МОТИВИ ПО НЧХД № 51/2017г. НА ДнРС
Р.Б.Ф. ***
е повдигнала обвинение срещу Р.Х.Ш., за престъпление по чл.146, ал.1 НК. С
тъжбата е предявен и граждански иск за
сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени
вреди, в резултат на това престъпление, изразяващи се в уронване честта и
достойнството и.
В тъжбата
се твърди,че на 20.09.2016 в сградата на Районен съд –
Дупница е казала унизителни за честта и достойнството на тъжителката , в нейно присъствие изрази
„глупачка”, „прошлякиня”, „курва” и „селска пръчка”.
Повереника
на тъжителката излага доводи за доказаност на обвинението от обективна и
субективна страна и предлага на подсъдимата да се наложи справедливо наказание,
а гражданския иск да се уважи изцяло.
Подсъдимата
не се признава за виновна. Дава обяснения,че не избягва всякакви контакти с
тъжителката и не е изричала горните думи по отношение на последната.. Защитника
излага доводи за недоказаност на
обвинението и предлага подсъдимата да бъде оправдана, а гражданския
иск-отхвърлен като неоснователен.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимата,
показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Тъжителката
и подсъдимата поддържали приятелски отношения, като през 2015г. същите се
влошили и тъжителката подала тъжба срещу
подсъдимата, по която било образувано НЧХД№ 1452/2015г. по описа на ДнРС.
На 20.09.2016г. от 9,30ч. било насрочено открито
съдебно заседание по горното дело, на което се явили тъжителката, с нейния
повереник и подсъдимата. Делото се отложило за 02.11.2016г.,поради неявяване на
защитника на подсъдимата,за което
отсъствие последният уведомил съда с писмена молба, с приложени
доказателства.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на обясненията на подсъдимата и
свидетелите Янчев, и Маринова.Съдът взе предвид обстоятелството,че двамата с в
приятелски отношения с подсъдимата, но показанията им са логични и
последователни, и се подкрепят от
писмените доказателства по делото.
Съдът
не даде вяра на показанията на свидетелите Божанова и Йорданова, тъй като не
съответстват на повдигнатото обвинение, а и противоречат на писмените
доказателства по делото. Макар и в тъжбата да се сочи,че подсъдимата е казала
обидните думи в присъствието на тези две свидетелки, пред съдебната зала,
обвинението не претендира,че обидата е нанесена публично. Освен това, в
протокола от съдебното заседание на 20.09.2016г. по НЧХД №1452/2015г. не е
отбелязано,че двете свидетелки са се явили в качеството им на такива по това
дело, което опровергава твърденията им,че са били пред съдебната зала именно
като свидетели по делото.Протокола/ заверен препис, от който е представен по
настоящото дело/ е съставен ,съобразно изискванията на чл.311,ал. НПК, като т.1
на този текст изрично сочи,че се посочват неявилите се лица и причините за неявяването
им, а в случая изобщо не е отразено по реда на чл.271,ал.1 НПК,че двете
свидетелки са се явили. Не е искана
поправка на протокола от тъжителката или нейния повереник, като и двамата са
присъствали на съдебното заседание.Следва да се отбележи,че свид.Йорданова
твърди,че освен тя, свид.Божанова и тъжителката,последната била придружена и от
баща си.обстоятелство, което не е посочено в тъжбата и е в противоречие с
твърденията на свид.Божанова,че единствените присъстващи на казаното от
подсъдимата са били тя, тъжителката и Йорданова, което също разколебава съда в
истинността на техните показания.
Не на последно място, прави
впечатление,че тъжбата е подадена четири месеца, след деянието,като
междувременно по НЧХД№1452/2015г. са проведени множество съдебни заседания,
като и двете свидетелки са дали показания пред съдебния състав в заседанието на
02.11.2016г., където обстойно са
разказали за отношенията между тъжителката и подсъдимата, множеството
провокации от последната/ клевети пред общи познати, изразени негативни мнения
във Фейсбук и др./, като обаче изобщо не са поменала,че преди предходното
заседание подсъдимата е нанесла горните обиди на тъжителката.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът прие,че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по
чл.146, ал.1 НК, по следните съображения:
Обект на
престъплението “обида” са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността
на доброто име на конкретен човек в обществото , и съответно обществената
оценка за личността на това лице.От
приетата от съда фактическа обстановка се установи,че подсъдимата не е
осъществила изпълнителното деяние на това престъпление. В конкретния случай не
се събраха каквито и да било доказателства, че подсъдимата е отправила
визираните в тъжбата думи и изрази към тъжителката, както и че същата е целяла
да унизи честта и достойнството и, което обосновава липса на обективна страна
на престъплението.Неосъществяването на обективната страна на деянието ,води и до липса на субективна такава. Последната се
обективира от действията, или в случая думите, по осъществяване на
изпълнителното деяние и доколкото такива не се установиха, не е налице и умисъл
за извършване на горното престъпление-.
С оглед на
изложеното, съдът прие,че Подсъдимата Ш. не е осъществила състава на
престъплението по чл.146, ал.1 НК ,нито от обективна нито от субективна страна,
призна я за невинна и на осн.чл.304 НПК
я оправда по повдигнатото обвинение.
Съдът
отхвърли предявеният граждански иска срещу подсъдимата с правно осн.чл.45 ЗЗД
като недоказан и съответно неоснователен. С оглед установеното по-горе, а
именно,че подсъдимата не е отправила обидни думи и изрази адресирани до
тъжителката, не е налице и причиняване
на непозволеното увреждане –уронване честа и достойнството на последната,
поради което и предявеният иск се явява неоснователен.
На
осн.чл.190,ал.1 НК съдът осъди тъжителката да заплати на подсъдимата сторените
деловодни разноски в размер на 450лв.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: