№ 1272
гр. Варна, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501757 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. И. Г., чрез адв. Н. срещу Решение №1419
от 28.04.2023г., постановено по гр.д. № 7789/2022г. по описа на ВРС, в частите му, с
които: 1) е отхвърлен предявения иск от К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ******
срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Люлин №7, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46,
че сключеният между тях договор за паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г. е
нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и 2) К. И. Г.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на ищеца „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
ет.2, ап.40-46, сумата от 2312лв. /две хиляди триста и дванадесет лева/, представляваща
заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД сума по договор за паричен заем
№3894101 от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
/30.09.2022г./ до окончателното плащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за горницата
над 1789 лева до 2312 лева( тоест за сумата от 523 лева).
Въззивникът счита, че в противоречие с изискванията на материалния закон
първоинстанционният съд е направил извод за действителност на договора за кредит.
Поддържа, че съдът не е отчел нарушаване на изискванията на разпоредбите на чл. 10,а
л.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК при сключване на
атакуваната сделка. Оплаква се, че не е съобразено с първоинстанционното решение
обстоятелството, че в договора липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР,
посочен само като обща величина от 41,72 %. Не били ясни както компонентите на
1
сбора, така и математическия алгоритъм, формиращ годишно оскъпяване. Не било
изяснено дали в ГПР е включено възнаграждението на поръчителя, което
възнаграждение според жалбоподателя, следва да се включи като формиращ
компонент, тъй като предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство
представлявало условие за сключване на самия договор за кредит. При отчитане на
това възнаграждение като формиращ компонент на ГПР, размерът на ГПР би
надхвърлил законоустановения минимум съгл.чл. 19,ал. 4 от ЗПК. Като резултат от
недействителността на договора, намира че следва да се приложи разпоредбата на чл.
23 от ЗПК, съответно задължението за лихва и други разходи да се счете за
невъзникнало. С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК счита, че дължи само чистата
стойност на кредита. При съобразяване на извършеното погашения в размер на 461
лева, което следва да се отнесе към главницата, намира, че остатъчното задължение по
договора за заем възлиза на 1789 лева, а не както е приел съда- на сумата от 2312 лева.
Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК "Изи Асет Мениджмънт" АД въззиваемата страна -
ответник по иска за недействителност на договор за паричен заем №3894101 от
07.08.2020 г., не е депозирала писмен отговор.
Въззиваемата страна „Файненшъл България“ ЕООД ( ответник по иска с правно
осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД и ищец по насрещен иск за реално изпълнение по договора за
паричен заем) депозира писмен отговор. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, като настоява за потвърждаването му. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват. С нарочни молби поддържат
становищата си по спора.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен искове от К. И. Г. срещу
"Изи Асет Мениджмънт" АД и „Файненшъл България“ ЕООД, както следва:
- за приемане на установено между страните К. И. Г. и "Изи Асет Мениджмънт"
АД, че сключеният между тях договор за паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г. е
нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД;
- за приемане на установено между страните К. И. Г. и „Файненшъл България“
ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №3894101
от 07.08.2020 г. е нищожен, поради противоречие със закона, противоречие с добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
- за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца
сумата в размер на 158,30лв., представляваща недължимо платена, без основание, сума
по договор за предоставяне на поръчителство №3894101 от 07.08.2020 г., на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
и предявени насрещни искове от „Файненшъл България“ ЕООД срещу К. И. Г.
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца: сумата от 1789 лв., представляваща
разликата между подлежащата на връщане главница от 2250 лв. по договор за паричен
заем №3894101 от 07.08.2020 г., заплатените от „Файненшъл България“ ЕООД и
платените от ищцата К. И. Г. от 461лв.;евентуално за осъждане на ответницата К. И. Г.
да заплати на ищеца „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 2380,34лв.,
представляваща заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД сума по договор за
паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска /30.09.2022г./ до окончателното плащане;евентуално за осъждане
2
на ответницата на ответницата К. И. Г. да заплати на ищеца „Файненшъл България“
ЕООД сумата от 2603,64лв., представляваща заплатена от „Файненшъл България“
ЕООД сума по договор за паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска /30.09.2022г./ до окончателното
плащане, както и сумата от 1518лв., представляваща незаплатена част от дължимото
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство №3894101 от 07.08.2020
г.
