Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 13.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на единадесети октомври
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 9050 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по
предявен от „К.д.“ ЕООД иск с правно основание чл. 647, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Р.Е.П.“ АД (в
несъстоятелност) на договор за цесия от 07.05.2015г., сключен между „Р.Е.П.“ АД и
„Д.К.Х.Г.“ ООД.
Искът се поддържа и
от синдика на „Р.Е.П.“ АД, конституиран като съищец с определение от
26.01.2017г.
Ответникът „Р.Е.П.“
АД, уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не взема становище по иска.
Ответникът „Д.К.Х.Г.“
ООД оспорва допустимостта на предявения иск с възражения за липса на
легитимация на ищеца „К.д.“ ЕООД като кредитор на несъстоятелността на „Р.Е.П.“
АД и възражения за изтекъл срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Не заявява становище
по основателността на иска.
По съображения,
изложени и в определението за насрочване на делото, възраженията срещу
допустимостта на предявения иск са неоснователни, тъй като предвиденият в чл.
649, ал. 1 ТЗ едногодишен срок за предявяване на отменителните искове, не е
започнал да тече от датата на решението от 16.09.2015г. по т.д. №1701/2015г. на
СГС, ТО, VІ-20 с-в, с което е открито, но и спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност на „Р.Е.П.“ АД, а от датата на решението
от 17.08.2016г. по т.д. №1701/2015г. на СГС, ТО, VІ-20 с-в, с което на
основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност е възобновено, а
от посочената дата до датата на подаване на исковата молба е изтекъл период от
време, който е по-кратък от предвидения в чл. 649, ал. 1 ТЗ преклузивен срок.
На следващо място легитимацията
на ищеца „К.д.“ ЕООД като кредитор на несъстоятелността на „Р.Е.П.“ АД се
установява от писмените доказателства, представени с исковата и допълнителната
искова молба, а тъй като произтича от качеството му на цесионер на вземане,
включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания
срещу „Р.Е.П.“ АД, в противовес на съображенията, изложени от ответника „Д.К.Х.Г.“
ООД, наличието й не е обусловено от включване на ищеца в допълнителен списък на
приетите вземания на кредитори на дружеството в несъстоятелност.
Оспорването от
ответника на достоверността на датата на договора за цесия от 06.12.2016г., с
който ищецът „К.д.“ ЕООД е придобил вземането, включено в списъка на приетите
вземания, одобрен от съда по несъстоятелността на „Р.Е.П.“ АД, е опровергано от
приетата като писмено доказателство по делото молба с вх. №157286/06.12.2016г. за
уведомяване на съда по несъстоятелността за сключената цесия, която видно от
удостоверяването от регистратурата на съда е подадена по т.д. №1701/2015г. на
СГС, ТО, VІ-20 с-в именно на 06.12.2016г.
Независимо и въпреки
изложеното, трябва да се отбележи, че дори да се приеме, че искът е предявен от
лице без процесуална легитимация, с конституирането на синдика на „Р.Е.П.“ АД
като съищец по реда на чл. 649, ал. 3 ТЗ и като последица от изявлението му, че
поддържа предявения иск, процесуалната пречка относно допустимостта на
производството се счита отстранена, тъй като активната процесуална легитимация
на синдика по предявения отменителен иск произтича пряко от разпоредбата чл.
649, ал. 1 ТЗ.
Разгледан по
същество, искът се явява и основателен.
С процесния договор
за цесия от 07.05.2015г. (приет като писмено доказателство по делото) „Р.Е.П.“
АД прехвърля на „Д.К.Х.Г.“ ООД вземане срещу „Е.П.“ ЕООД в
размер на 3 000 000,00 евро, представляващо част от главница в размер
11 571 768,95 евро, дължима по договор за заем от 04.05.2011г. и
допълнителни споразумения към него от 15.01.2014г. и 10.04.2014г., срещу
задължение за плащане от „Д.К.Х.Г.“ ООД към „Р.Е.П.“ АД на цена в размер
30 000,00 лева.
Договорът е сключен след
датата 19.03.2015г., на която е подадена молбата по чл. 625 ТЗ, за чието
разглеждане е образувано т.д. №1701/2015г. на СГС, ТО, VІ-20 с-в, и преди датата
на решението от 16.09.2015г. по цитираното дело, с което е открито производство
по несъстоятелност на „Р.Е.П.“ АД, а съотношението между престациите на
страните по него (прехвърленото парично вземане от дружеството в
несъстоятелност е на стойност над 195 пъти от уговорената цена за придобиването
му от цесионера „Д.К.Х.Г.“ ООД) несъмнено покрива хипотезата на чл. 647, ал. 1,
т. 3 ТЗ.
В приложение на чл.
647, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ТЗ и като последица от предявения отменителен иск
процесният договор следва да бъде обявен за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Р.Е.П.“ АД, като с оглед изхода на делото
и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника „Д.К.Х.Г.“ ООД е
възстановяването на разноските на ищеца „К.д.“ ЕООД за процесуално
представителство по предявения иск, а съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ - и плащането
на държавната такса, дължима за разглеждане на иска.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА на основание
чл. 647, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ТЗ за недействителен по отношение на
кредиторите на „Р.Е.П.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
на договор за цесия от 07.05.2015г., сключен между „Р.Е.П.“ с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** и „Д.К.Х.Г.“ ООД с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** за прехвърляне на вземане
срещу „Е.П.“ ЕООД в размер на 3 000 000,00 евро, представляващо част
от главница в размер 11 571 768,95 евро, дължима по договор за заем
от 04.05.2011г. и допълнителни споразумения от 15.01.2014г. и 10.04.2014г.,
срещу цена в размер 30 000,00 лева.
ОСЪЖДА „Д.К.Х.Г.“ ООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.д.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
3 000,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.К.Х.Г.“ ООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата 234 699,60 лв. – държавна
такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: