№ 18116
гр. София, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110157702 по
описа за 2022 година
Д. С. З. е предявил срещу „....“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установена недължимостта на сумите по
изпълнителен лист от 12.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 48/2013 г. на Районен съд - К.
396,35 лева, представляваща дължим остатък по Договор за кредит № .../10.05.2011 г., 131,65
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 26.08.2011 г. – 09.12.2011 г., 51,85
лева – мораторна лихва за периода 16.09.2011 г. – 20.12.2012 г., ведно със законната лихва от
09.01.2013 г. до окончателното изплащане като погасени по давност.
Ищецът твърди, че спрямо него било образувано изп. д. № 20227430400734 на ЧСИ
Е.Х., по което на мястото на първоначалния кредитор бил конституиран ответникът по
силата на извършена цесия, за която ищецът не бил уведомен. Изп. дело било образувано
въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 48/2013 г. на
Районен съд К. Ищецът твърди, че вземанията по изпълнителния лист са били погасени с
изтичане на 5-годишна давност към 12.02.2018 г., тъй като ищецът не е извършвал
доброволни плащания и спрямо него са били извършвани изпълнители действия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
сочи, че на 10.05.2011 г. между „... ЕАД и ищеца е сключен договор за кредит ..., за
вземанията по който на 07.06.2013 г. е образувано изп. д. № 344/2013 г. на ЧСИ Е.Х., по
което на са извършвани действия, прекъсващи давността, на следните дати: 07.06.2013 г.,
08.07.2013 г., 03.08.2016 г., 16.09.2016 г., 06.08.2018 г., 08.08.2018 г., 31.10.2019 г.,
21.04.2021 г. На 27.06.2022 г. било образувано изп. д. № 734/2022 г. на ЧСИ Е.Х., по което
на 03.10.2022 г. е наложен запор. Счита, че погасителната давност относно процесното
1
вземане не е изтекла, доколкото след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни действия,
които прекъсват погасителния давностен срок.
С определение от 03.07.2023 г. съдът е конституирал като ищец по делото на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия Д. С. З. неговият наследник С. Д. З..
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
2
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 12.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 48/2013 г. на
Районен съд - К. с който Д. С. З. е осъден да заплати на „... ЕАД сумата от 396,35 лева,
представляваща дължим остатък главница по Договор за кредит № .../10.05.2011 г., 131,65
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 26.08.2011 г. – 09.12.2011 г., 51,85
лева – мораторна лихва за периода 16.09.2011 г. – 20.12.2012 г., ведно със законната лихва от
09.01.2013 г. до окончателното изплащане.
Въз основа на него на 07.06.2013 г. е образувано изп. д. № 344/2013 г. на ЧСИ Е.Х.. С
молбата за образуване на делото от 04.06.2013 г. взискателят е възложил всички действия по
чл. 18 ЗЧСИ. На 03.08.2016 г. ответникът е конституиран като взискател по изп. дело. С
молба от 16.09.2016 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия с цел
обезпечаване на вземането. С молба от 06.08.2018 г. взискателят отново е поискал
извършване на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането. На 08.08.2018 г. са
изпратени запорни съобщения. С молба от 31.10.2019 г. взискателят е поискал налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 24.03.2021 г. взискателят
отново е поискал да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането. На 02.06.2021
г. делото е прекратено с постановление.
Въз основа на същия изпълнителен лист е било образуваното изп. д. № 734/2022 г. на
ЧСИ Е.Х.. С молбата за образуването му от 27.06.2022 г. взискателят е възложил всички
действия по чл. 18 ЗЧСИ. Изпратено е запорно съобщение на 03.10.2022 г.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 344/2013 г. на ЧСИ Е.Х. давността относно вземането не е текла и
същата е продължила да тече на 26.06.2015 г. Не се установява от следващото изпълнително
действие, извършено на 03.08.2016 г., до всяко следващо изпълнително действие или искане
за такова, да са изтичали повече от 2 години, за да настъпи перемпция на изп. дело по силата
на закона, като редовно са предприемани изпълнителния действия от естество да прекъснат
погасителната давност. Така до образуването на изп. д. № 734/2022 г. на ЧСИ Е.Х. не са
3
изтекли повече от 5 години, поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет
на изпълнителен лист от 12.02.2013 г., не е изтекла, нито пък е настъпила перемпция на
образуваните изпълнителни дела. Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй като се
касае за вземания, произтичащи от договор за кредит, които не са периодични вземания
съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 12.02.2013 г. изпълнителен лист,
не са се погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. З., ЕГН **********, заместил в процеса на
основание чл. 227 ГПК починалия Д. С. З., срещу „....“ ЕАД, ЕИК .., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено
недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 12.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. №
48/2013 г. на Районен съд - К. 396,35 лева, представляваща дължим остатък по Договор за
кредит № .../10.05.2011 г., 131,65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
26.08.2011 г. – 09.12.2011 г., 51,85 лева – мораторна лихва за периода 16.09.2011 г. –
20.12.2012 г., ведно със законната лихва от 09.01.2013 г. до окончателното изплащане като
погасени по давност, във връзка с който са били образувани изп. д. № 344/2013 г. на ЧСИ
Е.Х. и изп. д. № 734/2022 г. на ЧСИ Е.Х..
ОСЪЖДА С. Д. З., ЕГН **********, да заплати на „....“ ЕАД, ЕИК .., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4