РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Благоевград, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600208 по описа за 2022 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е по реда на чл. 313 и
сл. НПК и е образувано по подаден въззивен протест на РП – Благоевград, ТО
- Петрич против Присъда № 8344/04.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
315/2020 г. по описа на Районен съд – Петрич, с която подсъдимият Т. И. А. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК.
В протеста се сочи, че оправдателната присъда на първоинстанциония
съд е неправилна и необоснована. Според съображенията в протеста по
делото е доказано по несъмнен начин от събраните достатъчно косвени
доказателства, че подсъдимият А. е извършил престъплението. Иска се
присъдата на районния съд да бъде отменена и постановена нова, с която бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по повдигнатото му
обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 г.
при условията на чл. 66 НК. В допълнителните съображения по протеста се
изтъкват доводи, че присъдата е постановена при превратно тълкуване на
1
доказателствата по делото и безкритично кредитиране на обясненията на
подсъдимия Т.А., поради което се твърди, че е постановена в противоречие
със закона и доказателствата. В протеста прокурорът посочва кои са фактите,
които по несъмнен начин се установяват от събраните доказателства и защо
от тях следва да се направи извод, че подс. А. е отнел сумата от 200 лв.,
собственост на храма, използвайки техническо средство, прокурорът прави
подробен анализ на доказателствата за поведението на подс. А., като оспорва
мотивите на районния съд, в които безкритично са кредитирани обясненията
му за молитва в църквата /според прокурора съдът не е обсъдил защо
подсъдимият се е промъкнал крадешком в църквата, защо е престоял толкова
кратко за молитва, защо не се е помолил на иконата извън църквата, където
няма обаче оставени пари, защо не е отишъл по друго време в храма, тъй като
отецът не бил непрекъснато там, защо е избягал и е скрил ключа на друго
място, а не в дома му, ако не е направил нищо нередно/, като не можело да се
приеме, че подсъдимият не е извършил кражбата на парите, защото ключът е
бил в него от преди това, според прокурора ако тези разсъждения са били
верни, то подсъдимият е нямало да отреже и кабелите, за което е представено
постановление на прокурора за отказ да се образува наказателно
производство, като бил абсурден мотивът на съда, че не е извършил подс. А.
кражбата, защото предметът на престъплението не е намерен в дома на
подсъдимия. Иска се отмяна на атакуваната присъда, постановяване на нова, с
която подс. А. бъде признат за виновен, като му се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 1 г. с изпитателен срок от 3 г.
Пред Окръжен съд – Благоевград е проведено съдебно следствие, в което
са събрани писмени доказателства.
Представителят на ОП – Благоевград в хода на пренията сочи, че
присъдата на районния съд е постановена при неправилно интерпретиране на
събраните доказателства, като не е направил анализ на поведението на
подсъдимия доколко влизането в храма да се помолиш в късните часове на
денонощието е нормално поведение на човек, който иска да направи само
това, не е обърнато внимание на факта на припряното напускане на храма от
подсъдимия, скриването на ключа на отдалечено място, което било косвено
доказателство за отнемането на парите; прокурорът прави анализ и на
събраните гласни доказателства, от които се установявало наличието на
парите в храма, когато подсъдимият е влязъл – показания на св. К. и на св. Н.,
2
които установявали, че е имало оставена минимална сума от 200 лв., отнета
от подсъдимия. Според прокурора от показанията на св. Б. М. следвало да се
приеме, че същият е влязъл в храма за първи път заедно с полицейските
служители и тогава е установил липсата на парите, като веригата от косвени
доказателства установявала осъществено престъпление с автор подсъдимият
по делото. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която се
наложи наказанието, поискано с протеста.
Гражданският ищец Б. М. прави изявление в хода на пренията, че не иска
подсъдимият да влиза в затвора и че църквата е постигнала това, което е
искала, тъй като подсъдимият не се закача с тях, стои мирно и кротко, не идва
на църква, като дъщеря му се грижила повече за него. Повереникът на
гражданския ищец – адв. М., не се явява пред въззивния съд.
Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия А. – адв. Р., иска
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Излага
доводи, че правилно районният съд е кредитирал изцяло обясненията на
подсъдимия, които са логични и потвърдени от останалите косвени
доказателства по делото – защото се установявала причината, поради която
подсъдимият не посещава църквата, че скоро преди това е бил починал
бащата на подсъдимия, че иконата, на която е искал да се помоли
подсъдимият, се е намирала вътре в църквата, за уважението, което изпитва
подсъдимият към храма, построен от дедите му, а доказателства за размера на
оборотната сума в храма били само показанията на гражданския ищец. Тъй
като доказателствата не установявали мотив за извършване на престъпление
от подсъдимия, предмет на престъплението и виновността на подсъдимия,
защитникът твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна, като се
прави искане да бъде потвърдена.
Подсъдимият в лична защита сочи, че никога няма да посегне на чуждо,
особено в църква, която е строена от дедите му. В последната си дума не
изразява друга позиция по обвинението.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело,
изложените доводи в протеста, становищата на страните в хода на съдебните
прения пред него и след като провери изцяло правилността на присъдата
съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
3
С атакуваната пред въззивната инстанция Присъда № 8344/04.11.2021 г. по
н.о.х.д. № 315/2020 г. по описа на Районен съд – Петрич подсъдимият Т. И. А.
е признат за невиновен в това, че на 01.12.2019 г. в с. Беласица, община
Петрич, след 23,00 часа, от православен храм “Свети пророк Илия“, чрез
използване на техническо средство – ключ, е отнел чужди движими вещи –
сумата от 200 лева, собственост на православен храм “Свети пророк Илия“ в
с. Беласица, от владението на Б. Н. М. - свещеник и материално отговорно
лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е
оправдан в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК вр.
чл. 194, ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен и
гражданският иск, предявен от Б. Н. М. като свещеник и материално
отговорно лице на православен храм “Свети пророк Илия“, с. Беласица,
против подсъдимия Т. И. А. за сумата от 200 лева като обезщетение за
причинените имуществени вреди от престъплението ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 01.12.2019 г. С присъдата районният съд е
постановил веществените доказателства - 1 брой сиво горнище с качулка с
надпис на лицева страна в областта на гърдите от ляво „NIKE“ с бял цвят и
цип, 1 брой анцуг (долнище) черно на цвят с жълт надпис на левия крачол
„FIREBALL“, 1 чифт маратонки, сиви на цвят с надпис на езика
„FREELAND“ и отстрани“HITSHOES“, да се върнат на подсъдимия А., а 1
брой метален ключ /от жълт метал/ с червена връв да се върне на Б. Н. М. -
свещеник и материално отговорно лице.
При анализ на събраните доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие от районния съд и доказателствата при извършеното съдебно
следствие във въззивната инстанция Благоевградският окръжен съд намира,
че следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка,
различна за някои от обстоятелствата на случилото се от изложената в
мотивите на първоинстанционния съд:
Не са налице противоречия в доказателствата по делото относно
самоличността и характеристичните данни за подсъдимия – подсъдимият Т.А.
е *-годишен към датата на обвинението, със средно техническо образование,
пенсионер, вдовец, като макар и живеещ сам поддържа отношения със своите
близки – семействата на неговите низходящи, с брат и сестра, като до
повдигане на обвинението подс. А. не е осъждан за извършени престъпления
от общ или частен характер, не е освобождаван от наказателна отговорност за
4
извършени престъпления.
Малко повече от 40 дни преди датата на обвинението по настоящето дело
/на 01.10.2019 г./ подс. А. загубил и болния си баща /около година преди това
била починала съпругата на подсъдимия/, за когото се е грижил до смъртта
му, като след смъртта на баща му подс. А. живеел сам в с. Беласица, община
Петрич, в къща, намираща се в непосредствена близост с входа на
православен храм „Св. Пророк Илия“ в селото. Не са налице противоречия в
доказателствата, че около 5 години преди случая, по време на работа на
предишния отец на храма, подс. Т.А. работил като клисар, като във връзка с
тази му работа /защото отключвал и заключвал църквата/ у него се намирал
единият от трите ключа от входната врата на храма, като след като подс. А.
спрял да работи в църквата, същият не бил върнал ключа. Видно от
обясненията на подс. А. същият не пазел ключа от храма в дома си, а отдавна
го бил оставил скрит в района на комплекс „Рай“ в селото /вж. и протокол за
оглед на местопроизшествие, при който е намерен и иззет ключът за храма в
присъствието и на подс. А./. От непротиворечивите гласни и писмени
доказателства се установява, че към датата на обвинението и към настоящия
момент свидетелят Б. Н. М. от с. Беласица, общ. Петрич е назначен за
енорийски свещеник при църква „Св. Пророк Илия“ /л. 71 от делото на
районния съд и показанията на свидетеля/, като същият поради това е и
материално отговорно лице на храма. Гласните и писмени доказателства
следва да се приемат като непротиворечиви и относно установените влошени
отношения между подс. Т.А. и младия отец на храма – св. Б.М., както към
датата на случилото се, така и в един значителен период от време преди това,
като подс. А. смятал младия поп /св. Б. М./ за много горделив, че не спазвал
църковните канони, че не милеел за църквата, която според подсъдимия св.
М. е обърнал на „търговско дружество“, като по повод честото излизане от
подс. А. на терасата на дома му /в някои случаи, тъй като подсъдимият
смятал, че може да прави това, тъй като е в дома си, бил в оскъдно облекло/ и
недоволството от многото паркирани коли на улицата пред дома на
подсъдимия св. Б. М. бил казал на подс. А., че „ще му даде лист и химикал да
записва хората, които идват“, имало конфликт относно поставените около
храма камери, някои от които сочели към дома на подсъдимия, като
последният смятал, че камерите снимат неговата тераса, като около година
преди обвинението по настоящето дело е имало преписка във връзка с
5
отрязани от подс. А. кабели за камерите на църквата /като бил прекъснат и
токът на църквата/, която преписка е приключила с отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като прокурорът е приел, че деянието на подс.
