О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2212
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на петнадесети ноември
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1589 по описа
за
2019 година.
С Решение № 2034 от 13.08.2019г., постановено по гр. дело № 1368/2019г.
по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД със седалище гр. София против Х.Г.Б. *** за установяване съществуване
на вземането му по частно гр. дело № 7528/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас, по което е издадена Заповед № 3800 от 23.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 9 500 лева главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № 796763 от 19.01.2012г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, като вземанията на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД са прехвърлени на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД с Договор за цесия от 22.06.2015г. съгласно Приложение № 1
към него – неразделна част от Договора за цесия, за което длъжникът е уведомен.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище
гр. София, с която се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено
изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора,
с което да бъде уважена ищцовата претенция в пълен размер. В жалбата се
посочва, че атакуваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е достигнал до
неправилен извод за липса на валидно облигационно отношение по Договор за
кредит № 796763, тъй като анализът на представените пред първата инстанция
доказателства сочат недвусмислено към противоположното заключение, а именно -
че е подписан договор за отпускане на потребителски паричен кредит, като всички
необходими предпоставки и условия за възникване на валидно облигационно
отношение между страните, са изпълнени, поради което договорът за кредит е
влязъл в сила. В жалбата се посочва, че представеният писмен Договор за кредит
№ 796763 е достатъчно доказателство за валидното сключване на процесния Договор
за потребителски кредит, тъй като независимо от известните прилики с договора
за заем по чл. 240 от ЗЗД, сключеният между страните договор за потребителски
кредит, който представлява самостоятелен, обособен вид договор, с различни от заема
правна същност и действие и по съществото си е консенсуален договор и самото
съгласие но страните за сключване на договора, изразено чрез подписването му, е
достатъчно сделката да се счита сключена.
В жалбата се отправя искане
да бъде прието по делото Потвърждение от цедента „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД относно това, че е налице пълно плащане на покупната цена от
цесионера по Договора за цесия от 22.06.2015г., тъй като е налице допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение във връзка със съблюдаване
на съдопроизводствените правила, установяващи задължение на съда да съдейства
на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. В жалбата се
посочва, че първоинстанционният съд е пропуснал да посочи в изготвения проект
за доклад по делото, а и впоследствие да укаже на ищцовата страна, че трябва да
ангажира доказателства или че не е ангажирала достатъчно доказателства относно
плащането на покупната цена и съответно влизането в сила на Договор за
прехвърляне на вземания от 22.06.2015г., поради което е необходимо да посочи
нови доказателства относно това.
Депозираната въззивна жалба е
от лице, което има правен интерес да атакува решението, постъпила е в
преклузивния срок за обжалването му и е заплатена дължимата държавна такса, а процесуалният
представител подписал въззивната жалба разполага с валидна представителна власт
за това видно от представеното с жалбата пълномощно.
Ответната страна по жалбата –
Х.Г.Б. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмен отговор, в
който посочва, че счита направените възражения в жалбата за неправилни,
необосновани и недоказани и счита, че не следва да бъдат взети под внимание. С
депозирания пред съда отговор се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и незаконосъобразно. Посочва се, че е неправилно
твърдението на въззивното дружество, че е налице неправилност на решението
поради факта, че съдът е приел, че ищецът не е ангажирал достатъчно
доказателства за възникването и наличието на облигационно отношение между
страните по повод на предоставяне на парична сума в заем е неоснователно и
неправилно. Посочва се, че първоинстанционният съд е указал на ищеца да
установи по пътя на пълно и главно доказване предпоставките, довели до
дължимост на претендираната сума, като му е указано да докаже по несъмнен начин
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „Уникресит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Посочва се, че съдът е изпълнил задълженията си
съобразно разпоредбата на чл. 146 от ГПК и не е налице съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила.
Предявени са два обективно
съединени иска от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище гр. София
против Х.Г.Б. ***, с които се претендира да бъде прието за установено, че Х.Г.Б.
дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище гр. София сума в
размер от 9 500 лева, представляваща остатък от непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № 796763, както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на
дълга.
Предявените искове са по реда
на чл. 422 от ГПК след депозирано възражение против издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3800 от 23.10.2018г. по чл. 410 от ГПК,
постановена по частно гр. дело № 7528/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
По отношение на отправеното
искане във въззивната жалба по делото да бъде прието като доказателство
Потвърждение за извършената цесия на Договор № 796763, издадена от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, поради обстоятелството, че първоинстанционният съд не
е указал на ищцовата страна за задължението й да представи този документ, съдът
намира следното: Видно от изготвения от първоинстанционния съд доклад по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от ГПК, изрично е указано в тежест на ищеца, че
следва да установи наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание. При това положение, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд е изпълнил своето задължение да разпредели
доказателствената тежест между страните и да укаже на ищцовото дружество кои
твърдяни факти следва да установи по делото, като съдът не е длъжен за указва
на страната, че за определен факт не сочи достатъчно доказателства за
установяването му. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК, които да обуславят приемането на документа
като доказателство във въззивната инстанция, поради което и счита, че следва да
бъде оставено без уважение искането на въззивното дружество да бъде прието като
доказателство представеното с въззивната жалба Потвърждение за извършената
цесия на Договор № 796763, издадена от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА депозираната въззивна жалба с вх. № 38371 от
04.09.2019г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище гр. София против Решение № 2034 от 13.08.2019г., постановено по гр. дело № 1368/2019г.
по описа на Районен съд – Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивното дружество - „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД със седалище гр. София да бъде прието като
доказателство представеното с въззивната жалба Потвърждение за извършената
цесия на Договор № 796763, издадена от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното
определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.