Твърдяло се е в исковата молба , че на 07.08.2020г. между ищеца и ответника
"Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 3894101, както и че
на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство №3894101,
сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Излага съображения, че и двата договора са
нищожни, поради противоречието им със закона. Намира, че по отношение на
договора за заем не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, тъй като в
договора не е записан действителният размер на ГПР. Сочи се, че действително
приложения от кредитора е различен от посочения размер от 41,72%, с което е
заблудил потребителя относно реалния размер на разходите по кредита. На ищцата не
било разяснено по разбираем начин условията по кредита преди сключване на
договора. Сочи се, че кредиторът е представил стандартен европейски формуляр за
кредит с размер на 2250 лв. и лихвен процент от 35 % и ГПР 41,72%, които не
отговорят на реално дължимото. Сочи се, че в общите разходи по заема е включено и
възнаграждение на дружеството – поръчител в размер на 1741,30лв., с което се
надхвърляло ГПР с 5 пъти размера на законната лихва. Намира, че недействителността
на договора за заем влече недействителност на сключения във връзка с него договор за
поръчителство. Отделно, намира, че договорът за поръчителство е нищожен на
собствено основание, тъй като противоречи на закона. Излага се, че престациите по
договора са явно нееквивалентни, тъй като длъжникът по него не получавал никаква
престация. Намира, че предвид акцесорния характер на договора за поръчителство,
същият е недействителен поради недействителност на главната кредитна сделка.
Претендира възстановяване на заплатените суми по за възнаграждение за
поръчителство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД, оспорва
иск. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови
клаузи. Счита, че договореният лихвен процент не противоречи на добрите нрави.
Сочи се, че към датата на сключване на договора не е имало ограничение за цената на
услугата за предоставяне на ползване на паричен заем. Намира, че клаузата
предвиждаща размера на ГПР, респ. дължимата възнаградителна лихва не е
неравноправна и не противоречи на добрите нрави. Счита се, че договорът не
нарушава разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Оспорват се твърденията за
недействителност на договора за поръчителство. Сочи се, че договорът е сключен с цел
изпълнение на задълженията по договора за заем. Твърди се, че поръчителят е сключил
договора само поради възлагане от заемателя и при условие, че ще получи
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Намира се, че дружеството законосъобразно упражнява дейност като
гарант по занятие. Сочи се, че в изпълнение на договора за паричен заем и чл. 4 от
същия ищцата е сключила договора за поръчителство, за да обезпечи задължението си
по договора за кредит. Оспорва твърденията за нееквивалентност на престациите и
3
нарушаване на добрите нрави. Оспорва се договорът за поръчителство да противоречи
на чл. 143, ал. 2, т.19 ЗЗП и чл.22 ЗПК. Намира разпоредбите на ЗПК за неотносими,
тъй като намирали приложение само при договори за потребителски кредит.
В срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК са предявени насрещни искове от „Файненшъл
България“ ЕООД срещу K. Г.. Сочи се, че на 07.08.2020 г. ищецът е сключил с
ответницата договор за поръчителство, с което същият е поел задължение солидарно да
отговаря с ответницата за задълженията й по договора за заем, които включвали
главница от 2250лв., възнаградителна лихва и законна лихва за забава. Сочи се, че
ответницата не е изпълнила задължението си спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
поради което договорът за поръчителство влязъл в сила. Излага се, че ответницата не
изпълнила и задължението си спрямо кредитора за заплащане на главница и лихва по
него, поради което на 26.05.2022 г. кредиторът отправил искане за плащане към
„Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на солидарен длъжник, поради което
заплатил дълга на 31.05.2022 г., който възлизал на 2603,64лв. Сочи се, че с изпълнение
на задължението е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, поради което
инвокира интереса си от предявяване на иска. В тази връзка се иска в случай на
прогласяване недействителността да се осъди ответницата да заплати разликата между
главницата по договора за заем от 2250 лв. и заплатената сума от 461 лв. Евентуално
предявява искане за заплащане на суми по договора за заем и по договора за
поръчителство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск K. Г. оспорва иска.
Оспорва се действителността на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от
ЗПК, поради което намира, че ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихви и други разходи по него. Обосновава нищожност на
договора за заем и договора за поръчителство. Подчертава се, че в договора за заем не е
записан действителния размер на ГПР, което влече на неговата нищожност. Сочи се, че
кредиторът е следвало да включи в ГПР възнаграждението за поръчител, което не е
сторено, поради което вписания в договора не съответства на действителния приложен.
Сочи се, че потребителят е бил въведен в заблуждение. Оспорва се действителността
на договора за поръчителство по изложени подробно съображения. Подчертава се, че
същият е свързан с договора за заем, който също намира за недействителен, с който се
цели допълнително оскъпяване на кредита. Настоява се , че към датата на отговора
ответницата е заплатила част от задължението си в размер на 461лв., цялата главница в
размер на 2250лв. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо,
като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните
4
от съда изводи. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на
изводите на районния съд за действителност на договора за кредит. Относно
действителността на договора за поръчителство и основанието за възстановяване на
заплатените по него суми решението е влязло в законна сила, съответно не е предмет
на въззивна проверка.
По делото не е налице спор и от приетите преписи от договор за паричен заем
№3894101 от 07.08.2020, ведно с Погасителен план, е видно, че на посочената дата
между ищца и "Изи Асет Мениджмънт" АД, е сключен договор, по силата на който на
първия е предоставен кредит в размер на 2250 лв., който следва да се погаси в срок до
11.06.2021г., ведно с плащане възнаградителна лихва от 35,00 %, на 22 вноски от по
198,00лв.
Според чл.2.8 от договора размерът на годишният процент на разходите /ГПР/, е
41,72 % , изчислен по формулата и съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК и
приложенията към него, като в него не са включени разходи за събиране, лихви за
забава, неустойки за неизпълнение, както и други разходи, освен посочените по- горе
главница и възнаградителна лихва. В чл.17 от договора се съдържа декларативно
изявление на кредитополучателят, че е получил преддоговорна информация и счита
условията на договора за разумни и отговарящи на пазарните условия. В чл. 4 от
договора е предвидено задължение за заемателя да предостави обезпечение на
задълженията си по договора под формата на поръчителство или банкова гаранция.
Няма спор, че с договор за предоставяне на поръчителство №3894101 от
07.08.2020 г.,сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД последното е
приело срещу възнаграждение в размер на 1741,30 лева да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на задълженията й по договор за паричен заем
№3894101 от 07.08.2020г., в това число за главница, възнаградителна лихва и
последиците от забавата.
По делото е липсвало спор, че поради неизпълнение на падежните дати, с
кредитен превод от 31.05.2022г. поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД е заплатил
в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД сумата от 2377,00 лева.
При тези фактически данни въззивният съд изцяло споделя мотивите на първата
инстанция, обосновали извод за неоснователност на иска за прогласяване нищожност
на договора за паричен заем от 07.08.2020 г. , поради противоречие със закона, основан
на твърдения за неяснота по отношение формирането и обявяването на ГПР.
На първо място ищецът сочи нищожност на договора, поради противоречие със
закона-ЗПК, с оглед липса на предоставена преддоговорна информация от страна
кредитора към заемополучателя относно условията по кредита и формиране на
разходите по него, включително чрез Стандартен европейски формуляр. Действително
оглед момента на договаряне, процесният договор попада в приложното поле на ЗПК,
предвид факта, че кредита е предоставен на физическо лице, без данни същото да е
действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител,
поради което изискванията по ЗПК и ЗЗП за предоставяне на преддоговорна
информация се явяват приложими. Възражението на ищеца за непредоставяне на
такава предварителна информация се опровергава от съдържанието на процесния
договор, в който, както се посочи по-горе /в чл.17 от същия/, се съдържа декларативно
изявление на кредитополучателят, че е получил преддоговорна информация, с оглед
вземане на информирано решение за сключване на договора. Въпросният договор има
характер на частен свидетелстващ документ, носещ подпис на ищеца и като такъв се
5
ползва с обвързваща го сила, досежно съдържащите се в него неизгодни за страната
факти. Ищецът не е оборил доказателствената стойност на договора, по отношение на
изявлението си за получаване на преддоговорна информация, в резултат от което
възражението за недействителност, се явява неоснователно.
На следващо място ищецът поддържа довод за недействителност на договора,
поради нарушение на изисквания на чл.11, ал.1 от ЗПК при оповестяване на ГПР.
Годишният процент на разходите представлява част от задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като
неспазване на изискването за посочването му представлява основание за
недействителност на същия на осн. чл. 22 от ЗПК. Некоректното му оповестяване
обаче, или посочването на величина, надвишаваща пет пъти размер на законната
лихва( съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК) не може да обоснове последицата по чл. 22 от ЗПК
за цялостна недействителност на договора, а води само до частична недействителност
на онези клаузи от договора, с които по същество се постига заобикаляне на
разпоредбата на ал. 4 на чл. 19 ЗПК. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.
19,ал.5 от ЗПК, при сравнението й със санкцията по чл. 22 ЗПК, води до извода, че
законодателят е предвидил различни последици при пропуска за посочване на ГПР
(цялостна недействителност) и неговото некоректно посочване ( недействителност на
отделни клаузи).
