, предвидена
за ползване от ищцата К. и от М. В..
4
- Точното местоположение на спорната постройка е показано на
комбинирА.та скица, съставляваща приложение № 13 към експертното заключение,
като там тя е отразена с червени непрекъснати линии по границите, със син надпис
„МС, полуподземно“, а 13,83 кв. м. от площта й е тонирА. в жълт цвят, докато
остА.лите 3,58 кв. м. от нейната площ са тонирани в зелен цвят.
Доказателствената информация, събрА. чрез експертизата, подлежи на цялостно
възприемане. Всички констатации на вещото лице се базират както на непосредствен
оглед на място, така и на подробна преценка на съответната техническа документация
за изследваните имоти. Експертните изводи, формирани на тази база, са категорични,
мотивирани са подробно и по никакъв начин не се опровергават от остА.лата
доказателствена съвкупност.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че не са изпълнени
изискванията за уважаване на предявените искове. Не се доказва, че постройката, до
която се отнасят ищцовите претенции, създава сочените в исковата молба пречки за
ищците да осъществяват правата си спрямо поземления имот с идентификатор
56126.602.2812 и намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор
56126.602.2812.2. Както несъмнено се установи от заключението на техническата
експертиза, процесната постройка не пречи в технически аспект на ползването на
жилищната сграда, собственост на ищцата К.. От друга стрА., последната е участвала в
подписването на договора от 2012 г., свързан с разпределението на ползването на
поземления имот с идентификатор 56126.602.2812, като сама се е съгласила на
уговорения с него вариант, при който постройката, чието премахване понастоящем се
иска, попада в дела, предвиден за ползване от нея и от лицето М. В.. Ето защо и от
правно-логическо гледище не е допустимо сега (т. е. по-късно) да се поддържа, че тази
постройка създава пречки за ползването на частта от поземления имот, разпределена с
договора. Тук очевидно е необходимо да се напомни, че договорите имат силата на
закон за субектите, които са ги сключили (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Що се отнася пък до
ищеца К. е нужно да се подчертае, че той притежава единствено 1/4 идеална част от
поземления имот, в режим на съпружеска имуществена общност с ищцата К.. Тези
права са получени чрез горецитирА.та продажбена сделка от 2019 г., праводател по
която е М. Л. В., а тя също е участвала в договора от 2012 г. за разпределението на
ползването на поземления имот. Следователно ищецът К. няма как да черпи повече
права от разпределението на ползването, направено през 2012 г., отколкото то е
породило за праводателя му. При това положение и той не може да противопоставя
възражения, че постройката, премахването на която желае, му създава пречки за
служенето с частта от поземления имот, определена за ползване на неговия праводател
с договора от 2012 г. След като не може да се счита, че процесната постройка
предизвиква трудностите за ползване на поземления имот и на двуетажната жилищна
сграда, изтъкнати от ищците в исковата молба, законността на нейния
5
градоустройствен статус не е релевантна, както стА. ясно.
В този контекст ищцовите претенции подлежат на отхвърляне, като за
правилната индивидуализация на постройката, за която те са предявени, е уместно да
бъде направено препращане към скицата от заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза (вж. в този смисъл Решение № 160/13.01.2017 г. по гр. д. №
2077/16 г., II г. о. на ВКС).
2. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ответницата
(чл. 78, ал. 3 ГПК). Те възлизат на 1 300 лв. и са сбор от заплатен адвокатски хонорар
(600 лв.) и от платеното възнаграждение за вещо лице (700 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ субективно (активно) съединените искове по чл. 109 ЗС,
предявени от С. Л. К., ЕГН ********** и от В. И. К., ЕГН ********** – и двамата с
адрес в гр. П., ул. „К.“ № 9, против А. Г. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Св.
Г.“ № 16, с който се претендира последната да бъде осъдена да премахне
едноетажна тухлена постройка, ситуирА. по южната улична граница на поземлен
имот с идентификатор 56126.602.2812 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., която постройка е с площ от 17,41 кв. м. и е отразена с червени
непрекъснати линии по границите, със син надпис „МС, полуподземно“, а 13,83
кв. м. от площта й е тонирА. в жълт цвят, докато остА.лите 3,58 кв. м. от нейната
площ са тонирани в зелен цвят, на комбинирА.та скица, представляваща
Приложение № 13 към писменото заключение на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, изпълнена от вещото лице и. Г. Ю., като тази скица е
приподписА. от председателя на съдебния състав и е неразделна част от настоящото
съдебно решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Л. К., ЕГН ********** и В. И. К.,
ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 9, поравно да заплатят на А.
Г. С. , ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Св. Г.“ № 16, сумата от 1 300 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
6
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7