№ 3182
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110208355 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. Б., ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 22-4332-020401/11.10.2022 г., издадено от началник група в
СДВР, ОПП – СДВР, с което на основание:
1. чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 96 от
ЗДвП;
и
2. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че в деня на нарушението жалбоподателката не е
знаела къде се е намирал лекият автомобил, с участието на който е настъпило
ПТП, поради което е отишла в 09 РУ – СДВР и е пуснала жалба. Впоследствие
е установена самоличността на лицето, у което се е намирало МПС. В
заключение се твърди, че МПС е било продадено на 13.10.2022 г.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от упълномощени защитници – адв. Х. и адв. М.. И двамата
поотделно молят съда на отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, за
което излагат съображения, и да присъди на жалбоподателя разноски по
делото, за които представят списък.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по
делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на
1
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Към 03.08.2022 г. жалбоподателката В. Б. била собственик на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. На същата дата
автомобилът бил оставен на автомивка в гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“.
Около 08:15 ч. на ул. „Йосиф Щросмайер“ с посока на движението от ул.
„Кукуш“ към ул. „Крум Стоянов“ срещу № 25 настъпило ПТП, при следните
обстоятелства: след като посоченото МПС било почистено, същото било
оставено на улицата от служителите в автомивката без да е дръпната ръчната
спирачка. Поради това МПС тръгнало назад по улицата и ударило в предната
част лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от св.
Л.С..
Въз основа на горното на 12.09.2022 г. бил съставен АУАН Серия АД бл.
№ 021816/12.09.2022 г. от С. Д., младши автоконтрольор в ОПП, СДВР. В него
било посочено, че жалбоподателката виновно е нарушила разпоредбите на чл.
188, ал. 1 и 2, чл. 96 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. АУАН бил съставен в
сградата на ОПП – СДВР и бил връчен на жалбоподателката на 12.09.2022 г.
На 11.10.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление
от Г.Б., началник група в ОПП – СДВР. Същото е било връчено на
жалбоподателката на 29.05.2023 г., видно от справка за нарушител/водач.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
и проверени по делото: гласни доказателствени средства: показанията на св.
С. Д. и св. Л.С., както и на писмените доказателства и доказателствени
средства: договор за покупко-продажба на МПС (л. 5), декларация от Л.С. (л.
6), декларация от В. Б. (л. 7), скица на ПТП (л. 8), протокол за ПТП (л. 9),
справка за нарушител/водач (л. 11), заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи, заедно с акт за встъпване (л. 12), заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 13).
Съдът установи времето, мястото, начина на настъпване на ПТП и
участниците в него, като се довери на представените по делото скица на ПТП
и протокол за ПТП. Обстоятелства около механизма на настъпване на ПТП се
установиха от показанията на свидетеля очевидец Л.С.. Съдът кредитира
посочените доказателства и доказатлствени средства, с оглед на това, че
същите се допълват и подкрепят и изясняват важни обстоятелства от предмета
на доказване.
Съдът обръща внимание на известно противоречие между посочените
протокол и скица от ПТП, в които е посочено, че ПТП е настъпило на
03.08.2022 г., от една страна, и показанията на св. С. в частта, в която същата
сочи, че деянието е извършено септември месец 2022 г., от друга страна. От
доказателствената съвкупност с категоричност се установи, че деянието е
извършено на 03.08.2022 г., ето защо съдът дава вяра на отразеното в
протокола и скицата от ПТП и не кредитира показанията на св. С. конкретно
относно датата на извършеното деяние.
2
По отношение на показанията на св. С. Д., съдът се довери на същите
относно провелата се процедура по съставяне на АУАН, доколкото разказното
от свидетеля е в синхрон с останалата събрана по делото доказателствена
маса.
От копие на договор за покупко-продажба за МПС съдът установи, че към
03.08.2022 г. жалбоподателката е била собственик на процесното МПС. От
представеното копие е видно, че договорът е сключен в изискуемата от закона
форма за валидност на същия, а именно писмена форма с нотариална заверка
на подписите. Ето защо съдът го кредитира като достоверно писмено
доказателствено средство.
От двата броя заповеди на министъра на вътрешните работи и акта за
встъпване в длъжност, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Посочените писмени доказателствени средства са
издадени от държавен орган в кръга на службата му, по предвидените в закона
форма и ред, поради което ги намира за достоверни и ги кредитира в цялост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, а именно адресата на
обжалваното наказателно постановление и санкционирано лице. Подадена е в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното
постановление, срещу подлежащ на обжалване акт. Ето защо съдът намира, че
жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията
на съда за това са следните:
АУАН е съставен от С. Д., заемащ длъжност младши автоконтрольор в
ОПП – СДВР. Видно от т. 2.1 във вр. с т. 1.3.2 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на младшите
автоконтольори са делегирани правомощия да издават актове за установяване
на административни нарушения. Поради това, съдът намира, че АУАН е
съставен от компетентно за това лице.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Процесното НП е издадено от Г.Б., началник група при ОПП –
СДВР. В тази връзка, видно от т. 3.9 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи и от заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи, заедно с акт за встъпване, лице,
упражняващо тази длъжност, е надлежно упълномощено от министъра на
вътрешните работи за издаване на наказателни постановления по ЗДвП. Ето
защо, съдът намира, че и НП е издадено от компетентен за това орган.
3
На следващо място, съдът установи, че НП е издадено в предвидените от
ЗАНН срокове, форма, ред и съдържание. Предвид това съдът намери, че при
установяване на нарушението и налагане на наказанието, АНО, не е допуснал
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
обжалваното НП и същото е законосъобразно издадено.
Относно нарушението на чл. 96 от ЗДвП:
Съгласно чл. 96 от ЗДвП, водачът на спряно за престой или паркирано
пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе
в движение или да потегли само. В посочената разпоредба е въведено
задължение за водача на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да
потегли само.
Съгласно § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач“ е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата.
От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателката не е била
на местонарушението, следователно същата не управлявала ППС и не е
водила организирана група пешеходци. Ето защо съдът приема, че В. Б. не е
имала качеството „водач“ на ППС към момента на извършване на
нарушението. Нещо повече, в обстоятелствената част на АУАН и НП АНО е
приел, че „не може да се посочи от кого е управляван автомобила“. Съдът
намира, че АНО не е направил всичко възможно, за да издири и санкционира
действителния нарушител и неправилно е санкционирал жалбоподателката.
По този начин АНО неправилно е приложил материалния закон и НП следва
да бъде отменено на това основание относно нарушението на чл. 96 от ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Аналогично с
посочените по-горе мотиви, касаещи това, че субект на административно
нарушение по чл. 123 от ЗДвП може да бъде водач на ППС, и доколкото
жалбоподателката не е имала такова качество към момента на извършване на
деянието, съдът намира, че АНО неправилно е приложил материалния закон
като е санкционирал В. Б.. Поради това НП следва да бъде отменено и в тази
му част.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят. В. Б. е
направила своевременно искане за присъждане на разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
4
производството в размер на 500,00 лева, като е представила и доказателства за
същите. Поради това, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в
производството.
Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-
ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал.
1 от ЗАНН наказателно постановление № 22-4332-020401/11.10.2022 г.,
издадено от началник група в СДВР, ОПП – СДВР, с което на В. А. Б., ЕГН:
********** на основание:
1. чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 96 от
ЗДвП;
и
2. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на В. А. Б., ЕГН: **********, сумата от 500,00
(петстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в
производството
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5