№ 842
гр. Русе, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520101386 по описа за 2022 година
Производството е за делба във фазата по допускането й.
Ищецът СТ. Р. С. твърди, че с ответницата са съсобственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.156.787 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-91 от 15.12.2007 г. на
ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 15.02.2022 г.,
намиращ се в гр.Русе, ул.“...“, м.“...“, с площ 541 кв.м (петстотин четиридесет
и един квадратни метра), трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер
по предходен план: 787, при съседи на имота: 63427.4.1255, 63427.156.786,
63427.156.785, 63427.156.788, заедно с построената там ЖИЛИЩНА
СГРАДА-еднофамилна с идентификатор 63427.156.787.1, със застроена площ
123 кв.м (сто двадесет и три квадратни метра), брой етажи 2, останал им в
наследство от Р.С.Д., б.ж. на гр.Русе, починал на 01.12.2014 г., съответно
техен баща и съпруг.
Сочи, че недвижимостта е представлявала празен терен-лозе, закупен
на 09.05.2002 г. с Нот.акт № 154, т.VIII на СВ-РРС при равни права от майка
му и една от сестрите му - С. С.а.С Нот.акт № 156, т.ХV от 22.04.2005 г.
последната продала на ответницата своята 1/2 ид.част.След двете сделки
имотът станал собственост на родителите на ищеца в режим на съпружеска
1
имуществена общност.
Твърди, че през 2013 г. било променено предназначението на терена-от
„лозе“ на „урбанизирана територия“. Издадено било разрешение за строеж №
553/30.10.2013 г. за построяването на „Двуетажна жилищна сграда и
гараж“.Сочи, че първата била реализирана в груб строеж през 2014 г.Гаражът
не е изпълнен. Тъй като наследодателят починал през м.декември 2014 г.,
дълго никой от наследниците не се занимавал със строежа.Едва през 2018 г.
последните поискали издаването на Акт за приемане на конструкцията
(обр.14).С такъв се снабдили на 25.08.2018 г.На 09.02.2022 г. им било
издадено и У-ние № 5 за степента на завършеност на обекта- груб строеж,
като съгласно чл.181 ал.2 от ЗУТ в този си вид недвижимостта може да бъде
предмет на прехвърлителни сделки.Сочи, че построеният обект, както и
предназначението на имота, са отразени на кадастралната карта на населеното
място (Скица №15-161729/15.02.2022 г.).
Твърди, че към дата на смъртта на наследодателя, негови законни
наследници били съпругата и петте му деца.Четирите сестри на ищеца се
отказали от наследството на баща им. Отказите били вписани в особената
книга, водена в РРС, въз основа на Определение № 7699 от 20.12.2018 г.,
постановено по ч.гр.дело № 8466/2018 г. Така, съгласно чл.53 от ЗН, били
уголемени дяловете на останалите наследници, като съпругата получава дял,
равен на този на приелите наследството деца.Тъй като ответницата
притежавала 1/2 ид.част от имота на лично основание, делът на починалия им
общ наследодател се разделя по равно между нея и ищеца.Не могат да се
поделят доброволно.Иска от съда да допусне делбата на имота при права ¼
ид.част за него и ¾ ид.части за ответницата.
Ответницата СВ. СТР. Д. оспорва иска. Твърди, че синът й също е
направил отказ от наследството на общия им наследодател, надлежно вписан
на 01.02.2022 г.в особената книга, водена в РРС.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Представен е Нот.акт № 99 т.І дело № 78/09.05.2002 г. на Нотариус рег.
№ 357 на НтК, вх.рег.№ 4267 от с.дата, Акт № 154, т.VIII на СВ-РРС,
съгласно който ответницата и лицето С. Р. С.а закупили при равни права лозе-
поземлен урегулиран имот с кадастрален № 787 по регулационния план на
2
гр.Русе, ЕКНМ 63427, м.“...“, ул.“...“, с площ от 543 кв.м по скица, а по
нотариални актове-610 кв.м, ведно с всички подобрения, при граници: лозе №
788 на И.М.М. и др., лозе № 785 на И.С.П. и др., лозе № 786 на П.Д.Д. и др. и
улица.
