№ 269
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502486 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260301/17.05.2024г. постановено по гр.д.№ 7394/2020 г. по описа на
СГС, ГО, 18 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание
чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ срещу Л. К. ЕГН ********** и С. К. ЕГН **********, за отнемане в
полза на държавата на имущество на обща стойност 4 150 лв., формирано както следва: на
основание чл. 142, ал. 2. т. 1 във вр.чл. 141 ЗПКОНПИ от Л. Е. К., с цена на иска в размер на
1 650 лева, както следва: 1 650 дружествени дяла всеки от по 1 /един/ лев на обща стойност
1 650 лв. от капитала на „Сомали Интернешънъл Груп“ ООД, ЕИК *********, а на
основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр.чл.141 ЗПКОНПИ от С. С. К., с цена на иска в размер на
2 500 лева, както следва: 50 /петдесет/ дружествени дяла всеки от по 50 /петдесет/ лева на
обща стойност 2 500 лв. от капитала на „АС КОНСУЛТ 2005“ ЕООД, ЕИК *********.
Със същото решение са присъдени разноски на осн.чл.78 ал.6 ГПК, като КОНПИ е
осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 115 278,55лв., дължима д.т., а в полза на
всеки от ответниците сумата от по 1000лв., представляваща направени по делото разноски за
експертизи.
С определение № 264101/18.06.2024г. по същото дело СГС е оставил без уважение
молбата по чл.248 ГПК на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските, с която е прието, че Комисията дължи заплащане на държавна такса.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
1
по делото.
В срока по чл.248 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от Комисията,
която е в срок.
Жалбоподателят-ищец Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявените
искове. Изтъква факта, че за да постанови отхвърлителното решение, СГС е приел, че не е
доказано наличието на несъответствие по смисъла на пap.1 т.3 ДР на ЗОНПИ, тъй като
установеното налично имущество в патримониумите на ответниците е в размер на 51 523
лева, в следствие, на което същото не формира несъответствие над законовоопределения
праг от 150 000 лева. Посочва, че една от предпоставките, за да възникне потестативното
право на държавата за отнемане е наличието на несъответствие между имуществото и
нетния доход, който следва да надвишава 150 000 лева за целия период. Т.е. на изследване
подлежи както придобитото от ответниците имущество, така и нетния им доход, т.е. чистите
разполагаеми средства. Неясно защо въпреки това, първоинстанционния съд търси налично
имущество в края на периода на стойност над 150 000 лева. Същото не само е в
противоречие с материалния закон, но и ограничава обхвата на закона. Законодателят ясно е
предвидил, че отнемането е право на държавата, което се реализира когато се установи, че
придобито имущество (независимо от неговата стойност) надвишава установените
разполагаеми средства с 150 000 лева. Същото може да е налице и когато придобитото
имуществото е под 150 000 лева. Законодателят не е поставил ограничение за размера на
придобитото имущество, а само факта, същото да -превишава разполагаемия доход с 150 000
лева. Същото се обосновава и със самата цел на закона - възстановяване на справедливостта.
Противното би поставило проверяваните лица, респ. ответниците в неравноправно
положение, с оглед на обстоятелството, че въз основа на мотива на първоинстанционния
съд, за едни, който са проявили „неблагоразумие“ да придобият по-голям обем имущество
ще е възможно реализирането на конфискацията, а за другите, които са отчуждили същото и
не притежават имущество над посочения от първата инстанция стойност, няма да бъде
реализирана. В Решение № 50104/23,01.2024 г. по гр. дело № 4647/2021 г. на III г.о. на ВКС,
касационната инстанция е приела, че нетния доход, който е установен е отрицателна
величина, От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, след направения
частичен отказ от иск, се установява, че е налице несъответствие за целия проверяван период
в размер на 216 158,86 лева, което от своя страна обосновава извода, че имуществото, обект
на претенция, е придобито с неустановени източници на средства. Смесването на понятието
несъответствие с имуществото в края на изследвания период е недопустимо.
Несъответствието е разликата между имуществото и нетния доход за целия проверяван
период. Именно несъответствието обосновава презумпцията за незаконния характер на
имуществото. Моли съда да постанови ново решение, с което да бъде уважена изцяло
исковата претенция на Комисията срещу Л. К. и С. К., ведно с присъждане на направените
разноски за първа и въззивна инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение,.
Въззиваемата страна Л. К. и С. К. оспорват жалбата и молят съда да потвърди
2
решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че в т.З от ДР на ЗОНПИ е дадена
легална дефиниция на „значително несъответствие" - онзи размер на несъответствието
между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван
период. В тази връзка правилно СГС е посочил, че от изготвената по делото експертиза се
установява придобито и налично към края на проверявания период имущество в размер на
51 523 лева. Именно това е имуществото, което следва да се включи при определяне размера
на несъответствието, като видно от втория вариант на изготвената експертиза нетният доход
е положителна величина и несъответствие в имуществото въобще не съществува. Нещо
повече, самият факт, че в края на проверявания период те разполагат с по-малко по стойност
имущество, отколкото в неговото начало, е достатъчен, за да се обоснове липсата на каквото
и да е несъответствие, респ. липсата на обогатяване. Константна е практиката на ВКС, в
която се приема, че за наличието на несъответствие, на първо място трябва да има
обогатяване - т.е. повече имущество в края не изследвания период, отколкото в началото и
отделно - това несъответствие между имуществото и нетния доход трябва да надвишава 150
000 лв. Ето защо СГС правилно не се е позовал на изготвения вариант на СИЕ по въпроси,
зададени от ищеца. Вещото лице е определило наличието на несъответствие по този вариант
на експертизата в размер на 1 893 927,93 лв. За да достигне до този извод обаче, вещото
лице по искане на ищеца е включило в анализа всички суми и имущество, които само са
преминали през и които въобще не са налични в патримониума им в края на проверявания
период. Твърдят, че жалбоподателят смесва понятия като доход и имущество. Доход са
имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на
получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с нейното
осъществяване. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото дейността, от
която са резултат, е незабранена или забранена със закон. Само доходите от забранена със
закон дейност са незаконни, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са
законни. Затова доход може да бъде отнет само на основание чл.53 ал.2 б„б" НК, когато той
произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление. На това основание по
наказателно-правен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез
престъплението, ако то липсва или е отчуждено. На основание чл.153 ЗОНПИ т.е. по
гражданскоправен ред, не може да се отнеме доход, а само имущество, което е незаконно
придобито. В § 1. т.2 от ДР на ЗОНПИ се съдържа примерно изброяване на законните
доходи. Несъответствието в имуществото се установява след сравнение на имуществото,
разбирано като всякакъв вид собственост - материална и нематериална, движима или
недвижима, с нетния доход, определен в §1. т.8 ДР на ЗОНПИ като разликата между доходи,
приходи и източници на финансиране, и направените обичайни и извънредни разходи. Това
означава в случая, че когато проверяваните лица са получили доход, приход или
финансиране, те ще бъдат включени като положителна стойност, а когато са придобили
имущество и когато е направен разход, те ще бъдат включени като отрицателна стойност
при съпоставката за установяване на несъответствие - §1. т.2. т.З, т.4 и т.8 от ДР на закона.
Едва когато при тази съпоставка се установи отрицателна разлика - стойност на наличното
имущество над 150 000 лева за проверявания период, то ще подлежи на отнемане като
3
незаконно придобито - чл.107 вр. §1. т.З от ДР на ЗОНПИ. За да е придобито незаконно
имуществото, налично в края на изследвания период, неговата придобивна стойност трябва
да превишава с повече от 150 000 лв. сумата от възмездно отчужденото имущество,
притежавано от лицето в началото на изследвания период и неговите доходи през същия
период, след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка,
като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети за придобиване на
имуществото, както и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за
изясняване произхода на имуществото и начина на неговото придобиване. Твърдят, че
цялото имущество, извън посоченото по-горе, е законно придобито. Претендират
разноските.
Жалбоподателят КОНПИ твърди, че съгласно разпоредбата на специалния закон, а
именно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, КОНПИ е освободен от заплащане на д.т. по производства за
отнемане на незаконно придобито имущество. Ведно с това, съгласно разпоредбата на чл.84
ал.1 ГПК, държавата е освободена от заплащането на държавна такса, освен в изрични
предвидените изключения, а именно когато предмет на спора са частни държавни вземания и
права вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно
придобито имущество, не попада в посочените изключения, в които следва да бъде
заплатена държавна такса. В константната съдебна практика, ВКС е приел, че исковете на
Комисията по своята същност представляват публични държавни вземания, с оглед на което
КПКОНПИ следва да се ползва от привилегията предвидена от законодателя в разпоредбата
на чл.84 ГПК. Разпоредбата на чл.159 ЗОНПИ предвижда, че за неуредените от специалния
закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Доколкото в специалния закон изрично е
регламентирано, че Комисията не заплаща държавна такса при подаване на искова молба, то
разпоредбата следва да се прилага с предимство пред общите. Въпреки наличието на
същата, а именно - чл.154 ал.3 ЗОНПИ, дори и да бъдат приложени общите разпоредби
съгласно чл.159 ЗОНПИ, то ищецът следва да бъде освободен от задължението за заплащане
на държавна такса, предвид чл.84, ал.1 ГПК и чл.162 ал.2 ДОПК, която изчерпателно
изброява публичните държавни вземания.
Ответниците по ч.ж. К. оспорват същата и молят съда да потвърди определението
като правилно и законосъобразно. Посочват, че в сега действащия Закон за отнемане на
незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на
държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл.78, ал. 2 ЗОПДНПИ - отм. и чл.157,
ал.2 ЗОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която
комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или
производството е прекратено /вж. определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022
г., III г. о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г., IV г. о. и решение №
147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о./. В този смисъл Комисията може и
следва да бъде осъдена да заплати държавната такса по делото, когато искът по чл. 153
ЗОНПИ е отхвърлен или производството е прекратено.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
4
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран по мотивирано искане от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу
ответнице К.и с две отделни ИМ. С Определение от 15.02.2021г., постановено по гр.д. №
7394/2020г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, на основание чл. 213 ГПК, са съединени за
разглеждане в едно общо производство гр.д.№ 7394/2020г. и гр.д.№ 2402/2020г. по описа на
СГС, 20 състав, като е разпоредено производството да продължи под един общ номер дело
№ 7394/2020г. по описа на СГС, 18 състав.
С Решение № 353/19.02.2020г. на КПКОНПИ е постановено да се внесе искова молба за
отнемане на незаконно придобито имущество срещу Л. Е. К. и С. С. К., с цена на иска в
размер на 2 800 963,74 лв. С Решение № 1265/15.07.2020 г. на КПКОНПИ е постановено да
се внесе искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Л. Е. К. с цена
на иска в размер на 81 000 лв. С Определение №265826/27.10.2023г., постановено по
настоящето дело, на основание чл.233 ГПК, е прекратено производството по делото в частта
му, с която са предявени следните искове от КПКОНПИ срещу Л. Е. К. и С. С. К., за
отнемане в полза на държавата на следните суми от ответниците: сумата в размер на 200 000
лева, предоставена от трето лице и установена по досъдебното производство; сумата в
размер на 341 772,37 лева, представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове,
представляващи 100 % от капитала на „Вояджър СПА Резорт" ЕООД, сумата в размер на 11
500 лева, представляваща пазарна стойност на отчужденото движимо имущество към
настоящия момент, сумата в размер на 13 001,11 лева, представляваща вноска по сметка от
проверяваното лице; сумата в размер на 36 833,50 лева, представляваща вноска по сметка от
трето лице; сумата в размер на 1 192 000 лева, представляваща изтеглени средства от Л. К.
от разплащателна сметка № 22325761, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Адвокатско
дружество „К. и партньори“; сумата в размер на 874 488,33 лева, представляваща вноски по
сметки на Адвокатско дружество „К. и партньори“, сумата в размер на 89 209,63 лева,
представляваща вноска по сметка от С. К.; сумата в размер на 2 301,47 лева, представляваща
вноска по кредитна карта от С. К.; сумата в размер на 35 707,33 лева, представляваща вноска
по сметка от трето лице, сума в размер на 31 000 лева, внесена в брой през 2018г. от Л. К. по
сметка **********, открита в „Юробанк България“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „К.
и партньори“; сума в размер на 50 000 лева, внесена в брой през 2019 г. от Л. К. по сметка №
24943907, открита в „Банка ДСК“ АД с титуляр Адвокатско дружество „К. и партньори“.
С Определение №265826/27.10.2023г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато намаляване
на цената на предявения иск с правно основание чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ за отнемане на
незаконно придобито имущество по настоящето дело от 2 881 963,74 лв. на 4 150 лв.,
като производството по делото е продължило в следните му части за отнемане в полза на
държавата на следните суми от ответниците както следва:
На основание чл.142, ал. 2. т. 1 вр.чл.141 ЗПКОНПИ от Л. Е. К.., с цена на иска в размер на 1
650 лева, както следва: 1 650 дружествени дяла всеки от по 1 /един/ лев на обща стойност 1
5
650 лв. от капитала на „Сомали Интернешънъл Еруп“ ООД, ЕИК *********.
На основание чл.142, ал.2 т. 4 вр.чл.141 ЗПКОНПИ от С. С. К., с цена на иска в размер на 2
500 лева, както следва: 50 /петдесет/ дружествени дяла всеки от по 50 /петдесет/ лева на
обща стойност 2 500 лв. от капитала на „АС КОНСУЛТ 2005“ ЕООД, ЕИК *********.
От фактическа страна се установява, че производството е образувано въз основа
постъпило уведомление от Специализирана прокуратура е вх. № УВКП- 605/21.05.2018г., в
което уведомява, че лицето Л. Е. К. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 26/2018г. по описа на СО- СП, пр. пр. № 287/2018г. за престъпление по чл.
321, ал. 6 НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 от ЗПКОНПИ.
От справка в НБДН е видно, че Л. Е. К. ЕГН ********** и С. С. К. ЕГН ********** са
съпрузи, като са сключили граждански брак на 24.04.1993г.
Проверяваният период е от 22.05.2008г. до 22.05.2018г.
САС изиска служебно справка за хода на наказателното производство, като видно от
приложената на л.47 справка от СГП към 16.10.2024г. на дата 08.03.2018г. Л. Е. К. ЕГН
********** е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321,ал.6 НК, като
постановлението е предявено на обвиняемия на 15.03.2018г. , при мярка за неотклонение на
адвоката „Подписка“. Понастоящем същият е с отменена мярка за неотклонение, поради
изтичане на предвидените в процесуалния закон срокове. Няма предявено обвинение, нито
внесен обвинителен акт.
Видно от изисканото свидетелство за съдимост на адв.К., същият е с чисто съдебно минало,
освен за неплатена издръжка на децата, както следва: с Присъда № 378/10.06.2024 по НОХД
№ 20231110216106/2023г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, влязла в сила на 26.06.2024г.
Л. Е. К. е признат за виновен в това, че в гр. София, след като е бил осъден е решение №
20239350 от 29.10.2020 г. На СРС, 92 състав, постановено по гр. дело № 10114/2020 г. влязло
в законна сила на същата дата /29.10.2020г./ да издържа свой низходящ - Е. Л. К. ЕГН
**********, като й заплаща месечна издръжка чрез нейната майка и законен представител С.
С. К., в размер на 1000 лева /хиляда/ лева месечно, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в периода от 01.05.2022 г. до
31.07.2023 г. /включително/ - 15 /петнадесет/ пълни месечни вноски, в общ размер на 15 000
лева /петнадесет хиляди/, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция, е
изпълнил задължението си изцяло и не са настъпили вредни последици за пострадалото
лице, поради което и на основание чл.183, ал.3, вр.ал.1 НК НЕ ГО НАКАЗВА за
извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
От гореизложеното става ясно, че ответниците К.и са разведени, считано от 29.10.2020г.,
като изобщо не става ясно каква е незаконната дейност, за която е било повдигнато
обвинение, доколкото чл.321 НК е общ състав за участие в ОПГ, но не сочи пряко състав на
престъпление.
Съгласно основното заключението на ССЕ, /л.3157/ през проверявания период ответниците
са придобили имущество на обща стойност 51 523 лв., което е налично и към края на
6
проверявания период. В тази сума се включва сума в размер на 47 371лв. на придобитите
през процесния период МПС, както и дружествени дялове на обща стойност
4152лв./последните са предмет на делото/. Вещото лице е определило наличието на
несъответствие по първи вариант на експертизата в размер на 1 893 927,93 лв., но за да
достигне до този извод по искане на Комисията е включило в анализа всички суми и
имущества, преминали през техния патримониум, които въобще не са налични в края на
проверявания период. Затова СГС е отхвърлил предявените исковете, като е приел, че не е
налице превишение на приходите над разходите с разлика повече от 150 000 лв.
Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от
проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е да съществува
разлика. Отнемането може да бъде извършено, само в случай че имуществото в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и то ако това
увеличение надхвърля посочения в пap. 1, т. 3 ДРЗОНПИ размер от 150 000 лв. Едва след
установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има
законен характер или не. /в този смисъл Решение №50116/03.04.2024г. по гр.д.№3698/2021г.
на ВКС, IV г.о./
За да постанови отхвърлителното решение, СГС е приел, че не е доказано наличието на
несъответствие по смисъла на nap. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като установеното налично
имущество в патримониумите на ответниците е в размер на 51 523 лева, в следствие, на
което същото не формира несъответствие над законовоопределения праг от 150 000 лева.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, след направения частичен отказ от
искове, се установява по вариант първи, че е налице несъответствие за целия проверяван
период в размер на 216 158,86 лева. По този вариант вещото лице определя наличието на
несъответствие в размер на 1 893 927,93 лв., но за да достигне до този извод, по искане на
Комисията в анализа са включени всички суми и имущество, които въобще не са налични в
патримониума на ответниците в края на проверявания период. Фактът, че в края на
проверявания период разполагат с по-малко по стойност имущество, отколкото в неговото
начало, е достатъчен, за да се установи липсата на каквото и да било несъответствие и
обогатяване. Константна е практиката на ВКС, че за да е налице несъответствие, на първо
място трябва да има обогатяване – т.е. повече имущество в края не изследвания период,
отколкото в началото и отделно – несъответствието между имуществото и нетния доход
трябва да надвишава 150 000 лв..
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция освен служебно
изисканото свидетелство за съдимост на първия ответник, от съдържанието на което е
видно, че лицето е неосъждано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
по същество:
На първо място с Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК
на ВКС в т. 1прие, че не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
7
ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването
му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
В т. 2 от тълкувателното решение се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което
не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на
първостепенният съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт,
поради което не е налице поддържаното основание за отмяна на решението.
На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежат парични средства, които са налични в края на
проверявания период, държат се от ответника или се намират по банкови сметки, на които е
титуляр, и съществуват останалите условия на закона за тяхното отнемане. В хипотезата,
при която тези средства не са налични - изразходвани са за задоволяване на ежедневни или
други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи,
при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не
могат да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е налично, а на отнемане подлежи
получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично посочени в ЗПКОНПИ.
На отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи.
Въпросът за това дали даден доход е придобит от законен източник, или не, обаче е въпрос,
който следва да се преценява само след като бъде установено, превишение на имуществото
на проверяваното лице в края на проверявания период в сравнение с имуществото в
началото на този период. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова
обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето
имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В
случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване т.е. липсва
имущество, което да подлежи на отнемане. При това, увеличението следва да е в такъв
размер, че да обоснове значително несъответствие, а в случая този факт не се установява
пълно и главно.
