№ 21411
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110142443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са при условията на обективно съединение осъдителни искове от “ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД срещу „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с
правнo основание чл.411 КЗ за сумата от 381,54 лева, представляваща незаплатена част от
регресно вземане за обезщетение по застраховка „Каско” за застрахователно събитие,
настъпило на 15.08.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 17.07.2024г. до погасяването, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 22 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 09.02.2024г. до 10.07.2024г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахован при него лек автомобил. Поддържа, че
вредите са на стойност 2052,04 лева, колкото платил на сервиза, отремонтирал увреденото
МПС. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и за за разноските по определянето
му на стойност 25 лв. Поддържа, че след получена на 08.02.2024г. покана ответникът платил
1695,50 лв., с което погасил частично регресното вземане, поради което иска осъждането му
за разликата до пълния размер, или за сумата от 381,54 лв.. Претендира законна лихва и
разноски.
1
Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че претендираната сума за обезщетение
надвишавала стойността на щетите. Излага, че калкулираната стойност на частите за
подмяна /решетка декоративна, фар десен, решетка предна броня дясна, подкалник преден
десен/ надвишавала цените на алтернативните при съобразяване периода на експлоатация на
автомобила. Наред с това цените, калкулирани за труд на бояджийските операции, били
завишени. Отговорността на ответника се съизмерявала с платените 1695,50 лв. Поради
неоснователност на главния иск неоснователен бил и акцесорният иск за обезщетение за
забава. Иска от съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да ез платил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав за възникване на главното вземането, с изключение на неговия размер,
са отделени като безспорни с приетия без възражения от страните доклад по делото. За
осъществяването им свидетелстват еднопосочно и всички събрани писмени доказателства, в
т.ч. застрахователна полица за застраховка „Каското“, двустранен констативен протокол за
ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и
„Гражданска отговорност“, опис на претенция, покана за доброволно изпълнение, преводни
нареждания, фактури и др./, както и извършеното от ответника към ищцовото дружество
частично плащане със сумата в размер на 1695,50лв., което по същество представлява
извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се
отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на
15.08.2023 г., в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил **************,
застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“, и лек автомобил
„************“ с рег. № ****************, застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача на лекия автомобил „************“ с рег. № ****************, който загубил
управление, вследствие на което се ударил в паркиралия на тротоара лек автомобил
2
**************.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ към
момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ) увреденият автомобил е бил с период на експлоатация от 7 години и 19 дни, считано от
датата на първоначалната регистрация – 27.07.2016 г., като за отстраняването на
причинените вреди, описани от застрахователя по образуваната щета на база средни пазарни
цени, са били необходими 2415,47 лв. Ето защо съдът приема, че в патримониума на ищеца е
възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 2052,04 лв. което е в по-
нисък размер от стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени. Към
тази сума следва да се добавят 25 лв. за ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ),
като общият размер на регресното вземане възлиза на 2077,04 лв. След приспадане на
платената извънсъдебно от ответника сума в размер на 1695,50 лв. и с оглед признанатото от
ищеца прихващане до сумата от 381,54 лв. исковата претенция ще се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда
поисканата законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 17.07.2024г. до окончателното плащане.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 381,54 лв.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /. В случая не се твърди получената
преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят, че към
09.02.2024 г. е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението.
Следователно за исковия период 09.02.2024г. – 10.07.2024 г. размерът на мораторната
лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор възлиза
на 22,34 лв., поради което и с оглед принципа за диспозитивното начало в процеса
предявеният иск за сумата от 22 лв. ще се уважи изцяло.
3
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. Съобразно представения /на л. 91 от делото/ списък по чл. 80 ГПК същите
възлизат на обща стойност от 880лв., от които 50 лв. – държавна такса, 350 лв. – депозит за
САТЕ и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати нa „ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул. „Позитано” № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата от 381,54 лв.,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за обезщетение по имуществена
застраховка „Каското” за застрахователно събитие, настъпило на 15.08.2023 г. в с. Лозен по
щета № *************, в т.ч. 25 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от 17.07.2024 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 22 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 09.02.2024г. до 10.07.2024г., както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 880
лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4