М О Т И В И
към присъда № 260090 от 16.09.2021
г.
по н. ч. х. дело № 1459/2021 г.
по описа на Старозагорския районен съд
Обвинението против подсъдимата
Т.Х.И.,
ЕГН **********, е в това, че на 21.12.2019 г. в гр. Стара Загора
причинила на М.Н.Г., ЕГН **********, оток по окосмената част на главата, оток и нараняване по
горната устна на устата, съставляващи лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от тъжителката М.Н.Г. против подсъдимата Т.Х.И. граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди в резултат на телесните увреждания, причинени й с
инкриминираното деяние, а тъжителката М.Н.Г. беше конституирана като граждански
ищец в наказателното производство.
Повереникът адв.
С.П. поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна, като й бъде наложено наказание, без да сочи вида и размера
му, а гражданският иск – уважен, като на подсъдимата бъде осъдена да заплати на
тъжителката и гражданска ищца направените по делото разноски.
Тъжителката и гражданска
ищца М.Н.Г. поддържа пледоарията на повереника си.
Защитникът адв. К.Н. оспорва обвинението и пледира
на подсъдимата да бъде оправдана, а гражданският иск – отхвърлен, като
тъжителката и гражданска ищца бъде осъдена да заплати на подзащитната
му направените по делото разноски.
Подсъдимата Т.Х.И. дава обяснения, като не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение,
поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Т.Х.И. е неосъждана. Св. С.М.И. е неин съпруг, а св. Х.С.М. – неин син.
Св. С. Г.Г.е съпруг на тъжителката М.Н.Г., св. А.З.К.–
неин брат, а св. С.И.К. – неин втори братовчед.
Подсъдимата и съпругът й живеят в гр. Стара
Загора, кв. „..., а тъжителката и съпругът й – в гр.Стара Загора, кв. „....
Отношенията между двете семейства – на подсъдимата и тъжителката, били
влошени, като се обтегнали още повече, след като тъжителката и съпругът й
монтирали шкаф на етажа, на който живеели.
Тъжителката твърди в тъжбата си, че на 21.12.2019 г. около 11:00 часа на
входната врата на жилището, в което живеела със съпруга си, започнало да се
удря и блъска. Тя отишла до вратата, отворила я и видяла подсъдимата, която в
този момент замахнала с камък в ръка и й нанесла удар
в окосмената част на главата, след което й нанесла втори удар в горната устна
на устата и я ритнала по левия крак. Тъжителката не успяла да затвори вратата,
тъй като подсъдимата не й позволявала, но се намесил съпругът й и преустановил
нападението на подсъдимата. В подкрепа на твърденията на тъжителката са
показанията на свидетелите Г., К. и К.,
като и тримата твърдят, че са били очевидци на случилото се, а според
заключението на изготвената и приета в хода на съдебното следствие
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 122/2021 г. установените при
прегледа на тъжителката от съдебен лекар на 23.12.2019 г., т.е. два дни след
инкриминираната дата, телесни увреждания – оток по окосмената част на главата,
оток и нараняване по горната устна на устата, са й причинили болка и биха могли
да бъдат получени по времето и начина, посочени в тъжбата, съответно в
показанията на свидетелите Г., К. и К..
Подсъдимата отрича да е удряла тъжителката по принцип и в частност на
инкриминираната дата, ако и в обясненията си да излага и данни за инцидент на
следващия ден и да смесва събитията от двата дни. В показанията си свидетелите И.
и М. също излагат данни за събития, случили се на инкриминираната дата и на
следващия ден, смесвайки събитията от двата дни, но и двамата не излагат данни
тъжителката да e удряла подсъдимата в който и да е от
тези дни, а и изобщо някога. Твърденията на подсъдимата, съпруга й и сина й за
инцидент и на следващия ден след инкриминираната дата се потвърждават от
показанията на полицейските служители, посетили на 22.12.2019 г. адреса им по
сигнал, подаден на тел.112 – свидетелите С.С.С., И.Т.Т. и Д.Е.П., но и тримата твърдят, че никой от посрещналите
ги на място не е имал оплаквания за наранявания, било в същия, било в предния
ден, нито е имал видими наранявания по себе си.
Св. Д. Колева Д. – съседка на страните, заявява, че не е виждала никоя от
тях да удря другата и не е присъствала на скандал помежду им или на спорове
между семействата им, т.е. показанията й не съдържат факти, които да подкрепят
версията на тъжителката или тази на подсъдимата.
В хода на съдебното производство беше изискана и приложена преписка №
13/2020 г. на РП-Стара Загора, ведно с приложената към нея преписка № 151/2020
г. на Второ РУ при ОД на МВР гр.Стара Загора, от материалите по които, касаещи
случилото се на 21 и 22 декември 2019 г., се установява, че тъжителката и
съпругът й са депозирали писмени обяснения и са подали сигнал за извършено
престъпление (л.17-22 от преписката), в които сочат, че на 21.12.2019 г. подсъдимата е била нападната
в жилището й от тъжителката с твърд предмет, която я е удряла с него и я е ритала,
ала на този инцидент не е присъствал св. Г., а св. И., който се е намесил на
страната на съпругата си, като според изложеното от тях (тъжителката и съпруга й) инцидентът се е развил само между тримата – подсъдимата,
съпруга й и тъжителката, т.е. не само че не е присъствал св. Г., но не са
присъствали и свидетелите К. и К..
Депозираните от тъжителката и съпруга й писмени обяснения и подаденият от
тях сигнал за извършено престъпление, посочени в предходния абзац, не могат да
бъдат ползвани като доказателство за описаните в тях събития, тъй като в тази
им част съставляват гласни доказателства, които обаче не са събрани по реда и
начина, предвиден в НПК, но могат да бъдат ценени като писмени доказателства за
това, че изхождат от тъжителката и съпруга й, защо и пред или до кой орган са били
депозирани или подадени и какво е било тяхното съдържание, респективно – как е
„еволюирала“ във времето версията на тъжителката и съпруга й за случилото се на
21.12.2019 г., т.е. като база за преценка на достоверността на твърденията,
изложени в тъжбата, и показанията на св. Г., дадени в хода на съдебното
следствие, а и на показанията на свидетелите К. и К., доколкото те също
твърдят, че са били очевидци на инкриминираното деяние.
При тези данни, имайки предвид, че:
1. подсъдимата
отрича да е нанасяла удари на тъжителката на 21.12.2019 г., а изложените в
тъжбата й твърдения в тази насока намират подкрепа единствено в показанията на
свидетелите Г., К. и К., които обаче са в близки родствени отношения с нея и в
този смисъл са заинтересовани да свидетелстват в нейна полза (заключението на съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни, ако и да сочи, че телесните увреждания на тъжителката биха могли
да бъдат причинени по времето и начина, посочени от тъжителката, не съставлява
доказателство за авторството на деянието, т.е. не може да бъде изключена възможността за
причиняването им по сходен начин по приблизително същото време, но от лице, различно
от подсъдимата);
2. нито от
тъжителката, нито някой от свидетелите Г., К. и К. са подали сигнал за
случилото се на 21.12.2019 г., като същевременно нито на следващия ден, било
тъжителката, било съпругът й са съобщили за това на полицейските служители,
посетили адреса им на 22.12.2021 г., а тъжителката е била освидетелствана от
съдебен лекар едва на по-следващия ден – на 23.12.2021 г. според представеното
съдебно-медицинско удостоверение на живо лице (л.6 от делото);
3. твърдението на
подсъдимата, изложено в тъжбата й, че съпругът й е присъствал на случилото се
на 21.12.2019 г., както и показанията на последния в тази насока, дадени в хода
на съдебното следствие, противоречат на първоначалната им версия, изложена от
тях в писмените им обяснения и подадения сигнал за извършено престъпление,
цитирани по-горе, т.е. това твърдение е било заявено от тъжителката за първи
път едва в тъжбата й, ако и преди това да заявила друго пред органите на МВР;
4. свидетелите К. и
К. бяха поискани от тъжителката и повереника й,
допуснати и разпитани като очевидци на случилото се на 21.12.2019 г. едва в
съдебното заседание, проведено на 10.02.2021 г., т.е. повече от година след
инкриминираната дата, като преди това нито тъжителката и съпруга й в писмените
си обяснения пред органите на МВР и в подадения от тях сигнал за извършено
престъпление, нито тъжителката в тъжбата си, нито съпругът й при разпита му
шест месеца по-рано – на 30.07.2020 г., излагат данни свидетелите К. и К. да са били очевидци на
случилото се на 21.12.2019 г.;
съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Г., К. и К. в
частта им, че са присъствали при извършването на деянието, предмет на
повдигнатото с тъжбата обвинение, тъй като посочените факти и обстоятелства,
преценени в съвкупност, поражда легитимно съмнение, че разказаното от тях за
събитията на инкриминараната дата почива на техни
преки и лични възприятия.
Изложеното по-горе обуславя извода, че ако и на тъжителката да са били
причинени телесни увреждания на 21.12.2019 г., твърденията й в тъжбата, че тези
увреждания са й били причинени от подсъдимата, не намират категорична подкрепа
в събрания по делото доказателствен матирал, т.е.
повдигнатото с тъжбата й обвинение не беше доказано по несъмнен и безспорен
начин, предвид което и тъй като според чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да
почива на предположения, съдът призна подсъдимата Т.Х.И. за невинна в това, че на 21.12.2019 г. в гр. Стара Загора причинила на тъжителката
М.Н.Г. оток по окосмената част на главата, оток и нараняване по горната устна
на устата, съставляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето, поради което я правдава
по повдигнатото й обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК.
С оглед на постановената оправдателна присъда съдът:
отхвърли предявения от тъжителката против подсъдимата граждански иск за неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинени й
на 21.12.2019 г. в гр. Стара Загора телесни увреждани,
като неоснователен и недоказан;
осъди тъжителката да заплати на подсъдимата сумата от 1100 (хиляда и сто) лева, представляваща направени по делото разноски;
осъди тъжителката да заплати на Държавата
в полза Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагоркския
районен съд сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени по
делото съдебни и деловодни разноски, както и сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския й иск за неимуществени
вреди съобразно неуважения му размер.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: