Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260054
Гр. Нови пазар,
23.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – Нови пазар в публичното съдебно заседание ,проведено на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Радева гр.д. № 1145 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от И.А.Й.,*** срещу Националното бюро за правна помощ, представлявано от *** Н.В.И..
Ищецът твърди, че в полза на Националното бюро за правна помощ бил издаден изпълнителен лист на ***. по гр.д.№***. по описа на НПРС. По силата на същия, ищецът бил осъден да заплати сумата от 70 лв., представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ, както и 5.00лв.за издаване на изпълнителен лист. Определението, с което бил осъден по гр.д.№***.влязло в сила на 19.06.2015г. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 21.09.2020г. по искане на взискателя било образувано изпълнително дело №***.по описа на ЧСИ А.Р.с р.д. ОС гр.Ш.. От поканата за доброволно изпълнение ищецът научил, че е наложен запор върху банковите му сметки в ДСК АД-като физическо лице и в „Уникредит Булбанк“АД, която била на дружеството, което той представлява „И.Й. 1975 „ЕООД, като бил наложен запор върху лек автомобил марка , модел „***„2.0 Д с рег.№***. На 02.11.2020г. той депозирал възражение по ИД №***.пред ЧСИ А.Р.с правно основание чл.442а ГПК, тъй като считал, че наложените обезпечителни мерки не са съразмерни с размера на задължението. Ищецът счита, че вземането по изпълнителния лист е станало изискуемо на 19.06.2015г.,като давността изтекла преди образуване на изпълнителното дело, а именно към 19.06.2020г. и вземането било погасено по давност, поради което, предприетите изпълнителни действия след образуването му –налагане на запори на банкови сметки и на лек автомобил се явявали недопустими.
Предвид гореизложеното, моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията, изложени в исковата молба, съдът постанови решение, с което признае за установено по отношение на Националното бюро за правна помощ, представлявано от ***я Н.В.И., че той/ищецът/ не дължи присъдените суми по изпълнителен лист от 3.06.2015г., издаден по гр.д.№***.по описа на НПРС, претендирани по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ А.Р.с рег.№**,поради погасяването им по давност след издаването на изпълнителния лист и преди образуването на изпълнителното дело, както и разноски и такса по чл.26 от тарифата към ЗЧСИ по същото изпълнително дело.
Препис от исковата молба и докадателствата към нея са връчени на ответника, като законоустановения срок депозира писмен отговор на предявения иск. Оспорва същия по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли. Оспорва, че вземането е погасено по давност, като твърди, че давностния срок е започнал да тече от датата на влизане в сила на определението, с което лицето И.А.Й. е осъден да заплати на НБПП разноските, направени за служебен защитник на основание Решение№***. на ***я на Националното бюро за правна помощ, а не от датата, на която е влязло в сила решението по ггражданското дело, както поддържал ищецът.
Изпълнителният лист бил издаден на ***., като от този момент започвала да тече 5 годишна погасителна давност, която била спазена с образуването на изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ А.Р.с рег.№** и извършените по него изпълнителни действия,поради което предявеният иск бил неоснователен.
В съдебно заседание ответникът не се явява,
а моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. В становището по същество,
което са представили писмено на съда, поддържат всички възражения, направени в
отговора. При условията на евентуалност са направили възражение са прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се
установява, че по гр.д №***г. по описа на НПРС, ищецът И.А.Й. е осъден да
заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от
70 лв.- разноски по гражданското дело и 5 лв. за издаването на изпълнителен
лист. Това е станало с определение на съда №360 от 22.05.2015 г., влязло в
законна сила на 19.06.2015 г. На 03.07.2015 г. в полза на НБПП е издаден
изпълнителен лист №711 срещу настоящия ищец И.А.Й.. С молба изх.№ от 22.07.2020
г. Национална агенция по приходите, Централно управление, е сезирана ЧСИ А.Р.,
рег. №** с район на действие ШОС за образуване на изпълнително дело срещу
длъжника И.А.Й.. Молбата е входирана при ЧСИ с вх. №**от
21.09.2020 г. Частният съдебен изпълнител е изпратил на длъжника Й. покана за
доброволно изпълнение, която той е получил на 30.10.2020 г. Видно от
приложеното изпълнително дело ***, с поканата ЧСИ е изпратил запорни
съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД за запор върху сметките на длъжника в тази банка
за сумата 444,33 лв., до „Уникредит Булбанк“ АД-
запор върху сметките на длъжника в тази банка за сумата 444,33 лв., както и
запор върху лек автомобил „***2,0 Д“ с рег. № ***в КАТ по регистрация на МПС.
