РЕШЕНИЕ
№598/31.08.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска……..……………...……………………….в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева …….....................……........………………………като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 425 по описа за
2022 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.И.Д. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение
№28/14.03.2022г., постановено по АНД №11/2022г. по описа на Районен съд –
Харманли, в частта му, потвърждаваща НП №19-0271-000802/03.06.2019г., издадено
от Началника на РУ - Харманли към ОДМВР - Хасково.
В касационната жалба се твърди, че обжалваната
част на решението противоречи на доказателствата по делото и на установеното от
тях действително положение. Нарушен бил материалният закон. Изводите на съда
противоречали на процесуалните правила за оценка на доказателствата. Съдът не ги
обсъдил според точния им смисъл и значение, като тълкувал същите превратно. Допуснати
били многобройни нарушения на закона, които не били взети предвид и обсъдени в
решението. Съдът нарушил процесуалните си задължения по чл.107 и чл.14 НПК,
като не обсъдил и не е изложил мотиви по многобройни нарушения при издаване на
АУАН и на НП, не обсъдил всички оплаквания, твърдения, възражения и доводи на
жалбоподателя, и не изложил подробни и обосновани мотиви защо не ги приел.
Неправилно посочил, че по делото било безспорно, че АУАН и НП били издадени от
компетентен орган, без да били налице безспорни доказателства за това. Наказателното постановление било издадено от ВПД
Началник РУ, без да били налице доказателства, че лицето заемало тази длъжност
в момента на издаване на санкционния акт. Същото важало и за актосъставителя.
На следващо място се твърди, че в случая е налице погасяване на
административно-наказателната отговорност доколкото НП било връчено повече от
две години и шест месеца след неговото издаване. Освен това, правото на защита
на наказаното лице било нарушено, тъй като административнонаказващият орган
посочил, че били нарушени няколко разпоредби и наложил наказание по няколко
административнонаказателни норми, без обаче да посочи изрично коя материалноправна
норма във връзка с коя административнонаказателна норма прилага. Също така, от
съда не била извършена правилна преценка за това, че нарушението било извършено
поради небрежност, което било основание да се приеме наличие на маловажност или
малозначителност на деянието. Дори да се приемело, че жалбоподателят нарушил
задължението за носене по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, се касаело за едно нарушение.
Независимо от това колко документа не били носени, в хипотезата на цитираната
разпоредба винаги ставало въпрос за едно нарушение „неносене“, т.е. ако не
носил и себе си Свидетелство за управление на МПС и контролен талон,
жалбоподателят нарушил едно задължение. Поради това следвало да бъде санкциониран
само веднъж, с една глоба от 10 лева. От друга страна, АНО не извършил преценка
дали по отношение на всички деяния не било налице „маловажност“ или
„малозначителност“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на оспорената част на решението
на районния съд, съответно на наказателното постановление и осъждане на
ответника да заплати на пълномощника, който оказвал безплатна правна помощ,
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата - за двете
съдебни инстанции, като се сочи да се вземат предвид и всички твърдения,
възражения и доводи, направени пред районния съд.
Ответникът – Началник на РУ Харманли към ОДМВР - Хасково,
редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отменил
Наказателно постановление (НП) №19-0271-000802
от 03.06.2019г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли
в частта, с която на А.И.Д., е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение
на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и потвърдил същото
НП в частта с която на същото лице,
са наложени глоби: в размер на 10 лева - за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.
първо от ЗДвП, в размер на 10 лева - за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл. второ
от ЗДвП.
За да потвърди НП в
съответната част, районният съд е приел, че от доказателствата по делото по
ясен и категоричен начин се установявало извършването на нарушенията по чл.100,
ал.1, т.1, предл. първо и второ от ЗДвП. Безспорно се установявало, че на процесната дата жалбоподателят
управлявал описания в НП автомобил, като при проверка от съответните контролни
органи не представил СУМПС и контролен талон към него. Деянието и авторът му били
установени по безспорен и категоричен начин. Обосновано отхвърлил твърдението
на оспорващия, че е налице малозначителен случай по смисъла на чл.9 от НК във вр.
с чл.11 от ЗАНН, както и това за наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Посочил, че жалбоподателят извършил две отделни нарушения на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно му били наложени две отделни наказания в размер на
по 10 лева. Съдът приел, че актът за установяване на административно нарушение
и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на териториалната и
материалната компетентност. Установил, че със Заповед №8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи били определени компетентните
органи за издаване на AУAH и НП във връзка с нарушения на ЗДвП, като съгласно
заповедта право да издават АУАН имали младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и
в техните териториални структурни звена, а наказателните постановления можело
да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Спазени били сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и изискването на
чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
При извършената служебна
проверка, настоящият състав намира, че решенето в обжалваната му част е
правилно.
Същото е постановено при напълно изяснена и
правилно установена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред.
Настоящият състав споделя извода на районния съд,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон,
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон, които съгласно чл.165, ал.1 от ЗДвП се определят от Министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления
се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Според т.2.8. от цитираната от районния съд Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Началниците на РУ
при ОДМВР са определени да издават НП, а според т.1 от заповедта полицейски
органи от различни отдели, сектори, звена, РУ и др. структури на МВР, са
определени да съставят АУАН. Делегирането на правомощия с посочената заповед не
е поименно, а касае лицата, заемащи съответните длъжности в МВР. Тоест, функциите
на съответните служители се определят от длъжността и са постоянни, а не
варират според лицето на тази длъжност. В случая актосъставителят М. Д.безспорно
се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, като в тази насока следва да се отбележи,
че лицето е дало показания пред РС именно в това му качество. Лицето, подписало
НП е заемало към момента на
издаването му длъжността „Началник РУ“, което е служебно и публично известен
факт.
Не е налице погасяване на
административно-наказателната отговорност, както се твърди в жалбата. По силата
на чл.80, ал.1 от Наказателния кодекс, приложим на основание чл.11 от ЗАНН,
наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на съответните времеви периоди,
като най-краткият е по т.5 – три години. Според чл.81, ал.3 от НК, независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член. В случая нито един от посочените срокове не е изтекъл, поради
което визираното възражение е напълно неоснователно. Налице е действие, прекъсващо срока на давността –
връчване на НП на 21.12.2021г., и това прекъсване е станало преди изтичането на
срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това възможността за ангажиране на отговорността
на нарушителя не е отпаднала, респ. се явява законосъобразно.
Неоснователни са доводите за нарушено право на
защита на наказаното лице, тъй като административнонаказващият орган посочил,
че били нарушени няколко разпоредби и наложил наказание по няколко
административнонаказателни норми, без да посочи изрично коя материалноправна
норма във връзка е с коя административнонаказателна норма прилага. В тази
насока районният съд е изложил в решението си съответните мотиви, които
настоящата инстанция напълно споделя и счита, че не е необходимо да преповтаря.
Правилни са изводите на районния съд и по
отношение твърденията на наказаното лице за „маловажност“ и „малозначителност“
на нарушенията. Поради това, на основание чл.221, ал.2, изр. трето касационната
инстанция препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.
Настоящият състав на касационната инстанция не
споделя доводите, изложени в касационната жалба относно това, че с неносенето
на Свидетелство за управление на МПС и контролен талон наказаното лице е
извършило едно нарушение. В случая, при спазване на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН административнонаказващият орган е наложил отделни наказания, тъй като с
изпълнителното деяние „неносене“ касаторът е извършил две нарушения, а именно
не е носил СУМПС както и контролния талон към него. Предвидената в разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1,
пр. първо и второ от ЗДвП глоба е за неносене на който и да е от двата
документа. Налагайки две наказания за
извършените административни нарушения, наказващият орган е спазил принципа на
законоустановеност на нарушенията и наказанията.
Нарушенията по чл.100, ал.1, т.1, пр. първо и второ
от ЗДвП са доказани по безспорен начин. От доказателствения материал по делото
се установява, че при извършената от полицейските служители проверка на
касатора при управление на МПС „Мерцедес 410Д“, с рег.№ Х **** ВК, на 01.05.2019г.,
същият не е носил СУМПС както и
контролния талон към него. По този начин е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на посочените в чл.100, ал.1, т.1, пр. първо и второ от ЗДвП нарушения,
за което е правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Предвид гореизложеното като е потвърдил
наказателното постановление в частта му относно нарушенията на чл.100, ал.1,
т.1, пр. първо и второ от ЗДвП, районният съд е постановил акта си в
съответствие със закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото, поради което първоинстанционното решение в
обжалваната му част като валидно допустимо и правилно следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28/14.03.2022г.,
постановено по АНД №11/2022г. по описа на Районен съд – Харманли, в частта му,
потвърждаваща НП №19-0271-000802/03.06.2019г., издадено от Началника на РУ -
Харманли към ОДМВР - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.