№ 21290
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110168309 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
77076/21.03.2023 г./ на **** срещу **** и Т. П. Т. – Я., с която са предявени искове за
обявяване за относително недействителни спрямо ищеца на следните извършени от
ответниците на 15.12.2017 г. безвъзмездни сделки, а именно:
1. договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том IV,
рег. № ****, дело № ***/2017 г., с който **** е дарило на Т. П. Т. – Я. 2/63.25 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед ****/20.06.2016 г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 04.08.2020 г., с
адрес: ****, с площ от 277 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с предишен идентификатор:
няма, с номер по предходен план: ****, при съседи: /идентификатор/;
2. договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том IV,
рег. № ****, дело № ****/2017 г., с който **** е дарило на Т. П. Т. – Я. 2/220.50 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед ****/20.06.2016 г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 30.04.2020 г., с
адрес: ****, с площ от 228 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор: няма, с
номер по предходен план: няма, при съседи: /идентификатор/
Ищецът твърди, че в изпълнение на поетите към **** договорни задължения е
изработил и доставил в периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2018 г. стоки и услуги на обща
стойност 38 698.24 лв. /с ДДС/, за които са издадени следните фактури: Фактура **** г.
Излага, че въпреки настъпване на падежа на задълженията по издадените фактури те не са
платени, поради което е сключил с **** Спогодба от 01.06.2018 г., с която се отказал от
лихвата за забава върху всяко от вземанията по фактурите, при условие че ответното
дружество изпълнява точно задълженията по спогодбата, разсрочени на 6 вноски. Сочи, че
въпреки това **** отново не изпълнило задълженията си, поради което ищецът завел гр. д.
№ 60102/2018 г. по описа на СРС, 127 състав, по което се снабдил с изпълнителен лист от
1
23.09.2018 г. срещу него за сумата от 32 698.24 лв., ведно със законната лихва от 13.09.2018
г. до окончателното плащане, както и за сумата от 2 164.90 лв. – разноски по делото. Излага,
че е образувано изп. д. № 827/2018 г. по описа на ЧСИ ****, с рег. № **** на КЧСИ, но
вместо да изпълни задълженията си, ответното дружество прехвърлило на 15.12.2017 г. на
ответницата Я. чрез дарение процесните идеални части от поземлени имоти с
идентификатори ****, с което намалило имуществото и платежоспособността си. Навежда
доводи, че даренията са с характер на увреждащи сделки и са извършени, при условие че
**** е знаело, че има непогасени парични задължения към ищеца от предходни месеци,
както и с цел да се увреди ищецът. Твърди, че ответницата Я. е едноличен собственик на
****, което от своя страна е едноличен собственик на капитала на ****, от което следва, че
тя е непряк собственик на дареното имущество и го е извела от правната сфера на
дъщерното дружество, за да затрудни удовлетворяването на кредитора.
В законоустановения срок са подадени отговори на исковата молба и допълнение на
отговора, с които ответниците оспорват предявените искове. Оспорват ищецът да притежава
качеството кредитор по отношение на ****. Считат, че щом със Спогодбата от 01.06.2018 г.
са променени по съгласие на страните падежите на задълженията по фактурите, които преди
това са били падежирани към датата на разпоредителните сделки, то ищецът е загубил
качеството си на кредитор към датата на разпоредителните сделки. Оспорват размера на
задълженията на ****, като сочат, че задълженията, възникнали към датата на
разпоредителните сделки, са в размер на 18 610.24 лв. и те се дължат по Фактура № **** г.
Твърдят, че през 2018 г. **** е извършвало няколко плащания в общ размер на 11 902 лв.
/извън плащанията по спогодбата/, но те неправилно са отнесени като плащане по фактура
от 2018 г., а не за погасяване на най-старите задължения. Твърдят, че задължението по
Фактура № ****/16.10.2017 г. е платено на 09.07.2018 г., като тогава е платено и част от
задължението по Фактура № ****/09.11.2017 г., а друга част от него е платена на 06.08.2018
г., като по този начин първите две вноски по спогодбата са погасени с малки закъснения.
Сочат, че е останала дължима само сумата от 8 960.92 лв. от задълженията по издадените
към датата на разпоредителните сделки фактури. Оспорват процесните дарения да имат
увреждащ характер за ищеца, като твърдят, че дареното имущество не е било единственото
имущество, от което той може да се удовлетвори. Твърдят, че според счетоводния баланс на
**** към 31.12.2017 г. активите му са възлизали на 617 000 лв., което е значително повече от
стойността им през предходната година. Изтъкват, че ответното дружество е притежавало
значително имущество, състоящо се в машини и съоръжения, суровини и материали, както и
вземания, а балансовата стойност на дареното имущество е била само 7 000 лв. Оспорват
наличието на знание за увреждане на ищеца чрез извършване на безвъзмездните сделки.
Сочат, че с тях са прехвърлени незначителни реални части от поземлените имоти – 2 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор **** и 8 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****,
чиято цена е изключително малка. Излагат, че предишен собственик на процесните идеални
части от единия имот са били Т. П. Т. – Я. и ****, а на процесните идеални части от другия
имот – **** с управител ****, като те са придобити от **** през 2010 г. с цел извършване
на строителство при приключване на градоустройствените процедури, но целта не е
реализирана, а другите съсобственици на имотите решили строителството да се извърши от
друго дружество след приключване на процедурите, което обезсмислило оставането на
процесните идеални части от имоти в собственост на ****. Акцентират, че ако целта е била
увреждане на ищеца, прехвърлянето е щяло да се извърши възмездно. Твърдят, че с оглед на
дългогодишните търговски отношения **** винаги е заплащало дължимите суми за
доставените стоки и услуги, макар и със закъснение, и не е имало знание и цел за увреждане
на ищеца. Релевират възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение
на предявените искове и по отношение на вземанията, обуславящи качеството кредитор на
ищеца. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
2
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове за
обявяване за недействителни по отношение на **** като кредитор на ответното дружество
на две увреждащи го сделки, сключени между ответниците.
В случая ищецът твърди, че е кредитор на **** с вземания, част от които са
възникнали преди извършването на атакуваните сделки, а други – след това. Правото да се
обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие, извършени от
длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex lege с осъществяването на
определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника
и от субективна страна – знание на длъжника за увреждането. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД,
когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора, поради което в този случай намерението за увреждане е елемент от фактическия
състав независимо от вида на увреждащата сделка.
По отношение на първия елемент от фактическия състав на потестативното право по
чл. 135 ЗЗД съдът намира следното:
В мотивите към т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е
прието следното: „Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за
защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с
които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип
правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го
актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително
вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда
от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на
делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви
за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът
го уврежда /правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на
делото, единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането//. Той
може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо“. Ако
в друго производство ищецът предяви вземането си и качеството му кредитор бъде
отречено или отпадне, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова в производството по
иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, а защитата си като длъжник по тези
отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането /в този смисъл:
Решение № 65/25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение №
552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ако искът за вземането,
което кредиторът по отменителния иск цели да обезпечи, не бъде успешно проведен, то по-
рано обявената от съда относителна недействителност на прехвърлянето няма да прояви
никакво действие, включително между страните по сделката, а те ще останат обвързани от
правните й последици независимо от успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД. Ето защо
страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на
кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на
правата си, от които черпи правен интерес. Качество на кредитор не може да бъде отречено
в инициирания от тази страна процес поради възражения, които намаЛ.т своето имущество
длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и
ищеца и съществуването му, т.е. дали страните продължават да са обвързани от договор, или
изискуемостта. Възражения от подобно естество са неотносими към спора по чл. 135, ал. 1
3
ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес, щом те не
засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка /в този смисъл –
Решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. по описа на ВКС, III ГО/.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, съдът счита, че не следва да обсъжда
възраженията на ответниците за неизискуемост на вземанията заради промяната на падежа
им, извършена със Спогодба от 01.06.2008 г., за по-малък размер на вземанията поради
извършено частично плащане /включително, че с част от платените суми е извършено
неправилно прихващане на изпълнението от ищцовото дружество/, респ. представените в
тази връзка платежни документи, нито на възражението за погасяване на ищцовото вземане
по давност.
В случая се установява, че ищецът е кредитор на ответника **** въз основа на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.09.2018
г. и Изпълнителен лист от 23.09.2018 г., издадени по ч. гр. д. № 60102/2018 г. по описа на
СРС, 127 състав, като за вземането по заповедта е образувано изп. д. № 2018****** по описа
на ЧСИ ****, с рег. № **** на КЧСИ, с район на действие СГС. Не се твърди, нито се
установява вземането да е отречено със сила на пресъдено нещо. Всичко това съдът намира
за достатъчно, за да приеме за установена първата предпоставка на претендираното
потестативно право.
Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи като обезпечение за
вземането на кредитора. Последният разполага с възможност да избира срещу кое
имущество на длъжника да насочи изпълнението и от кое негово имущество да се
удовлетвори. С право на такъв избор длъжникът не разполага. С оглед на това всяко
действие на длъжника, намаляващо имуществото му и създаващо или увеличаващо неговата
неплатежоспособност, се явява увреждащо за кредитора и от момента на извършването на
такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му. Увреждането на
кредитора като елемент от фактическия състав на Павловия иск е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си – когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, като без правно значение е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност. Като увреждащи действия на длъжника следва да се
разглеждат всички действия, с които той намалява активите си или увеличава пасивите си.
По този начин той затруднява кредитора-ищец във възможността да удовлетвори вземането
си. В Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. по описа на ВКС, II ТО, е прието
следното: „Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия,
с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг,
обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане“.
В случая с Определение № 37107/19.10.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 97, том IV, рег. № ****, дело № ***/2017 г., **** е дарило на Т. П. Т. – Я. 2/63.25 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор ****, както и че по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 98, том IV, рег. № ****, дело № ****/2017 г., **** е дарило на Т. П. Т. –
Я. 2/220.50 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****. Следователно установено е
извършването на атакуваните сделки. Касае се за разпоредителни и безвъзмездни сделки,
като с тях длъжникът се е лишил от свои идеални части от недвижимо имущество, поради
4
което и с оглед цитираната съдебна практика те имат увреждащ характер.
Отново в контекста на горепосочената съдебна практика ирелевантни са възраженията
на ответниците, че **** е притежавало значително имущество, състоящо се в машини и
съоръжения, суровини и материали, както и вземания, а балансовата стойност на дареното
имущество е била само 7 000 лв., както и че дарените идеални части от два недвижими
имота са нищожни и с малка пазарна стойност. При това положение представените писмени
доказателства за установяване на тези твърдения /счетоводни документи/ не следва да бъдат
обсъждани.
Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със санкционен за недобросъвестността на длъжника
характер, поради което обективното знание на същия, че дължи, е достатъчно. Релевантно и
достатъчно е възникването на вземането, респ. възникване качеството „длъжник”, спрямо
който момент е преценимо и увреждащото действие. В случая атакуваните сделки са
извършени след възникване на вземанията на **** по Фактура № **** г., от което следва, че
длъжникът **** е бил наясно при сключването им, че има неплатени задължения към
ищеца. С протоколно определение от 23.11.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото, че към датата на сключване на сделките ищецът е имал вземане към
ответното дружество в размер на 18 610.24 лв. Всичко това е достатъчно, за да обоснове
извод, че длъжникът е знаел за увреждането на кредитора. Ирелевантно е дали и кога е
настъпила изискуемост на тези задължения. Като е съзнавал, че има такива задължения към
****, за длъжника е било ясно, че отчуждавайки идеални части от два недвижими имота,
намалява имуществото си и затруднява събирането на ищцовото вземане.
Изложеното обосновава извода на съда, че за ищеца като кредитор на ответника **** с
вземания по Фактура № **** г. е възникнало правото да иска обявяване за недействителни
по отношение на него на двете увреждащи го сделки.
Без решаващо значение за изхода на делото е дали за **** е възникнало и правото по
чл. 135, ал. 3 ЗЗД в качеството му на кредитор на ответното дружество с вземания по
останалите описани в исковата молба фактури, които вземания са възникнали след
извършване на атакуваните сделки, доколкото отговорът на този въпрос не би повлиял
извода, че даренията са относително недействителни по отношение на ищеца в качеството
му на кредитор по вече възникналите към 15.12.2017 г. вземания. При това положение съдът
намира за безпредметно да обсъжда възражението на ответниците, че даренията не са били
предназначени от тях да увредят ищеца, както и показанията на свид. Бабинов и
доказателствата относно начина на придобиване от **** в миналото на процесните идеални
части от недвижими имоти, защото тези доказателства са относими към въпроса за
намерението за увреждане по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Възражението на ответниците за погасяване на исковете с правно основание чл. 135
ЗЗД по давност е неоснователно. Давностният срок е 5-годишен и започва да тече от
момента, в който е могло да бъде упражнено искане за принудително осъществяване на
правото за прогласяване относителната недействителност на увреждащи действия, като този
момент е моментът на извършването на такива действия /в този смисъл – Решение №
38/24.07.2012 г. по гр. д. № 1348/2010 г. по описа на ВКС, IV ГО/. В случая давността е
започнала да тече на 15.12.2017 г., а исковата молба е подадена в последния ден от
давностния срок, поради което давността не е изтекла.
По горните съображения съдът намира, че процесните дарения следва да бъдат
обявени за недействителни по отношение на ищеца на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
Съобразно изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
единствено ищецът, на когото се дължат разноски в размер на 100 лв. – държавна такса. Той
не е доказал извършването на разход за адвокатско възнаграждение, поради което такава
5
сума не следва да му се присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение
на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, по предявения иск от него
срещу ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, и Т. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: ****, договора, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 97, том IV, рег. № ****, дело № ***/2017 г. на нотариус ****, с рег. № *** в
Регистъра на НК, с който **** е дарило на Т. П. Т. – Я. 2/63.25 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед ****/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 04.08.2020 г., с адрес: ****, с
площ от 277 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с предишен идентификатор: няма, с
номер по предходен план: ****, при съседи: /идентификатор/.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение
на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, по предявения иск от него
срещу ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, и Т. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: ****, договора, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 98, том IV, рег. № ****, дело № ****/2017 г. на нотариус ****, с рег. № *** в
Регистъра на НК, с който **** е дарило на Т. П. Т. – Я. 2/220.50 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед ****/20.06.2016 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 30.04.2020 г., с адрес: ****, с
площ от 228 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор: няма, с номер по
предходен план: няма, при съседи: /идентификатор/
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, и Т. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: ****, да заплатят на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6