Решение по дело №2907/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 400
Дата: 6 март 2020 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20197050702907
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............./                             ,гр.Варна

 

  

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав

На девети януари две хиляди и двадесета година

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател: Даниела Станева

       Членове: 1. Кремена Данаилова

       2. М.Иванова-Даскалова

Секретар: Мая Вълева  

Прокурор: Александър Атанасов   

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2907 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Ейч Ар Принтинг”ЕООД – гр.Варна срещу Решение №1584/15.08.2019г. по НАХД №1794/2019г. на Районен съд–Варна, с което е потвърдено НП №03–010133/16.08.2018г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“–гр.Варна, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.85, ал.4 във вр. с чл.81а, ал. 1 от ЗНЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. за нарушение на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ във вр. с чл.107р, ал.7 от КТ.

В жалбата се твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.  Неправилно ВРС потвърдил НП в което липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението. Изтъкват, че деянието по чл.107р, ал.7 от КТ се явява осъществено към момента на започване на работа в предприятието-ползвател, която дата в случая не била установена и посочена в НП. В него липсвало посочване и на мястото на нарушението, което било свързано с мястото на предоставяне на персонал, а не с това на което е престирана работната сила. Излагат и доводи за маловажност на случая, с оглед на което ВРС неправилно и незаконосъобразно не приложил чл.28 от ЗАНН. Претендират отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде да бъде отменено изцяло.

Ответната страна Дирекция „ИТ“-Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба. Счита я за неоснователна. Нарушението било съставомерно, поради което правилно за него била ангажирана отговорността на дружеството. Моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде отхвърлена, а Решението на ВРС – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито е постановено от незаконен състав. Поради това не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на Решението.

Във връзка с искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за правилността на прилагането на материалния закон бе извършена въз основа на фактическите установявания на ВРС. В Решението той изложил установеното от доказателствата по делото, че на 12.06.2018г. в гр.Варна „Ейч Ар Принтинг“ ЕООД в качеството на работодател сключило трудов договор № 015 с М. М. К. в качеството на работник/служител, по силата на който работникът се съгласил да изпълнява трудовите функции на „продавач–консултант“ с код по НКПД: 52232001 срещу трудово възнаграждение в размер на 566лв. месечно. Установено е, че също на 12.06.2018г. „Ейч Ар Принтинг“ЕООД в качеството на наемодател е сключило договор с „Калиакра Принт“ЕООД в качеството на наемател, по силата на който поело задължение да предостави срещу възнаграждение служители, с които има сключен трудов договор да полагат труд в полза на „Калиакра Принт“ЕООД в магазин за продажба на промишлени стоки, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, крайбрежната алея до хотел „Калиакра“. Установено е, че на   03.07.2018г. свид. Р. П. -гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“–Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в магазина в к.к. „Златни пясъци“, на крайбрежната алея до хотел „Калиакра“ стопанисван от „Калиакра Принт“ЕООД и установила, че в него работи М. М. К. въз основа на трудовия договор, който имал с „Ейч Ар Принтинг“ЕООД и договора за предоставяне на персонал между това дружество и дружеството, което стопанисва обекта. ВРС установил, че проверяващата извършила проверка в Агенцията по заетостта и котнстатирала, че „Ейч Ар Принтинг“ ЕООД няма регистрация като предпритие, което осигурява временна работа. Тъй като такава дейност се явявало извършеното предоставяне на работника си да работи в обект на другото дружество, с което имало договор за наем на персонал, без да е има необходимата за това регистрация в Агенцията по заетостта, гл. инспектор в Д»ИТ»-Варна намерил, че дружеството е осъществило нарушение на чл.74е, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта във вр. с чл.107р, ал.7 от Кодекса на труда и му съставила АУАН на 03.08.2018г. В законовия срок от връчването на акта от „Ейч Ар Принтинг“ЕООД било депозирано писмено възражение. По него и материалите в преписката Директорът на дирекция „ИТ“–гр.Варна се произнесъл по преписката на 16.08.2018г., като издал НП №03–010133, в което възприел установената в АУАН фактическа обстановка и като намерил, че случая не е маловажен за нарушението на чл.74е, ал. 1 от ЗНЗ във вр. с чл.107р, ал.7 от КТ наложил „имуществена санкция“ от 5000 лева на „Ейч Ар Принтинг“ЕООД на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.85, ал.4 във вр. с чл.81а, ал.1 от ЗНЗ. Въз основа на тези фактически установявания ВРС извършил проверка на НП по оплакванията в жалбата и служебно - за законосъобразността му и достигнал до извода, че не са налице основания за отмяната му. С Решение №1584/15.08.2019г. Районен съд–Варна потвърдил НП. Това Решение по НАХД №1794/2019г. е постановено след новото разглеждане на делото във връзка с отмяната на първоначално постановеното решение на ВРС с Решение №756/12.04.2019г. на Административен съд-Варна по КНАХД №688/2019г. В акта на касационната инстанция е констатирано допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от ВРС, изразяващи се в излагане в крайния съдебен акт на бланкетни мотиви и липса на такива по съществени оплаквания в жалбата за незаконосъобразността на АУАН и НП и за неправилно приложение на относимите правни разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта.

          В Решение №1584/15.08.2019г. постановено при новото разглеждане на делото е направен извода, че в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения; че АУАН е и НП са издадени от компетентни лица, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са надлежно връчени. Нарушението било достатъчно инвидидуализирано, с което на привлеченото лице била осигурена възможност да упражни правото си на защита. Касационният състав споделя тези изводи на въззивния съд. Той констатирал неточност в обстоятелствената част на НП, където като дата на проверката на място в обекта на дружеството-ползвател била посочена датата 03.06.2018г., вместо 03.07.2018г. ВРС намерил, че това се дължи на допусната техническа грешка и правилно преценил, че макар да е в обстоятелствената част на НП тя не е съществена и не може да обоснове отмяната му. Датата на проверката е ясно посочена в приетия по делото Протокол за проверката от 03.08.2018г., в който еднозначно е посочено, че проверката в обекта е била на 03.07.2018г. Освен това видно от НП датата на проверката не е датата на нарушението, която ясно и еднозначно в АУАН и в НП е посочено, че е 12.06.2018г. Поради това и с оглед обстоятелството, че нарушението е установено въз основа на писмени документи, допуснатата грешка при изписване на месец на проверката в НП не е такава, която да обоснове отмяната му като незаконосъобразно, нито като издадено при съществено нарушение на правилата. Правилно ВРС отхвърлил като неосноталени и общи оплакванията за липса на задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН в АУАН и на НП. Правилно е преценено, че съгласно Заповед №0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“-гр.Варна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна е притежавал материална компетентност за издаване на НП за този вид нарушения и отхвърлил оплакванията в тази насока като неоснователни.

ВРС отнесъл установените по делото факти и клаузите на сключения между двете дружества договор към дефинициите в §1 т.17 от ДР на КТ към която препраща §1, т.39 от ДР на ЗНЗ и в §1 т.18 от ДР на КТ, към която препраща §1 т.40 от ДР на ЗНЗ и основателно направил извода, че правилно е преценено, че “Ейч Ар Принтинг“ЕООД е предприятие осигуряващо временна работа, а „Калиакра Принт“ ЕООД - предприятие-ползвател по смисъла на КТ и ЗНЗ. В съответствие със закона заключил, че в случая е осъществено нарушение на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ, който изисква наличие на необходима регистрация в Агенцията по заетостта за да бъде осъществявана дейност по осигуряване на временна работа, каквато регистрация “Ейч Ар Принтинг“ЕООД безспорно е не е имало.

Правилно в Решението на ВРС са отхвърлени доводите в жалбата, че не е необходима такава регистрация в Агенция по заетостта когато едно и също физическо лице е собственик и управител и на двете дружества - на осигуряващото временна работа и на ползвателя. В закона за насърчаване на заетостта и в КТ няма разпоредби, които да въвеждат изключение от правилото в чл.74е ал.1 от ЗНЗ, че дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Поради това съображенията в жалбите до въззивната и до касационната инстации, че “Ейч Ар Принтинг“ЕООД и „Калиакра Принт“ ЕООД са свързани лица, от една група и като «сродни дружества» в случая не се изисквало регистрация, тъй като не била предоставена работна сила на трети лица, не са основани на разпоредби в ЗНЗ или КТ. Такива хипотези, при които да не се прилага изискването за регистрация по чл.74е ал.1 от ЗНЗ, условията и реда за която е в глава VІІІа от ЗНЗ не са регламентирани. При тази правна уредба без действаща регистрация никое физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност, няма право да сключва трудов договор с работник или служител и да го изпраща да изпълнява временна работа в друго предприятие–ползвател. Правилно ВРС отчел, че макар да са собственост на едно и също лице, „Ейч Ар Принтинг“ЕООД е различен правен субект от „Калиакра Принт“ЕООД, че те са две различни самостоятелни юридически лица и законосъобразно в АУАН и в НП е направен извода, че „Ейч Ар Принтинг“ЕООД е следвало да се регистрира в Агенцията по заетостта съгласно изискването на чл.74е ал.1 от ЗНЗ като «предприятие, което осигурява временнна работа», преди да предприеме сключване на трудов договор с работника, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятието ползвател – „Калиакра Принт“ЕООД.

Разпоредбата на чл.107р, ал.2 от КТ въвежда ограничително изискване за максималния процент на изпратените работници спрямо общия брой такива в предприятието, което осигурява временна работа и в случая не е относимо към конкретното нарушение, изразяващо се в осигуряване на временна работа от санкционираното юридическо лице без регистрация, за което е издадено НП. Поради това числеността на състава на персонала и др. факти не са релевантни и не следва да се установяват и описват в НП, както приева и ВРС. 

          Правилно ВРС е намерил, че нарушението не представлява маловажен случай и за него не е приложим чл.28 от ЗАНН. В тази връзка са отчетени данните по делото, че конкретният работник не е единствения, който „Ейч Ар Принтинг“ЕООД е изпратило да работи в обекта стопанисван от „Калиакра Принт“ЕООД и не са налице данни, които да отличават нарушението като такова с явно незначителна обществена опасност. Основателно ВРС намерил, че не се касае за формална процедура. Регистрация се придобива при наличие на редица изисквания и след като се констатира, че субекта отговаря на тях, за да извършва такава дейност. Закона разписва и изискванията , които следва да се спазват при налична регистрация, за да не бъде тя прекратена. Предвид на това правилно е преценено, че конкретното нарушение не е маловажно, тъй като в конкретния случай се касае за сключен от наказаното дружество на 12.06.2018г. трудов договор с работник, който същият ден по силата на друг договор то е изпратило да работи в обект на друго дружество, където е работникът е установен да работи и през м. юли 2018г. от проверяващите. Поради това правилно е прието, че нарушението не е маловажно и за него е наложена санкцията във фиксирания в чл.81а, ал.1 от ЗНЗ размер от 5000лв. В съответствие със закона в Решението на ВРС е постановено, че не е налице основание за отмяна на НП и с оглед размера на санкцията, нито за изменението й.

Касационният състав не установи наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.  Водим от което и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1584/15.08.2019г. постановено  по НАХД №1794/2019г. на Районен съд–Варна.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.

 

 

 

    2.