Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260107

 

Гр. *****, 30.06.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Николова

 

        при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 256 по описа на НПРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е направено и акцесорно искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от К.И.Г. с ЕГН ********** ***, Ц.К.И. с ЕГН ********** *** и К.К.Д. с ЕГН ********** ***, действащи чрез процесуалния си представител адв. М. М. от ШАК, срещу Н.И.Н. с ЕГН ********** ***, за установяване собствеността на ищците на основание наследство върху описания в исковата молба недвижим имот, намиращ се в с. ****. Имотът представлява дворно място с площ **** кв.м., *****-** в кв. **, със застроена площ от ** кв.м., с административен адрес: с. ****, общ. **** *****, ул. „**** ******“, при граници: улица, ****-***, *** **- **, ****** -** и *** *-**. Твърди се, че К.И.Г. по наследство от баща си И. Г. К. е придобила ½ ид.ч. от имота. Ц.К.И. и К.И.Г. са придобили от майка си М. Г. ., по наследство всяка по ¼ ид.ч. През годините са плащали данъци и такса смет за имота, интересували се от него, посещавали го. Установили, че ответникът Н.И.Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност без в действителност да е упражнявал владение в продължение на ** години. Молят да бъде установено спрямо ответника, че ищците са собственици по наследство на процесния имот, като се отмени констативния нотариален акт. Молят също на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативния нотариален акт на ответника да бъде отменен изцяло. Претендират заплащане на разноските в производството.

            В хода по същество ищците чрез своя процесуален представител твърдят, че исковете им са основателни изцяло, а твърденията на ищеца, че е владял имота повече от ** години са останали недоказани. Счита, че не са се събрали доказателства, че ответникът е противопоставил владението си на ищците, поради което молят съда да уважи всички исковете изцяло и да отмени констативния нотариален акт.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Н.И.Н. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения му  представител адв. М.М. от ШАК. В отговора се заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че имотът бил изоставен и необитаем от ****-**** г. Към **** г., когато наследодателите на ищците се снабдили с нотариален акт по наследство и давност, имотът също бил необитаем, със полусъборена жилищна сграда в него. Този имот принадлежал на прадядото на ответника, заедно с втория имот, фигуриращ в нотариалния му акт. Двата имота ответникът завладял през **** г. за себе си и владеел непрекъсното до сега, без никой да му се противопоставя на това., поради което е придобил имотите по давностно владение повече от ** години на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Оспорва твърденията в ИМ, че ищците наглеждали имота и събирали плодовете от него. Оспорва също, че наследодателите на ищците са били собственици на имота, както към**.**.**** г., така и до смъртта на всеки от тях. Поради това ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

 В хода по същество процесуалният представител на ответника поддържа изложеното в отговора, като се твърди, че ищците са се дезинтересирали от имота и едва през **** г. са проявили някакъв интерес към имота.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № **, том *****, дело № **** от **.**.**** г. на държавния нотариус при НПРС М. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. **** **** и И. Г. К. с ЕГН ********** от гр. **** **** са признати за собственици по давност и наследство на процесния недвижим имот, находящ се в землището на с. ****, общ. **** ****, обл. ***** с ЕКАТТЕ *****, а именно: дворно място с площ **** кв.м., *** **-** в кв. **, със застроена площ от ** кв.м., с административен адрес: с. ****, общ. **** ****, ул. „***** *****“, при граници: улица, *** *-**, *** **- **, *** *** -** и*** *-**.

От представените удостоверения за наследници се установява следното:

И. Г. К. е починал като разведен на **.**.**** г. и е оставил за наследници само дъщеря си К.И.Г. (ищца).

М. Г. Н. починала като вдовица на **.**.**** г. и оставила като наследници децата си Ц.К.И., К.К.Д. и М. К. И.. М. К. И. също починал на **.**.**** г. Той не бил женен и оставил за наследници сестрите си Ц.К.И. и К.К.Д..

