гр. София, 05.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вуказинова, разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева
въззивно гражданско дело № 16292 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 26.09.2019г., постановено по гр.
дело № 85353 по описа за 2017г. на СРС, 31 състав, са уважени предявените от З.
„Л.И.“ АД срещу Агенция „П.И.“ /АПИ/ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 213, ал. 1 КЗ /отм/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 200 лв.,
представляваща регресна претенция по щета № 0142-1201-15-401608 за щети по л.а.
Хонда Сивик, рег. № *******от ПТП на 05.02.2015г. на път ІІІ -1082 – с. Рибник
– Струма, ведно със законната лихва от 21.09.2017г. до окончателното изплащане
и за заплащане на сумата 48. 20 лв. – обезщетение за забава за периода
08.05.2015г. – 20.09.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 67075/2017г. на СРС, 31 с-в. С решението е отхвърлен иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 51.
49 лв., както и предявените от АПИ срещу „Г.Х.“ ЕООД обратни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 213, ал. 1 КЗ /отм/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник Агенция „П.И.“ в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК обжалва решението в
частта за уважаване на исковете срещу него и в частта за отхвърляне на
обратните искове, като неправилно и и необосновано, поради нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа,
че не е доказан фактическия състав на иска за главницата, тъй като липсва
съставен протокол за ПТП, а представената служебна бележка от РУП – Петрич е
съставена 5 дни след процесното ПТП и показанията на разпитания по делото
свидетел – общи. Сочи, че не са ангажирани доказателства за механизма на ПТП,
както и че неправилно СРС е приел за неоснователно възражението за наличие на изключен
застрахователен риск по т.27.5 от Общите условия. Отделно оспорва изводите на
СРС за неоснователност на обратните искове като неправилни, тъй като съгласно
представения по делото договор, е налице задължение на ответника по опазване и
поддръжка на пътищата и пътните принадлежности, като дейностите по поддръжка се
възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни
задания. Твърди, че в случая на основание чл. 9, ал.3 от договора, дейностите
били възложени с месечно задание от м.февруари 2015г., като ответникът по
обратния иск не е ангажирал доказателства, че е било извършено изкърпване на
пътния участък, където е реализирано процесното ПТП. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част за уважаване на предявените срещу него искове,
евентуално, в случай, че ги уважи, моли съда да уважи обратните искове, с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна не е депозирала писмен отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата
и моли съда да потвърди решението, като му присъди разноски.
Третото лице помагач оспорва жалбата в
депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението в частта за
отхвърляне на обратните искове. Претендира разноски.
Решението в отхвърлителната част на иска за
мораторна лихва е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че решението
е валидно и допустимо. По същество решението е правилно, като въззивният съд
изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 172 ГПК. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По иска с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 49 от ЗЗД:
Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия. Предпоставките за
предвидената суброгация са да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение; наличие на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД
- вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
/действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят
да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В случая съдът намира за установено по делото,
че на 05.02.2015г. е настъпило ПТП на път ІІІ -1082, с. Рибник – Струма, поради
преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на водача на лек
автомобил „Хонда Сивик“ , рег. № *******,
застрахован при ищеца по застраховка Каско, вследствие на което са причинени
щети на застрахования автомобил в размер на сумата 210. 49 по средни пазарни
цени /заключение на приетата САТЕ/. По делото е безспорно установено чрез
заключение на ССчЕ, че ищецът е заплатил сумата 200 лв. на застрахования
собственик.
За да уважи иска до пълния предявен размер от
200 лв., СРС е приел, че е налице валиден договор за имуществено застраховане,
при платени застрахователни вноски. Приел е възражението на ответника за
наличие на изключен риск съгласно т.27.5 от Общите условия за неоснователно,
тъй като нормата е неприложима, както и че липсата на съставен протокол за ПТП
не рефлектира върху основателността на иска, доколкото разпоредбата на чл. 125,
т. 7 ЗДвП е неприложима, а настъпването
на ПТП е приел за доказано съобразно гласните доказателства, преценени съвкупно
със заключението на приетата САТЕ. СРС е изложил подробни съображения относно
обстоятелството, че пътят, на който е реализирано ПТП, е републикански по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ и по арг.
от чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му, е
именно ответникът Агенция "П.И." и следва да се ангажира
гаранционно-обезпечителната му отговорност.
Във въззивната жалба се поддържа бланкетно
възражението за липса на валиден застрахователен договор Каско, поради липса на
доказателства за платена първа вноска на застрахователната премия и на
останалите застрахователни премии. Възражението е неоснователно - по делото са
представени доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд – извлечение –
справка и сметка от 23.09.2014г. /лист 29 и 30 от делото/, съгласно които
цялата застрахователна вноска в пълен размер по процесната застрахователна
полица от 23.09.2014г. е заплатена, считано до 23.09.2015г., т.е. към момента
на настъпване на застрахователното събитие е налице валиден договор за застраховка
Каско.
Неоснователен е довода за наличие на изключен
риск по смисъла на т.27.5 от Общите условия. Съгласно цитираната разпоредба, застрахователят не обезщетява щети, възникнали
по причина или вследствие на увреждане на гуми, джанти и емблеми, с изключение
на случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от Пътна полиция – КАТ и
при експлоатация на специализирани МПС по предназначение. Правилни са мотивите
в обжалваното решение, че в случая нормата е неприложима, тъй като не се касае
за щета вследствие на увреждане на гума, а в случая самата щета е увреждане на
гума. Противно на изложените доводи в жалбата, буквалното и систематическо
тълкуване на визираната разпоредба изключва извод, че процесната щета е
изключен риск, тъй като самата щета представлява увредена гума.
Изцяло неоснователни са и доводите в жалбата,
че не са ангажирани доказателства за настъпило
застрахователно събитие, поради липса на съставен протокол за ПТП. В
случая не са причинени вреди на друго ППС, поради което, в съответствие с
нормата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между МВР, /ред. ДВ, бр. 30/2009г./, издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП, не се изисква посещение на органите на МВР за установяване на
произшествието.
От друга
страна, от приетото по делото заключение на САТЕ, което е компетентно
изготвено и неоспорено от страните, както
и показанията на разпитания свидетел Котев се установява, че щетите, нанесени при ПТП на процесния лек автомобил,
са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и представляват увреждане на
предна лява гума. Поради изложеното, не рефлектира на крайния извод факта, че
представената по делото служебна бележка изх. № 314000-1188/10.02.2015г. от
началника на РУП – Петрич, е съставена по молба на водача на увредения
автомобил 5 дни след настъпване на ПТП, каквито са доводите в жалбата. Липсва
процесуално основание да не се кредитират показанията на свидетеля, тъй като
същите са логични и последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал
по делото, включително с писмените доказателства и констатациите на САТЕ.
Неотносимо към
спора е възражението в жалбата, че вещото лице е изготвило заключението преди
разпита на свидетеля.
Други релевантни
възражения не се поддържат в жалбата.
Ето
защо следва извода, че са доказани предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника по смисъла на чл. 49 ЗЗД, респ. задължението му като
юридическо лице да осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 от ЗП чрез своите служители или други лица върху процесния пътен участък и
за ищеца е възникнало претендираното регресно право.
По отношение на иска за мораторна
лихва не са релевирани конкретни оплаквания, по които въззивният съд дължи
произнасяне.
По обратните искове:
Ищецът по обратния
иск Агенция "П.И." обосновава претенцията си срещу привлеченото
трето лице - помагач „Г.Х.” ЕООД
/предишно наименование „А.“ ЕООД/, на основание сключен между страните договор за обществена поръчка
от 28.11.2014г., в сила от 06.12.2014г.,
с който изпълнителят е приел да извърши дейностите по поддържане на
републиканските пътища на територията на ОПУ – Благоевград /чл. 1/, като дейностите
по поддържане се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания – чл. 5
от договора. Съгласно клаузата по чл. 9, ал.3 от договора, възложителят е длъжен да представя на
изпълнителя месечни, а в случай на необходимост, допълнителни и извънредни задания за
извършване на работите по отделните позиции от количествените сметки.
В рамките на настоящия казус за ангажиране на
договорната отговорност на третото лице – помагач, следва да се установи както наличието на договорното
правоотношение между тези страни, така и че конкретният необезопасен и несигнализиран път попада в участък от пътя, който е бил включен в
някое от описаните договора задания, вкл. допълнителни или извънредни. В доказателствена тежест на възложителя е, не само с
оглед процесуалната разпоредба на чл. 154, ал.1 ГПК, но и с оглед конкретно
договорените права и задължения на
страните по материалното правоотношение, да установи наличие на конкретно
възлагане по отношение на участък, включващ участъка на процесното ПТП,
Доводите в жалбата,
че представеното по делото месечно задание за м. февруари 2015г. доказва
възлагане по смисъла на чл. 9, ал. 3 от договора, са неоснователни, тъй като
заданието е общо и не установява възлагане по отношение на конкретния пътен
участък.
Представената сметка
№ 6, съгласно която е възложено извършване на непредвидени разходи за текущ
ремонт, също не установява релевантни за спора обстоятелства.
Отделно представения
от АПИ сертификат № 5 за действително изпълнени и приети работи за м. февруари
2015г., в който са посочени възложени СМР по ремонт на пътни настилки –
изкърпване на дупки и деформации на настилката с пътна смес, също не налага
различен извод, тъй като касае възложени дейности със срок на изпълнение до
28.02.2015г., т.е. към момента на настъпване на процесното ПТП този срок не е
бил изтекъл и не може това задание да обоснове пасивна материално правна
легитимация на ответника по обратния
иск, както е приел и първоинстанционният съд.
При така
изложеното, предявеният обратен иск за
главницата се явява недоказан по основание и размер, поради което като акцесорен, е неоснователен и иска за мораторна
лихва.
Поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата е неоснователна и решението
като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна, на която
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата
50 лв., с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и реално
извършените процесуални действия.
На третото лице - помагач
не следва да се присъждат претендираните разноски, по арг. от чл. 78, ал. 10 ГПК.
Настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.09.2019г., постановено
по гр. дело № 85353 по описа за 2017г. на СРС, 31 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, ЕИК********да заплати на З. „Л.И.“
АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.