Р Е Ш Е Н И Е № 91
Гр.Пловдив,11.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в
открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КАТЯ
ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№6 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №615 от
07.11.2019 г.,постановено по т.д.№715/2018 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив,ТО,12-ти състав,е осъдена К.М.Д. с ЕГН **********,представлявана от
назначения й особен представител по делото адвокат В.К.,да заплати на „У.Б.“АД-С.с
ЕИК ***сумата от 300 000 лв.,частична главница,от общо дължима сума в размер на
787 000 лв.,по договор за банков револвиращ кредит №***/07.12.2012 г.,ведно с анекси
№1/19.11.2013 г.,№2/19.12.2013 г.,№3/2014 г.,№5/2014 г.,№6/2016 г.,№7/2015 г. и
№8/2015 г.,сключен между „У.Б.“АД-С.,в качеството на кредитор и „Т.“ЕООД,ЕИК ***,в
качеството му на кредитополучател,К.М.Д. и „А.“ЕООД с ЕИК ***,в качеството им
на солидарни длъжници,ведно със законната лихва върху просрочената
главница,считано от 28.07.2016 г. /датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение/ до окончателното й плащане,както и 6000
лв.,представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№10650/2016 г.
по описа на РС-Пловдив;6000 лв.-държавна такса по т.д.№715/2018 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ТО,12-ти състав;7 530 лв.-възнаграждение за назначения от
съда особен представител;350 лв. депозит за вещо лице,както и 450 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу горното
решение е подадена въззивна жалба от ответницата К.М.Д. чрез назначения й
особен представител адв. В.К.,въз основа на която жалба е образувано
производството по настоящото дело.Жалбоподателката чрез особения си
представител заявява,че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като
излага в жалбата си конкретни аргументи в тази насока.Поддържа се довода,че
първоинстанционният съд неправилно е възприел наличието на валидна воля за
подписване на договора за кредит и последващите анекси към него от страна на
кредитополучателя,без да е налице протокол,изразяващ волята на едноличния
собственик на капитала в „Т.“ЕООД за това.Извеждането на такава воля,при
очевидно липсващото й обективиране в нарочен писмен протокол,е неправилно според
жалбоподателката и е довело до погрешния извод на съда за съществуването и от
там за наличието на валидно облигационно правоотношение.На следващо място,в
случай,че съдът приеме договора за кредит и последващите анекси към него за
подписани съобразно изискванията на закона,то жалбоподателката поддържа
възражението,че не следва да носи отговорност по процесния иск,тъй като той е
предявен срещу нея след изтичане на преклузивния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД и в
тази връзка-след като е прекратено поръчителството й по договора за кредит.
Въз основа на
така поддържаните в жалбата доводи,е поискано обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно,незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила,и да бъде постановено друго,с което
предявения срещу жалбоподателката иск да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по
въззивната жалба „У.Б.“АД-гр.С.с ЕИК ***е подал в законния срок отговор на
същата чрез юрисконсулт М. С.-И..В отговора е взето становище,че въззивната
жалба е неоснователна,а атакуваното с нея съдебно решение е
законосъобразно,обосновано и правилно и с оглед на това е поискано то да бъде
оставено в сила.Изложен е аргумента,че в подадената жалба не се сочат никакви
нововъзникнали факти и/или новооткрити доказателства в подкрепа на заявените в
нея твърдения,които според въззиваемия повтарят твърденията на особения
представител,поддържани в отговора на исковата молба и в отговора на
допълнителната искова молба.Поддържа се и становището,че първоинстанционният
съд правилно е преценил всички установени факти и обстоятелства,както и събрани
доказателства по конкретния казус,които според въззиваемия изцяло подкрепят
исковата му претенция,както по основание,така и по размер.Посочено е в отговора
на въззивната жалба,че кредитните задължения на „Т.“ЕООД към банката-ищец не
само са установени с влезли в сила съдебни решения по т.д.№844/2016 г. на ПОС,XI-ти състав и
т.д.№387/2017 г. на ПОС,XX-ти състав,но са и признати в подадена от същото дружество молба от
22.11.2019 г. за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.По
отношение на жалбоподателката,ответникът по въззивната жалба поддържа,че същата
не носи солидарна отговорност за задълженията по процесния договор за кредит
като поръчител,а като съдлъжник,с оглед на което отговорността му е равна на
тази на кредитополучателя за пълното издължаване на кредитното задължение и не
е лимитирана със срок,в който може да бъде претендирана от страна на
банката-кредитор.
Страните не са
направили нови доказателствени искания пред настоящата инстанция,като
единствено въззиваемата страна е представила с отговора си на въззивната жалба
ново писмено доказателство-молбата на „Т.“ЕООД от 22.11.2019 г. за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо същото дружество,което доказателство е
прието по настоящото дело с протоколно определение от 12.02.2020 г.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
в жалбата оплаквания и със събраните по делото доказателства и доводите на
страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да
обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния
срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо следва да се пристъпи към разглеждане и
преценка на жалбата по същество.
Разгледана по
същество,въззивната жалба е неоснователна.
По т.д.№715/2018
г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,12-ти състав е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ и във вр. с чл.121 от ЗЗД,от
ищеца „У.Б.“АД-гр.С.с ЕИК ***против
ответницата К.М.Д. с ЕГН **********-настоящата жалбоподателка,с който е
поискано ответницата като солидарно задължено лице с кредитополучателя „Т.“ЕООД,да
бъде осъдена да заплати на банката-ищец
сумата от 300 000 лв.,представляваща частична главница по договор за
банков револвиращ кредит №***/07.12.2012 г.,ведно с анекси №1/19.11.2013 г.,№2/19.12.2013
г.,№3/2014 г.,№5/2014 г.,№6/2016 г.,№7/2015 г. и №8/2015 г.,сключен между „У.Б.“АД-гр.С.с ЕИК ***в качеството на
кредитор и „Т.“ЕООД,ЕИК ***,в качеството му на кредитополучател,К.М.Д. и „А.“ЕООД
с ЕИК ***,в качеството им на солидарни длъжници,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 28.07.2016 г. /датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й плащане.
Искът се базира
на следните основни твърдения:
Твърди се,че
исковата главница представлява вземане на банката-ищец,произтичащо от сключен
между нея като кредитор,от една страна,и „Т.“ЕООД,ЕИК *** в качеството му на
кредитополучател и ответницата К.М.Д. в качеството й на солидарен длъжник,от
друга страна,договор за банков револвиращ кредит №*** от 07.12.2012 г.,на основание на
който банката предоставя на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 800
000 лв.,предназначен за финансиране на договори с фирми-съконтрагенти.Твърди
се,че кредитът е бил усвоен от кредитополучателя съгласно условията на т.9 и
т.10 от договора,а начинът на погасяване на главницата е бил определен в т.7 от
същия договор,а именно-на една вноска на 20.11.2013 г.Уговорено било и
ежемесечно заплащане на договорна лихва на всяко 20-то число,като лихвените
параметри били определени в т.4 и т.5 от договора.Твърди се още,че с последващи
анекси от №1/29.01.2010 г. до №4/24.01.2014 г.,сключени между страните по
договора,са били уговорени промени в крайния срок за усвояване /ползване/
на кредита и в погасителния план за главницата,а след това бил сключен анекс №5
от 14.11.2014 г.,с който наред с първоначалния солидарен длъжник,бил приет и
нов солидарен длъжник-дружеството „„А.“ЕООД с ЕИК ***.Впоследствие с анекс №6
от 20.01.2015 г. и анекс №7 от 19.02.2015 г. отново били удължени срока за
усвояване на кредитния ресурс и крайния срок за издължаване /погасяване/ на
главницата.Това за пореден,но и за последен път било направено и с анекс №8 от
19.03.2015 г.,като според този анекс крайният срок за ползване и за издължаване
на главницата е датата 20.04.2015 г.
Твърди се също,че
солидарните длъжници на основание т.14 и следващите от договора,както и на
основание раздел IV,т.12.2 от Общите условия и на основание чл.101 от ЗЗД във вр. с
чл.121-127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ,поемат и отговарят солидарно и наравно с кредитополучателя
за изпълнение на задълженията му за пълното погасяване на кредита.И още се
твърди,че на основание изтекъл краен срок за погасяване на кредита и поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници на
изискуемите задължения за главница,лихви,такси и разноски по договора,вземането
на банката е станало изцяло изискуемо от датата 20.04.2015 г.И понеже не
последвало изпълнение и след тази дата,банката-ищец твърди,че подала на
28.07.2016 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя и двамата солидарни длъжници,въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№10650/2016 г. по описа на РС-Пловдив,V-ти гр.