В случая, както в от съдържанието на договора за паричен заем №3894101 от
07.08.2020г., така и от приложения Стандартен европейски формуляр, е видно, че на
потребителя е ясно обявена величината на ГПР от 41,72 % , като изрично е посочено,
че същата не включва разходите /в това число обезщетение или неустойка/, които ще
последват при неизпълнение от страна на кредитополучателя, не са включени в ГПР,
което е в съответствие с чл.19, ал.3 от ЗПК.
Настоящият състав приема, че възнаграждението за поръчител действително
следва да се включи като образуващ ГПР елемент, доколкото осигуряване на
поръчителство е предвидено като условие за сключване на договора за кредит.
Законодателната идея е ГПР да отразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения и т,н), така че да послужи за ориентир за обосновано информирано
икономическо решение на средния непрофесионален потребител. Възнаграждението за
поръчителство е именно такъв отнапред определяем разход за заемателя, формиращ
общото оскъпяване на кредита, поради което и следва да бъде отразен в годишния
процент на разходите.
Действително, каквото е становището на въззивника, при добавяне на
коментираното възнаграждение за поръчител към ГПР, последното би надхвърлило
нивата по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Тоест, налага се извода,
че ГПР в случая е некоректно посочен( не съответства на действителния). Клаузите по
договора, с които са уговорени задължения в размери, надвишаващи лимита по чл. 19,
ал.4 от ЗПК са нищожни. Нищожността на въпросната клауза за осигуряване на
поръчителство (чл. 4), обаче както се посочи по-горе, не влече нищожност на целия
договор. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК се явява неприложима.
С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлен иска за
прогласяване нищожността на целия договор поради противоречие със закона се явява
законосъобразно и следва да се потвърди.
По отношение частта от обжалваното решение, с която К. И. Г., като ответник
6
по предявения срещу нея насрещен иск, е осъдена да заплати на „Файненшъл
България“ ЕООД сумата от 523 лева, представляваща заплатена от „Файненшъл
България“ ЕООД сума по договор за паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г.
Съобразно представените по делото доказателства – платежно нареждане от
31.05.2022 г. /стр.107 от първоинстанционното дело/, както и приетата и неоспорена по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Файненшъл България“ ЕООД
е заплатил на "Изи Асет Мениджмънт" АД задължения на К. И. Г. в размер на
2603,64лв. за незаплатени суми по договор за паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г.
Макар договорът за поръчителство да е прогласен за нищожен с влязло в сила
решение, съответно на „Файненшъл България“ ЕООД да следва да се отрече
суброгационното право по чл. 143, ал.1 от ЗЗД, в случая вземане на дружеството от
ответницата е налице, тъй като е изпълнен чужд дълг(чл. 74 от ЗЗД). Като последица
от изпълнението на чужд дълг ищецът „Файненшъл България“ ЕООД е встъпило в
правата на удовлетворения кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Дори да се приеме, че заемателят, чиито дълг е погасен, може да противопостави
на суброгиралия се платец възраженията, които е имал срещу кредитора, следва да се
съобрази, че по вече изложените по-горе съображения въззивният съд е отхвърлил
приложението на чл. 22, съответно чл. 23 от ЗПК, като приел, че нищожен е не целият
договор за кредит, само конкретна договорна разпоредба, регламентираща условията
за поръчителство. С оглед на тези мотиви, следва да се отхвърли поддържаното от
въззивника възражение за това, че дължи само чистата главница по кредита. Съдът
приема, че дължими остават и договорните лихви.
По тези съображения основателен се явява предявеният от „Файненшъл
България“ ЕООД иск за връщане заплатените от него суми по договора за паричен заем
в обжалваемия по делото размер от 523 лева, съобразно заключението на вещото лице.
В заключение обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно в обжалваните части.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемия в размер на 120 лева за настоящата инстанция, на осн.
чл. 25, ал. 2 от НПП, като съобразява обжалваемия интерес, броя на проведените
съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1419 от 28.04.2023г., постановено по гр.д. №
7789/2022г. по описа на ВРС в частите му, с които: 1) е отхвърлен предявения иск от
К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****** срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин №7, бул.
„Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 за прогласяване нищожността на договор
паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г., поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД; и 2) К. И. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
ищеца „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап.40-46, сумата от 2312лв. /две хиляди
7
триста и дванадесет лева/, представляваща заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД
сума по договор за паричен заем №3894101 от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска /30.09.2022г./ до окончателното плащане за горницата
над 1789 лева до 2312 лева( тоест за сумата от 523 лева).
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град София, ж.к. Люлин
7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап.40-46 сумата от 120(сто двадесет лева),
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8