Р Е Ш Е Н И
Е
№………
гр. София, 27.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т.д.
№ 2371 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
търговско дружество - „М.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя – Д.Д.С., срещу Отказ №
20201109135657/17.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20201109135657/09.11.2020
г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и, ал. 4 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари.
Жалбоподателят счита постановения от АВ – ТР отказ за
незаконосъобразен, защото е последица от неправилно тълкуване и прилагане на
разпоредбите на чл.63, ал. 1 и ал, 4 от ЗМИП, във връзка с §2, ал.1, т.1 и ал.5
от ДР на ЗМИП от длъжностното лице по регистрация, на което охранителното
производство е било поверено за произнасяне. Определя охранителния акт и като
необоснован, несъдържащ подробни мотиви, защо в поле 550 следва да се запишат
данни само на физическо лице. Моли същият да бъде отменен от съда. Изяснява, че
„М.И.“ ЕООД е дружество, чиито капитал се притежава изцяло от дружеството – „А.А.“
ЕООД, като последното се явява дъщерно дружество на „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД, което пък от своя страна е 100
% собственост на публичното дружество „С.Т.“ АД, ЕИК *******, което е публично
дружество. Акциите на „С.Т.“ АД се търгуват на регулирания пазар и се подчинява
на изискванията за оповестяване съобразно европейското право и международните
стандарти, осигуряващи в еднаква степен прозрачност както за него, така и за
дъщерните му дружества. Застъпва се схващането, че в тези случай законодателят
е предвидил изключение за деклариране на действителен собственик в §2, ал. 1,
т. 1 от ДР на ЗМИП. Акцентира над това, че в мотивите на отказа е записано, че
поле 550 може да съдържа само информация за действителен собственик физическо
лице с индивидуализиращите го данни. Жалбоподателят е несъгласен с тази
интерпретация на законовото изискване за идентификацията на субектите, които
могат да бъдат вписвани, като действителни собственици. Добавя се и това, че в
разглежданата хипотеза не били осъществени и условията за приложение на
правилото на параграф 2, ал. 5 до ДР на ЗМИП, защото дружеството-заявител не е
в ситуация на невъзможност да установи действителния си собственик. Напротив.
Действителният собственик на заявителя бил ясно разкрит и това било публично
дружество – майка, което било носител на посочените в параграф 2,
т.1 права. Следователно в подобна правна обстановка заявяването на висш
ръководен служител на заявителя /лицето което го представлява/ за негов
действителен собственик не би кореспондирало на актуалното фактическо положение
по отношение притежанието на собствеността върху заявителя, което пък нямало да
спомогне за изпълнение целта на закона, защото това лице вече било вписано по
партидата на дружеството в качеството му на лице, което го представлява. По
тази причина единствената възможност, която се разкривала пред жалбоподателя
във връзка с надлежно изпълнение на възложените му по смисъла на чл. 63 ЗМИП
публични задължения се състои в това да заяви в публичния регистър за вписване
като действителен собственик лицето което упражнява пряк или косвен контрол
върху него, респективно притежава правата по параграф 2, т.1 е дъщерно на
публично дружество, за което се прилага изключението по параграф 2, т.1 и
съответно да предостави данни за именно това дружество и притежаваните от него
права, което е и сторено с упражненото
заявление. След като собствеността на капитала е притежание на публично
дружество, за което се прилага изключението на параграф 2, т.1, то липсва
необходимост, а е и невъзможно да се посочи ФЛ, което е действителния собственик на капитала. В настоящия случай
именно така е постъпил жалбоподателя и обхватът на проверката от страна на
длъжностното лице трябвало да се ограничи само до това, дали подадената декларация
е по образец и дали съдържа данните по чл.63, ал.3 ЗМИП, както и дали
декларираните данни подлежат на вписване. В обобщение се настоява за отмяна на
отказ № 20201109135657/17.11.2020 г. на ДЛР при АВ и даване задължителни указания за вписване на
заявените от „М.И.“ ЕООД обстоятелства.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заявление по образец Б7 с входящ № 20201109135657/09.11.2020 г. от нарочно
упълномощен представител на дружеството – заявител „М.И.“ ЕООД е поискано
вписване на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от ЗМИП за действителни собственици на
лицата : „С.Т.“ АД, ЕИК ******, В.С.С.и О.И.Д.. В поле 550 за
действителни собственици са посочени „С.Т.“
АД, ЕИК ******, В.С.С.и О.И.Д.. Ведно със заявлението е
представена декларация от Д.Д.С., основаваща се на нормата на чл.63, ал. 4 ЗМИП, в която е посочено, че дружеството-заявител е дъщерно дружество на „А.А.“
ЕООД, което на свои ред е дъщерно дружество на „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД, чийто едноличен
собственик на капитала е публичното дружество „С.Т.“ АД, ЕИК ******. В това
поле е посочено, че последното дружество е публично такова, по смисъла на
ЗППЦК, акциите му се търгуват на регулирания пазар и за него, както и за
контролираните от него дъщерни дружества, е предвидено изключение за
деклариране на действителен собственик съгласно параграф 2, ал.1,т.1 ДР на
ЗМИП, тъй като разкриването на дяловото участие в публичните дружества се
извършва по друг ред. Декларацията е с нотариална заверка, извършена от
нотариус Любка Сотирова, рег. №5019 на НК, която на 02.11.2020 година е
удостоверила, че подписът, положен върху тази декларация е на Д.Д.С.,
представляващ заявителя в охранителното производство. Към заявлението е
представена и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, както и вносен документ за
заплатена държавна такса следваща се за разглеждане на подаденото заявление за
вписване.