А. е маловажен случай на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, преследването за
което е по частен ред, като по това дело са налице писмени доказателства за
възстановяване на сума от 200 лв. на 13.11.2018 г. за имуществените вреди от
престъплението, като тази сума е предадена от подс. А., а разследващият е
предал същата на св. Б. М.. По повод създадените конфликтни отношения
между подсъдимия и младия поп на църквата макар и двамата да се срещали
в селото не се поздравявали, а подс. А. не посещавал храма в селото, а ходел
на църква в гр. Петрич, като доказателствата по делото го определят като
силно вярващ човек. Не са налице и противоречия в доказателствата, че подс.
А. е имал особено отношение към този храм в селото, тъй като неговите деди
имали голям принос в изграждането на храма, дарявайки земя за неговото
построяване, този факт е бил известен на всички работещи в църквата.
Гласните доказателства са непротиворечиви и за това, че макар и дворът на
храма да не се е заключвал, вратата на църквата била заключвана, като вътре
имало дървен шкаф за продажба на свещи, календарчета и други църковни
вещи, върху който имало монетник, а в чекмеджето към шкафа се
съхранявали през деня парите в банкноти, получени като приход от продажба
на свещи и от оставени дарения от посетители в църквата. Към датата на
обвинението в края на деня св. Б. М. вземал в него натрупания оборот в
банкноти, като в чекмеджето всеки ден наред с монетите, които били на
шкафа, била оставяна сума не по-малко от 180 лв. в банкноти /с монетите
същата била около 200 лв./, която се използвала на следващия ден за ресто и
работещите в църквата сочат в показанията си, че тази сума е оборотна за
следващия ден. Макар и достъп до парите от продажба на свещи и до
даренията да имали всички служители в църквата /същите са разпитани като
свидетели по делото/, в края на деня сумата се предавала на /или вземала от/
отеца – св. Б. М., последният я съхранявал в дома си до края на месеца, когато
се внасяла в банката и чак тогава се съставяли писмени документи за
събраните, отчетени и внесени суми и тези документи се изпращали в
Митрополията, документи за оставяните ежедневно оборотни пари не се
съставяли. Шкафът, в който се поставяли банкнотите през деня и съответно се
оставяла след приключване на работния ден оборотните пари, всеки ден не
6
по-малко от 180 лв., не се заключвал, като подсъдимият е знаел от времето,
когато е бил клисар, къде се намира шкафът, съответно къде стоят парите в
банкноти, които се събират от дарения и продажба на свещи.
Късно вечерта на 01.12.2019 г., след 23 часа /около 23:14:04 часа/, видно
от приобщените като доказателство по делото видеозаписи и изготвената на
същите видеотехническа експертиза, подс. А. /след като предварително е
отишъл до мястото в комплекс „Рай“, където се е намирал оставеният от него
ключ за храма, и е взел този ключ/ отишъл до църквата, влязъл в двора, като е
заснет от една от камерите как върви, облечен с връхна дреха, като е сложил
качулка на главата си, около 23:18:22 ч. подс. А. е заснет от една от камерите
вече пред входа на църквата, като с притежавания от него ключ, светейки си с
фенерче, същият отключил входната врата на църквата и влязъл вътре. В
църквата същият бил около 1 минута и половина, за което време същият се
помолил на иконата на Св. Илия, която била в храма, след което отворил
чекмеджето на шкафа, където знаел, че се оставят банкноти и взел оттам
намерената сума, като същата била не по-малко от 180 лв., след което
заключил и бързо тръгнал да напуска /в 23:19:57 часа/ църквата. В същото
време обаче в двора на църквата влизал св. Б. М.. Последният малко преди
това случайно гледал монтираните на различни места в православния храм 6
броя камери, които били свързани с мобилното устройство на отеца /св. Б. М./
и видял човек с качулка на главата си да се качва по стълбите към църквата,
като веднага отишъл да види какво прави човекът. В двора на църквата обаче
св. Б. М. видял подс. А. /когото не разпознал/ да се отдалечава, подвикнал, но
човекът /подс. А./ не спрял, а прескочил оградата и се отдалечил. Св. Б. М. се
върнал в дома си и прегледал отново записите, когато видял, че лицето
отключва вратата, влиза в храма и на излизане от храма заключва вратата.
Тогава св. Б.М. се върнал отново в църквата, отключил входната врата и
влязъл в храма, като след като отворил чекмеджето на дървения шкаф, видял,
че в него не се намират оставените банкноти като оборотни пари за
следващия ден, като същите били не по-малко от 180 лева. Веднага /около
00,05 часа на 02.12.2019 г./ на телефон 112 св. Б.М. подал сигнал за
извършеното. В същото време подс. А. отишъл в района на изоставената
сграда в с. Беласица - бивш комплекс „Рай“, и там скрил ключа на същото
място, откъдето го е взел преди това, след което се прибрал в къщи.
7
За времето от 1:00 до 1:30 часа е извършен оглед на местопроизшествието,
а незабавно след това е разпитан св. Б. М.. Когато полицейските служители,
пристигнали на място по повод сигнал за кражба от църквата, прегледали
записите от камерите, монтирани в района на православния храм, и същите
разпознали на записите подс. А., с който имали предходен случай /става
въпрос за отрязаните кабели на камерите на църквата от преди година от
случая, за който се води настоящето дело/. При проведена беседа с подс. Т.А.
от полицейските служители подс. А. е признал, че той е влизал в църквата, за
ключа, с който е отключил, мястото,където го е оставил след това, като е
отрекъл да е вземал някакви пари от църквата, заявявайки, че е влязъл само да
се помоли, като е влязъл по това време и начин заради лошите отношения с
младия поп. Разказаното пред полицейските служители подс. А. разказва и в
дадените от същия обяснения в хода на съдебното следствие пред районния
съд, същият е предал дрехите и обувките, с които е бил облечен, завел е
полицейските служители до мястото, където е скрил ключа, който е иззет по
делото, като е направен и оглед на мястото, където е намерен, подс. А. пред
полицейските служители и в обясненията пред съда е отрекъл да е взимал
пари, такива не са намерени при извършената полицейска проверка в дома на
подсъдимия и извършен на същия обиск, като тези действия са извършени
съответно в 15 часа на 02.12.2019 г.
Посочената по-горе фактическа обстановка следва да се приеме, като се
обсъдят противоречията в събрания гласен доказателствен материал, които
касаят какво е правел подс. А. за краткото време, през което е престоял в
църквата и вземал ли е оставени в чекмедже в шкафа банкноти и съответно
каква е била оставената този ден сума в банкноти. Неправилно районният съд
е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия А., посочвайки че същите
не се разколебават от събрания доказателствен материал и били логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Според въззивната инстанция
макар и в по-голяма част обясненията на подсъдимия да се подкрепят от
останалите доказателства по делото, не са достоверни обясненията на подс.
А., че същият е влязъл в църквата само да се помоли и не е вземал оставените
в чекмеджето банкноти този ден като оборотни пари за следващия ден.
Въпреки разминаванията в гласните доказателства и липсата на писмени
документи за конкретната сума, оставена този ден като оборотна, относно
тази сума в банкноти, показанията на разпитаните свидетели, извършващи
8
работа в църквата /св. Б. М., св. Н., св. К./, и на кмета на селото /св. В. Ф./
установяват категорично, че всеки ден в края на деня след като св. Б. М. е
вземал в себе си сумата от приходите този ден, в чекмеджето на шкафа се е
оставяла сума като оборотна за следващия ден и същата в банкноти е била не
по-малко от 180 лв. Относно конкретния размер на сумата следва да се
приемат с най-голямо доверие показанията на св. Б. М., тъй като към датата
на обвинението той е лицето, което е вземало парите от приходи в края на
деня и е оставяло парите като оборотни, като макар и същият да посочва, че
тази сума е била 200 лв. /съответно другите разпитани свидетели да сочат
200-300 лв./ същият уточнява, че тази сума включва и монетите, като парите в
банкноти /които същият е установил, че липсват тази вечер/ са били не по-
малко от 180 лв., която сума следва да се приеме като предмет на
престъплението, тъй като същата е безспорно установена като размер при
разминаванията в гласните доказателства за размера на оборотните пари,
оставени в края на деня. Въпреки цитираното в мотивите на районния съд
известно разминаване в показанията на св. Б. М. последният е категоричен в
показанията си относно сумата, оставена като оборотна – не по-малко от 180
лв., с монетите – 200 лв., като за тази сума той е подал сигнал в полицията.
Във връзка с показанията на св. В. Н., същите имат отношение към случая
доколкото установяват, че в чекмеджето на шкафа се оставяли 200-300 лв., за
да има за връщане, което подкрепя показанията на св. Б. М. за това, че всеки
ден се оставяли суми в чекмеджето и този размер е различен, но в рамките на
200-300 лв., а конкретният ден св. Н. не знае колко точно пари са били
оставени, защото си е тръгнала от работа на обяд. Св. Евгени К., който е
касиер, но в период след случилото се, макар и да е работил в църквата от
преди това, също е категоричен в показанията си, че като оборотни пари се
оставяли не по-малко от 200 лв., както и че тези оборотни пари не се вписвали
в съставяните писмени документи за оборота, като тези документи касаели
събраните приходи, които св. Б. М. внасял в банката. Последният свидетел
също заявява, че макар и тогава да е констатирал липсата на пари, за което е
сигнализирал за извършена кражба, тази сума заради размера й /200 лв., а не
например 10 000 лв./ била „изчистена“ и в съставяните документи за приходи
и разходи не можело да се установи като липсваща. Въпреки че св. Б. М. е
„изчистил“ тази сума за ревизиите, които се правели на църквата, което е
могло да стане с оглед несъставянето на писмени документи за оборотните
9
пари всеки ден, съдът няма основание да се съмнява, че същият не казва
истината, че този ден в чекмеджето са били оставени не по-малко от 180 лв.
на банкноти като оборотни пари за следващия ден и същите са били налични
там по времето, когато подсъдимият е влязъл с притежавания от него ключ в
църквата, защото св. Б. М. веднага се е оплакал за липсата на пари в
банкноти, оставени като оборотни, защото разпитаните двама работещи в
църквата потвърждават оставянето на пари в банкноти като оборотни и сочат
размер, дори по-голям от 180 лв., за който е категоричен в показанията си св.
Б. М., че е оставяна всеки ден сума като оборотна за следващия.
Според въззивния съд са налице и доказателства за това, че именно
подсъдимият е взел сума от 180 лв. от чекмеджето. Наличието на монетите,
които не са взети, не дава основание да се приеме, че подсъдимият не е взел
банкнотите – очевидно за краткото време на престой в църквата, молитвата на
подс. А., чуването, че на място пристига някой, може да е попречило да се
вземат и монетите, а и защо подсъдимият не ги е взел не следва да се
обяснява с някаква житейска логика, а само да се констатира като факт, който
обаче не опровергава констатирания факт на липсата от чекмеджето на
оставените в края на същия ден банкноти. Въззивната инстанция не се
съгласява, че липсва мотив за извършване на кражба на банкнотите от
чекмеджето. Кметът на селото – св. В. Ф., описва отношенията между подс. А.
и отеца /св. Б. М./ като отношения на неприязън, смята, че подсъдимият е
проникнал в църквата като реакция на това, че вече не работи там, а подс. А. в
обясненията си определя поведението на св. Б. М. като отец в църквата,
построена на имот от дедите му, като служител, който не спазва каноните, не
милее за църквата и я превърнал в „търговско дружество“. Посоченият
безспорен факт на много лоши отношения между подсъдимия и отеца,
обсъден във връзка със случая от преди година, когато подс. А. е отрязал
кабели на камерите на църквата, като е трябвало да плати сума от 200 лв. на
св. Б. М. за имуществени вреди, със здравословното състояние на подс. А.,
който макар и вменяем, е бил леко тревожен /вж. СППЕ на в.л. Н. И./, според
сестра му /св. Ф. М./ е имал страхова невроза, макар и да не е провеждал
лечение за констатирано преди около 20 г. психично заболяване, същият през
2016, 2017 и 2018 г. е вземал направления за психиатър /СППЕ на в.л. Н. И./, с
данните от показанията на сестрата на подсъдимия за състоянието му в
периода на обвинението, който е кратко време след смъртта на бащата на
10
подсъдимия, са факти, които сочат мотив за извършване на престъпление – да
се помоли в църквата, в която не влизал заради лошите отношения с отеца, и
да вземе парите, оставени в църквата, за които пари този отец бил отговорно
лице. Добрите характеристични данни за подсъдимия /чисто съдебно минало,
добро материално състояние и полагани грижи от близките на подсъдимия/ не
са основание да се приеме, че подс. А. не е извършил отнемане на парите,
защото подсъдимият е бил с такива характеристични данни и когато е
извършил противоправното деяние, за което прокурорът е отказал да образува
производство. Макар и подс. А. да е притежавал ключ от църквата около 5
години преди деянието, макар и да няма сигнали за изчезнали пари преди
това, въззивният съд не приема мотивите на районния съд, че подс. А. е могъл
преди това да вземе пари и след като тогава не е имало сигнали, не можело да
се приеме, че е автор на това отнемане – според въззивния съд именно
задълбочаването на лошите отношения с отеца, наличието на тежко събитие в
живота на подсъдимия /като смъртта на неговия баща/, което е довело до
неговата тревожност, са довели до това деянието на подсъдимия да се
извърши точно в този момент. От доказателствата, макар и косвени, следва да
се направи и извод за авторството на деянието – кредитираните показания на
св. Б. М. установяват оставянето при заключване на църквата същия ден на
сума в банкноти не по-малко от 180 лв., на камерите в района на църквата
същата вечер само подс. А. е било лицето, което е влизало в храма, като след
неговото излизане св. Б. М. е установил, че липсват банкнотите от
чекмеджето и незабавно е подал сигнал за кражба, като към момента на
подаване на сигнала не е бил разпознал подс. А., а последният в обясненията
си не отрича, че е бил в църквата тази вечер, както и начина, по който е
влязъл, като макар и да няма преки доказателства какво точно е правил подс.
А. вътре в храма – дали само се е помолил, или е взел и парите от
чекмеджето, с оглед доказателствата за поведението на подсъдимия – времето
и начина, по които е влязъл в църквата, краткото време на престой в църквата,
напускането на двора на църквата с прескачане на оградата, а не по пътя, по
който е дошъл, защото по това време в района вече е бил и св. Б. М.,
установил липсата на парите, които преди това той е оставил в чекмеджето, са
все обстоятелства, установени от непрекъсната верига от доказателства,
даващи основание за извод, че подсъдимият е взел парите от чекмеджето за
краткото време, в което е бил в храма, след като се е помолил. Въззивният
11
съд не споделя мотивите на районния съд, че подсъдимият не е автор на
престъплението, защото при излизане от църквата не се вижда да носи пари и
такива не са намерени в него и дома му – очевидно с оглед размера на сумата
и облеклото на подсъдимия не може да се очаква същата да се вижда на
записа от камерата, претърсването в дома и на подсъдимия са извършени
значителен период от време след като подсъдимият е бил в църквата, след
като е успял отново да скрие ключа в необитаема сграда – комплекс „Рай“,
като е имал достатъчно време да скрие и парите, които е взел, поради което
тези неустановени факти не дават основание за извод, че подсъдимият не е
автор на деянието, предмет на обвинението. Не следва да се кредитират
обясненията на подсъдимия, че е влязъл само да се помоли, като районният
съд е направил извод, че времето от минута и половина, в която е престоял в
църквата, е съответствало на заявеното от него в обясненията, които са
единственото доказателство за това време. Според въззивния съд макар и
свидетелите да описват по непротиворечив начин подс. А. като силно вярващ
човек, не може да не се посочи не само времето и начина на влизане в
църквата като необичайни /макар и подс. А. да е имал своето оправдание за
това поведение, тъй като не е посещавал църквата заради лошите отношения с
отеца/, но и облеклото на подсъдимия при влизане и излизане от църквата,
като не се установява същият нито при влизане, нито при излизане от храма
да е свалил качулката от главата си. Макар и подс. А. да е признал голяма
част от действията си пред полицейските служители и в обясненията пред
районния съд, не може да се приеме, че казва истината и за това, че не е взел
пари при това влизане – признанието на нещо, което самият подсъдим смята,
че е неправилно, ще значи да признае, че не спазва заповедта да не се краде,
поради което същият именно заради неговата силна вяра не би признал това
пред полицейските служители /същият се е ползвал по този начин и от
законното си право при даване на обяснения да не се самоуличава/, което не
дава основание за извод, че не го е направил. Правилно районният съд е
посочил в мотивите, че от доказателствата по делото /за конфликта по повод
насочените към къщата на подсъдимия камери, за паркиращите коли на
улицата пред къщата на подсъдимия, излизането в неподходящо облекло на
подсъдимия на терасата на дома му/ се установяват особености на
подсъдимия като човек, който не действа съвсем рационално, логично и
обичайно, като според въззивния съд именно тези особености /наред с
12
отношенията на неприязън с отеца/ в поведението на подсъдимия са причина
и мотив за нощното влизане в църквата и за вземане на банкнотите /в размер
не по-малък от 180 лв./, оставени като оборотни пари в чекмеджето.
Поради горните съображения според въззивната инстанция за установяване
на фактите по делото следва да се кредитират показанията на св. Б. М.
/въпреки недоброто отношение на същия към подс. А./, тъй като в подкрепа
на същите относно размера на сумата са останалите гласни доказателства и за
тази сума същият е подал незабавно сигнал за извършена кражба, преди да е
разпознал подсъдимия като лицето, което влиза в църквата, като от тези
показания се установява, че друго лице не е влизало в заключената църква
същата вечер, за да е налице съмнение в авторството на подсъдимия, който е
имал мотив за извършване на престъплението с оглед посоченото по-горе.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
извършеното от подсъдимия Т.А. деяние формално осъществява от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл.
194, ал. 1 НК.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че
подсъдимият А. на 01.12.2019 г., след 23 часа, в с. Беласица, общ. Петрич, от
православен храм “Св. Пророк Илия“, чрез използване на техническо
средство - ключ, е отнел чужди движими вещи – сумата от 180 лв.,
собственост на православен храм “Св. Пророк Илия“, от владението на Б. Н.
М. – свещеник и материалноотговорно лице, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като не са налице доказателства за отнемане
на сума над 180 лв. до повдигнатото обвинение за 200 лв.
Липсват противоречия в гласните доказателства за това, че вещите, предмет
на престъплението, са чужди за подсъдимия А., тъй като се установява, че
собственик на същите е бил православен храм “Св. Пророк Илия“, на който са
дарени и съответно са приход от продажба на свещи, като същите вещи са
били във владение на св. Б.М. като материалноотговорно лице на храма. По-
горе съдът излага съображения защо приема въпреки противоречията в
доказателствата, че следва да се кредитират показанията на св. Б. М., като не
се дава вяра на обясненията на подсъдимия за причините да влезе в храма,
както за наличието в чекмеджето на шкафа на сума, не по-малка от 180 лв.,
така и за липсата на тази сума, кой я е оставил при приключване на деня, като
13
тези пари са били във фактическата власт на св. Б. М. като
материалноотговорно лице на църквата, а доказателствата по делото
установяват, че подсъдимият е прекратил фактическата власт на владелеца –
св. Б. М., върху собствените на църквата вещи /сумата от 180 лв. в банкноти/,
установил е своя фактическа власт върху предмета на престъплението, като е
отдалечил вещите от мястото, където преди това се намирали, и парите не са
намерени от разследващите при проведените действия по разследване в деня
след случилото се. Безспорно с оглед показанията на св. Б. М. следва извод,
че не е налице съгласие на собственика или владелеца на вещите за
отнемането им от подсъдимия А.. Налице е и използване на техническо
средство – притежаван от подс. А. ключ, с използването на който същият си е
осигурил достъп до храма, където са се намирали чуждите вещи, които е
отнел.
Формално е осъществено престъпление и от субективна страна – подс. А. е
знаел, че вещите /сума в банкноти, чийто размер се установява на 180 лв./ са
чужда собственост, че се намират във владение на свещеника, че с действията
си прекратява фактическата власт на владелеца на вещите и установява своя,
искал е да присвои сумата, предмет на обвинението, знаел е, че няма съгласие
от собственика или владелеца за извършените действия, като очевидно заради
влошените отношения между него и енорийския свещеник и състоянието към
този момент на подсъдимия, загубил скоро преди това баща си, за който се е
грижил и с който е живял, същият е влязъл по този начин и по това време в
църквата да се помоли и да вземе оставените като оборотни пари в
чекмеджето, защото не е бил доволен от начина, по който младият отец – св.
Б. М., изпълнява задълженията си в църквата, поради което е налице
основание да се приеме, че формално от субективна страна е налице пряк
умисъл в действията на подсъдимия, който съгласно изводите на в.л. И. в
изготвената СППЕ е разбирал свойството и значението на това, което прави, и
е могъл да ръководи постъпките си.
В конкретния случай са налице основания да се приеме
малозначителност на извършеното деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и да
се измени поради това присъдата на районния съд по отношение на мотивите
за оправдаване на подс. А. поради следните съображения:
Доказателствата по делото дават основание да се приеме деянието на
14
подсъдимия като малозначително поради явно незначителна степен на
обществената му опасност. Налице са установени по делото много
обстоятелства, заради които съдът прави извод за малозначителност на
деянието – на първо място следва да се посочи стойността на вещите, предмет
на обвинението – вещите /пари/ са на стойност 180 лв. /за тази сума следва да
се приеме обвинението за доказано по несъмнен начин/, което е значително
под минималната работна заплата към времето на обвинението от 560 лв.,
поради което следва да се направи извод за незначителни вредни последици
от деянието; следва и да се посочи във връзка с вредните последици
установеното от показанията на св. Б. М., че тази сума е „изчистена“ за
извършваните ревизии на църквата, тъй като за оставените оборотни пари не
са съставяни писмени документи и с оглед малкия размер на тази сума същата
не е отразена като приход и така е „изчистена“ без св. Б. М. като
материалноотговорно лице да е възстановявал същата на църквата; мотив за
извършване на престъплението са безспорно установените влошени
отношения между подсъдимия и св. Б. М., заради които не само двамата не се
поздравяват въпреки честите им срещи в селото, тъй като св. Б. М. работи в
храма, а подс. А. живее точно срещу входа на църквата, но и тези отношения
са причина подсъдимият да не посещава този храм в селото, а като вярващ
човек да ходи на църква в гр. Петрич, което смекчава в една изключителна
степен вината на подсъдимия, който има своето особено отношение към този
храм, построен върху имот, дарен от негови деди, като 5 години преди
случилото се подс. А. е работил като клисар в същия храм; обстоятелство,
намаляващо обществената опасност на деянието, са положителните
характеристични данни за подсъдимия, който е *-годишен към датата на
обвинението и до този момент е неосъждан, бил е трудово ангажиран до
пенсионирането си и със здрави семейни връзки, като се е грижил за болния
си баща; подсъдимият е бил в особено психическо състояние след смъртта на
съпругата и баща му, за което са събрани по делото гласни доказателства;
дадените обяснения от подсъдимия, макар и същият да не признава, че е взел
пари, допринасят в значителна степен за изясняване на обстоятелствата на
случилото се. Посочените по-горе обстоятелства дават основание да се
приеме, че обществената опасност на извършеното от подсъдимия е явно
незначителна и поради това извършеното деяние е малозначително, поради
което въпреки формалното осъществяване от обективна и субективна страна
15
на състава на квалифицирана кражба, следва да се потвърди оправдаването на
подс. А., но на основание чл. 9, ал. 2 НК. Според въззивната инстанция
наличните в случая смекчаващи вината обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива /единствено данните за предходно противоправно
поведение на подсъдимия по отрязване на кабелите за камерите на църквата
може да се приеме като отегчаващо вината обстоятелство, но същото не
следва да се определи като такова с голяма тежест с оглед мотивите на
подсъдимия да извърши това деяние – камера е била насочена към неговата
тераса и към този момент вече са били налице влошени отношения със
свещеника в храма/, водят до извод за явно незначителна степен на
обществена опасност на деянието и поради това същото не е престъпление,
като поради това са налице основания за изменение на протестираната
присъда относно мотивите за оправдаването на подс. А..
Във връзка с гражданската част на присъдата въззивната инстанция
намира следното:
С определение районният съд е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявен от св. Б.М. срещу подс. Т.А.
граждански иск за обезщетение в размер на 200 лева за причинени
имуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 01.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като
Б.М. е конституиран като граждански ищец в качеството му на
материалноотговорно лице на православен храм “Св. Пророк Илия“ в с.
Беласица, като с постановената присъда районният съд се е произнесъл по
отношение на гражданския иск, като го е отхвърлил изцяло. Въззивният съд
счита, че присъдата в тази й част следва да бъде отменена, тъй като е
допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на св. Б.
М. като страна в производството, макар и това нарушение да не налага след
отмяна на присъдата връщане на делото за ново разглеждане в гражданската
част поради липсата на съответна жалба срещу тази част на присъдата и
недопустимост на предявения граждански иск. От изложението в
обвинителния акт районният съд е следвало да направи извод, че пострадало
лице в конкретния случай не е материалноотговорното лице – св. Б. М., който
е бил владелец на вещите, а собственикът на парите - православен храм “Св.
Пророк Илия“ в с. Беласица, доколкото в обвинителния акт не се излагат
обстоятелства, че материалноотговорното лице е възстановило сумата,
16
предмет на кражбата, на собственика, за да се приеме, че пострадал е
владелецът, а не собственикът /в показанията си пред районния съд св. Б. М.
заявява ясно, че от лични пари той не е възстановил претендираната от него
сума по гражданския иск, не е задължен за тази сума от ревизорите на
църквата, а тя е „изчистена“ от следващите приходи, като това е било
възможно поради несъставянето на писмени документи ежедневно за
приходите и за оставените оборотни пари/. Като пострадало лице е следвало
да се изпрати съобщението до православен храм “Св. Пророк Илия“, който е
юридическо лице по смисъла на Закон за вероизповеданията /чл. 10, ал. 2/ и
Устав на Българската православна църква-Българска патриаршия /чл. 140, ал.
4/, макар и св. Б. М. като енорийски свещеник на същата църква и
председател на църковното настоятелство да е представител по закон на
същата пред съда. Предявеният от св. Б. М. граждански иск е недопустим,
защото не е предявен от него като представител на православен храм “Св.
Пророк Илия“ в качеството му на енорийски свещеник на църквата и
председател на църковното настоятелство, а в личното му качество, в което
същият обаче не е пострадал в настоящето производство. Това съществено
процесуално нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция,
като се отмени присъдата в тази част и прекрати производството по
предявения граждански иск в съдебното производство, тъй като е предявен от
лице, което няма качеството на пострадало лице.
С оглед на горните съображения обжалваната присъда следва да бъде
изменена относно мотивите за оправдаване на подсъдимия А. на основание
чл. 9, ал. 2 НК и чл. 337, ал. 3 НПК, отменена в частта, с която районният съд
е отхвърлил като неоснователен иска за имуществени вреди от 200 лв. със
законната лихва върху сумата от 01.12.2019 г., предявен от Б. Н. М. срещу
подс. Т.А., като се прекрати производството по този иск, който е предявен от
лице, което няма качеството на пострадал съгласно повдигнатото обвинение
срещу подс. А., като по отношение произнасянето по въпроса за веществените
доказателства не са налице допуснати нарушения от районния съд и в тази
част присъдата следва да бъде потвърдена.
Поради горното Благоевградски окръжен съд на основание чл. 337, ал. 3
и чл. 338 НПК
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 8344/04.11.2021 г., постановено по н.о.х.д. №
315/2020 год. на Районен съд – Петрич относно мотивите за признаване на
подсъдимия Т. И. А. с посочена в присъдата самоличност за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК,
като оправдаването му е на основание чл. 9, ал. 2 НК; ОТМЕНЯВА
присъдата в частта, с която е отхвърлен иск за имуществени вреди в размер на
200 лв. със законната лихва, предявен от Б. Н. М. срещу Т. И. А., и прекратява
производството по този иск поради неговата недопустимост, а в останалата
част ПОТВЪРЖДАВА посочената по-горе присъда.
Решението на въззивната инстанция е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18