Р Е
Ш Е Н
И Е
№185, 23.04.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На единадесети април
две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1643 по описа за 2018г. на РРС
Предявен
е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на отв. В.Н.Г., че дължи на
ищеца сумата от 1721.40лв.- главница, 684.96лв. възнаградителна
лихва от 20.03.17г. до 20.03.19г., сумата 185.31лв. обезщетение за забава за
периода 20.04.17г. до 11.05.2018г., законната лихва върху главницата след този
момент и разноски в двете производства. Ищецът твърди, че ответникът е сключил
договор за потребителски заем PLUS-12808866/20.03.2017г. за сумата от 2000лв., платима на 36
месечни вноски от 103.88лв. В договора са уговорени ГЛП-34.79%, ГПР-44.66%. ,
брой вноски-60, месечна вноска-248.02лв., падеж-20 число, падеж на първата
вноска-20.06.2016г., обща дължима сума по кредита-14881.20лв. Длъжникът е
погасил 11 месечни вноски и на основание чл.5 от договора е обявил кредита за
предсрочно изискуем на 20.04.17г. Длъжникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост. За дължимите суми ответникът е поканен доброволно.
Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение
№1994/31.05.18г. по ч.гр.д.№970/18г. на РРС, по която длъжникът не е намерен за
връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за
установяване на вземанията си. Претендира и разноски в двете производства.
Представя договор за потребителски паричен кредит, ОУ, погасителен план,
застраховка по договора, ОУ по договора за застраховка, покана,обр.разписка. Има искане да се приложи ч.гр.д.№970/2018г.
на РРС.
Ответницата В.Н.Г. е призована при
условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният й особен представител счита иска за
допустим. Твърди, че не е спазено изискването за форма на договора и сключената
застраховка „Защита на плащанията“, тъй като не са написани с шрифт над 12.
Уговорената лихва е значителна и
противоречи на закона и на добрите нрави. Посочената в договора такса
ангажимент представлява прикрита лихва.
Съдът, след като взе предвид
становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното: На 22.06.2016г. страните са сключили договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12808866/20.03.2017г. от 2000лв., платими на кредитора на 36бр.
месечни вноски от по 103.88лв. Общата стойност на плащанията по договора са 3739.68лв.,
която включва и застрахователна премия от 403.20лв. и такса ангажимент от 70лв.
Страните са се уговорили и за начина на
погасяване на кредита- падежи на вноските по погасителен план. Първата вноска е
с падеж 20.04.16г., а последната-20.03.2019г. Уговорен е лихвен процент- 34.79%
и ГПР-44.66%. Ответницата е сключила за застраховка „Защита на плащанията“ с
Кардиф Животозастраховане, клон България и Кардиф
Общо застраховане, клон България със застрахователна премия 403.20лв.,
застрахователни дружества на ищеца.
Според вещото лице сумата е преведена на ответницата
на 23.02.16г. Ответницата е заплатила първите 11 вноски и е преустановила
плащанията. Последната платена вноска е с падеж 20.02.2017г., като сумата е
внесена след падежа- на 08.03.17г. Тази последна вноска покрива частично
главницата. Ищецът е обявил предсрочна изискуемост, считано от 20.04.17г., тъй
като ответницата не е изплатила две поредни месечни вноски с падежи 20.03.17г и
20.04.17г.. Ищецът представя копие от известие за доставяне, то което е видно,
че ответницата го е получила на 27.11.2017г.
Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК задължението на ответницата дължи сумата от 1632.04лв. главница, 684.96лв.
договорна вънаградителна лихва и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 20.04.2017г.-11.05.2018г. в
размер на 175.45лв. и застраховка от 89.36лв. Ищецът е получил претендираната главница от 1721.40лв. като към главницата
от 1632.04лв. е прибавил лихвата от 89.36лв. Претендираната
договорна лихва е изчислена върху главница от 1632.04лв., а обезщетението за
забава върху главница от 1721.40лв. Размерът на обезщетението за забава за процесния период върху главницата от 1632.04лв. е 175.45лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна и изявленията на страните, съдът намира исковете за частично основателни.
Ответницата
твърди наличието на неварноправни клаузи и нищожност
на договора поради противоречието му със ЗПК-чл.10 и чл.19. Твърдението на
ответника, че договорът за кредит е написан на шрифт по-малък от 12, съдът
счита за неоснователно. Видно от представения договор височината на буквите
/малки/ е 2мм. Толкова е височината и на буквите размер 12 на основните
компютърни шрифтове. Следователно ищецът е спазил закона и договорът е
действителен. Дължимата неизплатена главница според вещото лице е 1632.04лв., а
не претендираната. Разликата от 89.36лв. е дължима по
договор за застраховка, по която ищецът не е страна и следователно не му се
дължи.
Съдът
не споделя доводите на ответницата, че таксата ангажимент представлява скрита
лихва. Същата е включена в ГПР, който е
под 50%, от което следва че ищецът е съобразил разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК.
Уговореният
размер на дължимата възнаградителна лихва също е
съобразен със закона и не се явява неравноправна клауза. Възнаградителната
лихва може да бъде уговорена в размер такъв, че като се събере с останалите
дължими плащания по кредита да не надвишава петкратния размер на законната
лихва. Вещото лице твърди, че изчисленията на ищеца са коректно направени и
съобразени с договорните клаузи за размера на договорната лихва и ГПР.
Вещото
лице е установило и липсата на плащане на две последователни вноски, с падежи 20.03.17г.
и 20.04.17г., като съгласно чл.5 изр.2 от договора предсрочната изискуемост се счита настъпила
от датата на втората просрочена вноска, т.е. 20.04.17г. Ответницата е уведомена
лично за настъпилата предсрочна изискуемост на договора и за размера на
дължимите плащания по пера.
Установен е и началния момент на забавата-20.04.17г., от който се дължи
уговореното в договора обезщетение за това, както е размерът на обезщетението-175.45лв.
Същият е изчислен върху дължимата главница от 1632.04лв.,без включената
застраховка. За разликата от 175.45 до 185.31лв. искът се явява неоснователен.
Предвид
частичната основателност на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени частично
направените разноски, както в заповедното, така и в исковото производства.
Сторените разноски в заповедното производство са 101.35лв./държавна такса-51.83лв.
и юк.възнаграждение-50лв./, а в исковото- 667.03лв. /държавна
такса-117.03лв., юк.възнаграждение-100лв, депозит за
вещо лице-200лв., депозит за особен представител-250лв./ Юрисконсултското
възнаграждение в съдебното производство съдът намира, че следва да е в размер
на 100лв., предвид липсата на правна сложност в настоящия казус, както и
неявяването на юрисконсулт в с.з. В заповедното производство дължимите на ищеца
разноски са в размер на 99.85лв., а в исковото-604.19лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Г.,
ЕГН ********** ***, че дължи на БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон
България, ЕИК ***, представлявано по пълномощие от юк.
Ц. С. сумата от 1632.04лв./хиляда шестстотин
тридесет и два лева и четири стотинки/ като изискуема главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12808866/20.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
29.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата
648.96лв./шестстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ възнаградителна лихва за периода 20.03.17г. до 20.03.19г. и
сумата 175.45лв. /сто седемдесет и
пет лева и четиридесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода
20.04.17г. до 11.05.2018 г., за което е издадена заповед за изпълнение №
1994/31.05.18 г. по гр.д.№970/18 г. на РРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за претендираната
главницата над 1632.04 лв. до 1721.40 лв. и за претендираното
обезщетение за забава за размера над 175.45 лв. до 185.31 лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на В.Н.Г. да заплати на БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, гр.София сумата от 99.85лв./деветдесет
и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски в заповедното производство и
сумата от 604.19лв. /шестстотин и четири лева и деветнадесет стотинки/ съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: