№ 161
гр. Свищов, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20224150100051 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от
ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД гр.
София, чрез пълномощника юрисконсулт И. Н. твърди, че на 15.10.2018г.
бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания между
Уникредит Булбанк АД и Агенция за събиране на вземания ЕАД, по силата
на който вземането на Уникредит Булбанк АД срещу К. Т. К., като
земеделски производител – кредитополучател и В. С. Ч. – К.а – солидарни
длъжници, произтичащи от Договор за стандартен кредит за обортни
средства № 958LTOC150500001 от 05.04.2022г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви на
дружеството ищец. Посочва, че договорът за банков кредит съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Длъжниците били уведомени за станалата продажба
на вземането от името на Банката с уведомителни писма от 09.11.2018г..,
1
изпратени с известия за доставяне от страна на ищеца в качеството на
пълномощник на цедента. Посочва, че се прилага копие от уведомлението за
цесията към исковата молба, за връчване на ответницата, което
представлявало надлежно съобщаване за цесията и същата е породила
действие за длъжника. Счита, че дори ответникът да бъде представляван от
особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, връчването на книжата на
този особен представител не засяга редовността на връчване на ответника, в
който смисъл била и съдебната практика. Твърди, че на 05.04.2012г. К. Т. К.,
като земеделски производител – кредитополучател и В. С. Ч. – К.а ,
солидарни длъжници, са сключили договор за стандартен кредит за оборотни
средства № 958LTOC150500001 с УниКредит Булбанк АД. Договорът бил
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за кредитните институции,
Законо за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които
Уникредит булбанк АД предоставя потребителски кредити на физически
лица, действащи по време на сключване на договора, както и на основание
писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до банката. Описва,
че цитираните Общи условия били реназделна част от договора за банков
кредит, с които кредитополучателят се е запознал и ги е приел с факта на
подписване на договора за кредит. Подписвайки договора,
кредитополучателя удостоверил, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, запознат е с
Тарифата за физически лица на банката – кредитор, получил е копие от
Тарифата и е запознат и приема начина и метода на формиране и определяне
на размера на изискуемите и дължими от него суми в това число лихви, такси
и комисионни. При условията на договора, кредиторът бил предоставил на
кредитополучателят кредит в размер на 7000 лева, за срока на действие на
договора, като кредита се олихвявал с възнаградителна лихва. В случая на
кредитополучателя била начислена възнаградителна лихва в размер на 945,04
лева, за периода 05.04.2012г. до 30.03.2013г. . Твърди, че според уговореното,
кредитополучателят и солидарния длъжник се задължили да издължат
главницата по кредита, ведно с лихвата, еднократно до 30.03.2013г.. Сочи, че
считано от 31.03.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда , на
длъжника било начислявано обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на законната лихва за забава, в размер на 519,36 лева. Заявява, че
крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
2
20.01.2016г.. , съгласно Анекс № 7 към договора за кредит, поради което по
отношение на вземанията по договора за кредит не била обявявана
предсрочна изискуемост. След отстраняване на нередовности на исковата
молба моли да бъде поставено решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на ответницата, че същата в качеството си на солидарен
длъжник дължи сумата 1607,00 лева – главница, 945,04 лева –
възнаградителна лихва за периода от 05.04.2012г.. до 30.03.2013г.., 519,36
лева – обезщетение за забава считано от 31.03.2013г.. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за зипълнение до окончателното плащане.
Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода на
устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото
преди съдебно заседание излага съображения за основателност на
предявените искове.
Ответницата В. С. Ч. в законоустановения срок е подала
отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. Х. Т., с който оспорва
предявените искове. Посочва, че според съдебната практика, вземанията на
банки и кредитни дружества по договори за кредит представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. в от ЗЗД и за тях се прилага
тригодишната давност, като по отношене на предявените искове същите се
явявали погасени по давност. Прави възражение с отговора на исковата
молба за погасяване по давност на исковете за главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, тъй като заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК било подадено на 01.04.2021г. , след
настъпила погасителна давност за тези вземания. Претендира разноски. В
хода на устните състезания взема становище, че исковете следвало да бъдат
отхвърлени. В писмена защита по делото излага подробни съображения за
отхвърляне на исковете – исковете били погасени по давност, тъй като към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, била настъпила погасителна давност за вземанията за главница и
лихви. Претендира направените разноски.