състав.По същото дело била издадена заповед №6214 от 29.07.2016 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която
заявлението на банката било уважено и било разпоредено длъжниците да заплатят
солидарно на кредитора „У.Б.“АД сумата от 300 000 лв.-частична главница по
горния договор за банков кредит и сключените анекси към него,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 28.07.2016 г. до окончателното
издължаване на вземането,както и 6000 лв.-платена държавна такса за
изпълнителен лист.След това било образувано изпълнително дело за принудителното
събиране на вземането по заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист,в рамките на което на ответницата К.Д.-един от солидарните длъжници по
договора и по заповедта,бил назначен особен представител-адв. В. Т.,която
подала възражение по чл.423 от ГПК по горното частно гражданско дело и с
определение №957/08.05.2018 г. по описа на ОС-Пловдив,V-ти състав,възражението било
уважено,като вследствие на това били обезсилени издадените по отношение на
длъжницата К.Д. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
При тези основни
твърдения,банката-ищец е заявила в исковата молба,че за нея е възникнал правен
интерес от предявяването на процесния осъдителен иск против ответницата К.М.Д.
за заплащане на вземането,произтичащо от неизпълнени задължения по договора за
банков револвиращ кредит,по който ответницата е солидарно задължено лице.
Ответницата К.М.Д.,чрез
назначения й в първоинстанционното производство особен представител адв. В.К.,е
оспорила иска като неоснователен по съображенията,изложени в отговора на
исковата молба,подаден от особения й представител /назначен като такъв на
основание чл.47,ал.6 от ГПК/.Поддържаните в отговора възражения срещу иска са
следните:
Твърди се,че не
са налице протоколи на едноличния собственик на капитала на
дружеството-кредитополучател „Т.“ЕООД,обективиращи волята на същия за
подписването на цитираните в исковата молба анекси към договора за
кредит,поради което не е налице валидно изразена воля за промяна на
договорените с първоначалния договор за кредит условия.Твърди се също,че в
случая ответницата има качеството на поръчител и в качеството й на такава тя би
могла да отговаря по процесния иск,ако той е предявен при наличие на
предпоставките на чл.147,ал.1 от ЗЗД,а те в конкретния случай не били
налице,защото иска спрямо главния длъжник /заявлението по чл.417 ГПК/ е
предявен след изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по посочената разпоредба от ЗЗД,вследствие на което е
прекратено самото поръчителство и ответницата не носи отговорност по процесния
иск в качеството си на поръчител.И на трето място,в отговора на ИМ е заявено
оспорване на иска по размер.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приел
за доказано,че е възникнало валидно облигационно правоотношение по сочения в
исковата молба договор за кредит и последващите анекси към него и че това
правоотношение обвързва ответницата като солидарен длъжник за всички поети от
кредитополучателя задължения по договора.Приел е за доказано,че от отпуснатия
кредит е била усвоена сумата от 787 600 лв. от кредитополучателя и че
вземането на банката е станало изискуемо изцяло от датата 20.04.2015 г.,когато
е изтекъл уговорения краен срок за погасяване на кредита.Заедно с това е счел
за неоснователно поддържаното от ответницата /чрез особения й представител/
възражение срещу иска за ненадлежно изразена воля на кредитополучателя в
анексите към договора за кредит поради липса на решения на едноличния собственик
на капитала на „Т.“ЕООД за сключването на тези анекси,както и възражението,основано
на разпоредбата на чл.147,ал.1 от ГПК и след като е счел,че ответницата,при
лежаща върху нея доказателствена тежест да установи погасяването на отпуснатия
кредит,не е ангажирала доказателства в тази насока,е уважил предявения
осъдителен иск за сумата от 300 000 лв.,представляваща част от дължимата
главница по процесния договор за кредит.Приел е наред с това,че с оглед изхода
от спора,на ищеца следва да се присъдят и всички направени от него разноски,от
които 6000 лв.-разноски,направени в заповедното производство,развило се по
ч.гр.д.№10650/2016 г. по описа на РС-Пловдив;6000 лв.-държавна такса по
т.д.№751/18 г. на ОС-Пловдив;7530 лв.-възнаграждение за назначения от съда
особен представител;300 лв.-депозит за вещо лице,както и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение,съобразено с Наредбата към Закона за правната помощ,с
материалния интерес и броя проведени съдебни заседания.
Пловдивският
апелативен съд по реда на чл.269,изр. 1 от ГПК,намира постановеното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо,а по същество намира следното:
От приетите в
производството пред първата инстанция доказателства се установява безспорно
сключването на процесния договор за банков револвиращ кредит от 07.12.2012 г.