На 22.04.2005 г. С. Р. С.а продала своята част от имота на
съсобственика.Към момента на двете сделки ответницата е била в брачно
правоотношение с Р.С.Д.. На 30.10.2013 г. от Гл.архитект на Община-
Русе било издадено Разрешение за строеж № 553 за построяването в
процесния терен на двуетажна жилищна сграда с РЗП от 266,20 кв.м и гараж
от 49,73 кв.м.Страните нямат спор, че първата постройка била реализирана в
груб строеж през 2014 г. Гаражът не е изпълнен.На 25.08.2018 г. на
собствениците бил издаден Акт за приемане на конструкцията (обр.14), на
09.02.2022 г.-Удостоверение № 5 за степента на завършеност на обекта-груб
строеж.В последното е посочено, че съгласно чл.181 ал.2 от ЗУТ в този си вид
недвижимостта може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.Представена
е Скица №15-161729/15.02.2022 г. на имота, издадена от СГКК-Русе.В нея
посочената площ на недвижимостта е 541 кв.м.
Видно от У-ние за наследници № 3-2313/ 22.04.2019 г., издадено от
Община-Русе, страните са наследници по закон, съответно син и преживяла
съпруга на Р.С.Д., б.ж. на гр.Русе, починал на 01.12.2014 г.Към тази дата
същият е бил наследен от още четирима низходящи-Е.Р.Н., С. Р. С.а, Р. Р. С.а
(Б.) и Г.Р.Х.. Те са се отказали от наследството на техния баща.Отказите са
вписани в особената книга, водена в РРС, въз основа на Определение № 7699
от 20.12.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 8466/2018 г.
Ответницата е представила У-ние № 881/ 01.02.2022 г., издадено от РРС
по ч.гр.дело № 655/2022 г.Видно от него, в особената книга, водена при съда,
е бил вписан отказът на СТ. Р. С. от наследството, останало от неговия баща
Р.С.Д..
Ищецът счита, че отказът е недействителен, тъй като през 2019 г., преди
вписването, той е подал данъчна декларация за спорния имот, а през 2016 г. е
извършил разпореждане с наследствено имущество-МПС.Във връзка с това
възражение са приложени неоспорени от насрещната страна приходна
квитанция от 24.04.2019 г. за заплатени на Община-Русе местен данък и такси
битови отпадъци, нотариално заверено пълномощно от 26.08.2016 г.,
3
изходящо от съделителите, с което те оправомощили трето за спора лице да
продаде л.а. “...“ рег.№ ..., както и разписка от същата дата, изходяща от
ответницата, в която жената е декларирала, че е получила от сина си сумата
от 4 800 лв., представляваща половината от продажната цена на
съсобственото им МПС.По делото няма спор, че вещта е принадлежала към
наследствената маса, останала след смъртта на общия наследодател.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ответницата и наследодателят са
придобили по време на брака си, в режим на съпружеска имуществена
общност, процесния имот, находящ се в м.“...“, гр.Русе.След смъртта на
Р.С.Д. наследствената маса е следвало да бъде поделена между преживялата
съпруга и петте им деца, при спазване нормите на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от
ЗН.Четирите сестри на ищеца са се отказали по надлежния ред от
наследството на баща им, поради което, според чл.53 от ЗН, квотите им
уголемяват дяловете на останалите двама наследника от същия ред в
съотношение ¼ ид.част за ищеца и ¾ ид.части за преживялата съпруга.
По делото се установява, че през 2022 г. СТ. Р. С. също е направил
отказ от наследството на своя баща, вписан в особената книга, водена при
РРС.
Ищецът е възразил, че отказът му е недействителен, тъй като преди
него е било извършено приемане на наследството.Според чл.49 от ЗН,
приемането на наследство, освен с писмено заявление до районния съдия,
може да бъде извършено и мълчаливо, когато наследникът извърши действие,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.В
настоящия случай ищецът е ангажирал доказателства, неоспорени от
насрещната страна, че през 2016 г. се е разпоредил възмездно с имущество,
включено в наследствената маса.При това положение се налага извод, че
вписаният отказ от наследство не е произвел никакво действие, поради което
делбата следва да се допусне при правата, заявени по исковата молба.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН до съдебна делба
между СТ. Р. С., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе,
4
ул.“Алеко Константинов“ № 2, ет.2, чрез адв.С.К. от АК-София, и СВ. СТР.
Д., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“...“ № 13, бл.“...“, вх.2, ет.2, ап.4,
следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.156.787 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-91 от 15.12.2007
г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 15.02.2022 г.,
намиращ се в гр.Русе, ул.“...“, м.“...“, с площ 541 кв.м (петстотин четиридесет
и един квадратни метра), трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер
по предходен план: 787, при съседи на имота: 63427.4.1255, 63427.156.786,
63427.156.785, 63427.156.788, заедно с построената там ЖИЛИЩНА
СГРАДА-еднофамилна с идентификатор 63427.156.787.1, със застроена площ
123 кв.м (сто двадесет и три квадратни метра), брой етажи 2, при права 1/4
ид.част за СТ. Р. С. и 3/4 ид.части за СВ. СТР. Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5