№ 39720
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110168764 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от ответника за изменение на Решение №6934 от
17.04.2025г. по гр. д. №68767/2024г. в частта на присъдените в тежест на ответника
съдебни разноски. Ответникът сочи, че делото не се отличава със фактическа и правна
сложност, осъществената защита от процесуалния представител на ищеца се
характеризира като еднотипна и лишена от правна сложност и не налага извършването
на продължителни процесуални действия и предварителна подготовка. Излага доводи
за осъществена злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК предвид това, че ищецът
е предявил множество искови претенции срещу ответника за период от около две
години, почИ.щи на едно и също правно основание, наличие на обстоятелства,
обуславящи съмнение за генериране на съдебни разноски посредством образуването
на сходни искови производства срещу ответника. Излага доводи за недължимост на
ДДС върху възнаграждението, присъдено на процесуалния представител на ищеца на
основание чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът изразява становище за неоснователност на
молбата за изменение на решението в частта на присъдените в тежест на ответника
разноски.
В срока по чл. 248, ал. 1 ищецът И. Д. е депозирал молба за изменение на
постановеното решение в частта на разноските, като отправя искане да бъде
допълнено постановеното решение и бъдат присъдени допълнително направените
съдебни разноски за заплащане на депозит за вещо лице в размер на сумата от 400
лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не изразява становище по
депозираната молба от ищеца по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите страните по спора и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съдебният акт е
необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и факта, че
молбите за изменение и допълване на решението са депозирани в срока за неговото
обжалване, съдът намира, че същите са процесуално допустими.
С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените от И. К* Д.
срещу „Вивус.Бг“ ЕООД установителен иск и осъдителен иск, като е присъдил на
Еднолично адвокатско дружество „Д* М*“ сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща
1
възнаграждение за осъществено безплатно представителство по делото на ищеца.
По делото се установява, че ищецът И. К. Д. е упълномощил Еднолично
адвокатско дружество „Д* М*“, както и лично адв. Д* М., да го представлява пред
всички съдилища на територията на Република България. От представения договор за
правна защита и съдействие (л. 74 от делото), сключен между И. К. Д., като клиент, и
Еднолично адвокатско дружество „Д* М*“, като адвокат, се установява, че
адвокатското дружество се е задължило да извършва правна защита и съдействие,
изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, във връзка със сключени
договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание
или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително и образуване на
изпълнително дело. Уговорено е, че правната помощ по договора се предоставя на
клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. От справката, находяща се на л.
75 от делото, се установява, че Еднолично адвокатско дружество „Д* М*“е
регистрирано по ЗДДС.
При произнасянето си относно разпределението между страните на сторените
съдебни разноски в производството съдът на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е редуцирал
дължимите разноски за процесуално представителство на ищеца от претендираната
със списъка по чл. 80 ГПК сума от 960 лева до сумата от 480 рева с ДДС, като е отчел
фактическата и правна сложност на делото, както и броя и вида на осъществените
действия по процесуална защита и проявената процесуална активност от
упълномощения адвокат. Твърдението за злоупотреба поради завеждането на
множество дела е неоснователно. Всеки сключен договор за кредит, макар и при
идентични условия, представлява самостоятелно правоотношение и потребителят има
законен интерес да потърси защита за правата си по всеки един от тези договори в
избраните от него вид и обем. В този смисъл действията на ищеца не са злоупотреба с
процесуални права, а легитимно упражняване на правото на достъп до съд, за да бъде
възстановено правното положение, съществувало преди неправомерното поведение на
ответника.
По отношение на изложените доводи за недължимост на начисленото ДДС,
съдът съобрази наличието на провиторечИ. съдебна практика по въпроса дали съдът
дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ
адвокатско възнаграждение, включително и наличието на отправено преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно върху определеното
от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се
присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при
които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Трайна
е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице
е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл
предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не
представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема
сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (в този смисъл решение № 28/13.04.2021
г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.; определение № 306/06.06.2017 г. по ч.
т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 8744/06.06.2024 г. по ч.
гр. д. № 5209/2024 г.по описа на СГС, IV-Г въззивен състав и др.). В случая по делото е
представено доказателство, че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС, а
освен това по отношение на представянето на доказателства за регистрация по ДДС
съдебната практика приема, че се касае за общодостъпен публичен регистър. С оглед
на гореизложеното съдът намира, че молбата на ответника е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
2
С постановеното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца
сторените съдебни разноски в производството в размер на 100 лева. Същевременно в
представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е посочил, че е направил съдебни
разноски за държавна такса от 100 лева и за депозит за вещо лице от 300 лева. Видно
от представеното на л. 75 от делото платежно нареждане ищецът е заплатил по сметка
на Софийски районен съд сумата от 300 лева – депозит за вещо лице.
От тук следва, че съобразно изхода на спора на ищеца следва да се присъди
сумата в размер на 300 лв., представляваща заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като в останалата част до размер на
сумата от 400 лева молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 146089/25.04.2025 г. на ответника
„Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК: ****, по чл. 248 ГПК за изменение на решение №
6934/17.04.2025 г. по гр. д. № 68764/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта за
разноските.
ДОПЪЛВА Решение № 6934/17.04.2025 г. по гр. д. № 68764/2024 г. по описа на
СРС, 36 състав, в частта, касаеща разноските, като:
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес гр.
София, ул. *****, разноски по делото в размер на 300 лева,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 158252/07.05.2025 г. на ищеца
И. К. Д. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 6934/17.04.2025 г. по гр. д. №
68764/2024 г. по описа на СРС, 36 състав в частта за разноските над сумата от 300 лева
до посочената сума от 400 лева.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3