РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Дряново, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20244220100466 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявено е искане за защита по реда на Закона за защита срещу домашно
насилие (ЗЗДН).
Постъпила е молба от Р. И. Т. за защита от домашно насилие, извършено от
ответника Б. Б. З..
С определение № 436/ 12.12.2024 г. подадената от молителката Р. И. Т. молба за
защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) е
върната на основание чл. 130 от ГПК, като недопустима и производството по делото е
било прекратено.
С определение № 66/ 17.01.2025г. по В. ч. гр. дело № 669/ 2024 г. на Окръжен
съд Габрово определението е отменено в частта, в която производството по делото е
прекратено и е върната молбата за защита на детето С. Б. З. от домашно насилие,
извършено от баща й Б. Б. З.. Делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на молбата на Р. И. Т. за защита на
детето С. Б. З. от домашно насилие, извършено от баща й Б. Б. З.. В останалата част
определението е потвърдено.
С разпореждане от 31.10.2025г. съдът е оставил молбата за защита без движение,
като е дал указания на молителката да представи по делото писмена молба, с която да
посочи дали на посочената дата 03.12.2024г. ответникът Б. Б. З. е осъществил акт на
1
домашно насилие спрямо детето си С. Б. З. и при какви обстоятелства.
В изпълнение на указанията на съда на 28.02.2025г. по делото е депозирана
молба от Р. И. Т., в която се посочва, че на 03.12.2024г. в двора на молителката около
18,00 часа пристигнал извършителят Б. З.. Позвънил на външната врата на двора на
имота на молителката, която излязла и отворила вратата. На искането на З. да се види
с детето С. молителката отговорила, че следва да се разбере с майка му и затворила
вратата. З. тръгнал да я блъска. Пострадалата опитала отново да затвори вратата, но З.
отново я блъснал и разбил вратата на две. По това време на двора били съжителят на
молителката И. Д., който се притекъл на помощ и позвънил в РУ Дряново. По това
време детето било вътре в жилището на баба си, която обитавала втория етаж от
двуетажна къща на *** в ***. Твърди се, че проявата разстроила всички в дома на
молителката, а детето е било вътре в жилището на баба си. Самата обстановка била
шокираща за всички в дома. Детето било подложено на психологически тормоз в
резултата от разговорите между баба му и майка му и състоянието им след инцидента.
Детето е било в стрес и това представлявало психологически тормоз, насилие, косвено
осъществено от Б. З. върху детето му.
С определение от 28.02.2025г. съдът е конституирал като страна по делото
малолетната С. Б. З., представлявана от своята майка и законен представител Н. Т. Н..
В съдебно заседание молителката Р. И. Т., представлявана от адв. И. от АК -
Хасково поддържа молбата, като моли съда да наложи мерки за защита по отношение
на малолетното дете.
Н. Т. Н., като майка и законен представител на малолетната С. Б. З. поддържа
молба и моли съда да наложи мерки за защита на малолетното дете.
Ответникът Б. Б. З., редовно призован, се явява лично и с адвокат Б. от АК -
Габрово. Дава обяснения по делото, оспорва твърденията в молбата и моли да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Неоснователно е възражението на адвокат Б., че молбата е недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане. Искането е за защита от домашно насилие, за което
се твърди, че е извършено на 03.12.2024г. Молбата за защита е депозирана в съда на
05.12.2024г. - в преклузивния тримесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В представената с първоначалната молба декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
молителката Р. Т. е посочила като осъществен от ответника акт на домашно насилие –
разбиване на входната врата с агресия. В декларацията по чл. 9 ЗЗДН не е посочен
2
конкретен акт на насилие от ответника по отношение на малолетното дете С..
От събраните по делото доказателства също не се установи от ответника на
03.12.2024г. да е осъществено псхическо насилие по отношение на детето. Такива
твърдения не се съдържат нито в свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, нито в представения по делото социален доклад. От разпита на свидетелите
И. Д., И. Н. и Б. З. непротиворечиво се установи, че на посочената в молбата дата
ответникът е бил пред входната врата на молителката Т. и не е влизал дори в двора.
Докато през това време детето е било с майка си на втория етаж на къщата, която се
намира в него и никой от свидетелите не го е виждал да излиза.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че молителката Н. Н. и
ответникът Б. З. са живели на семейни начала около три години и половина. Разделили
са се на 28.11.2024г., като молителката, заедно с детето С. заживяла в дома на майка си
в ***. Във връзка с извършеното проучване от ОЗД не се установило извършено
домашно насилие спрямо детето.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че между
Н. Н., нейната майка молителката Т. и ответника З. е имало неразбирателства във
връзка с личните отношения на бащата с детето С., което след раздялата на страните
останало да живее с майка си в дома на баба си.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху
дете се смята всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От
доказателствата по делото не се установява ответникът да е извършил акт на домашно
насилие в присъствието на детето на посочената в молбата дата – 03.12.2024г.
Безспорно се установи, че детето е било на значително разстояние от входната врата на
двора, където са се срещнали молителката Т. и ответникът. Същото се е намирало на
втория етаж на къщата, заедно с майка си и не е възприело по никакъв начин
случващото се. От друга страна отразеното в социалния доклад също не установява
наличието на упражнено от ответника психическо насилие спрямо малолетното дете.
Обстоятелството, че детето е било подложено на психологически тормоз в резултат на
разговорите между баба му, майка му и състоянието им след инцидента, както се
твърди в уточняващата молба на молителката Т. от 28.02.2025г. е неотносимо към
поведението на ответника и не може да му се вмени във вина. Законът и съдебната
практика не уреждат случаи на психическо насилие, което да е "косвено осъществено
от извършителя".
По изложените съображения молбата за постановяване на мерки за защита от
осъществено от ответника домашно насилие по отношение на малолетното дете, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, тъй
като молбата е за защита на лице, ненавършило 18 години, молителката не следва да
заплаща държавна такса.
3
С оглед изхода от спора молителката Т. следва да заплати на ответника
направените разноски в производството в размер на 800 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. И. Т., ЕГН **********, *** за защита на малолетното
дете С. Б. З., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител
Н. Т. Н., ЕГН **********, двете от *** от домашно насилие, осъществено от Б. Б. З.,
ЕГН **********, *** на 03.12.2024г. чрез налагане на мерки по ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р. И. Т., ЕГН **********, *** да заплати на Б. Б. З., ЕГН **********,
*** , сумата 800 (осемстотин) лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва пред Габровски окръжен съд в 7-дневен срок от
датата на обявяването му на страните – 19.03.2025г. Обжалването не спира
изпълнението.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4