3
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 269/2021г. по
описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство –
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. Т. К. ЗП, К. Т. К., В. С.
Ч. – К.а, последната ответник по настоящото дело , за дължими суми по
договор за стандартен кредит за обортни средства от 05.04.2012г... Въз
основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 139/02.04.2021г. в полза на ищеца за солидарно заплащане от
К. Т. К., в качеството на земеделски производител, К. Т. К. и В. С. Ч. – К.а на
сумата 1607,00 лева главница, 945,04 лева – договорна лихва за периода от
5.04.2012г.. до 30.03.2013г., 519,36 лева – обезщетение за забава за периода от
31.03.2013г. до 14.07.2020г.. . Присъдена била и законна лихва върху
главницата, считано от 1.04.2021г.. до изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 111,43 лева. Заповедният съд, с разпореждане от
02.12.2021г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си, в едномесечен срок, тъй като е прието за основателно възражение на
основание чл. 423 ГПК от В. С. Ч., против заповедта за изпълнение по
ч.гр.дело № 269/2021г.. на РС Свищов. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове за вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Безспорно по делото се установява, че между Уникредит Булбанк
АД, като кредитодател, и К. Т. К. като кредитополучател, и ответника В. С.
Ч. като солидарен длъжник, е сключен договор за стандартен кредит за
оборотни средства № SB00000000000007824351A от 05.04.2012г.. . Видно от
съдържанието на същия е, че в полза на кредитополучателя е отпуснат
кредит, в размер до 7 000 лв. размер на кредита за закупуване на торове,
препарати, семена, резервни части, горива и др. разходи свързани с дейността
на земеделски производител, с краен срок за усвояване до 06.04.2012г.. ,
който следва да се погаси еднократно в частта за главницата на 30.03.2013г..
4
при получаване на субсидия от ДФЗ, посочен краен срок за погасяване на
главницата 30.03.2013г.., падеж на лихви за редовния дълг – на 20-то число
на месеца. В раздел 11 Лихви и комисионни, кредитополучателят и
кредитодателят постигнали съгласие, че кредитолучателя/ите заплащат лихви
и комисиони за кредита, предмет на договора, в съответствие с Раздел III от
ОУ, Тарифата на Банката, лихвения бюлетин и установеното в т. 4 и т. 5 от
договора. Уговорили, че усвоената част от кредита се олихвява с Годишен
лихвент процент за редовен дълж, формиран съгласно установеното в Раздел
III от ОУ, както и, че просрочената част от главницата се олихвява с
променлив годишен лихвент процент. В раздел Издължаване от договора за
кредит, страните по него се съгласили, че лихвите за просрочие по точка 4.2 и
точка 4.3 във връзка с точка 11.2.2 и точка 11.2.3 са незабавно изискуеми,
считано от забавата, към която се начисляват. С приложения Анекс № 1 към
договор за стандартен кредит за оборотни средства №
SB00000000000007824351A от 05.04.2012г.. от 28.03.2013г.. , крайният срок
за издължаване на главницата бил променен на 30.06.2013г… С Анекс № 2 от
28.06.2013г.. към същия договор за кредит, крайния срок за издължаване на
главницата бил променен на 14.07.2013г… С Анекс № 3 от 12.07.2013г.
крайният срок за издължаване на главницата бил определен на 31.07.2013г…
С Анекс № 4 от 19.07.2013г.. към договора за кредит , срокът за погасяване
на главницата бил удължен –на 20.12.2013г.. , като е отразен усвоен размер на
кредита – 7000 лева, погасен размер на кредита – 3000 лева, като солидарен
длъжник е добавен и К. Т. К., наред с първоначалния солидарен длъжник по
кредита – ответницата. С приложения Анекс № 5 от 16.12.2013г. към
договора за кредит, са посочени усвоения размер на кредита, погасена част,
начислената лихва изискуема към датата на анекса, фиксирания лихвен
процент при просрочие – 5 %, определена е крайна дата на издължаване на
главницата – 20.12.2014г..С Анекс № 7 от 12.02.2015г. към договора за
кредит, крайният срок за издължаване на главницата е определен на
20.01.2016г.
С приложеното уведомително писмо от 6.11.2018г. кредитополучателят
К. бил уведомен за прехвърляне на вземането, както и му била посочена
сметка за заплащане задълженията по кредита. Същото уведомително писмо е
изпратено и до солидарните длъжници К. К. и ответницата, като видно от
известието за доставяне, не е връчено на ответницата, с отбелязване, че се е
5
преместила на друг адрес.
Видно от Договор за цесия от 15.10.2008г. между УниКредит Булбанк
АД - като цедент и ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като
цесионер е, че въз основа на договора са прехвърлени вземанията, включени
в Приложение, неразделна част от договора. Видно от представеното с
исковата молба и приложено по делото извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 15.10.2008г.. , е, че вземането по процесния договор за
кредит, по който ответницата е солидарен длъжник, е включено в цесията. С
приложеното пълномощно УниКредит Булбанк АД упълномощил ищцовото
дружество да представлява Банката, като уведомява съгласно разпоредбата на
чл. 99 предл. 3 ЗЗД всички длъжници, за сключения договор за цесия от
15.10.2018г.. С приложеното пълномощно Банката преупълномощила
дружеството- ищец да получава заповеди за изпълнение и изпълнителни
листове, издадени за вземания, които Банката е цедирала с договора за цесия
от 15.10.2018г… Видно от заключението на съдебно-
икономическата експертиза, последното плащане за покрИ.е задължения по
процесния договор е извършено на 30.09.2015г. ,кат ос постъпилата сума е
покрито задължение по вноска с падеж 20.06.2015г. от Анеск № 7 към
процесния договор. Вещото лице е описало, че за покрИ.е на вноска с падеж
20.07.2015г. и останалите вноски по Анекс № 7 към договора не са
постъпвали средства, а кредитополучателят изпада в забава считано от
21.07.2015г.. Вещото лице е заключило, че усвояването на сумата по
главницата по кредита е на 06.04.2012г.. чрез превод от страна на банката по
сочонета банкова сметка с титуляр К. К. за сумата 7000 лева. Според
заключението на вещото лице, задължението по непогасената главница е в
размер на 1607 лева, сумата е цедирана на 15.10.2018г.. За периода от
20.04.2012г. до 30.03.2013г. съгласно представени лихвени листи от
УниКредит Булбанк АД са начислени договорни лихви в размер на 523,33
лева, за същия период с налични суми по разплащателната сметка с титуляр
К. К. са погасени договорни лихви по редовна главница в размер на 515,72
лева, сумата на непогасените договорни лихви е в размер на 7,61 лева. Според
вещото лице, в периода 20.04.2012г. до 30.06.2015г. са погасени договорна
лихва върху редовна главница в размер на 974,73 лева и договорна лихва
върху просрочена главница в размер на 99,70 лева. Вещото лице е дало
заключение, че лихвата за забава по договора за периода от 15.10.2018г. до
6
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК , изчислена върху цедираната сума от 2552,04 лева ,
представляваща неплатена главница 1607 и неплатена договорна лихва е в
размер на 550,10 лева. Заключението на вещото лице е, че лихвата за забава
по процесния договор за периода от 15.10.2018г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2021г.. , изчислена
върху сумата 1607 лева – неплатена главница, е в размер на 346,41 лева. В
съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че за периода 06.04.2012г. до
30.03.2013г.. остават неплатени 7,61 лева възнаградителна лихва, а били
цедирани 945,04 лева . Заяви, че за периода 31.03.2013г. до 01.04.2021г.
дължимата лихва за забава върху сумата 2552,04 лева, колкото е децирана е
2074,46 лева, а същата лихва за забава са същия период върху сумата 1607
лева е 1306,29 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по
заявление на ищеца, подадено на 31.03.2021г. срещу К. Т. К., като земеделски
производител, К. Т. К. и ответницата за солидарно заплащане на сумата
1607,00 лева – главница, 945,04лева договорна лихва за периода 5.04.2012г.
