№ 329
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000503882 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение от 25.10.2021г., постановено по гр.д. №49/2021г.
ОС-Видин, е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на Б. А. С. на основание чл.2 ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ
сумата от 3 000 лв., съставлявща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от 26.01.2021Г., като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска,
предявен от Б. А. С. с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 5 540лв., претендирана като обезщетение на
претърпени имуществени вреди съставляващи: сумата от 3 540 лв.
претендирана като лихва за периода от 05.12.2016г. до 31.05.2020г. върху
сумата от 10 000 лв., внесена гаранция по определена марка за неотклонение
в наказателното производство, сумата от 1 600лв., заплатено адвокатско
възнаграждение в досъдебното наказателно производство и сумата от 400
лв., сторени пътни разходи в наказателното производство.
Постъпила е в срок въззивна жалба от Б. А. С. срещу решението в
отхвърлителната му част. Жалбоподателят поддържа, че размерът на
присъденото обезщетение неимуществени вреди е крайно занижен и
несправедлив и не съответства на реално претърпените от жалбоподателя
вреди. Твърди, че при определяне размера на обезщетението не са взети
1
предвид критерии като продължителност на воденото наказателно
производство, извършените следствени действия, довели до уронване на
престижа му пред семейството и съседите му, довели до отрицателни
психически и емоционални преживявания, както за ищеца, така и за
членовете на семейството му.
Обжалва решението и в частта му, с която е отхвърлен иска за
претендираните имуществени вреди. Твърди,че същите са доказани по размер
и основание, както от приетата ССчЕ, така и от представените по делото
доказателства.
Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от
26 000лв., и обезщетение за претърпени имуществени вреди, също в пълния
претендиран размер.
Въззиваемата страна – ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ не депозира писмен отговор.
Предявени са от Б. А. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и
имуществени вреди.
В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника са образували
и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в
престъпления от общ характер, продължило над 3 години, като с тези си
действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, изживени негативни емоции, стрес, притеснения в
личен план, уронване на доброто му име сред семейството и съседите, поради
проведени следствени действия в присъствието на непълнолетното му дете и
на близки съседи.
По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 26000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени му от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на
ответника, както и сумата от 5 540 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, както следва по пера: сумата от от 3 540
лв. претендирана като лихва за периода от 05.12.2016г. до 31.05.2020г. върху
сумата от 10 000 лв., внесена гаранция по определена марка за неотклонение
в наказателното производство, сумата от 1 600лв., заплатено адвокатско
възнаграждение в досъдебното наказателно производство и сумата от 400
лв., сторени пътни разходи в наказателното производство.
Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
2
постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че
исковете за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени
вреди са недоказани по размер, тъй като не са доказани претърпените вреди.
Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното: Безспорно е между страните по делото, а от
събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства се
установява, че с Постановление от 24.06.2016г. на СпП е образувано ДП №
67/2016г. по описа на СО-СП, пр.пр. №30/2016г. по описа на СпП, по което
на 27.11.2016г. Б. А. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.321 ал.6 от НК и му е наложена мярка за неотклонение „гаранция в размер
на 10 000 лв.“
Не се спори между страните, че на 26.11.2016г. е било извършено
процесуално действие „претърсване“ в дома на Б. С. в присъствието на
семейството му, в т.ч. и на непълнолетния му син и в присъствието на съседи,
в качеството им на поемни лица. Били са иззети вещи и документи. Била му е
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража до 72 часа“.
С постановление от 12.04.2017г. на СпП досъдебното производство
спрямо Б. С. е било частично прекратено по чл.321 ал.6 от НК и делото е
изпратено за разглеждане по компетентност за разглеждане от СО-СП за
продължаване на досъдебното производството по чл. 234 от НК.
С постановление от 11.12.2019г. на СРП досъдебното производство
водено срещу Б. С. за престъпление по чл. 234 ал.2 т.3 вр. ал.1 предл. 2 от
НК е било прекратено поради недоказаност на същото.
Видно е, че за периода от 27.11.2016г. до 30.11.2016г. ищецът е бил
задържан под стража, след което на ищеца била наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция”.
По делото са разпитани двама свидетели: И. С. И. и А. Л. А., без
родство. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите.
Представени са писмени доказателства пред първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав кредитира всички писмени доказателства.
Доказателства пред настоящата инстанция не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
3
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на Б. А. С. е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени от ищеца
неимуществени вреди с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. 2 от ЗОДОВ е
основателен.
Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране
отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на
правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена),
претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от
изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.
Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е
основателен и доказан до размера на 3 000 лв.
Предвид прекратяването на образуваното срещу ищеца наказателно
произовдство от органи на ответника, с което окончателно е приключило
4
воденото срещу ищеца наказателно производство, следва да се приеме, че
действията на органите на ответника срещу него относно образуване на
предварителното производство, задържането на ищеца под стража за срок 72
часа, вземане мярка за неотклонение “парична гаранция“ и извършваните
процесуални действия във връзка с проведеното разследване са били
незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.
Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания,
изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, чрез препятстване
правото му на свободно привдижване, довели са до изпитвани негативни
емоции и субективно чувство на притеснение.
Съдът приема за доказан факта, че наказателното производство,
образувано и водено от органи на ответника срещу ищеца е продължило три
години, но намира този срок за приемлив и напълно разумен, предвид
сложността и обема на водените две досъдебни производства срещу няколко
обвиняеми.
Несъмнено, процесното наказателно производство, продължило около
три години е довело до негативни последици за психиката и
емоционалността на ищеца, които съставляват претърпяни вреди по см. на
ЗОДОВ, но тези вреди не са били тежки и с непреодолим характер.
Наложената мярка за неотклронение «задържане под стража» е била
краткотрайна.
Наложената мярка за неотклонение «парична гаранция» е сред най-
леките мерки.
Съдът приема за доказано, че воденото наказателно производство срещу
ищеца и наложените му мерки за неотклонение не са повлияли значително
върху възможността му да упражнява обичайната си трудова дейност,
въпреки че ищецът е прехвърлил част от същата на трети лица. Предвид
показания на свид. И. прехвърлянето на част от предприятията, притежавани
от ищеца на трети лица е извършено не поради невъзможност на същия да
упражнява дейността си, поради наложените му мерки за неотклонение, или
поради извършвани други следствени действния от органи на ответника, а
като гаранция, изисквана от тези лица, които са му предоставили на заем
сумата, необходима му за заплащате на паричната гаранция.
5
Доколкото, обаче за установаването на договори на стойност по-голяма
от 5000 лв., законът изисква писмени доказателства ( предвид разп. на чл.164,
ал.1, т.3 от ГПК) , а такива не са представени, то съдът не приема за доказан
факта, че сумата от 10 000лв., внесена от ищеца като парична гаранция е
била заета от същия от трети ФЛ.
Съдът приема за доказан факта, че ищецът е приемал в субективен план
изключително притеснително воденото срещу него наказателно
поризводство, но не бяха представени доказателства, от които да е видно, че
доброто му име е било дескредитирано сред определени кръгове на
обществото- близки, роднини, приятели, съседи. Проведените процесуално
следствени действия в присъствието на непълнолетния син на ищеца и на
негови съседи в качеството им на поемни лица, също е довело до търпени от
ищеца негативни емоции и стрес, но сам по себе си този факт не доказва
дескредитиране на доброто име на ищеца в обществото.
Свид.А. установява с показанията си, че личните отношения на ищеца с
близки и приятели са били повлияни негативно от воденото наказателно
производство. Свидетелката установява с показанията си, отдръпване и
странене на трети лица, приятели и познати от ищеца, но от свид. И.
установява с показанията си, че е имало приятели на ищеца, които сам му
помогнали, вкл. и финансово именно през периода на воденото досъдебно
производство.
Съдът приема, че съществува причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца вреди, приети за доказани по-горе и действията на
органите на ответника. Изпълнен е ФС на нормата на чл.2 ал.1 т.3 предл.
второ на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени негативни емоции и
преживявания. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени
от ищеца са характера на обвинението, срокът и продължителността на
водените следствени и процесуални действия, както и конкретните
обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването
на обективни трудности в обичайния му живот, по време на воденото
6
наказателно производство. При определяне на размера на обезщетението
следва да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната,
както и обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение
на претърпени негативни емоции, които е трудно да бъдат оценени от
обективна страна в материални блага.
Воденото наказателно производство за период от около две години,
наложените мерки за неотклонение, макар и за кратък период от време и в
лек вариант, безспорно изживяваните от ищеца негативни емоции през тази
период, са довели до вреди, изразяващи се в негативни последици,
свързани с емоционалното състояния на ищеца, но тези последици не са били
тежки, необратими или непреодолими.
С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 3000 лв. представлява
справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Като е достигнал до този извод относно размера на справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, първоинстанционният
съд е постановил едно законосъобразно и правилно решение в тази му част.
По наведените във въззивната жалба оплаквания: Спорният въпрос е
размерът на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство смята, че
определеният размер на обезщетението от първоинстанционния съд е силно
занижен. Претендира сумата от 26 000 лв. като обезщетение.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че
оплакванията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани.
Претендираната сума е изключително завишена, евентуалното присъждане
на обезщетение в такъв размер не би имало обезщетителен, а по-скоро
репресивен характер.
Изхождайки от разп. на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна
практика, вкл. и ППВС №4/68 г., и практиката на ВКС, постановена по реда
на чл.290 от ГПК, следва да се приеме, че сумата от 3000 лв. за
продължилото около три години незаконно наказателно производство,
завършило с прекратяване от страна на органи на ответника, съставлява
7
справедливо, съобразено с всички критерии обезщетение.
По предявения иск за обезщетяване на претърпени от ищеца
имуществени вреди: в тази му част решението е неправилно и
незаконосъобразно, а наведените с въззивната жалба възражения са
частично основателни.
Претенцията за сумата от 3 540 лв., претендирана като лихва върху
сумата от 10 000 лв., внесена като парична гаранция за периода от
05.12.2016г. до 31.05.2020г. е неоснователна. Сумата е претендирана като
пропуснати ползи, причинените от деликт, респ. от незаконосъобразните
действия на органи на ПРОКУРАТУРАТА, пропуснати ползи трябва да
бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност
пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.
Съгл. трайната и задължителна съдебна практика, на обезщетяване
подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само
за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични
вреди, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно
обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от
деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на
пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е
въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази
възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да
възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на
пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението.
Следва по пътя на пълното и главно доказване да бъдат доказани
твърдяни от ищеца обстоятелства, относими към изложеното по-горе. В
случая ищецът дори не излага обстоятелства, относими към твърдените
пропуснати ползи: не твърди че е разполагал с прачината сума, вложена по
договор за влог с уговорена възнаградителна лихва по сметка в банка или
друга кредитна институция, към датата на внасяне на паричната гаранция
или пр.
Претенцията за сумата от 400 лв., претендирана като сторени пътни
8
разходи, също е неоснователна, доколкото не са представени доказателства за
тези сторени разходи.
Претенцията за сумата от 1 600 лв., заплатен адвокатски хонорар в
досъдебното наказателно производство е основателна, т.к. от една страна има
представени надлежни доказателства за тази сторен разход, от друга страна
разходът е сторен в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу
ищеца незаконно досъдебно наказателно производство.размерът на
адвокатския хонорар не е завишен предвид разп. на чл.13 от Наредба
№1/2004г. за определяне минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в ред. й към 2014г. и предвид обема и продължителността
на наказателното производство
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част
досежно предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди
до размера на 1600 лв. и да бъде постановено друго, с което предявеният иск
за обезщетяване на претъпени имуществени вреди да бъде уважен за сумата
от 1 600 лв. Лихва върху сумата не следва да бъде присъждана, т.к. такава не
се претендира с исковата молба. В останалата му част решението следва да
бъде потвърдено.
Решението, в частта за разноските не следва да бъде изменяно.
По претенциите за разноски в настоящата инстанция: С оглед изхода от
правния спор, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение от 25.10.2021г., постановено по гр.д.
№49/2021г. ОС-Видин, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена исковата
претенция на Б. А. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение на осн. чл.2 ал.1 т.3 предл. второ
от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди от незаконно водено
наказателно производство по ДП № 67/2016г. по описа на СпП, пр.пр.
9
№30/2016г. на СпП и ДП №389/2017г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № СП-
17840/2017г./М-130/2017г./ по описа на СРП за сумата от 1 600 лв. ( хиляда
и шестстотин лева), съставляваща заплатен в досъдебното наказателно
производство адвокатски хонорар като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес
гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Б. А. С. с ЕГН **********, с адрес
гр.***, ул.“***“ №** на осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ сумата от
1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), съставляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди: заплатен адвокатски хонорар в досъдебното
наказателно производство по ДП № 67/2016г. по описа на СпП, пр.пр.
№30/2016г. на СпП и ДП №389/2017г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № СП-
17840/2017г./М-130/2017г./ по описа на СРП.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 25.10.2021г., постановено по
гр.д. №49/2021г. ОС-Видин, в останалата обжалвана част.
В ОСТАНАЛАТА необжалвана част, съдебно решение от
25.10.2021г., постановено по гр.д. №49/2021г. ОС-Видин, е ВЛЯЗЛО В
СИЛА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Софийска Апелативна
Прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10