РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500299 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
След частичното прекратяване на делото, производството по гр.д. №299
по описа на съда за 2021 г. е по въззивната жалба на АНГ. П. АНГ. срещу
решение №260015 от 09.12.2020 г., поправено с влязло в сила решение №
260011/11.05.2021 г. на Разградския окръжен съд (потвърдено е с решение №
76 от 01.10.2021 г. на Варненския апелативен съд), постановени по т.д. №
39/2020 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която: е отхвърлен искът му
срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря му
П. А. П. настъпила на 29.ІІІ.2017г. при ПТП, причинено по вина на И. Г. С.
при управление на л.а. “Мерцедес- Спринтер 210 Д“ с ДК№Н 8230 АХ за
горницата над 80 000 лв. до 220 000 лв.; е отхвърлена претенцията му за
заплащане на обезщетение за забава от 01.02.2019 г. до 02.05.2019 г.; е
прекратено производството по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от 600 лв.
Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваната
част от решението на окръжния съд, поради нарушение на процесуалния и на
материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната на решението
в същата част с осъждане на ответника да заплати допълнително сумата от
140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 1.02.2019 г.
1
до окончателното й изплащане, както и да измени решението в частта, с която
е определена начална дата на дължимост за лихвата върху присъденото
обезщeтение за неимуществени вреди - на 01.02.2019 г. Изложил е
съображения за нарушение на принципа на справедливост в чл. 52 от ЗЗД и
определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди; за
нарушение на разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.4 и чл. 429, ал.2 и ал.3 КЗ
относно датата на забава на застрахователя, която следва да е от предявяване
на застрахователната претенция; и за погрешно възприемане на твърденията,
обосноваващи иска за имуществените вреди, а именно платен адвокатски
хонорар за оказаната правна помощ по предявяване на застрахователната
претенция и погрешен извод за недопустимостта й.
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез адв. Р., е подал писмен отговор на въззивната
жалба, с която е оспорил същата и по съображения за завишаване размера на
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
присъдения от окръжния съд размер е молил за отхвърлянето й.
Решението на окръжния съд е влязло в сила в осъдителната част за
сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в
отхвърлителната част на претенцията за законни лихви от датата на
увреждането 29.03.2017 г. до 01.02.2019 г.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът, чрез адв.
Д. е поддържал въззивната жалба и е молил за присъждане на разноските. С
писмена молба, възиваемият чрез юрисконсулт И., е поддържал отговора и е
молил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е направил
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК срещу претендирания от насрещната
страна адвокатски хонорар.
Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му
част, а по правилността му, след като съобрази оплакванията и доводите на
страните и с оглед събраните по делото доказателства и приложимия закон,
съдът намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от
АНГ. П. АНГ. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД искове по чл.432 от КЗ за осъждане
на ответното дружество да му заплати: обезщетение от 220 000 лв. за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му П. А. П. настъпила на
29.03.2017г. при ПТП, причинено по вина на И. Г. С. при управление на л.а.
“Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК №Н 8230 АХ, ведно със законните лихви
от датата на увреждането до окончателното му изплащане; обезщетение от
600 лв., представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение за
завеждане на застрахователната претенция, ведно със законната лихва от
30.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът е оспорил исковете, като това за неимуществените вреди –
само за горницата над 80 000 лв.
2
Установена е с влязлата в сила част от решението на окръжния съд и на
база събраните по делото доказателства, в.т.ч. присъдата на наказателния съд,
следната фактическа обстановка:
При настъпило на 29.03.2017г. по път Русе-Варна пътнотранспортно
произшествие, по вина на И. Г. С., управлявал л.а. “Мерцедес- Спринтер
210Д“ с ДК№Н 8230 АХ (в нарушение на визираните в чл. 6, т.1 ЗДвП, чл.42
(2) ЗДвП, чл.43, т.4 ЗДвП и чл. 63 (2) ЗДвП правила за безопасност на
движението по пътищата, при наличие на знак В24 и разделяща платната
двойна непрекъсната линия, е предприел непозволено и несъобразено с
пътната обстановка изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил
и навлязъл в платното за насрещно движение, като ударил насрещно
движещия се л.а. „Пежо 307“ с рег.№ РР1330 АХ) е причинена смъртта на П.
А. П., пътувала до водача на лекия автомобил „Пежо 307“. С влязлата на
14.04.2020г. в сила присъда №30/27.11.2018г. по НОХД №33/2018 по опис на
ШОС (на осн. чл. 300 ГПК задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца) И. С. е признат за виновен
и осъден по чл.343, ал.3б.“б“ във вр. с чл.342 НК за причинената по
непредпазливост смърт на две лица- на водача и на П. П. Ищецът АНГ. П.
АНГ., видно от удостоверението за наследници, е баща на починалата жена.
Отговорността на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД се ангажира по чл.432, ал.1
от КЗ по силата на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата със собственика на л.а.
„Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ (полица
№BG/22/116002273294 с валидност за периода 25.08.2016-25.08.2017г.). По
застрахователна претенция от 01.02.2019 г., ищецът е поискал от
застрахователя заплащане на обезщетение от 300 000 лв. за неимуществените
вреди от смъртта на дъщеря си и обезщетение за имуществени вреди от 600
лв. представляваща разноските за адвокат при предявяване на
застрахователната претенция, но е останал недоволен от отговора по щетата -
определено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. и такова за
имуществените от 600 лв. Не е било спорно между страните, а и установено с
признанията на ответника в писмените становища по делото и с приетите от
настоящата инстанция писмени доказателства на ищеца е, че застрахователят
не е изплатил никакво обезщетение на ищеца, включително и в хода на
производството. Затова, основателни са оплакванията на въззивника за
погрешни изводи на окръжния съд по този факт. Определеното от
застрахователя обезщетение не е платено.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е по делото настъпилото застрахователно събитие на
29.03.2017г., както и че то представлява покрит от застрахователното
3
правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл. 45 ЗЗД. Доказани са по делото предпоставките за възникване
на отговорността за обезщетяване на вредите от деликта - смъртта на Петя
Петркова, настъпила при ПТП, причинено от противоправното поведение на
застрахованото при ответника лице.
По спорния въпрос за размера на ообезщетението за неимуществени
вреди:
В случая, търпените от ищеца (баща на загиналата) страдания са
доказани по делото с показанията на свидетелите Б. Х. (колега на ищеца) и Р.
А. (съпруга на ищеца и майка на загиналата), които имат преки и
непосредствени впечатения от отношенията в семейството преди и след
загубата. П. е първородната дъщеря на ищеца от брака му със св. А.,
отгледана с любов, възпитана в уважение и почит към родителите си, като
отношенията с баща й били хармонични, те имали силна емоционална
връзка, а взаимоотношенията им били „за пример“, основани на взаимна обич,
разбиране и подкрепа. А. се радвал на успехите на голямата си дъщеря –
образована млада жена, с авторитет, тя била и общински съветник и той
много се гордеел с нея, разчитал на нея, помагали си. Преди Ангел бил весел,
общителен, а след това се затворил, станал мълчалив и тъжен, не споделял,
тежко понасял загубата, не можел да споделя радостта на другите- всяко
споменаване за техните деца, го разстройвало и просълзявало (така св. Х.).
Според св. А.а, от един суров човек, кален в редиците на армията, след
трагедията, А. рухнал. П. била неговата опора и гордост - милеела за града,
занимавала се обществено политическа дейност, била агроном и общински
съветник, ползвала се с голям авторитет, искала всички да са щастливи и
усмихнати. Непрекъснато общували, контактували, имали силна връзка,
бащата грейвал при всеки успех на дъщеря си. А. бил сринат от загубата, а от
стреса рухнал и здравословно – не можел да се концентрира, разстройвал се
от най-малките неща, плачел, нямал желание да работи. Години след
инцидента той все още не можел да контролира емоциите си при спомена за
П., не е възстановен от понесения шок и към настоящия момент изживявал
огромна болка и страдание от загубата на дъщеря си. Показанията на
свидетелите са последователни, взаимноподкрепящи се и житейски логични,
поради което и съдът напълно ги кредитира.
Майката и бащата са сред най-близките на починалия (по смисъла на
Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление № 5/24.ХI.1969г.), които се
ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките
да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
4
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/,
като тези вреди в случая са установени с обсъдените по-горе доказателства.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – такива при
причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му
положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията
между починалия и близкия, който търси обезщетение и др. При определяне
на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета
и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента
на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.
Имайки предвид вида и интензитета на претърпените неимуществени
вреди за ищеца – баща - морални страдания от смъртта на най-скъп човек –
дъщеря му, обстоятелствата при които се е случило (много тежък пътен
инцидент), съдържанието на съществувалата между тях трайна емоционална
връзка, младата възраст на пострадалата (34 г.), надеждите, плановете и
очакванията на родителя за бъдещето й и внезапното прекъсване на живота й,
необратимия характер на събитието, продължителността на страданията и
това, че занапред животът му ще е без близкия човек, както и вземайки
предвид обществено-икономическите условия в страната към момента на
деликта, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент и съдебната практика по подобни казуси, съдът
намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 160 000 лв.
Предвид, че релевантния момент за определяне размера на обезщетението е
датата на деликта, съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на въззивника за по-висок размер на обезщетението заради инфлационните
процеси в страната към момента.
Предвид изложенто и като постановяващо отчасти различен резултат,
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му
част за горницата над сумата от 80 000 лв. до 160 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и искът уважен в тази част до размер на сумата от
160 000 лв., като за горницата над 160 000 лв. до 220 000 лв. искът е
5
неоснователен и отхвърлителното решение в тази част следва да бъде
потвърдено.
По лихвите за забава върху обезщетението:
Съгласно формираната съдебна практика - решение №167/30.01.2020г.
по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение №128/04.02.2020г. по
т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. по отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 от КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ
- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице. След предявяване на
претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/
изпадане на застрахователя в забава - чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
осн.чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ. В настоящия случай уведомяването на
застрахователя е на 01.02.2019 г. По отношение забавата на застрахователя е
приложим тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване
до изтичане на този срок застрахователят не е в забава на осн. чл.497, ал.1 от
КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но на основание
чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не
надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента.
Така обезщетението за неимуществени вреди от 160 000 лв. се дължи
ведно със законните лихви от датата на уведомяването на застрахователя
01.02.2019 г. до окончателното му изплащане. При това положение,
решението на окръжния съд следва да бъде отменено и в частта на
отхвърлянето на претенцията за законни лихви за периода от 01.02.2019 г. до
02.05.2019 г. и лихвите върху обезщетението от 80 000 лв. следва да бъдат
присъдени и за този период.
По претенцията за имуществени вреди:
В отправената до застрахователя претенция се съдържа искане за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 600 лв., представляващи
платения адвокатски хонорар в производството пред застрахователя. Към
преписката е приложен и договор за правна защита и съдействие № 017941 от
6
30.02.2019 г., сключен с адв. С.Д. Н. за изготвяне на застрахователна
претенция против „Лев Инс“ АД и представителство, за които е уговорено
възнаграждение от 600 лв. с отбелязване за заплащането му в брой. При това
положение, при своевременно завяване на претенцията за имуществени вреди
пред застрахователя и в съответствие с разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.4 КЗ
предвиждаща покритие на застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенцията, искът е допустим и е подлежал на разглеждане
от окръжния съд. Като е приел, че искът е недопустим и е прекратил в тази
част производството, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт в
тази част, който следва да бъде отменен и делото – върнато в тази част за
разглеждане на иска от окръжния съд.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, за
първоинстанционното производство ответникът следва да бъде осъден да
заплати допълнително на ищеца сумата от 2010,31 лв., съразмерна част от
разноските за адвокатско възнаграждение по уважената претенция за
неимуществени вреди за първата инстанция. Ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен
съд и допълнително сумата от 3 200 лв. за държавна такса за производството
пред първата инстанция, както и сумата от 1600 лв. за държавна такса за
въззивното производство на осн. чл. 78, ал.6 ГПК (общо 4 800 лв.).
Сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство са в размер на 5300 лв., който размер предвид възражението на
ответника по чл. 78, ал.5 ГПК и съобразен с липсата на фактическа и правна
сложност на делото и минималния такъв по Наредба 1/2004 г. от 4 330 лв. е
прекомерен, поради което следва да бъде намален до размер на 4 330 лв. С
оглед резултата от въззивното производство, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 2 468,10 лв., представляваща съразмерна част от това
адвокатско възнаграждение. Ответникът е претендирал за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, което в пълен
размер е 300 лв.,а с оглед резултата и на осн. чл. 78, ал. 8 вр. ал.3 ГПК ищецът
следва да му заплати съразмерна част в размер на сумата от 129 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд гр. Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260015 от 09.12.2020 г., поправено с решение №
260011/11.05.2021 г., постановено по т.д. № 39/2020 г. на Разградския
окръжен съд: В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от АНГ. П. АНГ.
против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие
смъртта на дъщеря му П. А. П. настъпила на 29.03.2017г. при ПТП,
причинено по вина на И. Г. С. при управление на л.а. “Мерцедес- Спринтер
7
210 Д“ с ДК№Н 8230 АХ за горницата над уважения размер от 80 000 лв. до
160 000 лв.; В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на АНГ. П. АНГ.
против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за забава от
01.02.2019 г. до 02.05.2019 г. върху присъденото от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Симеоновско шоксе“ №67 А, ДА ЗАПЛАТИ
на осн. чл.432 от КЗ на АНГ. П. АНГ., ЕГН ********** от гр. Разград, ж.к.
„Освобождение“ бл.13, ет.4у ап.19: - допълнително сумата от 80 000 лв.
(горницата над 80 000 лв. до 160 000 лв.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
дъщеря му П. А. П. настъпила на 29.03.2017г. при ПТП, причинено по вина
на И. Г. С. при управление на л.а. “Мерцедес-Спринтер 210 Д“ с ДК№Н 8230
АХ, ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. до окончателното й
изплащане; - обезщетение за забава от 01.02.2019 г. до 02.05.2019 г. върху
присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от
80 000 лв.;
ОТМЕНЯ решение №260015 от 09.12.2020 г., поправено с решение №
260011/11.05.2021 г., постановено по т.д. № 39/2020 г. на Разградския
окръжен съд В ЧАСТТА , с която е прекратено производството по иска на
АНГ. П. АНГ. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от 600 лв. и ВРЪЩА делото в тази част на Разградския
окръжен съд за продължаване на производството.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260015 от 09.12.2020 г., поправено с
решение № 260011/11.05.2021 г., постановено по т.д. № 39/2020 г. на
Разградския окръжен съд: В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от
АНГ. П. АНГ. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие
смъртта на дъщеря му П. А. П. настъпила на 29.03.2017г. при ПТП,
причинено по вина на И. Г. С. при управление на л.а.“Мерцедес-Спринтер 210
Д“ с ДК№Н 8230 АХ, за горницата над 160 000 лв. до претендираните 220 000
лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАпС, държавна такса върху
уважения размер на исковете в общ размер от 4 800 лева на основание чл.78,
ал.6 ГПК;
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 ДА ЗАПЛАТИ на
АНГ. П. АНГ., ЕГН **********: - допълнително сумата от 2 010,31 лв.-
сторени разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, както
и сумата от 2 468,10 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА АНГ. П. АНГ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ
8
ИНС“ АД, ЕИК121130788 сумата от 129 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9