между банката-ищец като кредитор,дружеството „Т.“ЕООД с ЕИК *** като
кредитополучател и ответницата К.М.Д. като солидарен длъжник по смисъла на
чл.304 от ТЗ във вр. с чл.101 от ЗЗД.Установява се и сключването между същите
страни на последващите анекси №1-№8 към договора за кредит и приетите с тях
промени относно крайните срокове за ползване и връщане на главницата по
кредита,като последният уговорен с анекс №8 краен е срок е датата 25.04.2015 г.Установява
се и присъединяването на още един солидарен длъжник-неучастващото по делото
дружество „А.“ЕООД,съгласно анекс №5,както и факта на усвояване на кредита до
размера от 787600 лв. /при отпуснат размер от 800 000 лв./ и наличието на
неиздължена главница в същия размер към момента и след изтичане на крайния срок
за погасяване на кредита,което е видно от заключението на назначената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от
вещото лице Т.Р.и неоспорено от страните.
На следващо
място,се установява и подаването на заявление по чл.417 от ГПК от банката-ищец за
издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и двамата солидарни
длъжници на основание сключения договор за кредит и анексите към него,наличието
на ч.гр.д.№10650/2016 г. по описа на РС-Пловдив,V-ти гр. състав,образувано на
основание същото заявление и наличието на заповед №6214 от 29.07.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по същото
дело,с която заявлението на банката е уважено и е разпоредено длъжниците да
заплатят солидарно на кредитора „У.Б.“АД сумата от 300 000 лв.-частична
главница по горния договор за банков кредит и сключените анекси към него,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 28.07.2016 г. до окончателното
издължаване на вземането, както и 6000 лв.-платена държавна такса за
изпълнителен лист.И още се установява,че след подадено възражение по чл.423 от ГПК от ответницата К.Д. чрез назначения й в изпълнителното производство особен
представител,същата заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са
обезсилени с определение №957 от 08.05.2018 г. на ОС-Пловдив,V-ти състав,по
отношение на длъжницата К.Д. и в резултат на това,с разпореждане №61373 от
04.07.2018 г.,постановено по ч.гр.д.№10650/2016 г. по описа на РС-Пловдив,V-ти гр. състав,е
указано на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК,че може да предяви
осъдителен иск относно вземането си срещу длъжника Д. в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
Процесният
осъдителен иск е предявен именно в резултат на обезсилване на заповедта за
изпълнение спрямо ответницата К.Д. и предвид горните обстоятелства,установяващи
се от събраните в първоинстанционното производство доказателства,въззивният съд
счита иска за доказан по основание и размер.Претендираната с иска сума в размер
на 300 000 лв. съставлява част от усвоената главница от 787600 лв. по
процесния договор за кредит,която е останала непогасена /невърната/ от когото и
да било от солидарните длъжници към момента на изтичане на крайния срок за
погасяването й,а и след това.При лежаща върху ответницата доказателствена
тежест за връщането на усвоената главница по кредита,същата не ангажира никакви
доказателства в тази насока.В тази връзка и заявеното в отговора на исковата
молба оспорване на иска по размер е неоснователно,тъй като същият е доказан в
пълния му заявен от ищеца размер.Всъщност,във въззивната жалба това оспорване
не се поддържа,но се поддържат останалите наведени в отговора на исковата молба
възражения срещу иска,а именно-възражението за липса на валидно изразена воля
от кредитополучателя „Т.“ЕООД при сключването на анексите към процесния договор
поради липсата на обективирано в протокол решение на едноличния собственик на
капитала на „Т.“ЕООД за сключването на тази анекси,както и възражението за
предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД и
погасяване на качеството на ответницата като поръчител по процесния договор за
кредит.Жалбоподателката чрез особения си представител адв. В.счита,че
преценката на първоинстанционния съд за неоснователността на тези две
възражения е неправилна и с това на практика се изчерпват конкретните й оплаквания в
жалбата,като заявеното в същата оплакване за постановяване на
първоинстанционното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила е само бланкетно и не е обосновано с никакви конкретни аргументи в тази
насока.