На 17.11.2020 година длъжностното
лице по регистрацията постановява отказ № 20201109135657, с който отказва да
впише заявените обстоятелства. Обосновава този отказ с целта на закона-
идентифициране на ФЛ, които са действителни собственици на ЮЛ, липсата на
посочване в поле 550 от заявлението на ФЛ, а се заявява за вписване ЮЛ, от
която информация не става ясно действителния собствени, който да е физическо
лице. Като допълнителен мотив от ДЛР е изтъкнато, че когато е налице
невъзможност да бъде установен действителния собственик, то трябва да се
използва правилото разписано в параграф 2, т. 5 от ЗМИП, където е установена
фикция за физически лица подлежащи на вписване като действителни
собственици.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, информацията и данните по чл. 61, ал.1
от същия закон (информация относно
физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с
подробни данни относно притежаваните от тях права) се вписват по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято
форма и съдържание се определят с правилника
за прилагане на закона:
1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително:
а) имената; б) гражданството; в)
единният граждански номер за лицата по чл.
3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация; г) датата на
раждане за лицата, различни от тези по буква “в”; д) държавата на пребиваване, ако е различна
от Република България или от държавата по буква “б”; 2. данните за юридическите лица или други
правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху
лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър,
правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на
управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица; 3.
данните по т. 1, букви “а” – “г” на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо
на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията
на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя
нотариално завереното си съгласие за това; 4. всяка промяна в обстоятелствата
по т. 1 - 3.
Легалната дефиниция на "действителен
собственик" по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в § 2,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Законът определя за такъв лицето, което пряко или
косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в
това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством
държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
В подаденото заявление като действителни собственици
са заявени за вписване три лица : „С.Т.“ АД, ЕИК ******, В.С.С.и О.И.Д., като
последните двама са очертани, като такива притежаващи над 25 % от капитала на
дружеството „Е.С.Е.Ф.“ АД без да упражняват контрол в същото по смисъла на
параграф 1в от ДР на ТЗ. Справката по партидата на „Е.С.Е.Ф.“ АД явяващ се носител на правата в
капитала на „А.А.“ ЕООД показва, че 22.10.2020 г., тоест преди момента на
подаване на заявлението по образец Б7 с входящ № 20201109135657/09.11.2020 г. е налице вписана
промяна по отношение на „Е.С.Е.Ф.“ АД, а именно същото е преобразувано в ЕАД, а
за едноличен собственик на неговия капитал е вписан единствено - „С.Т.“ АД, респективно
физическите лица - В.С.С.и О.И.Д. не фигурират, като такива. Следователно те не
се явяват носители на 25 % от капитала на дружеството „Е.С.Е.Ф.“ АД, предвид
което няма основание същите да бъдат вписвани сред лицата действителни
собственици на „М.И.“ ЕООД, както е поискано с подаденото заявление. Въпреки,
че ДЛР не е изложил мотиви за отказа му в тази част, настоящата инстанция го
намира за напълно правомерен и подлежащ на потвърждаване.
Неправилен според съда обаче е отказът отнасящ се до
поисканото вписването, като действителен
собственик на заявителя да бъде отразено публичното дружество - „С.Т.“ АД. В случая заявителят попада именно в
изключената от § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП хипотеза, тъй като видно от
приложената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която изрично е
декларирано, че дружеството, което пряко упражнява контрол е собственост на
публично акционерно дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар. Посочено
е, че е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, тъй като
разкриването на дялово участие в публични дружества се извършва по реда на гл.
11, раздел І от ЗППЦК. Изключването на публичните дружества от приложението на
изискването за посочване на действителен собственик по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 1 от ДР на ЗМИП е обосновано със специалния ред, по който е предвидено да се
оповестява информацията на акционерите в тези корпоративни юридически лица.
Задължението за прозрачност е основополагащо за дейността на публичните
дружества и произтича от риска, че дейността им може да засегне интересите на
голям кръг лица, предвид обстоятелството, че акциите им се търгуват публично.
