Решение по КНАХД №767/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на МЕРЕЛИТ ООД със седалище гр. Д. Оряховица, обл. В. Търново, [улица] чрез адв. И. гр. Г. Оряховица, пл. Г. И. №1 против Решение № 96/31.7.2025г. постановено по НАХД 264/2025г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 3/4.3..2025г. на Директор РИОСВ гр. В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 4, ал.1 и чл. 7, ал.1 от Наредба № 2/23.7.2014г. е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на пет хиляди лева на основание чл. 135, ал.2, т.1 от ЗУО и е осъден касаторът да заплати на РИОСВ разноски в производството в размер на 100 лева.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и процесуално нарушение – касационно основание по чл. 348, ал. 1 т.2 от НПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН.

 

Основното оплакване на касатора е, че съдът макар да е установил с допустими и относими доказателства правно релевантните факти за спора е направил неверни изводи, доколкото не е обсъдил същите в тяхната съвкупност и поотделно. ГОРС е приел, че представените в о.з. на 16.5.2024г. Справка за суровини и продукция за периода от 1.1.2024г.- 20.12.2024г., както и изисканата справка от дружеството жалбоподател от 18.2.2025г. санират порока в АУАН, а именно датата, на която касаторът е започнал своята дейност и която се явява дата на извършване на нарушението. Именно тези процесуални нарушения на съда са водели до неправилно приложение на материалния закон, като е формиран извод за законосъобразност на издаденото НП. Освен това в касационната жалба се сочи, че е съществено нарушено правото на защита на наказаното лице в хода на административно- наказателното производство, което се явява самостоятелно основание за отмяна на НП. Нито в АУАН, нито в НП са посочени датата на започване на дейността на обекта, 20.11.2024г., за която е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 41/20.11.2024г. и което обстоятелство е релевантно и АНО е следвало да го установи. Намира, че непосочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН респ. в НП като същностен елемент на правото на защита на нарушителя, тъй като го поставя в положение да се брани срещу неконкретизирани правно- релевантни факти. Освен това АУАН очертава и предмета на доказване в административно- наказателния процес, и това означава, че административно- наказателната отговорност на лицето може да бъде ангажирана само, ако обстоятелствата, посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие. В този смисъл, не може да се ангажира отговорността на касатора, когато някои обстоятелства, за първи път се посочват в НП или в хода на самото съдебно следствие.

На следващо място, намира, че ГОРС неправилно не е приложил института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН, доколкото са установени обстоятелства, които обосновават по- ниската степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че проверката е била извършена няколко дни след като дружеството е стартирало дейността си, поради което пропускът по класификацията на отпадъците не е системен, а е изключение, като освен това е отстранен в дадения от РИОСВ срок, още преди съставянето на АУАН и то за много повече отпадъци, от предписанието. Не споделя изводите на ГОРС, че съществува опасност от замърсяване на околната среда, доколкото не са събрани и обсъдени никакви доказателства в тази насока, а на практика, от приложените по делото писмени доказателства и събраните в хода на съдебното следствие гласни такива се констатира минимално количество отпадъци, които определено не могат да се квалифицират като опасни по смисъла на ЗУО. Освен това не се твърдят и настъпването на каквито и да било вредни последици от нарушението за околната среда, като не е доказано нейното опасно замърсяване.

От съда се иска да отмени Решението на ГОРС и да постанови акт по съществото на спора, с който да отмени НП. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. От процесуалния му представител е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата.

 

 

Ответникът по жалбата – Директор на РИОСВ В. Търново, редовно призован е постъпило подробно писмено становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. Смята, че дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си да извърши класификация на отпадъците, които се образуват от стопанската му дейност, чрез подаване на Декларации в Националната информационна система за отпадъците НИСО, съгласно изискванията на чл. 4, ал.1 и чл. 7, ал.1 от Наредба № 2/ 23.7.2014г. за класификация на отпадъците. Това бездействие покрива признаците на нарушение по чл. 135, ал. 2, т.1 от ЗУО, а именно - не извършва класификация на отпадъците, образувани от дейността му по реда на Наредбата по чл. 3 от ЗУО.

Посочва, че ГОРС правилно и законосъобразно е приел, че АУАН и НП имат нормативно установеното съдържание, съответно по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, при което нарушението е описано подробно, индивидуализирано е чрез посочване на точната дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и нарушените законови разпоредби. Като неоснователно е посочил възражението на касатора за съществено процесуално нарушение чрез ограничаване правото му на защита, тъй като в АУАН не е посочена датата, в която дружеството е започнало своята дейност. ГОРС правилно и въз основа на доказателствата е приел, че обектът е въведен в експлоатация преди датата на извършване на проверката 16.12.2024г., като от събраните в хода на съдебното следствие доказателства ГОРС е направил верен извод, че дейността на дружеството, вкл. Чрез закупуване на материали е започнала значително преди издаване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация № 41/20.11.2024г. Твърдението на касатора, че тези материали касаят други обекти е останало недоказано. Споделя изцяло доводите на съда за липсата на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН във вр. с §1, ал.1 т. 4 от ДР на ЗАНН. Касае се за формално нарушение, поради което липсата на вредни последици не може да се приема като смекчаващо обстоятелство. След като при извършената проверка е установено, че дружеството не изпълнява нормативно изискване за регистрация в НИСО, не е подало работни листи за извършване на класификация на отпадъците, които са продукт на дейността му, то се касае за типично нарушение. В конкретния казус поради неправилното управление на отпадъците от бетон е възникнала опасност от замърсяване на околната среда, за което е издадена Заповед № РД – 758/27.12.2024г. за налагане на ПАМ – временно преустановяване на производствената дейност по отливане на бетонови смеси.

С оглед на така изложеното намира, че Решението на ГОРС като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

В о.з. се представлява от юк П., която поддържа горепосоченото писмено становище, представя допълнително такова и моли жалбата да бъде отхвърлена поради липса на касационни основания.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че ГОРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Съдът е обсъдил направените възражения, като споделя доводите му. Намира решението за правилно и предлага, същото да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 96/31.7.2025г. постановено по НАХД 264/2025г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 3/4.3..2025г. на Директор РИОСВ гр. В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 4, ал.1 и чл. 7, ал.1 от Наредба № 2/23.7.2014г. е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на пет хиляди лева на основание чл. 135, ал.2, т.1 от ЗУО и е осъден касаторът да заплати на РИОСВ разноски в производството в размер на 100 лева.

 

За да постанови този правен резултат, ГОРС е приел за установено от фактическа страна следното: По повод подаден сигнал в РИОСВ с вх. № Ж-22/ 2.12.2024г. на касатора е извършена проверка на 16.12.2024г. от експерти на РИОСВ на мястото на дейност в гр. Д. Оряховица и предмет: Сглобяване и монтаж на паркова и градинска мебел. Обстоятелствата от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол КП № УО-ФЕ-92/16.12.2024г. съставен в присъствието на Управителя на дружеството и връчен му. Конкретно обстоятелствата, които са били установени от проверяващите са следните: на обекта, представляващ работилница за сглобяване и монтаж на паркова и градинска мебел се образуват производствени отпадъци с код и наименование, съгласно Наредба № 2/ 23.7.2014г. за класификация на отпадъците, като същите са 1. Хартиени и картонени опаковки код 15 01 01- от разопаковане на суровини и материали, 2.Пластмасови опаковки с код 15 01 02- които се образуват от разопаковане на суровини и материали 3. Метални опаковки с код 15 01 04, които се образуват по същия начин, 4. Бетон с код 17 01 01 , който се образува от отливане на бетонни елементи, които се използват при изработка на бетонни кошчета за отпадъци и пейки. Дружеството – касатор, съответно не е било регистрирано към датата на проверката и не е подавало работни листи за отпадъците и тяхната квалификация в НИСО, който факт реално не се оспорва от касационния жалбоподател.

От О. Г. О. е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта в гр. Д. Оряховица с № 41/20.11.2024г

 

Преди извършване на проверката, дружеството на 11.12.2024г. е внесло в РИОСВ уведомление за разширяване на дейността: изграждане на работилница за сглобяване и монтаж на паркова и градинска мебел с производство на бетонови изделия, а на 13.12.2024г. от Мередит ООД е сключен договор за приемане, превоз и предаване на бетон. След извършване на проверката на касатора освен КП е връчено и Предписание № П-51/27.12.2024г. –л.66 и л. 67 от въззивното дело за изпълнение на горепосочените нормативни задължения в срок до 13.1.2025г. .

 

На дружеството е връчена покана за явяване в РИОСВ на 13.1.2025г. за съставяне на АУАН л.14 от в.д. , получена на 6.1.2025г. л.15 от в.д. Преди съставяне на АУАН на 9.1.2025г. дружеството е изготвило работни листи за класификация на произвежданите от дейността му отпадъци: стърготини и стружки от черни метали, стърготини и стружки от цветни метали, хартиени и картонени опаковки, пластмасови опаковки, метални опаковки и бетон- л. 23-34 от в.д., като по този начин касаторът е изпълнил Задължителното предписание от 27.12.2024г.

 

На 13.1.2025г. от св. Е. в присъствието на св. Ч. и управителя Ч.е бил съставен АУАН № 3, предявен и подписан от представляващ дружеството. В законоустановения срок не е подадено писмено възражение, поради което не е извършвано допълнително разследване на факти и обстоятелства, а е издадено процесното пред ГОРС, НП, връчено на нарушителя на 25.3.2025г., а жалбата против него е депозирана на 7.04.2025г.

 

При така установената от съда обстановка, същият е направил правен извод за законосъобразност на процесното пред него НП. ГОРС е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия, имат нормативно установеното в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание и са съставени в предвидените от ЗАНН срокове. Намерил е, че съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно пълно, точно, подробно и ясно, като е налице пълно съответствие между установените правно-значими факти и извършената от АНО правна квалификация. ГОРС е приел за неоснователно възражението на касатора, че АУАН се явява порочен, тъй като в него не е посочена датата на въвеждане на работилницата в експлоатация, което влече съответно непосочване на датата на извършване на нарушението. Съдът е посочил, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства: изискана справка от дружеството, хронологичен регистър за периода от 1.1.2024г. до 20.12.2024г. л. 54-57 от в.д. по с/ К. М.- установената готова продукция за реализация в търговски опаковки,от който се установяват следните издадени фактури : на 14.2.2024г. за сумата от 2475 лева за произведена пейка, м. март – издадени две фактури, май – три фактури, юни – четири фактури, юли – две фактури , август – една фактура, м. септември 15 фактури, м. октомври – пет фактури, ноември – осем фактури и декември три фактури. Това е довело до формиране у съда на вътрешно убеждение, че реалната дейност е започнала от м. септември, а не от датата на въвеждане на работилницата в експлоатация, поради което се касае за бездействие в рамките на два месеца до 16.12.2024г. – датата на проверка. ГОРС е посочил, че липсата на активно поведение на касатора, за изпълнение на вменените му от Наредба № 2/ 23.7.2014г. за класификация на отпадъците, регистрация в НИСО и подаване на работни листи, с класификация на отпадъците от дейността, доказва по несъмнен начин от обективна страна нарушение на чл. 4, ал.1 и чл. 7, ал.1 от горепосочената Наредба. След като е посочена крайната дата на бездействието 16.12.2024г. дата на проверката, ГОРС е приел, че е посочена дата на извършване на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН.

Освен това ГОРС е изложил мотиви за доказаност на нарушението, като е ценил всички събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства.

Установил е, че правилно са посочени нарушението норми на чл. 4, ал.1 и чл. 7, ал.1 от горепосочената Наредба, което осъществява санкционната норма на чл. 135, ал.2, т.1 от ЗУО. Наложеното наказание е в минимален размер, поради което съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН относно индивидуализация на наказанието за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Мотивите на съда за неприложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на нарушението са: касае се за типично нарушение, което не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушение от същия вид. Освен това се касае за формално нарушение, като в конкретната хипотеза, съдът е приел, че е съществувала опасност на замърсяване, в следствие изливането на бетон, поради което на касатора е издадена ЗППАМ за временно преустановяване производствената дейност по отливане на бетонни смеси. Управлението на отпадъците е посочил съдът, цели предотвратяване или намаляване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда, като в следствие на липсата на регистрация и подадени работни листи за класификация на отпадъците в НИСО, такава опасност е била създадена.

 

Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното възражение за съществено процесуално нарушение на НПК, към който препраща ЗАНН от страна на ГОРС, в резултат на което е установена невярна фактическа обстановка и са формирани грешни правни изводи. За да постанови съдебния си акт, ГОРС е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната истина, която реално не се оспорва от касатора: неизпълнение на задължението за класификация на отпадъците от дейността му чрез подаване на съответните работни листове, което е установено чрез съставения КП, официален документ, чието съдържание не е оборено, поради което се ползва с материална доказателствена сила. Единственото възражение в тази насока е, че съдът не е обсъдил представеното по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация, което поставя началото на дейността на касатора и според него от този момент възниква за него задължението да класифицира отпадъците. ГОРС подробно и аргументирано е посочил, че по делото са налични доказателства- издадени фактури, справка от дружеството, хронологичен регистър за периода от 1.1.2024г. до 20.12.2024г. л. 54-57 от в.д. по с/ К. М.- установената готова продукция за реализация в търговски опаковки преди датата на въвеждане с официален документ в експлоатация на обекта. Съответно споделя се от настоящата инстанция изводът на съда, че дейността и съответно формирането на отпадъци е започнала преди датата на издаденото от О. Г. О. У. за въвеждане в експлоатация. В процесното Решение е посочено, че касаторът не е доказал, че тези разходи за материали, за които са издадени фактурите касаят друга дейност, твърдяната такава за производство на ишлеме, а не тази по изготвяне на градински мебели и кошчета за боклук. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, които настоящия състав не намира за необходимо да преповтаря съобразно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. Второ от АПК във вр . с чл. 63в от ЗАНН.

 

Второто оплакване е за съществено процесуално нарушение, допуснато от страна на АНО, което се явява самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото е нарушено правото на защита на касатора. Касае се за непосочване на дата на извършване на нарушението в АУАН и НП, съответно нарушение на чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 , т. 5 от ЗАНН. На първо място, необходимо е изрично да бъде посочено, че всички доводи за незаконосъобразност на оспорваното НП, които са били изложени пред районния съд, са обсъдени от него и са изложени достатъчно подробни мотиви за тяхната неоснователност. Поради което на основание чл. 221, ал. 2 ,изр.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящата инстанция препраща към мотивите на ГОРС. Изпълнителното деяние на вмененото нарушение е бездействие, което има съответно начална и крайна дата. Правилно и законосъобразно ГОРС е посочил, че началната дата, от която възниква задължение за активно поведение на касатора по квалификация на отпадъците е тази, от която същият е започнал своята дейност де факто, а не съгласно представеното и обсъждано по- горе Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Крайната дата на това бездействие се явява датата на извършване на проверката, за което е съставен КП. С оглед на това АНО не е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН и НП, доколкото е посочил датата на извършване на нарушението. Отново следва да се подчертае, че органът е приел по- ранна дата на фактическа дейност респ. формиране на отпадъци, и от нея е възникнало задължението за тяхното деклариране пред съответните органи по реда на Наредбата. Следователно непосочването на датата на издаване на Удостоверението като начална дата на бездействието е фактически и правно обосновано, с оглед приобщените доказателства, че преди тази дата касаторът е осъществявал своята дейност.

ГОРС правилно е приложил и материалния закон. Според чл. 135, ал.2, т.1 от ЗУО, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на касатора, с имуществена санкция в размер [рег. номер] 15 000 лв. се наказва едноличен търговец или юридическо лице, което не извърши класификация на отпадъците, образувани в резултат на дейността му, по реда на Наредба № 2/ 23.7.2014г. за класификация на отпадъците, наричана по- долу за краткост Наредбата. Според чл. 4, ал. 1 от Наредбата, причинителят на отпадъци е длъжен да класифицира отпадъците, образувани в резултат от дейността му, като предприеме всички необходими действия по реда й. Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 4 са длъжни да представят за всеки отпадък не по-късно от два месеца преди образуването му в РИОСВ, на чиято територия се образува отпадъкът, документите, изчерпателно изброени в 5 точки, като по т.1 това са попълнен работен лист за класификация на отпадъците по Приложение № 5 с определен шестцифрен код на отпадъка; Съдът на база установените от него факти е приел, че нарушението е доказано от обективна страна, и доколкото се касае за отговорност на ЮЛ, то не следва да се изследва въпроса за вината.

Неоснователно е и твърдяното от касатора неправилно неприлагане на института на чл. 28 от ЗАНН във вр. с §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съдържащ легалното определение за „Маловажен случай“. Този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Аргументите на касатора за прилагане на този институт са следните 1. Задължението е било изпълнено преди датата на съставяне на АУАН, 2. Не са налице вредни последици, касаещи живота и здравето на хората, изразяващи се в опасност от замърсяване на околната среда. 3. Извършената проверка от длъжностни лица на РИОСВ е малко след стартиране на дейността на дружеството, поради което не може да се твърди, че е налице системно неизпълнение на задълженията по Наредбата 4. Повод за проверката е жалба от недобросъвестен гражданин, който е сезирал всички органи очевидно с цел да затрудни дейността.

Извършването на нарушението е установено по категоричен начин, установени е нарушителят и обстоятелствата, при които същото е извършено и същите не сочат на маловажност на нарушението. Нарушението по чл. 135, ал.2, т.1 от ЗУО във вр. с чл. 4, ал.1 и чл. 7, ал.1, т.1 от Наредбата е формално, осъществено чрез бездействие и признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен резултат. Налице е деяние на така нареченото "просто извършване", при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно-наказателна санкция. Касае се за типично нарушение- неквалифициране на отпадъците чрез неподаване на съответните работни листове, като продължителността на това бездействие правилно органът е взел предвид при определяне на размера на наказанието. Както бе изложено по- горе фактическата дейност на дружеството е започнала преди въвеждането на обекта в експлоатация, поради което не се касае за краткотрайно нарушение. Фактът, че проверката е започнала по сигнал на лице, което е било недобросъвестно и е целяло да затрудни дейността на търговеца, е правно ирелевантен за преценка „Маловажността“ на деянието. След като на касатора е било издадено съответно задължително предписание за подаване на съответните работни описи, последният надлежно го е изпълнил преди датата на съставяне на АУАН. Това обстоятелство е взето предвид от АНО при определяне на наказанието, но същото не може да обоснове извод за по- ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като активното поведение по изпълнение на нормативно задължение е станало не доброволно е в резултат на издаване на ЗППАМ. Още повече, че е спряна дейността на търговеца, поради което има значителна държавна принуда по изпълнение на това задължението, като този факт е основание за прекратяване действието на ПАМ. Настоящата инстанция не споделя изводите на ГОРС, че именно ЗППАМ обосновава извод за наличие на съществено замърсяване на околната среда. Само по себе си квалифицирането на отпадъците е дейност изцяло административна и същата по никакъв начин не влияе на потенциалната възможност за замърсяване. С оглед на това съдът намира, че е налице типично нарушение, което не разкрива признаците по §1,т. 4 от ДР на ЗАНН и правилно и законосъобразно ГОРС е отхвърли искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение на наложената санкция, същата е в минимален размер и АНО е съобразил при определянето и всички обстоятелства по преписката, като същата санкция се явява справедлива.

ГОРС е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображения, в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. В резултат на безспорно установеното извършено от касатора нарушение последният е законосъобразно санкциониран. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна и е потвърдил НП.От изложеното става ясно, че ГОРС е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Тъй като от ответник жалба не се претендират разноски, съдът не присъжда такива.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/31.7.2025г. постановено по НАХД 264/2025г. по описа на Районен съд Горна Оряховица

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.