С приемането на тълкувателтото решение е консолидирана като правилна практиката на
ВКС възприемаща разрешението, че значителното несъответствие ще е налице, когато
разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото
надхвърля стойността, определена в закона. Даденото разрешение от СГС в обжалваното
8
решение е съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното
решение.
Следва да бъде съобразен факта, че не е доказана изобщо пряка причинно-следствена връзка
между твърдението на Комисията за незаконни доходи и придобито имущество. В тази
насока практиката на ЕСПЧ, по „Т. и други срещу България“ (жалба № 50705/11 и 6 други)
която посочва изрично, че националните съдилища не са направили какъвто и да е опит да
обосноват причинно-следствена връзка между престъплението и придобитото имущество,
посочвайки единствено несъответствието между доходите и разходите на първите двама
жалбоподатели. Не е посочено и дали стойността на конфискуваното имущество се равнява
на установеното несъответствие. Следователно намесата в правата на жалбоподателите не е
пропорционална на преследваните цели и е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. В
случая изобщо не става ясно каква е незаконната дейност, за която през 2018г. е било
повдигнато обвинение спрямо адвокат, освен че от дружество са му изплатени суми от
170 000 лв. и от 30 000 лв. без реално оказани адв.услуги, за които Ц. В. поел ангажимент да
бъдат възстановени. В рамките на повече от 6 години няма изготвен обвинителен акт, който
да е внесен в съда.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ, с решението си съдът присъжда
държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. С разпоредбата на чл.154,
ал.3 ЗПКОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при
подаването на исковата молба, респ. - при подаването на жалби (въззивна, касационна,
частна). Съгласно изричния текст на цитираната разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ
дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на материалноправния спор
делото - възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. - възлага се в тежест на
комисията-ищец при отхвърляне на иска. Това следва и от същността на държавната такса,
която е финансово плащане със задължителен характер, налагано едностранно от държавата.
Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице,
заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е
предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект - за ограничаване на
неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е
държавата или неин процесуален субституент. Неоснователен е доводът на жалбоподателя,
че е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл.84 т. 1 ГПК. КПКОНПИ е
публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по
ЗПКОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение №
3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване
от заплащане на държавни такси на основание чл.84 ГПК се определя не от вида правен
субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че
9
държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават
интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и
публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани
такива интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна
собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален
субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е
незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила
съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество очевидно няма
публичноправен характер. Доводът в жалбата, че отнетото имущество става публична
държавна собственост, също е неоснователен. Само имуществото, отнето с влязло в сила
решение, става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т.е.
занапред. Безспорно също така, само по себе си положителното решение по чл.157 ал.1
ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна
собственост. На следващо място, дори и материалноправният спор в производството по
ЗПКОНПИ да попадаше в приложното поле на чл. 84, т. 1 ГПК, то нейното приложение би
било дерогирано от изричната норма в самия специален закон - цитираната по-горе
разпоредба на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в
зависимост от изхода на спора по делото.
В заключение, КПКОНПИ дължи, на основание чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ, заплащане на д.т.
по делото, включително тази за въззивното производство, предвид постановения с
въззивното решение резултат - отхвърлянето на предявения иск. Обжалваното решение е
правилно в частта му, имаща характера на определение, с която КПКОНПИ е осъдена да
заплати дължимата държавна такса, поради което следва да бъде потвърдено, а частната
жалба – оставена без уважение.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК вр.чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ жалбоподателят-ищец дължи в полза на
въззиваемите страни разноски, но такива няма направени пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260301/17.05.2024г. постановено по гр.д.№ 7394/2020 г. по
описа на СГС, ГО, 18 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество /КОНПИ/, ЕИК ********* срещу определение №
264101/18.06.2024г. с което СГС, ГО, 18 състав е оставил без уважение молбата им по чл.248
ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11