Срещу така предприетите изпълнителни действия настоящия ищец, в качеството си
на длъжник по изпълнителното дело е подал възражение, че запорът върху МПС
обезпечава изпълнението и не е нужно да се запорират
и банковите сметки, включително и тази на управляваното от длъжника дружество,
предвид невъзможността той да прави текущи плащания по кредити, за осигуровки и
други.
Настоящото гражданско дело е
образувано на 03.11.2020 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за установяване на несъществуване
на задължение въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – в
случая това е изпълнителнен лист. Искът е отрицателен
установителен и тъй като ищецът твърди,
че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в закона
давност от 5 години.
Страните не спорят по фактите, а единствено по отношение на приложението
на закона.
Следва да се установи дали вземането на Националното бюро
за правна помощ срещу И.А.Й.,обективирано в издадения изпълнителен лист е погасено по
давност към момента на образуване на изпълнителното дело или не.
Тук
приложима е освен относимите разпоредби на ЗЗД
относно погасителната давност, нейното прекъсване и спиране, така и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Безспорно началото на давностния
срок е датата на влизане в сила на
съдебното определение №360 от 22.05.2015 г., влязло в законна сила на
19.06.2015 г. по гр.д №***г. по описа на НПРС. Ответникът не е представил
доказателства и не твърди давностния срок да е спиран
поради някакво обстоятелство или пък прекъсван с признаване на вземането от
длъжника, помирително производство или предприемане на действия по принудително
изпълнение. Действия по принудителното изпълнение срещу длъжника са предприети
на 22.07.2020 г., когато НАП, ЦУ
отправя искане до ЧСИ А.Р.за образуване
на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.07.2015 г. по гр. д.№ ***г. на НПРС.
Погасителната давност на вземането е изтекла на 19.06.2020 г. Действия по принудително
изпълнение са предприети на 22.07.2020 г., очевидно след изтичане на 5 годишния
давностен срок на
погасителната давност.
Така с настъпването на 20.06.2020 г.
давността за вземането по образуваното изпълнително дело издадения срещу И.А.Й. изпълнителен лист е
изтекла относно главницата и от тази дата той вече не дължи принудително
изпълнение по изпълнителния лист. Последвалите изпълнителни действия на ЧСИ са
предприети след тази дата. С погасяването
на главницата по давност на основание
чл. 119 от ЗЗД се погасяват и всички лихви, за които давността още не е била
изтекла.
С оглед на това съдът намира предявеният иск за изцяло основателен.
За разноските:
От страна на ищеца е направено искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК – за заплащане
на разноските, направени от него в производството. Ответникът е направил възражение за евентуална
прекомерност на адвокатското възнаграждение, но тъй като такова не е поискано,
то съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Ищецът е направил искане за
присъждане на заплатена държавна такса и такса превод в размер на 50,90 лв.и
тази сума следва да му се присъди.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ“, представлявано от ***я Н.В.И. с адрес: гр. София, общ. Столична, ул. „Развигор“ №1, на основание чл. 439 от ГПК, че ищецът И.А.Й. с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ присъдените суми по изпълнителен лист от 3.06.2015г., издаден по гр.д.№***. по описа на НПРС, претендирани по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ А.Р.с рег.№**, поради погасяването им по давност, след издаването на изпълнителния лист и преди образуването на изпълнителното дело, както и разноски и такса по чл.26 от тарифата към ЗЧСИ по същото изпълнително дело.
ОСЪЖДА „Националното бюро
за правна помощ“, представлявано от
*** Н.В.И. с адрес: гр. София, общ.
Столична, ул. „Развигор“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Й. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 50,90 лв. (петдесет лева и деветдесет стотинки),
представляващи направените от ищеца разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от
страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията
за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: