О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 185 17.03.2023г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито съдебно заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар и с участието
на прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 643 по
описа за
2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по
писмена молба на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
подадена чрез процесуалния му представител по делото, с която е направено искане на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено Решение № 41 от 14.02.2023г., постановено по адм. дело № 643/ 2022г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта за присъдените разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Счита, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение е неправилно определен, тъй като към датата на постановяване на
съдебното решение е в сила разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която се явява приложима по отношение размера на присъжданото
на основание чл. 161, ал.1, изр. трето от ДОПК юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения прави искане за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, при присъждане на полагащото се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 7 372лв.
В срока по чл.248, ал.2
от ГПК е постъпило писмено становище от М.К.М., чрез пълномощника му по делото,
с което оспорва допустимостта и основателността на направеното искане за
изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на
решението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК,
от легитимирано лице – страна по делото, но е процесуално недопустимо, по
следните съображения:
С Решение №
41 от 14.02.2023г., постановено по адм. дело № 643/ 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.К.М. срещу Ревизионен акт №
Р-16002421005899-091-001/ 23.05.2022г., издаден от В.П.А.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.И.А. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 350 от
03.08.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М.К.М. е установена
отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, за непогасени данъчни и осигурителни
задължения на „СТА
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК *********, в общ размер на 53 021.51
лева главници и лихви в размер на 31 003.41 лева. Със същото
решение М.М. е осъден да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 3 050лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Условията за възникване,
съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение
на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите за
преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са
регламентирани в разпоредбите на чл.248, ал.1 от ГПК и чл.80 от ГПК. Съгласно чл.248,
ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при
постановяване на решението респ. определението не се е произнесъл по надлежно
заявено искане за присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски,
като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските
поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.
Направеното от Директора на Дирекция
ОДОП – Пловдив искане за изменение на Решение № 41 от
14.02.2023г. в частта за
разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК,
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. Следователно представянето на списък за разноските по
чл.80 от ГПК, е условие за допустимост на искането за изменение на решението в
частта за разноските.
В случая, в представените
по делото от процесуалния представител на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив
две писмени становища до приключване на последното заседание по делото, е
заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да е посочен
размера на разноските, които се претендират на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.
Липсва и представен отделен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
При прилагането на нормата на чл.80 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК, регламентираща наличието на представен до приключване на
последното заседание по делото списък на разноските, като процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение
на решението в частта му за разноските, следва извода, че при липсата на представен
от Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив списък на разноските по чл.80 от ГПК,
искането на страната за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без
разглеждане. В този смисъл е и т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.248
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, за изменение на Решение № 41 от 14.02.2023г., постановено по адм. дело № 643/ 2022г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта за присъдените
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като
недопустимо.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: