РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Перник, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720106091 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу М. Б. Н., ЕГН: ********** от гр. П.,
ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4608/2024 г. по описа на Районен съд Перник в качеството
й на ползвател по силата на която следва да заплати, стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.
„Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. **, от които главница в размер на 1932,19 лв. за периода
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 345,27 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 27.06.2024 г.; както и
законната лихва върху главницата от 1932,19 лв: считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ -06.08.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и
ответницата е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно
продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по
спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство. Позовава се на чл. 150, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ и на чл. 139в от ЗЕ,
1
както и на чл. 42, ал. 1 от ОУ на дружеството. С оглед на изложеното моли съда да
признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Ответницата е депозирала отговор в законоустановения едномесечен срок.
Заявява, че исковата молба е неоснователна и молят съда да я остави без уважение.
Оспорва, че е потребител на топлинна енергия за битови нужди, тъй като не била
собственик или ползвател на процесния имот, поради което твърди, че не е страна по
облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния имот. Оспорва се коректността на извършеното дялово
разпределение на топлинната енергия и количеството доставена топлинна енергия, за
което е било формирано процесното задължение. Оспорва писмените доказателства
представени от ищеца с исковата молба относно начина на изчисляване и отчитане на
отразените в тях данни. Оспорва се редовността на воденето на счетоводството от
ищеца. Оспорва се извлечението от счетоводството на ищеца, като същото
представлявало частен документ изходящ от ищеца удостоверяващ изгодни за него
обстоятелства. Оспорват се изравнителните и прогнозните сметки. Посочва се, че било
налице разминаване между доставеното общо количество топлинна енергия в
абонатната станция и претендираното разпределение по индивидуални абонати в
съответната абонатна станция. Ищецът не бил доказал извършването на доставката на
топлинната енергия до процесния имот и нейното остойностяване. Не ставало ясно как
била образувана стойността на конкретните начислени суми за топлоенергия по
партидата. Ищецът не бил доказал, че е била извършена задължителната метрологична
проверка на топломера в абонатната станция през исковия период. Оспорва се
качественото изпълнение на облигационната връзка през исковия период. Общите
условия не било установено, че били обнародвани съобразно изискванията на чл. 150,
ал. 2 от ЗЕ, нито че били влезли в сила. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. С
оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано изпраща
процесуален представител по пълномощие юрисконсулт А. Софрониева, която
поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи като основателни и доказани.
Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80
ГПК.
В открито съдебно заседание ответницата редовно уведомена не се явява лично,
а се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. М. Г., който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат
отхвърлени. Претендира сторените по делото разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе
в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
3
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от
29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.
Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ,
поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав
на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазване на вещно право на ползуване № 80, том XXIII, дело №5441/1997 г. от
18.12.1997 г. се установява, че ответницата М. Б. Н. и нейния съпруг Н. Х. Н. даряват
процесният недвижим имот на тяхната дъщеря Н. Н. Л., като си запазват пожизнено
правото си на ползване на същия. Видно от писмо от Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Перник към 26.09.2016 г. по отношение на процесния недвижим
4
имот са декларирани следните обстоятелства- собственик Н. Н. Л. и ползватели М. Б.
Н. и нейния съпруг Н. Х. Н.. По делото е представено и удостоверение за наследници
на Н. Х. Н., починал на 27.09.2014 г., които е оставил трима свои наследници-
съпругата си М. Б. Н. и двете си деца Н. Н. Л. и Х. Н. Н..
Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи
в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават основание на съда
да приеме, че в конкретния случай именно ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове, тъй като е ползвател на същия.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.
Услугата за дялово разпределение е била въведена от момента на подписване на
Договор № 8163 от 09.11.2018 г. между фирмата за дялово разпределение на топлинна
енергия и СЕС. Топлофикационното дружество е фирмата извършваща дялово
разпределение на топлинната енергия в СЕС. През процесният период топломерът е
преминал задължителни периодични метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен да се използва за търговско измерване, показанията му могат да
бъдат считани за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е
определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сгради етажна
собственост. Начислените суми били коректно пресметнати съгласно методологията
утвърдена от действаща нормативна уредба през процесния период. Задължението за
процесния период за БГВ било в размер на 671,17 лв., за отопление в размер на
1217,18 лв., за изравнителни сметки и корекции в размер на 26,72 лв., за вноска дялово
разпределение в размер на 24,60 лв. и отстъпка за прекъсване на отоплението в размер
на -7,48 лв. Общият размер на главницата за задълженията за процесния период
изчислен от вещото лице съвпада с общия размер на задълженията за главница за
процесния период посочен в исковата молба и се равнява на 1932,19 лв. Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са
приведени към реално отчетените или служебно начислени с изравнителните сметки за
съответните периоди. Изравнителните сметки са изготвени ежегодно след проведени
отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените изравнителни
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на
представител на СЕС в законоустановения срок.
5
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
периода 01.05.2022г до 30.04.2023г. за адрес гр. П. ул. Бл. Г. бл.** вх. * ап.** с
абонатен №0180260*** стойността на доставена и ползвана, и неплатена топлинна
енергия е в размер на 1932,19 лева и лихва за забава за периода от 08.07.2022г. до
27.06.2024г. в размер на 345.27 лева или общо 2277.46 лева. По месечно задължението
за главница и лихва, както и падежа на всяко месечно задължение за топлинна енергия
за имот с адрес гр. П. ул. Бл. Г. бл.** вх. * aп. **, с абонатен №0180260** е отразено в
приложената таблица №1 за изчисляване на задължението, която е неразделна част от
настоящето заключение. Размера на законната лихва за забава на месечните плащания
начислена върху главница 1932.19 лева за периода от 08.07.2022г. до 27.06.2024г. е
345.27 лева. Неплатена Главницата за процесния период от 01.05.2022г. до
30.04.2023г. е в размер на 1932.19 лева.
Обезщетението за забава за периода от 08.07.2022г. до 27.06.2024г., начислено
върху главницата в размер на 1932.19 лева за посочения период е в размер на 345.27
лева, съобразено с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания- отразено в Таблица
1. Ответникът не е извършил плащания за топлинна енергия за процесния период. В
информационната система на Топлофикация-Перник АД са отразени изравнителни
сметки в размер на 26.72 лева за период от 05.2022г. - 04.2023г .
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до имот, чийто ползвател е ответника имот топлинна
енергия, чиято обща цена възлиза на 1932, 19 лева, което се установява от приетите по
делото и кредитирани от съда СТЕ и СИЕ. Липсват твърдения и доказателства за
пълно или частично погасяване на задължението, поради което исковете следва да
бъдат уважени в цялост така, както са предявени.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за сумата от 345,27
лева.
Конкретните възражения на ответника съдът намира за неоснователни по вече
изложените съображения за пасивната му материална легитимация и изпадането в
забава без покана.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 645,55 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно
6
приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат
разноски в размер на 745,55 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 95,55 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу М. Б. Н., ЕГН: ********** от гр. П., ул.
„Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. **, в качеството й на ползвател на имота за сумата в размер на
1932,19 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в град П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 06.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 345,27 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода от 08.07.2022 г. до 27.06.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
4608/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Б. Н., ЕГН: ********** от гр. П.,
ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* сумата от 745,55 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство и 95,55 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7