РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110210375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на С. С. Б. против Наказателно постановление № 21-
4332-021223/19.10.2021 г. на Началник сектор към СДВР, О”ПП“, с което на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 800 лева и "лишаване от право" да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното НП, поради което се претендира неговата
отмяна. По – конкретно се сочи, че в НП липсва посочване на конкретно
място на нарушението. Изразява се съмнение в техническата изправност на
АТСС. Жалбоподателят оспорва МПС да е било управлявано от нея.
Претендира за допуснати нарушения при съставяне на АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С., която поддържа жалбата. Сочи, че от
доказателствата по делото не може да бъде направен категоричен извод за
мястото на нарушението. Не става ясно от снимката на радара къде е поставен
същият.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не
взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
1
делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б. била наказвана по административен ред за извършени
от нея нарушения на ЗДвП, както следва:
С електронен фиш № К 1995442/28.03.2018 г. влязъл в законна сила на
01.06.2020 г. на ОПП-СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400, 00 лева.
С електронен фиш № К 3514203/10.04.2020 г. влязъл в законна сила на
01.06.2020 г. на ОПП-СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400, 00 лева.
С електронен фиш № К 3636027/26.05.2020 г., влязъл в законна сила на
13.01.2021 г. на ОПП - СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600, 00 лева.
На 08.05.2021 г., в 12,14 часа, в с. ***, на бул. „***“, с посока на
движение от гр. София към с. *** управлявала личния си лек автомобил
марка "***", модел "***" с рег. № *** при ограничение за скоростта от 50
км/ч в населено място се е движила със скорост 92 км/ч. Скоростта била
фиксирана с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията тип TFR1-M с № 560, фиксиращо скорост, дата, час и
регистрационна табела монтирано в служебен автомобил на МВР. След
приспадане на толеранса на допустима грешка от 3% била приета скорост от
89 км/ч.
Системата за видеоконтрол е вписана под № 10.02.4835 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до
24.02.2020 г. Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка
№ 4-38-20/30.10.2020 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща
периодична проверка на 30.10.2020 г. със срок на валидност на проверката до
30.10.2021 г., като към датата на заснемане на нарушението – 08.05.2021 г., е
отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните
стандарти.
На 03.09.2021 г. в ОПП-СДВР се явил водачът – собственик на заснетия
автомобил С. С. Б., която писмено декларирал, че на 08.05.2021 г. в 12.14 часа
лек автомобил с рег. № *** е бил управляван от нея.
Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство
било поставено в служебен автомобил на МВР с рег. № ****** за времето от
11. 25 часа до 13.00 часа на 08.05.2021 г. позициониран на бул. „***“ М2 и
функционирало на автоматичен режим. Ограничението на скоростта било 50
км/ч. за населено място.
Въз основа на събраните доказателства, мл. автоконтрольор В. А.
съставил АУАН с бл. № 665784/03.09.2021 г. срещу С. С. Б. за извършено от
последната административно нарушение по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182, ал. 5, вр.
2
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като били описани и относимите три броя ЕФ - № К
1995442, К 3514203, К 3636027, влезли в сила. АУАН бил връчен лично на
жалбоподателката на 03.09.2021 г., която го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-4332-021223/19.10.2011 г., издадено от Началник сектор
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер
на 800 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за
описаното в АУАН нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателката
на 03.08.2022 г., която в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства.
От приложената по делото справка на водач нарушител се установява, че
цитираните и в АУАН и в НП електронни фишове са влезли в законна сила и
с тях жалбоподателя е бил наказан за извършени от него нарушения на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1от ЗДвП.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 4-38-20/30.10.2020 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се
установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение –
08.05.2021 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер
към нея са преминали последваща периодична проверка на 30.10.2020 г. (със
срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани категорични
доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към
датата на извършване на нарушението, поради което и всички възражения на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени. В тази
връзка неоснователни са оплакванията на жалбоподателя във връзка с
техническото състояние на АТСС.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
3
скорост на движение – 92 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена
скорост на движение на МПС от 89 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 92 км/ч. От приложения Протокол за проверка № 4-38-
20/30.10.2020 г. на Лаборатория "Полицейска техника" се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над
100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 92 км/ч.
Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3км/ч от измерената
скорост от 92 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на
управление е била 89 км/ч, което е с 39 км/ч над максимално допустимата в
конкретния пътен участък от 50 км/ч. От приложените веществени
доказателства се установява и мястото на нарушението, а именно отразено на
картата към клип № 24347 – бул. „***“ в участъка му, находящ се в
землището на с. ***. В тази връзка неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя, че не било установено мястото на извършване на
нарушението.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното, респективно и доводите на въззивника в
аспекта, че не би могъл да се релевира извод как и къде е било разположено
техническото средство, не намират подкрепа в събрания по делото
доказателствен материал и не могат да бъдат споделени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, видно от заповед № 513з-
5069/21.07.2015 г. на директор на СДВР, заповед № 8121К-13312/23.10.2019 г.
на министър на вътрешните работи, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министър на вътрешните работи. АУАН и НП са издадени съобразно
предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове
и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на
процесуалния закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено едва
след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от С. Б., а именно на
12.11.2020 г.
Относно направеното от страна на защитата възражение за посочването
на издадените спрямо жалбоподателя електронни фишове за нарушения
4
установени с АТСС, които обуславят системността на нарушението, то съдът
не споделя тези доводи, доколкото същите са посочени конкретно със
съответните им номера и в АУАН и в НП. В този смисъл преценката за
наличие или липса на системност се дължи от съда разглеждащ спора по
същество, но не е порок, който да ограничи правото на защита на
санкционираното лице.
Предвид изложеното, посочените АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на
движение в населено място водачът на пътното превозно средство не трябва
да превишава максимално определената скорост от 50 км/ч. В случая
безспорно се установи, че жалбоподателката е управлявала МПС - "***",
модел "***" с рег. № ***, със скорост от 89 км/ч. и то в населено място – с
.***, по бул. „***“, с посока на движение от гр. София към с. ***.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът
"автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства
и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, в останалите случаи
административното наказване се реализира по общите правила на ЗАНН -
чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и издаване
на НП за налагане на съответното административно наказание като записът
на мобилното техническо средство е доказателствено средство в
административнонаказателното производство. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено от Върховният
5
административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите
по тълк. дело № 1/2013 г.
В случая нарушението е констатирано законосъобразно чрез използване
на АТСС при спазване на процедурата разписана в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. В същото време административното производство е преминало
през издаване на АУАН и НП като е съобразено, че доколкото става въпрос за
нарушение извършено при условията на системност се предвижда наказание
„лишаване от право на управление на МПС“.
По отношение на авторството на деяние съдът приема същото за
доказано, тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена
скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата
и часът на нарушението. Видно от приложената по делото декларация по чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написала и се е
подписала, че на процесната дата автомобилът, който е бил заснет от
мобилната камера, е бил управляван лично от нея. Съгласно разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В случая именно Б. е собственик на автомобила и е управлявала
същия, като е попълнила писмената декларация, установяваща тези
обстоятелство.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: т. 4 - за превишаване от 31- 40 км/ч - с глоба 400 лева. В случая обаче
се установява, че нарушението е системно. Съгласно § 6, т. 62 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП "системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение, като
разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП казва, че когато нарушението по ал. 1,
т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. По делото
категорично се доказа от обективна страна, че жалбоподателят Б. е наказвана
за шофиране с превишена скорост с електронен фиш № К 1995442/28.03.2018
г. влязъл в законна сила на 01.06.2020 г. на ОПП-СДВР, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 400, 00 лева; електронен фиш № К 3514203/10.04.2020 г. влязъл в
законна сила на 01.06.2020 г. на ОПП-СДВР, с който за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
400, 00 лева; електронен фиш № К 3636027/26.05.2020 г., влязъл в законна
сила на 13.01.2021 г. на ОПП - СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600, 00
6
лева, а настоящото деяние е извършено на 08.05.2021 г. и касае отново
нарушение по чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Следователно са
налице всички предпоставки настоящото нарушение да бъде квалифицирано
като "системно". Налице са три нарушения от един и същ вид, които са
извършени в посочения в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП едногодишен срок, като
последното нарушение, което обуславя системността, е такова по чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, тоест попада в обхвата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
Правилно наказващият орган е наложил предвидената за съответното
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба от 400 лева в двоен размер, а
именно 800 лева, както и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца.
По изложените съображения Съдът намира за доказано, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и същото се явява
доказано, като санкцията е правилно определена. Наказанията са във
фиксиран размер, поради което съдът не може да ги изменя.
Съдът констатира, че по делото не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с
превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици – настъпване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
Следва да се отбележи също така, че жалбоподателят е управлявала
автомобила със скорост от 89 км/ч в населено място, което в значителна
степен застрашава обществените отношения, обект на защита от разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Предвид на изложеното, то наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
021223/19.10.2021 г. на Началник сектор към СДВР, О”ПП“, с което на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С. С. Б., ЕГН **********, за
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 800 лева и "лишаване от право" да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
7
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8