до 30.03.2013г., 519,36 лева – обезщетение за забава от 31.03.2013г. –
14.07.2020г. . Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано
от 1.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски в размер на 111,43 лева. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове за вземането по
издадената заповед за изпълнение срещу солидарния длъжник В. Ч..
Ищецът се легитимира в качеството на цесионер, придобил
вземането на третото лице – кредитор на ответника по процесния договор за
стандартен кредит за оборотни средства № SB00000000000007824351A от
05.04.2012г.. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при
сключването на договора не е необходимо и доколкото по делото е
представено надлежно пълномощно от стария кредитор в полза на ищеца за
уведомяване на ответника за цесионния договор, съдът приема, че
задължението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е изпълнено с връчване на исковата
молба на ответника.
7
Според чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а
според чл.111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
3-годишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане –
главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало
изискуемо. В случая падежа на кредита е настъпил на на 20.01.2016г. – това е
крайната дата за издължаване на всички задъления по кредита, съгласно
Анекс № 7 към процесния договор за кредит. Следователно, на тази дата е
настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания на ищеца по
този договор – главница и уговорените лихви. При това положение от тази
дата според чл.114, ал.1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за
погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на
петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД се погасява непогасената част
от главницата от предоставения кредит, а с изтичането от същата дата на
тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД се погасяват
некапитализираните договорни лихви – надбавка и законна лихва за забава
(Решение № 2648/1978г. на I г.о. на ВС). От тази дата – 20.01.2016г.. до
подаване на 31.03.2021г. /датата на изпращане/ на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК за тези вземания, сроковете са
изтекли, тъй като са изтекли повече от пет години. След като това е така,
вземането на ищеца за главницата е погасено по давност, а след като главното
вземане е погасено по давност, то акцесорните вземания за договорна лихва и
законна лихва за забава също се явяват погасени по давност и направеното от
ответницата, чрез процесуалния представител възражение за изтекла
погасителна давност на вземането се явява основателно. Предвид това,
предявените искове за установяване, че ответницата дължи солидарно на
ищеца сумата 1607,00 лева – главница, 945,04лева
договорна/възнаградителна / лихва за периода 05.04.2012г. до 30.03.2013г.,
519,36 лева – обезщетение за забава от 31.03.2013г. – 1.04.2021г. , законна
лихва върху главницата, считано от 1.04.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
При този изход на делото, съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
8
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид отхвърлянето изцяло на ищцовата претенция по чл. 422
ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД като погасени по давност, съдът
счита, че претенциите на ищеца по чл. 78 ал. 1 от ГПК се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за
присъждане на сумата 111,43 лева, представляващи разноски за заповедното
производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на
направените в настоящото исково производство съдебни разноски в размер на
461,43лева, в това число довнесена ДТ, възнаграждение на вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 445,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
чрез пълномощника юрисконсулт И. Н. искове с правно основание чл. 422 ал.
1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че В.
С. Ч. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ***** дължи солидарно на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД , ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 1607,00 лева /хиляда шестстотин
и седем лева/ – главница, 945,04лева /деветстотин четиридесет и пет лева и
четири стотинки/ - възнаградителна лихва за периода 05.04.2012г. до
30.03.2013г., 519,36 лева /петстотин и деветнадесет лева и тридесет и шест
стотинки/ – обезщетение за забава от 31.03.2013г. – 1.04.2021г. , законна
лихва върху главницата, считано от 1.04.2021г. до окончателното изплащане
9
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 139 от 02.04.2021 г. по ч.гр.дело №
269/2021 г. по описа на РС Свищов, като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 за
заплащане от В. С. Ч. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. *****на сумата
от 111,43 лева – разноски за заповедното производство, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№
139 от 02.04.2021г. по ч.гр.дело №269/2021г. по описа на РС Свищов, както
и за разноски за исковото производство в размер на 461,43 лева – довнесена
ДТ, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на В. С. Ч. с
ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ***** сумата от 445,00 лева
/четиристотин четиридесет и пет лева/ - направени по делото разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по
ч.гр.дело № 269/2021 г. по описа на РС Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10