№ 102
гр. Шумен, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500086 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане са въззивна жалба от Прокуратура на Република България
срещу решение № 260001/13.01.2022 г. по гр.д. № 1209/2020 г. по описа на НПРС, с което
ПРБ е осъдена солидарно с ОД на МВР – Шумен да заплати на С.Р. Р. сумата от 2 000 лева
– обезщетение за причинените му неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, вследствие неоснователно водено срещу него ДП № 190/2019 г. по описа на РУ –
Шумен и въззивна жалба от ОД на МВР – Шумен срещу посоченото решение, в частта, в
която са уважени предявените срещу Дирекцията искови претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева и са присъдени деловодни
разноски.
Първият жалбоподател счита решението за неправилно и моли съдът да го отмени,
като постанови друго с което да отхвърли иска за неимуществени вреди изцяло и му
присъди извършените по делото разноски.
Вторият жалбоподател намира решението за неправилно, поради което моли
въззивният съд да го отмени в оспорената част и отхвърли исковата претенция за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, респ.,
алтернативно - да намали размера на присъденото обезщетение като прекомерно, и му
присъди юрисконсултско възнаграждение.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбите С.Р. Р. не е депозирал
отговор. В хода на съдебните прения оспорва същите като неоснователни.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни поради следното:
Гр.д. № 1209/2020 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на
въззиваемия с искане съдът да определи, на основание чл.4 от ЗОДОВ, вр. чл.52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживени от него стрес,
неудобство, несигурност, накърняване на морални и нравствени ценности и на социалното
му общуване, възлизащо в размер на 5 000 лева и обезщетение за имуществени вреди,
представляващи изразходвани средства за транспорт за придвижване до работното му място
с личния автомобил на баща му и пропуснати ползи от невъзможността да реализира
трудови доходи, в размер на 2 000 лева, които вреди е претърпял вследствие на
образуваното срещу него ДП № 190/2019 г. по описа на РУ – Шумен и отнемане на
свидетелството му за правоуправление на МПС за срок от 1 г. и 4 м., като същите бъдат
заплатени солидарно от ответниците Прокуратура на РБ и ОД на МВР – Шумен. В
уточняваща молба, ищецът е заявил, че търси отговорност от органите на МВР за това, че е
бил задържан незаконно за срок от 10 часа, в помещение с лоши битови условия, без храна и
без възможност да ползва тоалетна, като преди задържането му били сложени белезници, от
което изпитал неудобство и стрес, поради което претендира от ответника обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 500 лева. По отношение на Прокуратура на РБ
претенцията му е свързана със забавяне на производството, тъй като година и три месеца
бил лишен от свидетелство за управление на МПС с ПАМ, от което претърпял
неимуществени вреди в размер на 1 500 лева. За воденото срещу него наказателно
преследване претендира солидарно от двамата ответници обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2 000 лева. Претенцията му за имуществени вреди е за изразходвани
средства за транспорт за придвижване до работното му място с личния автомобил на баща
му, в размер на 1 000 лева и пропуснати ползи от невъзможността да реализира трудови
доходи, в размер на 1 000 лева или общо 2 000 лева.
С разпореждане № 260407/15.02.2021 г. съдът е отделил предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен срещу ОД на МВР – Шумен за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 1 500 лева за претърпените от ищеца неудобства при
задържането му на 16.02.2019 г. в резултат на лошите условия в мястото за задържане,
изпратил е същия по подсъдност на АС – Шумен и е прекратил производството по делото
досежно него. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които са оспорили изцяло
предявените искове.
С определение от 18.05.2021 г. съдът е прекратил делото относно предявения срещу
Прокуратура на РБ иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 1 500 лева в
2
резултат на забавено правосъдие по ДП № 190/2019 г. на РУ – Шумен, с правно основание
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, поради недопустимост. Определението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Първоинстанционният съд е приел, че предмет на разглеждане са искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като с решението си е осъдил Прокуратура на РБ и ОД
на МВР – Шумен да заплатят солидарно на С.Р. Р. сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
вследствие неоснователно воденото срещу него ДП № 190/2019 г. по описа на РУ – Шумен;
отхвърлил е предявените от С.Р. Р. срещу Прокуратура на РБ и ОД на МВР – Шумен искове
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева,
от които 1 000 лева – направени разходи и 1 000 лева – пропуснати ползи, предявени за
солидарно плащане, вследствие неоснователно водено срещу него ДП № 190/2019 г. по
описа на РУ – Шумен; осъдил е Прокуратура на РБ и ОД на МВР – Шумен да заплатят на
С.Р. Р. деловодни разноски в размер на 80.90 лева и сумата от 1 110.00 лева - по сметка на
НПРС, както и С.Р. Р. да заплати на ОД на МВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00 лева.