Това задължение кореспондира с една от целите на публичните дружества -
предоставянето на точна, изчерпателна и навременна информация за издателите на
ценни книжа, което допринася да бъде създадено доверие у инвеститорите, които
да имат реалната възможност да направят преценка на икономическите резултати и
активи на тези издатели. Затова издателите на ценни книжа следва да осигурят
необходимата прозрачност за инвеститорите чрез редовен информационен поток. За
същата цел акционерите, физическите и юридическите лица, притежаващи право на
глас или финансови инструменти, които им дават възможност да придобиват налични
акции чрез право на глас, също следва да информират издателите за придобиването
или за други промени в основните притежания на дружества, за да могат
последните да информират обществото. Горепосочените цели се съдържат в
преамбюла на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
15.12.2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на
информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на
регулиран пазар. Следва да се спомене и предвиденото в Директива /ЕС/ 2015/849
на Европейския парламент и на съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансирането на тероризма, за изменение на Регламент /ЕС/ № 648/2012 на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията
освобождаване на дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което
е въведено с изрични, точни и ясни разпоредби в съответните национални закони.
Затова и нормата на чл. 59, ал. 4 от ЗМИП предвижда, че за клиентите -
юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се
подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира
информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава 11,
раздел І от ЗППЦК, или аналогична информация относно дружества на регулиран
пазар извън Република България. В случая посоченото от заявителя лице е
публично дружество и като такова същото е изключено от приложното поле на § 2,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, поради което заявителят не следва да посочва
действителен собственик - физическо лице, а е достатъчно посочи публичното
акционерно дружество явяващо се негов краен и действителен собственик. Следователно
заявителят попада в хипотезата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, която е
идентична на дефиницията дадена в чл. 3, ал. 6, б. "а", т.
"i" от Директива (ЕС) 2015/849. Казаното означава, че с посочването
на „С.Т.“ АД, като краен и действителен собственик на „М.И.“ ЕООД изискването
на закона за разкриване на такъв е постигнато и именно това е обстоятелството
свързано с подлежащия на вписване действителен собственик. В този контекст
отказът за вписване на публичното дружество - „С.Т.“ АД, като действителен
собственик на търговско дружество - М.И.“ ЕООД се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Отново незаконосъобразен се явява и отказът на ДЛР да
извърши вписване на заявеното със Заявлението
по образец Б7 с входящ №
20201109135657/09.11.2020 г. обстоятелство свързано с вписването на данните
за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко
се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 ЗМИП. В заявлението и
декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП ясно са упоменати представители на юридическите
лица чрез които пряко се упражнява контрол върху търговско дружество – „М.И.“
ЕООД, а именно – В.С.М. и К.Н.С., респективно юридическото лице, чрез което
непряко се упражнява контрол върху търговско дружество – „М.И.“ ЕООД, а именно
– „Е.С.Е.Ф.“ АД и неговия представител. Същите са индивидуализирани ясно по
смисъла на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и не се наблюдава пречка пред извършване на
посканото в тази му част вписване. Следователно и в тази му подложеният на
съдебен контрол охранителен акт следва да бъде отменен.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба подадена от търговско дружество - „М.И.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя – Д.Д.С., Отказ № 20201109135657/17.11.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията постановен по заявление образец Б7 с
вх. № 20201109135657/09.11.2020 г. в частта, му отнасяща се до заявени за
вписване обстоятелства, както следва :
че действителен собственик на търговско дружество - „М.И.“ ЕООД, ЕИК ******
е „С.Т.“ АД, ЕИК ******-публично дружество; че В.С.М. и К.Н.С. са представители
на юридическите лица чрез които пряко се упражнява контрол върху търговско
дружество – „М.И.“ ЕООД, с ЕИК ******, както и че „Е.С.Е.Ф.“ АД, с представител
- К.Н.С. е юридическото лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху
търговско дружество – „М.И.“ ЕООД, с ЕИК ******.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по
вписванията ДА ВПИШЕ заявените
обстоятелства със Заявление Б7 вх. № 20201109135657/09.11.2020 г. съставляващи, както следва : че действителен
собственик на търговско дружество - „М.И.“ ЕООД, ЕИК ****** е „С.Т.“ АД, ЕИК ******-публично
дружество; че В.С.М. и К.Н.С. са представители на юридическите лица чрез които
пряко се упражнява контрол върху търговско дружество – „М.И.“ ЕООД, с ЕИК ******,
както и че „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД, с представител - К.Н.С. е юридическото лице, чрез
което непряко се упражнява контрол върху търговско дружество – „М.И.“ ЕООД, с
ЕИК ******.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба подадена от търговско
дружество - „М.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя – Д.Д.С., Отказ № 20201109135657/17.11.2020 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията постановен по
заявление образец Б7 с вх. № 20201109135657/09.11.2020 г. в частта, му отнасяща
до отказ да се впишат като действителни собственици на търговско дружество - „М.И.“
ЕООД, ЕИК ****** физическите лица - В.С.С.и О.И.Д.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенция
по вписванията.
СЪДИЯ :