№ 162
гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Търговско дело №
20214500900319 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по търговски спор – глава ХХХІІ от ГПК.
Ищецът „Р.И.“ АД ЕИК ***** гр. София, представлявано от
изпълнителен директор Н.С.Б. чрез адвокат М. Ч. предявява иск срещу „Т.“
ЕАД ЕИК ****** гр. София, представлявано от изпълнителен директор
О.Л.П. съдът да признае за установено, че „Т.“ ЕАД ЕИК ****** гр. Русе, ул.
„А.“ № 26, ет. 4, офис 9, представлявано от изп. директор О.Л.П., дължи на
„Р.И.” АД с ЕИК ***** следните суми на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,:
127160.44 лв. (сто двадесет и седем хиляди сто и шестдесет лева и
четиридесет и четири стотинки) – главница;
28750.31 лв. (двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет лева и
тридесет и една стотинки) - лихва за просрочие, считано от 18.03.2013 г.
до 31.12.2019г.;
3199.33 лв. (три хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и три
стотинки) - договорна лихва, считано от 31.12.2019 г. до 31.12.2020 г.;
22606.3 лв. (двадесет и две хиляди шестстотин и шест лева и тридесет
стотинки) - законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2020 г. до
1
15.10.2021 г.;
Разноски по ч.гр.дело № 20214520101234 на X граждански състав на
Русенски Районен Съд, и пред окръжния съд, ведно с изплатените
адвокатски възнаграждения.
Ответникът „Т.“ ЕАД ЕИК ****** чрез адвокат И. Г. възразява за
изтекла давност по отношение вземанията за лихви, възникнали преди
4.03.2018г. (заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
подадено на 4.03.2021г.) При учредяването на търговското дружество „Т.”
ЕАД, „Р.И." АД като учредител, а впоследствие и акционер, притежаващ 50 %
от акциите на дружеството, е поело ангажимента да осигури производствена
площадка и производствени помещения, в които да бъдат инсталирани
машините и съоръженията, осигурени от другия учредител и акционер - „Т.
И.” ООД, и по този начин да бъде формирано производствено предприятие,
чрез което новоучреденото дружество да извършва своята производствена и
търговска дейност. „Р.И." АД осигурил производствената площадка и
помещения, собственост на „Е. – Русе“, находящи се в гр. Русе, Източна
промишлена зона - ТЕЦ, в които, след извършването на необходимите
подготвителни и ремонтни дейности, са били инсталирани осигурените от „Т.
И.” ООД машини и съоръжения, и в така образуваното производствено
предприятие е започнала да се извършва дейността на учреденото съвместно
дружество „Т.” ЕАД. Средствата предоставени от „Р.И." АД в изпълнение на
поетите от него ангажименти за извършването на необходимите
подготвителни и ремонтни дейности на осигурените производствена
площадка и помещения, са били счетоводно оформени като заем, предоставен
на „Т.” ЕАД, който заем е и предмет на предявената искова претенция, вече
заедно с начислени лихви. Договорът за заем е привиден, тъй като същият е
сключен единствено с цел счетоводното отразяване на разходите, направени
от „Р.И." АД за изпълнение на поетия от дружеството ангажимент за
осигуряване на производствена площадка и производствени помещения,
включително и за извършването на всички подготвителни и ремонтни
дейности, необходими за тяхното привеждане в състояние, което да е годно за
експлоатация като предприятие за производство, ремонтиране и
възстановяване на различни системи за задвижване в енергетиката. В
подкрепа на твърдението за привидност е и обстоятелството, че договорът за
заем и всички анекси и допълнителни споразумения към него, с изключение
2
на последното споразумение с нотариална заверка на подписите, са
подписвани от едно и също лице за заемодател, и заемател. Привидните
договори и договорите, при които липсва съгласие, са нищожни, поради което
предявените искове са неоснователни. През месец април 2019г. цялата
производствена база била продадена и „Т.“ ЕАД поканено от новия
собственик да освободи ползваните производствена площадка и помещения.
„Т.” ЕАД е било принудено самостоятелно да си осигури нови помещения и в
периода от м. април до м. септември 2019г. да вложи за техния ремонт и
привеждане в годно експлоатационно състояние сумата общо от 116574.38
лв. с вкл. ДДС. Изразходването на тази сума за извършването на действия,
които са били ангажимент на „Р.И." АД, представлява вреда, претърпяна от
страна на „Т.” ЕАД, и тъй като тази вреда е настъпила в резултат на
бездействието на „Р.И." АД да изпълни своите ангажименти. „Р.И." АД
дължи обезщетение в размер на причинените вреди в размер на 116574.38 лв.
с вкл. ДДС, заедно с дължимата лихва за забава върху тази сума, която към
29.12.2021г. е в размер на 26617.82 лв. Отделно от това „Р.И." АД дължи на
„Т.” ЕАД и обезщетение в размер на пропуснатите ползи в общ размер от
33369.20 лв., претърпени в резултат на принудителното прекъсване на
производствената дейност на дружеството в периода от края на м. април
2019г. до м юли 2019г., причина за което е отново неизпълнението на
ангажимента за своевременно осигуряване на производствена площадка и
помещения, за което към този момент е отговаряло „Р.И." АД.
Ответникът прави възражение за прихващане с описаните по-горе
вземания на „Т.” ЕАД от „Р.И." АД, представляващи обезщетение за вреди в
общ размер от 176561.40 лв., състоящи се в претърпени загуби от 143192.20
лв. с включени лихви до 29.12.2021г. и пропуснати ползи от 33369.20лв., в
резултат на което всички предявени от ищеца вземания, предмет на
настоящото производство, следва да бъдат погасени с тези насрещни
вземания до размера на по-малкото от двете вземания, и съответно исковете
да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени направените от дружеството
разноски в производството по разглеждане на настоящите искове, както и
разноските направени в заповедното производство.
Ищецът в допълнителна искова молба твърди, че е неоснователно
възражението за изтекла давност за лихвите, тъй като тригодишният срок
следва да се брои от 1.01.2021г. Възражението за нищожност е
3
неоснователно. Договорът за заем е от 2013г. със съответни удължавания на
срока. Ответникът е подписвал всяко удължаване на срока без позоваване на
привидност.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е посочена
в исковата молба – чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Възражението на ответника за давност е по чл. 111 от ЗЗД, възражението за
прихващане - по чл. 104 от ЗЗД, а възражението за нищожност на договора за
заем – по чл. 26, ал.2 вр. чл. 17 ЗЗД.
Окръжният съд прецени доказателствата по делото и доводите на
страните и прие следното:
Русенският районен съд е издал заповед № 650/5.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. № 1234/2021г. с което разпорежда длъжникът „Т.“ ЕАД ЕИК
****** да заплати на кредитора „Р.И.“ АД ЕИК ***** гр. София сумите:
127160.44 лв.– главница, 28750.31 лв. - лихва за просрочие, считано от
18.02.2013 г. до 31.12.2019г., 3199.33 лв. - договорна лихва, считано от
31.12.2019 г. до 31.12.2020 г. и разноски 3354,75 лв. държавна такса и 3100
лв. адвокатско възнаграждение.
Документът по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение, е споразумение между „Р.И.“ АД ЕИК ***** и „Т.“ АД ЕИК
****** от 6.11.2019г. с нотариална заверка на подписите на представителите
на договарящите дружества – Н.С.Б. и Б.Л.М., съгласно което споразумение
страните установяват, че към дата 30.06.2019г. задълженията на „Т.“ АД към
„Р.И.“ АД възлизат на 127160,44 лв. главница и 25022,59 лв. лихва. Срокът за
погасяване на това задължение по договора за заем от 18.02.2013г. се
удължава до 31.12.2020г. на 12 равни месечни вноски до 10-то число на
месеца през календарната 2020г. Към споразумението е приложен и подписан
двустранно погасителен план.
В споразумението е описана историята на договорите между страните
/договори за паричен заем, споразумение за прихващане/, довела до
формиране на паричното задължение за главница 127160,44 лв., за което
страните се съгласяват, че „Т.“ АД дължи на „Р.И.“ АД.
„Т.“ ЕАД, представлявано от О.Л.П. чрез пълномощник адвокат И. Х. Г.,
е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение, поради наличие
4
на насрещни вземания, с които следва да се извърши прихващане, както и
поради изтичането на погасителна давност за част от вземанията.
В законния едномесечен срок „Р.И.“ АД предявява установителен иск по
чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на паричните задължения,
предмет на заповедта за изпълнение, както следва: 127160.44 лв.– главница,
28750.31 лв. - лихва за просрочие, считано от 18.03.2013 г. до 31.12.2019г.,
3199.33 лв. - договорна лихва, считано от 31.12.2019 г. до 31.12.2020 г.,
22606.3 лв. - законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2020 г. до
15.10.2021 г.
Както се вижда в установителния иск по чл. 422 от ГПК е включено
вземане в размер 22606.3 лв. - законна лихва върху главницата, считано от
15.01.2020 г. до 15.10.2021 г., което не е предмет на заповедта.
Установителният иск по чл. 422 от ГПК за това вземане е недопустим.
Споразумението между „Р.И.“ АД ЕИК ***** и „Т.“ АД ЕИК ****** от
6.11.2019г. с нотариална заверка на подписите изброява предходните
споразумения между страните, които са представени по делото, както следва:
На 18 февруари 2013г. е сключен Договор за заем, съгласно който „Р.И.“
АД предоставя на „Т.“ АД в заем сумата 44227,20 лв. за срок от 12 месеца.
Заемателят се задължава да върне заема до 18.02.2014г. Заемателят се
задължава да използва предоставената сума за поръчка изработване на
изковки и заготовки от прокат. Уговорена е 10% годишна лихва. При забава
да се върне заема ще се дължи неустойка в двойния размер лихва. На
12.04.2013г. с Анекс № 1 заемодателят предоставя на заемателя още 62400 лв.
и сумата на заема става 106627,20 лв. На 23.04.2013г. сумата на заема се
увеличава с още 94400 лв. и става 201027,20 лв. С допълнително
споразумение от 18.02.2014г. срокът за ползване на заемната сума се
увеличава с една година – до 18.02.2015г. С Анекс № 3 сумата на заема се
увеличава със 165000лв. Със споразумение за прихващане от 10.11.2014г.
сумата за връщане 366027,20 лв. главница и 12983,71 лв. лихва се намалява с
насрещно задължение за 12069,86 лв., при което главницата по заема остава
366027,20 лв., а лихвата се намалява до 913,85 лв. С допълнително
споразумение от 18.02.2015г. срокът за връщане на заема се удължава до
18.02.2016г. С допълнително споразумение от 18.02.2016г. срокът става
18.02.2017г. Следващото удължаване е до 18.02.2018г.
5
По делото е представено становище от адвокат Л.Х., която като
представител на „Т.“ АД се съгласява, че дължимата сума по заема към
30.06.2019г. е 127160, 44 лв. Пълномощно за адвоката не е представено.
С покана, получена от „Т.“ ЕАД на 10.02.2021г., „Р.И.“ АД изисква
плащане на дължими суми по договора за заем 159110,08 лв., от които лихви
28750,31 лв. „Т.“ ЕАД отговаря, че не дължи заплащане на сумата поради
наличие на насрещни вземания и излага същите твърдения и възражения като
в отговора на исковата молба по настоящото дело.
Съдебно-счетоводната експертиза по делото дава заключение, че при
„Р.И.“ АД дължимите вноски и лихва по договора за заем са осчетоводявани
съгласно Закона за счетоводството по правилата за осчетоводяване на
вземания по предоставени заеми и лихви. „Т.“ ЕАД е предоставил на вещото
лице оборотна ведомост, от която се вижда, че салдото по сметка получени
дългосрочни заеми съвпада напълно търсената от него сума. Заемът по
основния договор и анексите е отразен огледално в двете дружества,
съответно при ищеца като вземане по предоставен заем, а при ответника –
като задължение по получен заем. Отчетени са погасявания и прихващания.
Не всички погасявания на задължения са правени с парични потокци
Погасяване има и в резултат на прихващания с фактури за извършени разходи
от „Т.“ ЕАД за привеждане на базата в годен за работа вид. Така по
счетоводни документи дължимите суми по договора за заем са, както следва:
127600 лв. главница, 22649 законна лихва от 16.01.2020г. до 15.10.2021г.,
36311,24 лв. законна лихва до 8.11.2022г., 28750 лв. просрочени лихва.
Ответникът „Т.“ ЕАД твърди, че средствата са предоставени от „Р.И.“
АД в изпълнение на поетите от него ангажименти при учредаването на „Т.“
АД да осигури и приведе в готовност производствена площадка в базата на
трето лице „Е.-Русе“, но са били счетоводно оформени като заем. Ответникът
възразява, че процесният договор за заем е привиден, сключен единствено с
цел счетоводно отразяване на разходите, направени от „Р.И.“ АД за
осигуряване и привеждане в готовност на производствената площадка.
„Т.“ АД ЕИК ****** от 3.10.2012г. до 07.11.2019г. е акционерно
дружество. Уставът на акционерното дружество при учредяването му е
подписан от Б.Л.М. за „Р.И.“ АД и от О.Л.П. за „Т. И.“ ООД. От 3.10.2012г.
до 7.11.2019г. изпълнителен директор и представител е бил Б.Л.М.. „Т.“ става
6
еднолично акционерно дружество от вписването на 7.11.2019г. на едноличен
собственик на капитала „Т. И.“ ООД ЕИК *****. Управлява се от Съвет на
директорите в състав: О.Л.П., Л.О.П., И.Й.Б. и се представлява от О.Л.П..
Б.Л.М. от 22.04.2008г. до 02.11.2016 г. е бил представител и на „Р.И.“ АД
ЕИК *****. По тази причина основният договор за заем от 18.02.2013г. е
подписан от Б. М. и за двете страни заемодател „Р.И.“ АД и заемател „Т.“ АД.
Така също и анексите от 12.04.2013г., 23.04.2013г., 27.05.2014г.,
споразумение от 18.02.2014г., споразумение за прихващане от
10.11.2014г.,допълнително споразумение от 18.02.2015г. и от 18.02.2016г.
Н.Б. започва да се подписва за „Р.И.“ АД от допълнително споразумение от
17.02.2017г. насетне Тя е подписала и споразумението от 6.11.2019г., по което
е издадена заповед за изпълнение от съда.
Описаната хронология на представителството на ищеца и ответника
показва, че през продължителен период на действие на договора за заем
дружествата заемодател и заемател са били свързани лица. В годишния
доклад за дейността на „Т.“ АД за 2018г., публикуванъ в търговския регистър,
е записано, че дружеството е част от икономически свързаната група на „Р.И.“
АД и дъщерните й дружества. Ответникът твърди по същество, че договорът
за заем е привидна сделка, сключена единствено за целите на счетоводното
отчитане. Прикритата сделка е инвестиции от страна на „Р.И.“ АД в
производствената площадка като разходите за това са били оформяни като
заем. Поначало привидна сделка се сключва между страни, които си имат
голямо доверие. Доказателство за привидност на сделка, сключена в писмена
форма, е обратният документ (contre lettrе), който трябва да съдържа съгласие
да не се породят правните последици на привидната сделка, евентуално
съдържа и елементите на прикритата сделка, ако страните са се съгласили да
има такава. В случая няма представен обратен документ. Има писмен договор
за паричен заем, множество допълнителни споразумения в период от няколко
години, а волята на страните в последното споразумение е удостоверена и
пред нотариус. Следователно в един продължителен период „Т.“ АД, сега
ЕАД участва в съставянето на писмени допълнителни споразумения към
договора за заем и писмени споразумения за прихващане, без да се позовава
на нищожност. От възражението на „Т.“ ЕАД става ясно, че твърдяната
привидност е относителна, тоест страните са прикрили друга правна сделка,
чийто правни последици в действителност желаят да настъпят. Твърдението
7
е, че при учредяването на акционерно дружество „Т.“ АД, учредителите
уговорили разпределение на приноса за бъдещата дейност на дружеството:
„Т. И.“ ООД осигурява машините и съоръженията, а „Р.И.“ АД осигурява
производствена площадка и сграда в гр. Русе. Уставът на „Т.“ АД при
учредяването на дружеството не предвижда непарични вноски, а само
парични вноски за покрИ.е на капитала от 50000 лв., разпределен на 5000
поименни акции всяка с номинална стойност 10 лв. Следователно освен, че
няма начало на писмено доказателство от вида на обратно писмо, няма
доказателства за подобно разпределение на вноските на учредителите в
акционерното дружество.
Експертизата установява, че заемът е осчетоводен правилно и еднакво
при двете страни в съответствие със Закона за счетоводството. Договорът за
заем е бил документът, обосноваващ стопанската операция, а не някаква
друга сделка. При това Законът за счетоводството не допуска (чл. 9)
счетоводно отчитане на фиктивни сделки или водене на извънсчетоводни
книги или регистри. Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно
имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от
дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.
Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите
от операциите (чл. 24 ЗСч). Годишните счетоводни отчети се публикуват в
търговския регистър. Следователно разкрИ.ето на симулация при търговски
договор между търговски дружества изисква значително по-висок стандарт на
доказване спрямо симулациите при обикновените граждански сделки на
физически лица.
Друго твърдение на ответника е, че Б.Л.М. подписал пред нотариус на
6.11.2019г. последното споразумение, въз основа на което е издадена
съдебната заповед за изпълнение, знаейки, че няма право да представлява „Т.“
АД. Съдоговарящият „Р.И.“ АД също бил недобросъвестен, според
твърдението на ответното дружество. Съдът намира това възражение
неоснователно. Към 6.11.2019г. в търговския регистър като представител на
„Т.“ АД е вписан Б.Л.М.. Нотариус рег. № *** РС София преди да удостовери
подписа на М. като представител на „Т.“ АД се предполага, че е извършил
справка в търговския регистър. На 6.11.2019г. за „Р.И.“ АД, за нотариуса и за
всяко друго лице законен представител на „Т.“ АД е М.. С решение на общото
събрание на „Т.“ АД от 21.07.2018г. мандатът на съвета на директорите в
8
състав М., Г. и П. е продължен за три години до 21.07.2021г. и тази дата е
вписана в търговския регистър. На 7.11.2019г. в регистъра е вписана промяна
в представителството на „Т.“ АД и новият представител е О. П.. Това става в
резултат на придобИ.ето от „Т. И.“ ООД на 2500 акции от капитала на „Т.“
АД по Временно удостоверение № 1 на 1.11.2019г. Още същия ден
1.11.2019г. едноличният собственик на капитала на „Т.“ АД – „Т. И.“ ООД в
лицето на О. П. взема решение за освобождаване на Б. М. и И. Г. от състава на
съвета на директорите и назначаване на нов съвет на директорите. На свое
заседание от същата дата 1.112019г. новият състав на съвета на директорите
оттегля пълномощията на Б. М. да представлява „Т.“ АД. Тези нови
обстоятелства са вписани в търговския регистър, както се посочи, на
7.11.2019г. Нито Б. М., нито Н.Б. като представител на „Р.И.“ АД са могли да
знаят за тези промени на 6.11.2019г., когато са подписвали споразумението за
уточняване неплатения остатък от заема 127160,44 лв. главница и
разсрочване на плащането до 31.12.2020г.
Въз основа на действителното споразумение от 6.11.2019г. съдът
приема, че „Т.“ АД дължи на „Р.И.“ АД главница в размер на 127160,44 лв. по
договор за заем от 18.02.2013г. и последващи допълнителни споразумения.
Районният съд е издал заповед за изпълнение за главница в този размер.
Вещото лице посочва главница дори в по-голям размер 127600 лв., еднакво
салдо при двете дружества, поради което съдът приема за установен дължим
остатък от заема 127160,44 лв.
По отношение на лихвите.
В споразумението, което има характер на установителен договор за
размер на задължение към 30.6.2019г., е отчетена натрупана лихва 25022,59
лв. Неразделна част от споразумението е погасителен план, също подписан от
двете страни – оригиналът е в заповедното производство. В 12-те разсрочени
вноски, всяка с падеж 15-то число всеки месец през 2020г., са включени
съответни части от следните вземания: главница 127160,44 лв., лихва
натрупана до 31.12.2019г. 28750,31лв., нова лихва през едногодишния период
на разсрочени вноски 3199,33 лв. Така общото задължени става 159110,08 лв.
Заповедта за изпълнение е издадена за тези вземания. Установителният иск по
чл. 422 от ГПК за същите вземания е основателен. Ищецът не е искал
присъждане на законна лихва върху главница 127160,44 лв. нито в
9
заявлението, нито в исковата молба, поради което такава не се присъжда.
Ищецът е предявил чрез иска по чл. 422 от ГПК и вземане за сумата 22606.3
лв. - законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2020 г. до 15.10.2021
г., за което вземане няма издадена заповед за изпълнение. Установителен иск
по чл. 422 от ГПК за тази сума е недопустим.
Ответникът прави евентуално възражение за прихващане с вземания на
„Т.” ЕАД от „Р.И." АД, представляващи обезщетение за вреди в общ размер
от 176561.40 лв., състоящи се в претърпени загуби от 143192.20 лв. с
включени лихви до 29.12.2021г. и пропуснати ползи от 33369.20лв.
Твърдението е, че поради бездействието на „Р.И.“ АД да изпълни
ангажимента си да осигури производствена площадка и сграда след покана до
„Т.“ АД за напускане на наетия от трето лице имот, се наложило „Т.“ АД
преустанови работа от месец април до месец юли 2019г., поради което
пропуснал ползи за 33369,20 лв. Вместо „Р.И.“ АД ответното дружество се
заело да търси ново място за предприятието и вложил средства за
оборудването му на обща стойност 116574,38 лв. По-горе при обсъждане
твърдяната симулативност на договора за заем, съдът посочи, че няма
никакви доказателства между първоначалните акционери в „Т.“ АД - „Р.И.“
АД и „Т. И.“ ЕООД – да има такова обвързващо разпределение на приноса за
дейността на ответното дружество, от което да се направи извод, че и към
2019г. „Р.И.“ АД има задължение да осигурява производствена площадка и
сграда и съответно да ги привежда в експлоатационна годност. Наред с това
се поражда въпроса към кое юридическо лице би възникнало подобно
евентуално задължение – към другия акционер „Т. И.“ ЕООД или към
ответника „Т.“ АД. По-логично е задължението да е към другия акционер Т.
И.“ ЕООД, но за това няма никакви данни. От представените фактури и
изявление от 30.06.2020г. на „Т. И.“ ЕООД, което е трето за настоящия спор
юридическо лице, се вижда, че е изпълнило възложени дейности по
подготовка, ремонт, оборудване и въвеждане в експлоатация на
производствена площадка на „Т.“ЕАД и очаква от „Т.“ ЕАД заплащане на
82800,92 лв., които се прихващат с насрещно задължение. По делото не са
установени твърдените факти, че се е наложило преместване на мястото на
производство, че „Р.И.“ АД се е задължил да осигурява мястото за
производство, а не самото дружество „Т.“ АД, че е имало спиране на
дейността, че са направени извънредни разходи именно във връзка с
10
преместване на производствената площадка.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Т.“ ЕАД ЕИК ****** гр. Русе, ул.
„А.“ № 26, ет. 4, офис 9, представлявано от изпълнителен директор О.Л.П.,
ДЪЛЖИ на „Р.И.” АД с ЕИК ***** гр. София,ул. „В.“ № 10, представлявано
от изпълнителен директор Н.С.Б., следните суми на основание чл. 422, ал.1 от
ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за които е издадена Заповед № 650 от
5.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
ч. гр. д. № 1234/2021г. Русенски районен съд:
1. 127160.44 лв. (сто двадесет и седем хиляди сто и шестдесет лева и
четиридесет и четири стотинки) – главница.
2. 28750.31 лв. (двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет лева и
тридесет и една стотинки) - лихва за просрочие, за период от 18.03.2013 г. до
31.12.2019г.;
3. 3199.33 лв. (три хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и три
стотинки) - договорна лихва, за период от 31.12.2019 г. до 31.12.2020 г.;
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск по чл.
422 от ГПК за сумата 22606.3 лв. - законна лихва върху главницата, считано
от 15.01.2020 г. до 15.10.2021 г.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД ЕИК ****** гр. Русе, ул. „А.“ № 26, ет. 4, офис 9,
представлявано от изпълнителен директор О.Л.П., да ЗАПЛАТИ на „Р.И.”
АД с ЕИК ***** гр. София,ул. „В.“ № 10, представлявано от изпълнителен
директор Н.С.Б., разноските по ч. гр. д. № 1234/2021г. на Русенски районен
съд – 3354,75 лв. държавна такса и 3100 лв. адвокатско възнаграждение, за
които е издаден изпълнителен лист на 5.03.2021г.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД ЕИК ****** гр. Русе, ул. „А.“ № 26, ет. 4, офис 9,
представлявано от изпълнителен директор О.Л.П., да ЗАПЛАТИ на „Р.И.”
АД с ЕИК ***** гр. София,ул. „В.“ № 10, представлявано от изпълнителен
директор Н.С.Б., разноските по т. д. № 319/2021г. РОС в размер на 4413,91 лв.
(четири хиляди четиристотин и тринадесет лева и деветдесет и една
11
стотинки).
Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12