Р Е Ш Е Н И Е
№ 346/18.05.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 336 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Производството е образувано по жалба от Е.В.З., . с постоянен адрес:***, съдебен адрес:*** email: staneva.dafinka@,gmail,com,GSM 0888 554 758,чрез ад в. Д.С.. В депозираната жалба се оспорва решение № 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/ в частта му касаещи определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на имоти и части от имоти“, както следва: поземлен имот по КККР на с.Долна Вереница имот с идентификатор 22040.676.14, като с искане да се определят размерите на равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти и части от имоти, в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост. Прави се искане за определяне на пазарна цена на имота и назначаване на съдебно- оценителна експертиза, за определяне на обезщетението. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на тази имот e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Претендират се разноски в производството.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че същата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, т.к. допълнително взети предвид данни са в противоречие чл.32, ал.2 ЗДС във вр.с §1а от ДР на ЗДС, а в т.3 на заключението са ползвани като аналози сделки с предмет земеделски земи. Единствено меродавно е съобразеното със закона, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани не изпращат представител и не излагат становище по жалбата.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата, да не се кредитира заключението на вещото лице и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Представителят на ОП Монтана дава писмено мотивирано заключение за основателност на жалбата и намира, че следва да бъде прието изготвеното заключение на вещото лице вариант трити.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 22040.676.14 по КККР на с.Долна Вереница община Монтана, широколистна гора.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Долна Вереница, община Монтана, където се намира имотът на оспорващата. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Долна Вереница, община Монтана поземлен имот в горски територии се оценява предвид разпоредбата на чл.32, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗДС, като съгласно Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии/ чл.32, ал.3, т.3 ЗДС - наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии/, в доклада е определена оценка по глава ІІ от Наредбата в размер на 335.27 лв./дка, като е използвана информация за закупени имоти за 2021 г. за землищата на с.Белотинци, община Монтана, с. Чупрене, община Чупрене, с. Милчина лъка, община Грамада, с.Бойница, община Видин и с. Медешевци, община Грамада/ л.136 от делото/. Съгласно доклада оценката по глава ІІІ по чл.7 от Наредбата по средни стойности на земята по типове местонахождение от приложение 1 – населено място от седма категория, а за насажденията – по метода на приходната стойност от раздел ІІ, глава ІІ от Наредбата, като са взети данни от интернет страницата на ИАГ е определена базисна цена на имота по чл.7, ал.6 от Наредбата 1467.45 лв.; цена на насаждението 2628.61 лв., базисна цена по глава ІІ- 4096 лв. и пазарна цена по глава ІІ 1458 лв., като окончателна стойност е приета 4096 лв./л.140 от делото/.
С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на оспорващата, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение, както и по Наредбата по чл.86, ал.2 от ЗГ.
Вещото лице е изготвило експертно заключение от 16.05.2023 г., като в него е възприело, че приложените в оценителския доклад сделки са основно в област Видин, предвид което са неприложими за землището на с.Долна Вереница. Поради което е извела стойност на земята съгласно разпоредбата на чл.6, ал.5 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии в размер на 600.30 лв./дка. Предвид което след като е приета оценката на насажденията, така както е посочена в оценителскиа доклад в размер на 2628.61 лв. и цена на земята/4.348 дка х 600.30 лв.= 2610.10 лв./ е приета стойност на обезщетението общо в размер на 5238.71 лева. Въз основа на тази информация, вещото лице всъщност е посочило варианти за определяне на размера на обезщетението за посочената част от имот в землището на с.Долна Вереница.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице, т.к. същото е обосновано, същото не променя определеното обезщетение за насажденията, а изменя само предвид разпоредбата на чл.6, ал.5 от Наредбата по чл.86, ал2 от ЗГ оценката на земята. При така изложените данни, настоящият съдебен състав приема, че най-реална, макар и сигурно не най- справедливо и едва ли равностойно е определеното обезщетение по реда на чл.6, ал.5 Наредбата по чл.86, ал.2 от ЗГ „Когато оценителят не може да определи цена по ал. 2 поради липса на информация, могат да се използват пазарните цени за поземлените имоти в горски или земеделски територии за населеното място, в което попада имотът“, т.к. същото отчита местонахождението в землището на с.Долна Вереница, а не както в оценителския доклад тези в землищата на различни общини в област Видин.
Предвид изложеното няма пречка съдът да цени заключението по т.3 като безпристрастно и компетентно, пред вид което приема, че определения размер по Наредбата по чл.86, ал.2 от ЗГ, макар и едва ли равностоен, но най- правилно определен и в изпълнение на целта на закона.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, оценителя правилно е приложил начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а в експертизата тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на закона, не се споделят от съда. Още повече, че в условията на пандемия сключените сделки са твърде малко на брой.
Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу заключението на вещото лице, но следва да се обърне внимание, че същото не е променило възприетата оценка за насажденията в оценителския доклад, а изменена е само оценката на земята, като изрично се е позовало на разпоредбата на чл.6, ал.5 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии., паради което съдът го намира за неоснователно.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение по пазарни аналози, включени в оценителския доклад, е единствено относим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има сделки, макар повечето от тях са на данъчна оценка и реалната пазарна цена на земята в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г., които макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но същите отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се измени, като за отчуждената част на поземлен имот с идентификатор 22040.676.14 по КККР на с.Долна Вереница, община Монтана – широколистна гора с площ 4.468 дка, отчуждена площ 4.348 дка, обезщетението се увеличи от 4096 лева на 5238.71лева.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените в производството разноски. Съдът съобрази направеното възражение от представляващия МС за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. производството не е с фактическа и правна сложност, предвид което определя адвокатското възнаграждение в размер на 710 лв., като следва да се присъдят и 10 лв. държавна такса, 300 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза и 11.68 лв.куриерски услуги.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. ма Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на част от поземлен имот с идентификатор 22040.676.14 по КККР на с.Долна Вереница, община Монтана, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение от 4096 лева на 5238.71 лева
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Е.В.З., с постоянен адрес:***, разноски в производството в размер на 1031.68/хиляда и тридесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ лева.
Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: