№ 394
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500211 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Т. Е. А.,
ЕГН **********, срещу Решение №261550/07.12.2020г. по гр.д. № 11991/20г.
по описа на ВРС,26-ти с-в, в частта, с която е осъден въззивника да заплаща
месечна издръжка на своето навършило пълнолетие дете Е.Т. А.а, ЕГН
**********, с адрес ***, което учи редовно във висше учебно заведение, но
не може да се издържа самостоятелно, разликата над 150 лв. до 230 лева, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 25.09.2020г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване. Във въззивната жалба се излага, че незаконосъобразно съдът не
е приел направените от ответника възражения досежно факта, че такава
издръжка би представлявала особено затруднение за ответника. Сочи, че
изтегленият от него кредит, който изплаща, е за да бъде покрит
потребителски кредит на майката на ищцата. Следователно, плащайки на
другия родител, ответникът е спестил разходи на майката на ищцата. Освен
това излага, че е неверен извода, че разходите за домакинството, в което
живее заедно с друга жена на съпружески начала и със своя баща, не следва
да бъдат поети от ответника. Въззивникът сочи, че има задължение както към
1
своя родител, особено предвид сключения договор за издръжка и гледане,
както и към жената, с която живее- последната е безработна. Твърди, че не е
съобразено, че ищцата е пълнолетна и може да работи лятото и да се
подпомага сама. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и да
бъде определена издръжка в полза на ищцата в размер на 150 лв. и то само за
периода от 15.09. до 31.07., когато ищцата учи. Моли да бъде редуциран и
размера на разноските при отмяна на решението.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна
Е.Т. А.а, която оспорва жалбата. Излага, че решението следва да бъде
потвърдено. Твърди, че предвид избрания от нея характер на дисциплината и
учебния план, не разполага с възможност да работи. Не разполага и с
достатъчно средства да се издържа. Сочи, че заплащаната от баща й издръжка
е недостатъчна и нередовно плащана. Сочи, че работи през летните месеци.
Твърди, че жената, с която ответника съжителства в действителност е
безработна, но същата не страда от заболявания и може да реализира доходи.
Твърди, че баща й да отдава под наем гаража, който притежава, както и
апартамента, дарен от дядото по бащина линия. Твърди, че ответника се
занимава с продажба на автомобили и реализира и допълнителни доходи.
Моли решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.144 СК
се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът Е. А.а излага в исковата молба, че е ответникът Т. Е. А. е неин
баща, като бракът между родителите й е прекратен с развод по силата на
съдебно решение по гр.д. №16547/16г. по описа на ВРС. Излага, че
родителските права са били предоставени на майката, като ответникът е бил
осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв. до навършване пълнолетие
на ищцата или настъпване на законово основание за прекратяване на
издръжката. Ищцата сочи, че е навършила пълнолетие и е студентка трети
курс в Медицински университет Варна, като продължава да живее в едно
домакинство със своята майка. Сочи, че именно последната според
възможностите си полага грижи за осигуряване на нуждите на ищцата-
2
консумативи, издръжка, разходи. Излага, че ответникът е заплащал
доброволно, но не регулярно сумата от по 150 лв. месечно като издръжка на
ищцата. Ищцата твърди, че тази сума е недостатъчна, тъй като само
семестриалната й такса е 600 лв. Освен това се нуждае от средства за
обичайните си нужди, както и за закупуване на учебници, а има и
здравословни проблеми. Твърди, че няма доходи, от които да се издържа, не
притежава имоти. Сочи, че баща й работи по постоянен трудов договор и
реализира добро възнаграждение, като притежава и два недвижими имота,
които са отдадени под наем и получава доходи. Не оспорва, че баща й гледа
нейния дядо по бащина линия.
В законоустановения срок ответникът А. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който релевира възражения срещу основателността на
иска, като излага подробни доводи, в подкрепа на тезата, че не притежава
достатъчно доходи, които да му позволят на предоставя претендираната
издръжка без затруднение. Твърди, че редовно, включително и към
настоящия момент, предоставя издръжка на ищцата в размер на 150 лева.
Получава месечни доходи от 1075 лева. Не оспорва, че притежава жилище,
предоставено от родителите му срещу задължение за издръжка и гледане,
което задължение изпълнява понастоящем към своя баща, грижейки се за
него в посоченото жилище. Твърди, че притежава гараж и го отдава под наем
за 70 лв. месечно Сочи, че му е дарен апартамент от родителите му, по
отношение на който са си запазили правото на ползване. Твърди, че е
конфиденциална информация за него, доколкото притежава само „голата
собственост“ по отношение на имота на ул. „Д-р Б.“, дали същият се отдава
под наем от неговия баща, който е със запазено право на ползване.
Същевременно сочи, че полага грижи за партньорката си и за 90-годишния си
баща. Излага, че след развода, е предоставил на майката на ищцата сумата от
6 875 лева, като е изтеглил кредит за горната сума, който продължава да
изплаща ежемесечно. Отправя искане за отхвърляне на претенцията за
горницата над 150 лева месечна издръжка, тъй като заплащането на горницата
би представлявало особено затруднение за него.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
3
С решение № 2003/17.05.2017г. по гр.д. № 16547/2016г. по описа на
ВРС, влязло в законна сила на 08.06.2017г., е прекратен брака между С. П. А.а
и Т. Е. А., като родителските права по отношение на роденото от брака дете
Е.Т. А.а са предоставени на майката, като бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева.
Видно от уверение № 213 от 21.09.2020г., издадено от Медицински
университет - Варна, ищцата Е. А.а за учебната 2020/2021 година е записана в
трети курс, зимен семестър, редовна форма на обучение за висше образование
на образователно-квалификационна степен магистър по специалност
„Медицина“.
Представена от ищцата е разписка за платена семестриална такса към
Медицински университет – Варна в размер на 600 лева.
От удостоверение № 474 от 15.10.2020г., издадено от „БТК поддръжка и
изграждане на мрежата“, се установява, че Т. Е. А. работи като „Старши
специалист в Група Варна“ и за периода от м.10.2019г. до м.09.2020г., вкл., е
получил брутно трудово възнаграждение в размер на 16632,39 лева /нетно
12906,40 лева/, или средно месечно брутно 1386,03 лева /нетно 1075,53 лева/.
Видно от нотариален акт № 111 по нот.д. № 2804/1990г. на нотариус Р.
Т. ответникът Т. Е. А. е придобил от своите родители Е.А.Е. и Е.М.Я.
собствеността върху апартамент, находящ се в гр. Варна, бл.20А, на ул. „Вела
Благоева“ с площ от 94,24 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане при
запазване правото на ползване на прехвърлителите върху имота.
От нотариален акт за собственост върху гараж, построен върху
държавно място от ГСК „Захари Стоянов“ № 76 по д. № 2080/1993г. на
нотариус Ал. Ганчев, се установява, че ответникът Т. Е. А. е придобил
собствеността върху гараж със застроена площ от 34,30 кв.м., находящ се в
гр. Варна, ул. „Победа“. В отговора на исковата молба не е оспорено от
ответника, че реализира доходи от отдаването му д наем за сумата от 70 лв.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62 по д. №
218/2007г. на нотариус Калоян Иванов, родителите на ответника са му
4
дарили недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в *** със
застроена площ от 40,25 кв.м. при запазване заедно и по отделно в полза на
всеки от тях вещното право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
целия имот.
Представено от ответника е споразумение между него и С. П. А.а във
връзка с прекратяването на сключения между тях брак, с което се е задължил
да погаси остатъка от потребителския кредит на съпругата си в размер на 6
875 лева.
Ответникът е представил още договор за кредит от 24.07.2017г. сключен
между него и „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който банката му е
предоставила кредит в размер на 6000 лева, а той се е задължил да върне
същия за срок от 48 месеца.
Видно от справка за актуално състояние на действащи трудови
договори на Е.Т. А.а същата има регистрирани два трудови договора: трудов
договор от 11.06.2018г. с „Голден Холидей 90“ ЕООД, прекратен на
29.08.2018г. при основна заплата от 560 лева и трудов договор на 16.07.2019г.
с „ДЖОРДЖО“ ЕООД, който е прекратен на 17.08.2019г. при основна заплата
от 560 лева.
Пред настоящата инстанция е представено удостоверение за сключен
граждански брак, от което се установява, че Т.А. е сключил такъв на
21.01.2021г. с П.Г.Т..
На 03.02.2021г. П.Г. е регистрирана като безработно лице в Бюро по
труда Варна.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
И ако законодателят е предвидил, че задължението за плащане на
издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно такова, то
задължението на родителя да изплаща издръжка по чл. 144 СК на негово
навършило пълнолетие дете не е безусловно. За да е основателен искът,
5
трябва да се установи освен че детето продължава да учи редовно във висше
учебно заведение и че не може да се издържа от доходите си или от
използване на имущество, още и че даването на издръжка не създава особени
затруднения за родителя. Той трябва да притежава средства над собствената
си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно
дължи за други ненавършили пълнолетие свои деца, така че да може без
особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, от семейното положение, здравословното състояние, начина
на живот на задълженото лице. В рамките на настоящото производство следва
да се извърши преценка именно на посочените критерии, доколкото е
безспорно, че ищцата не притежава имущество и не реализира доходи, от
които да може да се издържа. Възраженията, че същата би могла да реализира
доходи през периода на лятната ваканция, съдът намира за неоснователни,
доколкото евентуалните доходи биха били несигурни и биха имали
спорадичен характер предвид ноторния факт, че времето между края на
сесиите и началото на новата учебна година е твърде кратко, както и че през
ваканциите студентите имат задължителни практики и стажове.
Затова и в рамките на настоящото производство в тежест на ответника е да
установи наведените от него възражения, че са налице твърдените от него
разходи и обременителни задължения, които превръщат плащането на
издръжката в претендирания от ищцата размер в особено затруднение за
ответника. Установява се по безспорен начин, че ответникът А. реализира
постоянни доходи по безсрочно трудово правоотношение в нетен размер от
1 075 лв. Наред с това по признание на ответника същият реализира и доходи
от още 70 лв. месечно за отдаване под наем на собствен на А. гараж. Освен
посочения имот ответникът е собственик на апартамент, находящ се в ***
/сега „Евлоги Георгиев“/, в който е безспорно между страните, че ответникът
живее в едно домакинство с баща си и съпругата си П.Г.Т.. Твърденията на
ответника, че само и единствено той реализира доходи в домакинството и има
задължение да се грижи за останалите му членове, съдът намира за
неустановени. По отношение на баща си Е. Я. въззивникът има поето
задължение по договор за издръжка и гледане, което безспорно изпълнява
към настоящия момент, живеейки със своя родител в едно домакинство.
Следва да се има предвид обаче, че дължимата по договора за издръжка и
6
гледане престация е обусловена от нуждите на самия прехвърлител.
Следователно и за установяване на задълженията на ответника по сключения
договор е необходимо установяване на нуждите на прехвърлителя по
договора. Ответникът А. не е ангажирал доказателства за установяване на
нуждите на своя баща. Сочи, че същият има нужда от закупуване на лекарства
и други потребности, но не е конкретизирал твърденията си, още по-малко е
представил доказателства. Освен това липсва и доказателства за доходите,
които получава прехвърлителя, тъй като същите са определящи за преценката
е ли налице нужда да престира въззивника и парични средства освен
полаганите грижи. Установява се, че прехвърлителят Я. има запазено право на
собственост по отношение на дарен на въззивника недвижим имот. Безспорно
е, че Я. не упражнява лично правото си на ползване, тъй като живее в имота
на въззивника. Последният не е изразил становище по въпроса дали имотът,
на който собственик е А., се отдава под наем, като е посочил, че няма данни
за горното обстоятелство. Ищцата не е ангажирала доказателства за
установяване на твърдението си, дядо й отдава имота под наем, а в
действителност ответникът получава доходите. Поради което и съдът следва
да приеме, че този факт е недоказан. Недоказан обаче е и факта, за
установяването на който доказателствената тежест е на въззивника, какви
грижи и издръжка месечно престира той на своя родител като изпълнение по
сключения договор. Затова и съдът приема, че въззивникът поема грижите и
издръжката на своя баща, изразяващи се в заплащане на общите консумативи
за жилището, както и за храна.
Досежно твърденията, че въззивникът следва да поеме и издръжка на своята
съпруга /станала такава в хода на поризводството/, съдът намира, че горното
обстоятелство не представлява такова, което следва да бъде съобразено
безусловно по иска по чл.144 СК. Ако и съобразно установената съдебна
практика фактът, че дължащото издръжка лице е безработно или с твърде
ниски доходи, е релевантен, за да бъде прието за установено, че определената
издръжка би представлявала особено затруднение за родителя, то по
отношение на останалите лица от домакинството на задълженото лице, това
не важи. Макар и въззивникът да е установил, че е сключил вече брак с П.Г.,
която е регистрирана като безработна / и двата факта са настъпили след
постановяване на първоинстанционното решение/, то горното не означава
7
автоматично, че задълженията на въззивника по отношение на съпругата му
имат приоритет. Това е така, тъй като макар и съпругата и децата да са
поставени от законодателя на един и същи ред по чл.141 СК на лицата, имащи
право на издръжка, то децата, в това число и ищцата, са поставени на първо
място преди съпруга. Изрично законодателят предвижда възможността те да
получат издръжка при определени условия, макар и навършили пълнолетие,
поради което и съставът приема, че задълженията към децата /дори и
навършилите пълнолетие/ имат приоритет. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че задължението за реализиране на доходи е и на двамата
съпрузи, поради което и доколкото съпругата е в трудоспособна възраст, няма
ангажирани доказателства за наличието на здравословни проблеми, същата
може да работи. Приемайки обратното, би се стигнало до възможност
невъзможността или нежеланието на лице от домакинството на задълженото
за издръжка лице, да бъде определящо при преценка дали издръжката би
представлявала особено затруднение за дължащия издръжка. Това е така само
когато задължението за издръжка е безусловно, т.е. към ненавършило
пълнолетие дете. Задължението към съпругата обаче не е такова. Затова и
наведените от ответника възражения в горния смисъл, че следва да осигурява
и издръжката на своята съпруга, са неоснователни.
Досежно възражението, че ответникът заплаща вноски по кредит, изтеглен,
за да подпомогне майката на ищцата- негова бивша съпруга, съдът намира
същото за неоснователно. Задълженията за погасяване на кредита са факт, но
безспорно от представените доказателства се установява, че сумата по
кредита е заплатена на бившата съпруга на ответника по повод уреждане на
имуществените отношения между съпрузите със споразумение, сключено
помежду им. Видно е, че определените дялове са били неравностойни, както и
че потребителският кредит е бил изтеглен по време на брака между съпрузите.
Предвид това и уговарянето на начина погасяването му представлява
уреждане на облигационните претенции между бившите съпрузи. Заплатената
сума на майката на ищцата, респективно изплащането от страна на ответника
на вноските по погасяване на кредита, е ирелевантно по отношение на
дължимата на ищцата издръжка. /още повече, като се има предвид, че до
изплащане на кредита остава твърде кратък срок/.
Не на последно място следва да се съобрази и обстоятелството, че
8
въззивникът притежава и право на собственост върху още един недвижим
имот, а именно – 34,82 квм. Ид.ч. от УПИ ІІ с площ от 1200 кв.м. на ***.
По всички изложени съображения съставът намира, че въззивникът реализира
доходи в размер над средната работна заплата съобразно данни на НСИ, няма
алиментни задължения към други деца, притежава четири недвижими имота,
три от които са самостоятелни обекти, има договорно задължение към трето
лице, нуждите на което обаче не са установени. Въззиваемата е редовна
студентка във висше учебно заведение, ненавършила 25 години, която няма
доходи и имоти, от които да се издържа. Нуждите й са съобразно възрастта и
социалната й ангажираност- закупуване на пособия, учебници, заплащане на
такси за обучение, наред с обичайните разходи за облекло, храна,
консумативи, лекарства и т.н.
Горните факти обуславят извод, че същата се нуждае от заплащане на
издръжка в размер на 500 лв., от които 250 лв. следва да бъдат поети от
ответника. По изложените съображения за въззивника А. няма да
представлява особено затруднение да заплаща такава издръжка. Издръжката
следва да бъде заплащана от А. на всяко първо число от месеца, за който се
дължи, считано от подаване на исковата молба. Доколкото ВРС е присъдил
издръжка в размер на 230 лв., като е отхвърлил искът за разликата над 230 лв.
до 300 лв. и решението не е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част, то
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261550/07.12.2020г. по гр.д. № 11991/20г.
по описа на ВРС,26-ти с-в, в частта, с която е осъден Т. Е. А., ЕГН
**********, да заплаща на своето навършило пълнолетие дете Е.Т. А.а, ЕГН
**********, с адрес ***, което учи редовно във висше учебно заведение, но
не може да се издържа самостоятелно, месечна издръжка в размер на 230
9
лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 25.09.2020г. до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА Т. Е. А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.Т. А.а,
ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 300 /триста лева/,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10