№ 3415
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110202056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от Л.
Н. Г. и Р. Н. Г.а – В. – управители, чрез адв. М. – САК, срещу Наказателно
постановление № 744625 – F746043/22.12.2023 г., издадено от Директор на
дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП – София, с
което на „ХХХХХХХХХХ е наложена имуществена санкция на основание чл.
180, ал. 4 от ЗДДС в размер на 37589,48 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2
и т. 3, вр. ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че наказателното постановление е
издадено от орган без компетентност, а в АУАН са посочени за свидетели лица,
които не са участвали в извършването на проверката. Сочи се, че АНО не е
обсъдил всички направени възражения от страна на жалбоподателя, както и се
релевират доводи, че нарушението не е описано ясно, в това число – не са
1
описани индивидуализиращи данни за конкретните доставки, за които
приходната администрация приема, че са облагаеми. Акцентира се, че в случая
се касае за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, което се санкционира по реда
на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Сочи се, че в срока на спряната проверка по реда на
ДОПК е връчен АУАН. Поддържа се също така, че наложената санкция не
съответства на принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от
ДЕС.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
наказателното постановление в цялост.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.М., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по същество,
пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.
Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, за което се представя списък.
Административнонаказващият орган се представлява от Примо Г.
(служител с юридическо образование), който изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното
НП, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност
по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 02.05.2023 г. в Дирекция СДО при ТД на НАП - София, находяща се в
гр. София, ул. „Шести септември“ № 10, била възложена проверка за
установяване на факти и обстоятелства на дружеството – въззивник
2
„ХХХХХХХХХХ, възложена с Резолюция № П-22222523083940-0РП-
001/02.05.2023 г., изменена с Резолюции № П-22222523083940-0РП-
002/02.08.2023 г. и № П- 22222523083940-0РП-003/02.10.2023 г. Със Заповед
№ П-22222523083940-023-001/03.11.2023 г. производството било спряно за
срок от един месец.
В хода на проверката бил извършен анализ на информацията,
съдържаща се в подадените от страна на проверяваното дружество в НАП
дневници за продажби, справки-декларации по ЗДДС; била извършена
насрещна проверка на Община Банско с ЕИК *********, приключила с
Протокол № П-22000123182144-141-001/01.11.2023 г.; били изискани
документи и писмени обяснения от задълженото лице, били анализирани
представени от ХХХХХХХ“ ООД документи. Въз основа на така посочените
данни било установено, че Община Банско е включила в дневник за покупките
за месец 12.2022 г. фактура № **********/29.12.2022 г. на стойност 2 255
368,20 лева, издадена от "ХХХХХХХХХ" ООД, последната отразена като
доставка без право на данъчен кредит. При извършената проверка на
подадения от проверяваното дружество "ХХХХХХХХХ" ООД дневник за
продажбите за месец 12.2022 г. било установено, че фактура с такъв номер,
дата и стойност не е отразена.
Предвид така направените констатации била извършена насрещна
проверка на Община Банско относно процесната фактура, като с писмо № П-
22000123182144-ПРД-001-И/20.09.2023 г. на проверяващите били представени
следните документи:
- договор № Д-ОП-№52/13.08.2021 г., сключен между община
Банско /Възложител/ и "ХХХХХХХХХ" ООД /Изпълнител/. Предмет на
договора бил строително-монтажни работи /СМР/ и строително ремонтни
работи /СРР/ на обект Ремонт на улична мрежа на територията на община
Банско. Във фактурата за дата, на която е възникнало данъчното събитие на
доставката, или датата, на която е получено плащането, била посочена датата
29.12.2022 г.;
- платежно нареждане от 30.12.2022 г., съгласно което Община
Банско превежда по сметка на "ХХХХХХХХХ" ООД сума в размер на 2 255
368,20 лева с основание за плащането – фактура № **********/29.12.2022 г.
- уведомително писмо, изготвено от Министерство на финансите
3
/изх. № *********/30.12.2022 г./ и адресирано до Община Банско, с което
Общината е уведомена, че може да извърши разплащане по фактура №
**********/29.12.2022 г.
Относно фактура № **********/29.12.2022 г. били представени
допълнително сметка 22 за изпълнени СМР, подлежащи на заплащане с
посочена стойност 1 879 473,50 лева и ДДС 375 894,70 лева; справка за
изпълнени СМР по договор № Д-ОП-52 от 13.08.2021 г. и допълнително
споразумение; протоколи обр. 19 за установяване на извършените СМР от
29.12.2022 г., с посочване на всеки обект, както и местонахождението му.
С оглед така предоставената информация било установено, че
протоколите, въз основа на които е издадена фактура №
**********/29.12.2022 г., са както следва:
1. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по
ремонт на тротоари, Община Банско с ДО в размер на 8 105,30 лв. и ДДС в
размер на 1 621,06 лв. /общо 9 726,36 лв./;
2. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по
Ремонт на улица в с. Кремен, община Банско с ДО в размер на 44 565,25 лв. и
ДДС в размер на 8 913,05 лв. /общо 53 478,30 лв./;
3. Констативен протокол от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по ул.
Христо Чернопеев (от ул. Г. Делчев) и ул. Пейо Яворов (до ул. Захари
Стоянов), дължина 241 м., гр. Банско с ДО в размер на 166 004,78 лв. и ДДС в
размер на 33 200,96 лв. /общо 199 205,74 лв./;
4. Констативен протокол от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по
Ремонт и реконструкция на ул. Бяло море; с дължина 238 м, гр. Банско с ДО в
размер на 180 477,98 лв. и ДДС в размер на 36 095,60 лв. /общо 216 573,58
лв./;
5. Констативен протокол от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по ул.
Цар Иван Асен II ; от ул. Захари Стоянчев до ул. Братя Велеганови; дължина
200 м., гр. Банско с ДО в размер на 204 601,86 лв. и ДДС в размер на 40 920,37
лв. /общо 245 522,23 лв./;
6. Констативен протокол от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по
Общински паркинг, обособен в пространството между ул. Гоце Делчев и ул.
Цар Иван Асен (ПИ 02676.501.1329 по КК на гр. Банско), гр. Банско с ДО в
4
размер на 24 801,41 лв. и ДДС в размер на 4 960,28 лв. /общо 29761,69 лв./;
7. Констативен протокол от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по Улица
в промишлена зона Рупчовец до Топлофикация дължина 374 м., гр. Банско с
ДО в размер на 181 197,73 лв. и ДДС в размер на 36 239,55 лв. /общо 217
437,28 лв./;
8. Констативен протокол от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по Улица
в промишлена зона Забиница; дължина 348 м., гр. Банско с ДО в размер на 176
869,69 лв. и ДДС в размер на 35 373,94 лв. /общо 212 243,63 лв./;
9. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по
улица в промишлена зона Мешинка; дължина 320м, гр. Банско с ДО в размер
на 99 159,93 лв. и ДДС в размер на 19 831,99 лв. /общо 118 991,92 лв./;
10. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по
между блокови пространства на ул. Места; гр. Банско с ДО в размер на 23
646,04 лв. и ДДС в размер на 4 729,21 лв. /общо 28 375,25 лв./;
11. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР гр.
Банско, ул. „Иван Михайлов“, гр. Банско с ДО в размер на 99 070,69 лв. и ДДС
в размер на 19 814,14 лв. /общо 118 884,83 лв./;
12. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по ул.
Кирил и Методи II дължина 134 м., гр. Банско с ДО в размер на 101 314,02 лв.
и ДДС в размер на 20 262,80 лв. /общо 121 576,82 лв./;
13. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по ул.
Неофит Рилски; гр. Банско с ДО в размер на 61 495,22 лв. и ДДС в размер на
12 299,04 лв. /общо 73 794,26 лв./;
14. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по ул.
Шинова ела; гр. Банско с ДО в размер на 88 713,27 лв. и ДДС в размер на 17
742,65 лв. /общо 106 455,92 лв./;
15. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по
тротоар между ул. Пирин; зад Виктори с дължина 40 м, гр. Банско с ДО в
размер на 5 905,05 лв. и ДДС в размер на 1 181,01 лв. /общо 7 086,06 лв./;
16. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по ул.
5 - ти Октомври; дължина 164м., гр. Банско с ДО в размер на 161 578,33 лв. и
ДДС в размер на 32 315,67 лв. /общо 193 894,00 лв./;
17. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по ул.
5
Димитър Талев; дължина 90 м., гр. Банско с ДО в размер на 73 342,29 лв. и
ДДС в размер на 14 668,46 лв. /общо 88 010,75 лв./;
18. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по ул.