От събраните по делото гласни доказателства съдът установи, че имотът бил владян от наследодателите на ищците – техните родители и техните баба и дядо. В последните **-** години имотът обаче не бил поддържан от тях. Съдът не кредитира показанията на св. М. Н., че с посещавали имота 2-3 пъти годишно и са събирали плодове от там, защото същият сам си противоречи като заявява, че последно **** г. са ходили до имота (т.е. преди * години). Предвид факта,ч е през **** г. ищцата К.И. е ходила до с. ****, за да се снабди с удостоверение за наследници, това означава, че или този свидетел си противоречи или ищцата е ходила до с. ****, но дори не е посетила имота, което показва, че те нямат навика да посещават имота редовно. Съдът кредитира показанията на св. **** единствено досежно обстоятелството, че когато са посещавали имота са констатирали, че някой го поддържа като сече дръвчета. Показанията на св. М. Н. съдът не може да кредитора, тъй като те касаят период от преди повече от ** години, а за по-скорошните факти няма никакви преки впечатления – не знае кой кога е поддържа; имота и как, но знае, че майка й (ищцата Ц.И.) не е. Съдът кредитира показанията на св. В. В. и св. Н. Д., тъй като те са преки очевидци на фактите, за които дават показания, техните показания са последователни и разкриват една ясна картина за случилото се с имота. От техните показания се установява, че преди повече от **** г. ответникът Н.И.Н. е завладял имота. Заявил, че същият е негов по наследство от дядо му (за което няма събрани никакви доказателства), както и съседния имот и наел хора, които да секат диворасли дръвчета, да почистват тревата и да секат храстите. Това продължило вече почти ** години.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том ***, рег. № ****, дело № *** от **.**.**** г. по описа на Нотариус П. А. с рег. № *** на НотК и район на действие **** ответникът Н.И.Н. е признат за собственик по давностно владение на процесния имот.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

            Предявени е иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е направено и акцесорно искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

            По този иск ищците следва да докажат, че са собственици на процесния имот на твърдяното от тях правно основание, че ответникът ги владее и то без правно основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици имота на основание наследство, трябва да се проследи наследяването по закон съобразно чл. 5 – чл. 12 от ЗН.

Същевременно обаче с отговора е направено възражение за придобиване на процесните имоти въз основа на изтекла 10-годишна придобивна давност в полза на ответника като недобросъвестен владелец. Предвид това трябва да се установи и дали същият е бил владелец по смисъла на чл. 68 от ЗС и колко е продължило владението, дали е било явно, непрекъснато и необезпокоявано.

С оглед данните по делото съдът намира, че ищците наистина са наследници на И. Г. К. и М. Г. Н., които съдът намира, че са били собственици на процесния имот по давност и наследство, доколкото няма никакви доказателства в обратен смисъл.

Няма доказателства имотът да е принадлежал на дядото на ответника.

С оглед обаче направените възражения за придобиване на имота въз основа на давностно владение, преди произнасянето на съда по исковете, съдът следва да разгледа и дали тези възражения са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на ** години. Идеята на законодателя за въвеждането на тези норми е била да защити сигурността на гражданския оборот. По този начин, ако едно лице владее като собственик един имот за продължителен период от време и никой не му се противопостави, той може да го придобие по давност. Това е и своеобразна форма на санкция, която законодателят е предвидил за собственика, който в толкова продължителен период от време не е защитил правото си на собственост. Тук трябва да се има предвид и една съществена разлика според това дали владелец е добросъвестен или недобросъвестен, който е съсобственик. Макар да не е изрично споменато в закона, недобросъвестният владелец (особено ако това е съсобственик), понеже знае, че не е собственик на имота, той трябва да демонстрира своето владение именно спрямо истинския собственик на вещта, за да отблъсне неговите права.

В конкретния случай това категорично се е случило. Данни за това съдът открива именно в показанията на св. М. Н. – той заявява, че с жена си често при посещенията си са забелязвали, че някой извършва дейности в имота – реже дръвчета, храсти, почиства тревата. Дори са разпитвали кой е това, но не са предприели никакви мерки по защита на собствеността си, докато не са узнали за констативния нотариален акт. Тогава обаче е било твърде късно, тъй като ответникът вече е бил придобил имота по давност – владението му е продължило от **** г. до завеждане на иска необезпокоявано.

След като ответното дружество е придобило имотите по давност, то ищците са загубили правото си на собственост, тъй като не са го защитили в предвидения в закона срок.

С оглед на изложените съображения, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани и като такива те трябва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

Предвид изводите на съда за неоснователност на предявените искове и с оглед изрично направеното искане от страна на ответника за присъждане на направените от него в производството разноски, съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна, направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер на 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от К.И.Г. с ЕГН ********** ***, Ц.К.И. с ЕГН ********** *** и К.К.Д. с ЕГН ********** ***, срещу Н.И.Н. с ЕГН ********** ***, за установяване правото им на собственост върху следния недвижим имот: дворно място с площ **** кв.м., *** **-** в кв. **, със застроена площ от ** кв.м., с административен адрес: с. ****, общ. **** ****, ул. „***** *****“, при граници: улица, *** *-**, *** **- **, *** *** -** и *** *-**.

ОСЪЖДА К.И.Г. с ЕГН ********** ***, Ц.К.И. с ЕГН ********** *** и К.К.Д. с ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.И.Н. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 600 лв. (шестстотин лева), представляващи направени от ответното дружество разноски в производството.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:     ...........................................

                                                                                                    ПетинА НИКОЛОВА