Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 30 октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Коюмджиева ч.гр.д.№ 10493 по описа
за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. ф. ***, като длъжник по изп.д. № 20198390400499
срещу постановление на ЧСИ И.М.-К.с рег.№839, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника да бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския
хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело от 350 лв. до 200лв.
Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са
извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Сочи, че Г.ф. е юридическо лице, с публична дейност като
събиране на сумите не налага принудителни действия с цел събиране на сумите.
Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436,
ал.3 ГПК
не излага становище по частната жалба.
ЧСИ, в
изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи,
че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след преценка доводите на страните и
материалите по делото, намира за
установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20198390400499
по описа на ЧСИ И.М.-К.с рег.№839, е
образувано въз основа на молба от 22.06.2019г. на М.И.Д., чрез адв.Б.Ч., към
която е приложен изпълнителен лист от 21.06.2019г., издаден по гр. дело № 7109/2016г.
по описа на СГС, съгласно който Г.ф. е осъден да заплати на адвокат М.И.Д.,
ЕГН ********** възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на Г.Р.Р.по
чл. 38 от ЗАдв. в размер на 1 280 лева. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие,
съгласно който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 01.07.2019г. В същата, като задължение, са вписани 350 лв. разноски
по изпълнителното дело. Едновременно с това е наложен и запор на банковите
сметки на длъжника. На 25.06.2019г. процесуалният представител на взискателя
адв. Б.Ч. е депозирал молба, с която е поискано да бъде извършена проверка на
имущественото състояние на длъжника и да бъде наложен запор върху банковите
сметки до размера на сумите, за които е издаден изпълнителния лист. На 03.07.2019г.
длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред съдебния
изпълнител по отношение на разноските в размер на 350 лева да бъдат редуцирани
до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г.
С обжалваното постановление от 03.07.2019г. ЧСИ И.М.-К.с рег.№839, е
оставено без уважение възражението на длъжника да бъде намален по реда на
чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното
дело от 350 лв. до 200лв. В кориците на изпълнителното дело – лист 14 и 15 се
намира преводни нареждания, от които се установява, че на 03.07.2019г. длъжникът
– Г.ф. е превел по сметка на съдебния изпълнител – И.М.-К.сумата от 1 630 лв.,
представляваща доброволно плащане по изпълнителното дело.
Въз основа на горното, съдът прави следните
изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
По същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда за това са следните:
Съгласно нормата на чл.79, ал.1 ГПК разноските
по изпълнението са в тежест на длъжника, освен в изрично изброените в
процесуалния закон случаи.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член в редакцията действаща към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
С оглед на гореизложеното
настоящия съдебен състав намира следното: при съобразяване на приложимите чл.10, ал.1,т. 1. и т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а минимума за
извършени по делото действия е половината от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2, т.2 – в случая половината от 319.60 лв. / 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., като половината от така
определеното възнаграждение е 159.80 лв., към което следва да се прибави и 200лв.
минимално възнаграждение за образуване на изпълнителното производство. Така общия
размер на минималното адвокатско възнаграждение, възлиза на 359.80 лв.
Приетите
по делото договор, платежно нареждане установяват, че взискателят е възложил на
адвокат да води и да образува изпълнителното дело за събиране на сумата по
изпълнителния лист, за което е уговорил и платил сумата от 350лв. Това
възнаграждение е минималното такова за образуване и за водене на делото по
Наредба № 4/2009г., поради което и съдът приема, че възраженията на длъжника за
недължимост на сумата поради прекомерност на същото са неоснователни. Дължимото на взискателя
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно – същото е в минимума,
определен съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 350 лв.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че оплакванията на длъжника в частта за дължимостта и размера на разноските на
длъжника за адвокат са неоснователни. При
това положение жалбата на Г.ф. ***, се явява неоснователна и като такава не
следва да се уважава.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Г.ф. ***,
против Постановление от 03.07.2019г.
на ЧСИ И.М.-К.с рег.№839 по изп.дело № 20198390400499,
с което е оставено без уважение възражението на длъжника да бъде намален по
реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело от 350 лв. до 200лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.