Капитан Петко Войвода; дължина 215 м., гр. Банско с ДО в размер на 37
563,47 лв. и ДДС в размер на 7 512,69 лв. /общо 45 076,16 лв./;
19. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР гр.
Банско ул. Христо Матов; от ул. Т. Каблешков до ул. Братя Велеганови;
дължина 65 м. с ДО в размер на 45 197,50 лв. и ДДС в размер на 9 039,50 лв.
/общо 54 237,00 лв./;
20. Протокол Акт Образец 19 от 29.12.2022 г. за изпълнени СМР по
улица в промишлена зона Черешата; дължина 212 м., гр. Банско с ДО в размер
на 95 863,69 лв. и ДДС в размер на 19 172,74 лв. /общо 115 036,43 лв./.
Общата стойност за горепосочените протоколи акт обр. 19 от 29.12.2022
за изпълнени СМР по подобекти били с данъчна основа в размер на 1 879
473,50 лева, ДДС в размер на 375 894,71 лева или обща стойност, възлизаща
на 2 255 368,21 лева.
При извършената съпоставка в информационния масив на НАП било
установено, че в дневник продажби на дружеството ХХХХХХХ“ ООД,
подаден за месец 09.2023 г., била отразена фактура № ********** с ДО в
размер на 1 879 473,50 лв. и ДДС в размер на 375 894,70 лева, но била
посочена дата 01.09.2023 г., която се различавала от посочената във фактурата
дата, а именно – 29.12.2022 г. В тази връзка проверяващите установили, че
дружеството – въззивник е спазило изискванията на чл. 113 от ЗДДС, като е
издало на община Банско фактура № **********/29.12.2022 г. с ДО в размер
на 1 879 473,50 лв. и в размер на ДДС 375 894,70 лева, но по отношение на
условията на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС от дружеството била изпълнена само първа
точка, т.е. дружеството е издало данъчен документ, с посочен данък на
отделен ред, но не е отразило горепосочената фактура в дневника за
продажбите за м.12.2022 г. и посоченият в нея ДДС не е включен при
формирането на резултата по СД за ДДС за м.12.2022 г.
При направена справка в информационните масиви от бази данни при
ТД на НАП София проверяващите установили, че „ХХХХХХХХХХ е
отразило фактура № ********** в дневника за продажбите за данъчен период
м.09.2023 г. и начисления данък по фактурата в размер на 375 894,70 лв.
6
участва при формирането на резултата по СД за ДДС за м.09.2023 г. със
закъснение от 9 /девет/ месеца.
Предвид направените в хода на проверката констатации, на 29.11.2023 г.
св. Т. Г. П., на длъжност „главен инспектор по приходите" ТД на НАП,
Дирекция СДО София, съставил АУАН № F746043/29.11.2023 г. срещу
„ХХХХХХХХХХ, за извършено административно нарушение на чл. 86, ал. 1,
т. 2 и 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 2 от същия закон.
АУАН е връчен на 29.11.2023 г. на представляващ дружеството -
жалбоподател, който го подписал без конкретни възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани от страна на
санкционираното дружество писмени възражения срещу констатациите в
АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 744625 – F746043/22.12.2023 г., издадено от
Директор на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП –
София, с което на „ХХХХХХХХХХ е наложена имуществена санкция на
основание чл. 180, ал. 4 от ЗДДС в размер на 37 589,48 лева за нарушение на
чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от ЗДДС.
Препис от наказателното постановление бил връчен на представляващия
дружеството на 22.01.2024 г. лично и срещу подпис, който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Т. Г. П., както и на свидетеля В. И. Д..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Т. Г. П. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
7
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Т.
П. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Съдът цени с доверие и показанията на свидетеля В. И. Д., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал, включително и с показанията на
свидетеля П.. Свидетелят Д. е участвала в извършване на проверката на
дружеството – жалбоподател, в хода на която е било установено, че
„ХХХХХХХХХХ е издало фактура № **********/ 29.12.2022 г., но фактурата
е включена в дневник – продажби през месец септември 2023 г.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
дружеството - жалбоподател и които да обосновават отмяната на последното
само на това основание, поради което и всички доводи в противоположния
8
аспект, релевирани в жалбата, са изцяло неоснователни.
В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В случая АУАН е съставен от компетентен орган, доколкото свидетелят
Т. Г. П. има правомощие да съставя АУАН на базата на заеманата длъжност –
главен инспектор по приходите при ТД - София, дирекция СДО на НАП. Що
се отнася до директор на дирекция СДО в ТД на НАП, същият притежава
компетентност да издава НП, доколкото законодателят е допуснал делегиране
на това правомощие на изпълнителния директор на НАП, като такава
делегация е извършена с цитираната Заповед на изпълнителния директор на
НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. Поради
изложеното и възраженията на жалбоподателя, касателно липсата на
материална компетентност на издателите на процесните актове не могат да
бъда споделени.
На следващо място, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото
се касае за специфичен двугодишен давностен срок от извършване на
нарушението, касаещо данъчни задължения. В случая нарушителят е открит
по време на извършване на проверката от контролните органи, а нарушението
е довършено с изтичането на срока, в който е било дължимо действието.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, касаещо липсата на
съобразяване с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, според който при липса
на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Необходимо е да бъде посочено, че ЗАНН допуска при
съставяне на акта да участват свидетели, различни от тези, които са
присъствали на установяването на нарушението, както е в случая, като
непосочването на тяхното качество еднозначно в практиката се приема, че не
представлява нарушение, което да ограничава правата на санкционираното
лице.
Не е налице основателност и в доводите на въззивника, че АНО не е
9
обсъдил всички възражения срещу АУАН, доколкото волята на наказващия
орган е ясна и непротиворечива, а и видно от съдържанието на депозираните
срещу акта възражения, същите касаят единствено пропорционалността при
налагане на имуществена санкция.
Съдът намира, че ясно и в пълнота е описано констатираното
нарушение, обусловило ангажирането на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице, респ. създадени са били достатъчно
гаранции за правото на защита на санкционираното лице, както и за
разкриването на обективната истина при обжалването на наказателното
постановление пред съда. Посочена е датата на нарушението и кога то е било
установено. Дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, съответно е
годен субект на административнонаказателна отговорност по този закон.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
представител на жалбоподателя.
Следва да бъде отбелязано, че начисляването на данъка се счита
изпълнено с последователното осъществяване на всички елементи от
фактическия състав по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС - издаването на данъчен
документ, в който се посочи данъка на отделен ред, в конкретния случай
фактура (чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС); включване размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл. 125 за този данъчен период; и посочване на данъчния
документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Като не е изпълнило задължението си в срок да начисли данъка чрез
включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период,
както и да посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния
данъчен период жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение, поради което и съдът намира, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на „ХХХХХХХХХХ.
Отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна,
ангажира се за неизпълнение на задълженията им към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност /чл. 83 ал. 1 ЗАНН/, поради
което не се налага обсъждане на субективна съставомерност на нарушението.
В АУАН и НП е посочена коректно датата на извършване на
10
нарушението, а именно - 17.01.2023 г. денят, следващ датата, до която
дружеството е следвало да отрази посочената по-горе фактура в отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС и в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за
данъчен период м.12.2022 г.
Правилно е определена и относимата санкционна норма на чл. 180, ал. 4
от ЗДДС и в съответствие с нея коректно е определен размерът на наложената
имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице,
което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение
размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на
неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Същевременно, разпоредбата
на чл. 180, ал. 4 от същия закон гласи, че при нарушение по ал. 1, когато
регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно
от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен,
глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но
не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв. В
конкретния случай се установява по делото, а и по отношение на това
обстоятелство не се формира и спор между страните, че в периода на
извършване на проверката от компетентните длъжностни лица
„ХХХХХХХХХХ е отразило фактура № ********** в дневника за
продажбите за данъчен период м. 09.2023 г. и начисленият данък по фактурата
в размер на 375 894,70 лв. участва при формирането на резултата по СД за
ДДС за м.09.2023 г. със закъснение от 9 месеца, респективно правилно в
случая е приложен привилегированият състав. В случая санкцията е
абсолютно определена, респективно не подлежи на намаляване.
С оглед възраженията на жалбоподателя следва да бъде посочено, че ал.
2 на чл. 86 от ЗДДС не е необходимо да бъде посочвана при квалификацията
на нарушението, доколкото нарушеното правило за поведение се съдържа в ал.
1 на същия член и именно неговото нарушаване се санкционира от чл. 180 от
ЗДДС. Нормата единствено посочва как се процедира при неиздадена или
нередовно издадена фактура, като посочването й не накърнява правата на
жалбоподателя.