Въззивната
инстанция също намира горните възражения на ответницата /и настояща
жалбоподателка/ за неоснователни.Правилен е извода на първоинстанционния съд,че
липсва законово изискване едноличният собственик на капитала да обективира в
протокол или по друг начин изрично свое решение за подписване на анекси към
договор,а след като такова формално задължение не е налице,то липсата на
нарочен протокол,обективиращ решение на едноличния собственик на капитала на „Т.“ЕООД
за сключване на анексите към процесния договор,не би могла да се отрази на
действителността на същите анекси.Съгласно разпоредбата на чл.147,ал.2 от ТЗ,едноличният собственик на капитала на ЕООД решава въпросите от
компетентността на общото събрание,за което се съставя протокол в съответната
за решенията на общото събрание форма.А в разпоредбата на чл.137,ал.1 от ТЗ са
изброени въпросите,по които общото събрание на ООД разполага с предоставената
му от закона компетентност да взема решения.С други думи,едноличният собственик
на капитала решава всички въпроси по чл.137,ал.1 от ТЗ,възложени в
компетентност на общото събрание и когато взема решение по такъв въпрос следва
да бъде съставен протокол в съответната за решенията на общото събрание
форма.Подписването на договори с предмет като процесния договор за кредит и
анексите към него не е от категорията въпроси,които са възложени в
компетентност на общото събрание съгласно чл.137,ал.1 от ТЗ,следователно не е
необходимо и вземане на нарочно решение за това от същото
събрание,респективно-от едноличния собственик на капитала при едноличните
дружества с ограничена отговорност.Волята на дружеството за сключване на такъв
договор и на анексите към него е валидно изразена,щом като те са подписани от
името на дружеството чрез неговия законен представител /управителя/ или чрез
надлежно упълномощен представител.В случая всички анекси към процесния договор
са сключени от името на дружеството-кредитополучател чрез надлежен
пълномощник,за което не се и спори по делото,а и е видно посредством
представеното по делото пълномощно,дадено на упълномощения представител от
дружеството-кредитополучател чрез управителя му.Следователно,същото дружество е
изразило валидна воля при сключване на анексите и същите са напълно
действителни.
Наред с това,дори
и да бе прието,че анексите са недействителни поради липса на валидно изразена
от кредиполучателя воля при сключването им,то това би довело единствено до
отпадане на обективираните в тези анекси уговорки,които обаче не засягат
дължимостта на претендираната с иска главница,а се отнасят единствено до
сроковете за усвояване и връщане на главницата по кредита.В тази връзка,ако бе
прието,че анексите не са произвели валидно действие,то това би означавало,че ще
важат сроковете за усвояване и издължаване на главницата,уговорени със самия
договор за кредит,чиято действителност не е оспорена,но няма да доведе до
отпадане на произтичащото от договора задължение за връщането на кредита.
И на следващо
място,следва да се отчете обстоятелството,че кредитните задължения на „Т.“ЕООД
към „У.Б.“АД,произтичащи от процесния договор за кредит и анексите към него,са
установени с влязло в сила решение №122 от 07.03.2018 г.,постановено по
т.д.№844/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XI-ти състав по предявен от банката
против дружеството иск по чл.422 от ГПК,заверено копие от което решение е
приложено към първоинстанционното дело.
Неоснователно е и
възражението на ответницата-настояща жалбоподателка, основано на разпоредбата
на чл.147,ал.1 от ЗЗД.Това е така,защото посочената разпоредба е приложима
спрямо лица,имащи качеството на поръчители,а в случая ответницата няма такова
качество.Нейната солидарна отговорност за всички задължения по процесния
договор за кредит произтича от качеството й на „солидарен длъжник“ или
„съдлъжник“ по смисъла на чл.304 от ТЗ във вр. с чл.101 от ЗЗД и чл.121-чл.127
от ЗЗД,както е видно от самия договор за кредит и по-специално от раздел I-„Предмет на
договора“ и клаузите на чл.15.3. и чл.16.3. от същия договор.Качеството на солидарен
длъжник по смисъла на горните законови разпоредби е различно от качеството на
поръчител,тъй като в първото качество всяко солидарно задължено лице дължи на
свое независимо основание наред с останалите солидарно задължени лица и
отговорността му няма акцесорен характер,а поръчителят отговаря на за чужд дълг
и неговата отговорност е акцесорна спрямо тази на лицето,за което е
поръчителствано.Наред с това поръчителят има правомощията по чл.142 от ЗЗД,каквито уговорки в процесния договор липсват,както липсват и характерните
за договора за поръчителство уговорки за условията за погасяване или
прекратяване на поръчителството по смисъла на чл.146 и чл.147 от ЗЗД.С оглед на
изложеното съдът намира,че в конкретния случай нормата на чл.147,ал.1 от ЗЗД е
изцяло неотносима,както е приел и първоинстанционния съд,поради което визирани
в нея предпоставки изобщо не следва да се преценяват по същество,а базираното
на нея възражение на ответницата се явява неоснователно.
С оглед на всичко
изложено по-горе,Апелативният съд намира,че разгледаната въззивна жалба е
неоснователна,а първоинстанционното решение,с което предявеният осъдителен иск
е уважен /ведно със законна лихва и разноски/,е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Разноски за
настоящата инстанция не са претендирани от страните,поради което такива няма да
им бъдат присъдени.
Мотивиран от
горното Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №615 от 07.11.2019
г.,постановено по т.д.№715/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,12-ти
състав.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.