№ 1170
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110132184
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД излага, че ответникът ЛЮБ. Д. СТ. и В. М. СТ. –
наследодател на ответниците, били клиенти на ТЕ за битови нужди за топлоснабден
имот на адрес гр. София, ж.к. ............, с аб. № 25*****. В периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г. ищецът доставил в имота топлинна енергия на стойност 3 492.79 лева.
Дължима била и главница за дялово разпределение на стойност 66.18 лева за периода
от 01.06.2018г. до 30.04.2020г. Поради незаплащане на дължимите суми за периода от
15.09.2019г. до 19.05.2021г. ответниците му дължали обезщетение за забавата в размер
на 331.56 лева върху главницата за топлинна енергия и сумата 12.25 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018г. до 19.05.2021г. Ищецът претендира спрямо ответника ЛЮБ. Д. СТ. ¾
части от сумите (като клиент на топлинна енергия и като наследник на В. М. СТ.), а
именно 2 619.59 лева главница за топлинна енергия, 248.67 лева – обезщетение за
забава върху същата главница, 49.63 лева – главница за дялово разпределение и 9.18
лева – обезщетение за забава върху същата главница, а от ответника П. ИВ. УР., като
наследник на В. М. СТ. – ¼ част, а именно 873.19 лева – главница за топлинна енергия,
82.89 лева – обезщетение за забава върху същата главница, 16.54 лева – главница за
дялово разпределение, 3.06 лева – обезщетение за забава за същата главница, ведно със
1
законни лихви върху главниците, считано от 08.06.2021г. до окончателното плащане.
Претендира разноски за производството.
Ответниците ЛЮБ. Д. СТ. и П. ИВ. УР. в срока по чл. 131 ГПК не депозират
писмен отговор на исковата молба. В първото по делото о.с.з., чрез процесуалния си
представител, заявяват становище, че не оспорват исковете по основание, а само по
размер, като твърдят, че заплатили суми, които не били съобразени от ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не
заявява становище по исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ :
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
С оглед позицията на ответниците, че не оспорват иска по основание, а само по
размер, като твърдят че са извършили плащания, които не били съобразени от ищеца, в
първото по делото о.с.з., като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.
153 ГПК са отделени обстоятелствата, че за процесния период между страните
съществувало валидно облигационно отношение по продажба на топлинна енергия и
че ищецът доставил до имота на ответниците твърдяното количество топлинна
енергия на претендираната от ищеца цена. Същият фактически състав се установява и
от събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. нотариален акт от
04.07.1994г. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 84, находящ се в
гр. София, ж.к. „.........., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 042, том
I, рег. № 1193, дело № 032 от 2003г. на В.А. – Нотариус, вписан в Регистъра на НК под
№ 032, с район на действие - СРС, протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в гр. София, ........................., вх. три и четири, с приложен към него списък
/лист 20/, в който ответникът ЛЮБ. Д. СТ. заявил срещу подпис за имот с аб. №
25*****, 4 бр. отоплителни тела и 4бр. разпределители, и 4 бр. термовентили,
извлечение от сметка за същия абонатен номер, съобщения към фактури, и заключение
на ССчЕ.
По спорния между страните въпрос – погасени ли са процесните задължения
посредством извършени от ответниците плащания, по делото като писмени
доказателства са приети съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., фактура
№ **********/31.07.2020г., за аб. № 35*****/4000****, извлечение от сметка за аб. №
4000*****, разписки за извършени плащания на каси на Изипей, и е изслушано
2
заключение на ССчЕ. Макар и ССчЕ да е изготвена въз основата на частни документи,
изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с писмените
доказателства, събрани по делото, в т.ч. представените от ответниците разписки за
извършени плащания, поради което съдът кредитира изводите на вещото лице.
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните
записвания при ищеца и писмените доказателства по делото, за процесния период на
абоната са начислени суми за доставена топлинна енергия по фактури, на обща
стойност 4 252.47 лева. Счетоводно при ищеца за процесния период са отразени 3
изравнителни сметки на обща стойност 578.33 лева за доплащане от абоната. Сборът от
сумата по издадените фактури и сумата от изравняване възлиза в размер на 4 830.80
лева, като в информационната система на ищеца, видно от заключението на ССчЕ е
въведена сумата 4 830.78 лева (разликата произтича от закръгляне на сумите за
задължения). Погасените суми за главница, отнасящи се за процесния период,
съобразно неоспореното заключение на ССчЕ, са в общ размер 1 497.29 лева, при което
задължението на ответниците за главница за топлинна енергия възлиза в размер на
сумата 3 333.49 лева. Останалите, представени от ответниците разписки, касаят
плащане на суми за период преди процесния и със същите не са погасени задължения-
предмет на настоящото производство.
При доказателствена тежест за ответниците да установят в процеса
положителния факт на погасяването на дълга в размер на установеното от вещото лице
задължение от 3 333.49 лева, изрично указана им от съда в първото по делото о.с.з.,
доказателства за това не са ангажирани. Ето защо, по горните мотиви на съда,
предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен за
сумата от 3 333.49 лева, като съобразно квотите си в правото на собственост
ответникът С. следва да заплати ¾ части, т.е. 2 500.12 лева, а ответникът У. – ¼ част,
т.е. 833.37 лева. За горницата до пълния предявен размер от 3 492.79 лева (2 619.59
лева спрямо ответника С. и 873.19 лева – спрямо ответникът У.), исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество. При кредитиране на неоспореното заключение на ССчЕ съдът
приема, че дължимата сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до
30.04.2020г., възлиза на 66.18 лева, която сума не е заплатена на ищеца. Ето защо
предявеният иск е изцяло основателен. Съобразно квотите си в правото на собственост
ответникът С. следва да заплати ¾ части, т.е. 49.63 лева, а ответникът У. – ¼ част, т.е.
16.54 лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Съобразно неоспореното
заключение на ССчЕ законната лихва върху вземанията на ищеца за топлинна енергия
за периода на забавата от 15.09.2019г. до края на заявения от ищеца период -
19.05.2021г. възлиза в размер на 320.89 лева, като съобразно квотите си в правото на
собственост ответникът С. следва да заплати ¾ части, т.е. 240.67 лева, а ответникът У.
– ¼ част, т.е. 80.22 лева. За горницата до пълния предявен размер от 331.56 лева
(248.67 лева спрямо ответника С. и 82.89 лева – спрямо ответникът У.), исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца предвижда обявяване по подходящ начин
на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. По
делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено от търговеца
оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца пълно и
главно доказване по делото не се установява изпадането на ответниците в забава. Ето
защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като
предявените искове за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение бъде отхвърлен като неоснователен по отношение и на двамата
ответници.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат страните съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в общ размер на 556.11 лева, от
които 156.11 лева – държавна такса, 300 лева – за експертиза, и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на
разноски в размер на 530.14 лева, от които 397.61 лева следва да заплати ответникът С.
и 132.53 лева – ответникът У..
Ответниците са защитавани от адв. В.Д.Ч., осъществявал безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Същото, определено по реда на Наредба 1/2004г. възлиза на 503.19 лева, а при
съобразяване на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвоката следва да бъде присъдена сумата 23.50 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЛЮБ. Д. СТ., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
4
*********, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, сумата от 2 500.12 лева, представляваща ¾ части от дължимата цена на
доставена през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „.........., с аб. №
25*****, сумата 49.63 лева, представляваща ¾ части от дължимата цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците от 08.06.2021г. до окончателното погасяване, и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 240.67 лева, представляваща обезщетение за забава за
плащането на главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2019г. до
19.05.2021г., вкл., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 397.61 лева – разноски за
производството по делото, сторени пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна енергия за
горницата до пълния предявен размер от 2 619.59 лева, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за горницата до пълния
предявен размер от 248.67 лева и за сумата 9.18 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до
19.05.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П. ИВ. УР., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, сумата от 833.37 лева, представляваща ¼ част от дължимата цена на доставена
през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „.........., с аб. № 25*****, сумата 16.54
лева, представляваща ¼ част от дължимата цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от
08.06.2021г. до окончателното погасяване, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
82.89 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата за
топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021г., вкл., и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 132.53 лева – разноски за производството по
делото, сторени пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна енергия за горницата до пълния предявен
размер от 873.19 лева, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 82.89 лева и за сумата
3.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 19.05.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на адвокат В.Д.Ч., ЕГН **********, сумата от 23.50 лева,
представляваща полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по делото пред
СРС.
5
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6