11
Възраженията, наведени в жалбата, свързани с квалификацията на
нарушението са също неоснователни. Както бе посочено, фактическият състав
по начисляване на данъка е законодателно уреден в чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в
трите точки на съответната алинея. Систематически разпоредбата се намира в
Глава осма Начисляване и внасяне на данъка, респективно именно това е
правилото за поведение, което жалбоподателят е следвало да изпълни. В Глава
тринадесета Деклариране и отчитане е разписано подробно как следва да
стане това, но задължението за начисляване и редът за това са предвидени в
чл. 86, ал. 1 от ЗЗДС, като независимо кое от трите задължения не е
изпълнено, данъкът не е начислен и правната квалификация, както бе
посочено, подлежи на преценка в рамките на предвидените в чл. 86, ал. 1
правила в съответните точки към алинеята, а не касае друга разпоредба,
включително и чл. 124 от ЗЗДС /така Решение № 2737 от 23.04.2013 г. на
АдмС - София по адм. д. № 5939/2012 г./.
Неоснователно е и възражението, че АУАН е изготвен в срока на
спиране на проверката по реда на ДОПК, доколкото
административнонаказателната отговорност на дружеството – въззивник се
реализира по реда на ЗАНН и няма отношение към процедурата по
извършване на данъчна проверка по реда на ДОПК.
Административнонаказателното производство се образува със съставяне на
АУАН, респективно спирането на производството по ЗАНН е възможно едва
след съставяне на акта и по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, който в конкретния
случай не е бил прилаган.
По отношение на възраженията за непропорционалност на наложената
санкция е необходимо да бъде посочено, че Съдът на ЕС е извел критерии, по
които санкцията във всеки конкретен случай да се преценява с оглед своята
пропорционалност, като това е винаги прерогатив на националния съд, дори
съобразно цитираните решения в жалбата. Прилагането на принципа за
пропорционалност при преценка на наложената имуществена санкция в казуса
по делото произтича и от задължението за спазване на принципите по правото
на Европейския съюз. Тъй като установеното задължение за начисляването на
ДДС по чл. 86 от ЗДДС безспорно има за цел предотвратяване на избягване от
данъчно облагане, то правото на държавите членки да въведат такива
изисквания се основава на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
12
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Съгласно тази разпоредба, държавите-членки могат да наложат
други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното
събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки
имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите
финансови интереси, а борбата срещу данъчните измами, избягването на
данъчно облагане и евентуалните злоупотреби представлява цел, призната и
насърчавана от Директива 2006/112 - в този смисъл Решение от 14 март 2013 г.
по дело Valsts, C-525/11, точка 28 и цитираната в същото съдебна практика.
Съгласно Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело Mаrton Urbаn, C-
210/10, т. 23 и цитираната в същото съдебна практика, "при липса на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността". Също така, когато правна уредба по правото на Съюза
препраща по този въпрос към националните разпоредби, какъвто е
процесният случай на налагане на санкции, свързани с общата система на
ДДС, принципът за лоялното сътрудничество по член 4, параграф 3 от ДФЕС
налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да
гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази
цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива
мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на
санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер - например
Решение от 7 октомври 2010 г, дело Stils Met SIA, C-382/09, т. 44 и цитираната
в същото съдебна практика. Относимо към процесните имуществени санкции
е изведеното в т. 46 от същото решение, че самият принцип на глоба, която
има за цел да гарантира, че данъчнозадължените лица спазват своите
задължения за данъчно деклариране, не е в противоречие с правото на Съюза.
Съгласно отговора на втори въпрос и т. 48 от решението по цитираното дело
Stils Met SIA, съдът е постановил, че правото на Съюза допуска правна уредба
на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното
13
класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза, да се
налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита,
дължими за тези стоки, доколкото размерът на тази глоба се определя при
условия, аналогични на тези, които уреждат в националното право нарушения
от същото естество и със същата тежест и които придават на санкцията
ефективен, пропорционален и възпиращ характер, като задача на запитващата
юрисдикция е да извърши преценка в това отношение.
Изводимо е от всичко изложено, че по правото на Съюза санкция по чл.
180 ЗДДС е допустима, но нейната пропорционалност следва да се преценява
във всеки конкретен случай. В тази връзка в т. 71 от Решението по съединени
дела С-95/07 и С-96/07 Ecotrade S. v. Agenzia delle Entrate-U. di Geneva на Съда
на ЕС е прието, че при налагане на санкции за неспазване на данъчното
законодателство винаги следва да се отчита фактът, дали "е налице риск от
загуба на данъчни приходи за съответната държава-членка". Решение на СЕС
по дело С-259/12 на СЕС приема, че за да осигурят точното събиране на
данъка и да предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да
предвидят в националното законодателство подходящи санкции за неспазване
на задължението за регистриране по ДДС и за невнасяне на дължимия данък.
Подобни санкции обаче не трябва да надхвърлят необходимото за постигането
на тези цели, тоест в съответствие с принципа на пропорционалност
държавите членки трябва да използват средства, които позволяват ефективно
да се постигне целта за борба с измамите и избягването на данъци, като
същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите,
установени от законодателството на Съюза. За да се прецени дали
разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва
в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението; тежестта
на налаганата санкция както и начинът за определянето на нейния размер;
преследваните цели. В практиката на СЕС са дадени и ръководни указания
кога е налице злоупотреба и данъчна измама, като е посочено, че такива
липсват, когато облагаеми доставки не са били укрити от данъчните органи,
информацията за тях е вярно отразена в счетоводната документация на
данъчно задължения субект, като всички необходими документи са били
надлежно предоставени на проверяващите органи при поискване /така в
Решение на СЕС (втори състав) от 19 юли 2012 година по дело С-263/11;
Решение на СЕС от 12 юли 2012 година по дело EMS – B. Trasport, С284/11;
14
Решение на СЕС (трети състав) от 21 октомври 2010 година по дело С-
385/2009 година; Решение на Съда (трети състав) от 8 май 2008 година по
съединени дела С-95/07 и С-96/07 (дело Ecotrade), както и цитираната в тези
решения практика на СЕС/. Във всички решения на СЕС се държи сметка
обаче за това дали данъкът е бил начислен, което би могло да се отрази на
пропорционалността на санкцията. Следва да се отчете, че националната
уредба предвижда привилегировани състави в чл. 180, ал. 3 и ал. 4, ако все пак
данъкът бъде начислен в посочените срокове над първоначалния, какъвто е
именно настоящият случай, като наложената санкция за неправомерното
поведение на въззивника е чувствително редуцирана.
Подходът на СЕС (дело C418/22) в случаи, когато се касае не за грешка, а
за целенасочени действия по укриване и опити за избягване на данъчни
задължения е еднопосочен. Когато се установи, че нарушенията не са
следствие от грешка, свързана с прилагането на механизма на ДДС, а през
продължителен период от време и въпреки множество действия от страна на
данъчните органи дружеството нито декларира, нито внася дължимия ДДС, то
санкцията следва да е пропорционална. От значение според СЕС за преценка
на пропорционалността се явява и обстоятелството дали вследствие на
данъчна проверка данъчнозадълженото лице доброволно или недоброволно е
платило дължимия данък, установен от компетентните органи. В конкретиката
на настоящия случай липсват каквито и да било действия на жалбоподателя,
които да смекчават обществената опасност на нарушението, което внася
съмнение в прозрачността на процедурите и избора на изпълнител и съмнения
за неговото фаворизирано третиране, което налага целите на чл. 12 от ЗАНН
да бъдат постигнати именно с така определената санкция, доколкото
противното създава чувство за произвол, ненаказуемост и лишава санкцията
от нейната основна цел да въздейства предупредително и възпитателно на
другите членове на обществото. Същите мотиви на съда са важими и по
отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението по
никой критерий не може да се приеме за маловажно, доколкото обществената
му опасност не се различава от типичните нарушения от този вид.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
15
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на разноски по реда на АПК. Съгласно ал. 4
в полза на учрежданието или организацията, издала оспорения акт, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна, съдът следва да присъди в полза на ТД
на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.
4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер от 120 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 744625 –
F746043/22.12.2023 г., издадено от Директор на дирекция „Средни
данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП – София, с което на
„ХХХХХХХХХХ е наложена имуществена санкция на основание чл. 180, ал.
4 от ЗДДС в размер на 37589,48 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3,
вр. ал. 2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, представлявано от Л. Н. Г. и Р. Н.
Г.а – В. – управители, да заплати на ТД на НАП сумата от 120 (сто и
двадесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16