ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
гр. Ямбол , 03.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200319 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248, ал.3, вр.ал.1, вр.чл. 78, ал.1 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. И.Г. от АК-Ямбол,
пълномощник на жалбоподателя А.Г. по АНД № 319/2021 г. на ЯРС против
решение № 34/23.04.2021 г. по същото дело, с което е било отменено
наказателно постановление № 1679а-617/02.02.2021 г. на Директора на ОД-
МВР-Ямбол в частта му за разноските, с която съдът е отказал присъждане на
такива поискани на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С жалбата се иска отмяна на решението в тази му част и присъждане на
разноски за процесуално представителство на основание чл. 38, ал.2 от ЗА в
минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, а именно в размер на 300 лв. Жалбата е била
администрирана до ОД-МВР-Ямбол за становище, коята изразява такова за
неоснователност на жалбата поради липса на данни за предвидените в чл. 38,
ал.1 от ЗА изключения.
След изразеното от въззиваемата страна становище, делото е било
изпратено на АС-Ямбол, който с определение № 18/13.07.2021 г. е прекратил
производството по КНАХД № **/2021 г. и е изпратил искането за изменение
на решението в частта му за разноските на ЯРС за произнасяне по реда на чл.
248, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе, съставът на ЯРС съобрази следното:
1
Въззивният съд е бил сезиран с искане, посочено като жалба за изменяне
на поставеното по делото решение с присъждане на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, вр.чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокатско възнаграждение на пълномощника,
оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя. Съображенията са били,
че по делото не са представени доказателства за наличието на някое от
основанията, посочени в чл. 38, ал.1 от ЗА, поради което съдът е приел ,че
тези разноски не се дължат.
Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а
писмената форма е за доказване. Това обстоятелство-договарянето на
осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да
бъде установено от данните по делото, което в случая е така с приложеният
по делото договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г. В тези
случаи на оказване на безплатна помощ съдът не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл. 38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена
без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението
по чл. 36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски. В този смисъл липсата на
данни за наличие на основание с уговорена в пълномощното безплатно
предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал.2 от
ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал.1 от ЗА е че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.
36, ал.3 от ЗА се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал.
2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното, атакуваното решение в частта му за разноските е
неправилно и като такова следва да се измени. Ето защо и предвид
обстоятелството, че решение № 34/23.04.2021 г., постановено по АНД №
***/2021 г. по описа на ЯРС е било отменено, съобразно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.),
искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се
2
явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143,
ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в
случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат
следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта, или от ОД на
МВР - Ямбол. По делото е безспорно, че на жалбоподателя е оказана
безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал.1 от ЗА, поради което
на адвоката следва да се присъди минималното възнаграждение по чл. 18,
ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300 лв. на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3, вр.ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 34/23.04.2021 г., постановено по АНД № 319/2021
г. по описа на ЯРС в частта му за разноските, с което съдът е ооставил без
уважение искането за присъждане на разноски за безплатна адвокатска
помощ на пъномощника на жалбоподателя, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ОД-МВР-Ямбол да заплати на адв. И.Г. от АК-Ямбол сумата
от 300 лв., представляваща възнаграждение за оказаната по делото безплатна
адвокатска помощ.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3