Решението се обжалва от Прокуратура на РБ и ОД на МВР – Шумен в осъдителната
му част.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява и не се спори между страните, че на 16.02.2019 г., около 00.50 часа, при
управление на л.а. „ Мерцедес С 180“, рег. № * по бул. , гр. Ш., ищецът бил спрян от
полицейски патрул и тестван за наличие на алкохол, като пробата била отрицателна.
Впоследствие бил тестван за наркотични вещества с техническо средство DRUG CECK
3000 и било констатирано, че водачът управлява МПС под въздействие на наркотични
вещества и техните аналози, като е отчетено наличие на метамфетамин, амфетамин, опиати
и кокаин. Поради несъгласие на ищеца с отчетения резултат, по негово желание му бил
издаден талон за медицинско изследване № 0030357 и същият бил откаран от полицейските
служители в МБАЛ – Шумен, където дал кръв за изследване. Същата вечер, на място били
извършени обиск на ищеца и претърсване на управлявания от него лек автомобил от
служители на РУ – Шумен, с цел откриване на наркотични вещества, за което били
съставени протокол за обиск рег. № 372р-3277/16.02.2019 г. и протокол за претърсване и
изземване в неотложни случай с последващо одобрение от 16.02.2019 г.. При претърсването
не били открити наркотици. С предложение № 172900-2479/16.02.2019 г. на разследващ
полицай при РУ – Шумен, Районна прокуратура – Шумен била уведомена, че е образувано
ДП № 190/2019 г. по описа на РУ – Шумен за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК и било направено предложение за внасяне в съда на искане за одобряване на
извършеното следствено действие. С разпореждане № 320/16.02.2019 г. на ШРС протоколът
3
за претърсване и изземване бил одобрен. За констатираното нарушение, квалифицирано по
чл.5, ал.1, пр.2 от ЗДвП, на ищеца бил съставен АУАН № 115218/16.02.2019 г.. Предвид
констатациите в акта и наличието на данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, срещу ищеца била издадена заповед за задържане № УРИ 372зз-13/16.02.2019 г., по
силата на която, на 16.02.2019 г., в 01.30 часа бил задържан за срок от 24 часа, на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.343б, ал.3 от НК, в помещение за временно задържане при
РУ – Шумен. Заповедта е била подписана без възражения от задържаното лице, не е била
обжалвана и е влязла в сила на 05.03.2019 г.. На 16.02.2019 г., в 10.20 часа, ищецът бил
освободен, поради отпадане на необходимостта на задържането. При задържането му
ищецът е подписал декларация за права, в която посочил, че няма да ползва адвокатска
защита, не желае да бъде уведомяван никой за задържането му и че страда от заболяване „
Параноидна шизофрения „, но не желае медицински преглед. Със заповед № 19-0869-
000223/21.02.2019 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Шумен на ищеца
била наложена ПАМ по чл.171, т.1“б“ от ЗДвП, за това, че на 16.02.2019 г., около 00.50 часа,
в гр. Ш., бул. управлявал л.а. „ Мерцедес С 180“, рег. № *, собственост на З. И. и след
спиране и проверка е установено, че водачът управлява под въздействие на наркотични
вещества и техни аналози, като с тест DRUG CECK 3000 било отчетено наличие на
метамфетамин, амфетамин, опиати и кокаин, а именно – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, считано от 16.02.2019 г.. В деня на образуване на ДП се провел разпит
на ищеца. Иззетата от него кръв била изпратена за изследване в специализирана лаборатория
при ВМА - МБАЛ – Варна. Понеже изследването се забавило, ищецът двукратно подавал
молби за приоритетното му извършване, тъй като свидетелството му за управление е отнето,
а му е необходимо във връзка с работата му и необходимостта да се придвижва във връзка с
лични и семейни въпроси. От страна на разследващия по досъдебното производство било
изпратено запитване до ВМА – МБАЛ – Варна, от където на 03.10.2019 г. постъпил отговор,
че приоритетно изготвяне на експертизата е невъзможно. В последствие, с писмо от
21.11.2019 г. от лечебното заведение било отговорено, че по обективни причини
капацитетът на лабораторията е значително надхвърлен и изготвянето на експертизите се
извършва със закъснение. На 02.04.2020 бил съставен протокол за изготвена съдебна
химикотоксилогична експертиза, съгласно който в предоставената за изследване кръв на
ищеца не са открити наркотични вещества. Предвид това, с постановление от 09.04.2020 г.
на прокурор при РП – Шумен ДП № 190/2019 г. било прекратено на основание чл.24, ал.1,
т.1, пр.1 от НПК, поради това, че деянието не е извършено. По ДП ищецът не е бил
привлечен в качеството на обвиняем, не е бил разпитван в това качество и спрямо него не е
била вземана мярка за неотклонение.
С решение № 58/10.10.2019 г. по НОХД № 248/2019 г. ищецът бил признат за
виновен в това, че на 19.08.2019 г., около 20.10. часа, на ул. , гр. Н.П. управлявал МПС - л.а.
„ Мерцедес С 180 “, рег. № * в рамките на срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка „ Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
4
отговорността, но не повече от 18 месеца „, наложена със заповед № 19-0869-
000223/21.02.2019 г. , издадена от сектор ПП на ОД на МВР – Шумен – престъпление по
чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева,
платена от лицето на 05.11.2019 г..
От представените по делото трудов договор, справка за уведомления по чл.62, ал.2
от КТ и трудова книжка, както и от показанията на свид. Р.Б. Р. / баща на ищеца / се
установява, че към 16.02.2019 г. ищецът е работил по трудов договор в *, който е бил
прекратен на 04.06.2019 г. на основание чл.71, ал.1 от КТ – поради изтичане срока за
изпитване. На 01.07.2019 г. ищецът започнал работа по трудово правоотношение в **, на
длъжност обслужващ бензиностанция, с място на работа гр. Ш.. Тъй като СУМПС на ищеца
било отнето, той бил транспортиран в продължение на три месеца от гр. Н.П. до работното
си място в гр. Ш. и обратно от баща си, с личния му автомобил.
Бащата на ищеца – свид. Р. заявява, че заминал да работи по морето като готвач.
Ищецът също имал желание да отиде с него, защото търсели шофьор, но не могъл, тъй като
бил лишен от СУМПС, като пропуснал възможността да получава заплата в размер на
1 300.00 лева и безплатна храна. Наложило се да напусне и досегашната си работа в **, тъй
като нямало кой да го кара до там. След като свидетелят вече работел на морето, бабата на
ищеца му се обадила да й занесе продукти и лекарства и понеже нямало кой да й ги достави,
нито обществен транспорт до селото в което живее, последният тръгнал с личния си
автомобил въпреки, че нямал СУМПС, при което бил спрян от полицаите и му била
наложена глоба в размер на 1 000.00 лева. След това продал наследствената си нива, за да
може да плати глобата. След инцидента на 16.02.2019 г. ищецът се чувствал унизен от факта,
че му били поставени белезници при задържането, силно изнервен от това, че са му отнели
СУМПС несправедливо и онеправдан от това, че е обвинен в нещо, което не отговаря на
истината.
От приложената медицинска документация, заключението на вещите лица по
допусната комплексна съдебно медицинска психиатрична и психологична експертиза и
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че преди около 10 години
ищецът постъпил за лечение в ДПБ - Царев брод поради промяна в поведението. В
стационарни условия било уточнено, че страда от параноидна шизофрения и му било
предписано лечение, от което бил отчетен много добър ефект. Тъй като ищецът самоволно
прекъснал приема на поддържаща терапия, последвали още две хоспитализации през 2008 г.
и 2009 г.. След последното му изписване болният приема редовно поддържащата терапия
под контрола на лекуващия психиатър и е в пълноценна медикаментозна ремисия. Не
употребява наркотици, а алкохол изключително рядко и в малки количества, тъй като са
противопоказани за лекарствата, които приема. Няма противопоказания да управлява МПС,
а приеманият от него атипичен антипсихотик – Арипипразол, 15 мг дневно не оказва
сериозно въздействие върху възможността му за шофиране. С оглед възрастта му и по-
ниската му стресоустойчивост, водените срещу ищеца административно и досъдебно
5
производство, по повод описания по-горе инцидент са били възприети като висок стресор.
Преживяното на 16.02.2019 г. е предизвикало у лицето субективен дистрес с неголяма
интензивност, предвид миналия му опит, свързан с нарушения на ЗДвП.. Задържането му в
РУ и воденото срещу него ДП са довели до преживявания от негативния регистър –
недоволство, раздразнителност, гняв, притеснения и унижение. Същите не са причинили
обостряне на водещото психично заболяване и нарушения в адаптацията.
Освидетелстваният е останал социално активен, продължавайки да работи и търсейки
възможности за нова трудова реализация. Към момента функционирането му в социума е
адекватно на функционирането му преди събитието и без признаци за адаптационни
нарушения. Техническото средство, посредством което е установено наличие на наркотични
вещества в кръвта на ищеца е силно чувствително към специфични въздействия, напр.
храна, лекарства, енергийни и кофеинови напитки, условия на външната среда, като не е
възможно да се установи с категоричност от какво и по какъв начин са били повлияни
отчетените от него резултати.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Възникването отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило наказателното
преследване. Отговорността е гаранционна и не се влияе от това чрез кои правозащитни
органи Държавата е действала. Последното има значение единствено за процесуалната
легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение.
Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в
качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален
субституент на Държавата, чиято отговорност е безвиновна. Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г.
по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, прокурорът е държавен орган, който проверява
съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията,
има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство,
събрани ли са доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина,
подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. Когато ищецът е бил оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение, цялото предприето срещу него наказателно
преследване е неправомерно, включително задържането му, дори то да не е било отменено
като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи е налице
деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение. Въз
основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата приемат, че
отговорността на Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени от момента
на привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за невиновен, респ.
до прекратяване на воденото срещу него производството на някое от посочените в закона
основания. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите
на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им
правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на
престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в
6
задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от
разследващите органи и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите органи
и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и
поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не.
Употребеният в ЗОДОВ израз „ обвинение в извършване на престъпление „ трябва да се
тълкува по-специално за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно
процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено
лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ / предишна т.2 в редакцията
на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ в ДВ бр.17/2009 г. /. Лицето, срещу което е образувано наказателно
производство търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.
Според изричните разпоредби на чл.4 и чл.5 от ЗОДОВ, държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Ищецът по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дължи
да установи при условията на пълно и главно доказване вида и размера на претърпените от
него вреди и, че те са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно
преследване, за което е бил оправдан или по отношение на което производството е било
прекратено на посочените в закона основания.
Според трайната практика на ВКС, в понятието неимуществени вреди се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в
определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от
ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка
на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна
връзка с незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на
обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на
процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участие на лицето
процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед
на личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие
и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното
му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства
7
за всеки отделен случай. Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство.
Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания
от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния си начин на
живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено
и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности на личността, както и
социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, или други специфични
увреждания, с оглед на конкретни обстоятелства, те трябва да бъдат изрично посочени в
исковата молба, за да станат част от предмета на иска и ответникът да има възможност да
отговори, а съдът – да събере доказателства. Справедливостта, като критерии за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи
още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че осъждането само по себе си има ефект на репарация. Размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В случаите на
незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се
определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил
оправдан. Изпитаният от лицето психически, емоционален и физически дискомфорт е във
връзка с всички обвинения, дори и ако не са повдигнати в едно, а по няколко дела.
В настоящия случай се установи, че срещу ищеца е било образувано ДП за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което е продължило повече от една година
и е приключило с постановление на прокурор при ШРП за прекратяването му на основание
чл.24, ал.1, т.1, предл.1 от НПК, поради това, че деянието не е извършено. Във връзка с
установяване на деянието, от органите на ОД на МВР и Прокуратурата спрямо ищеца са
били извършени обиск, претърсване на управлявания от него автомобил, вземане на кръвна
проба и предоставянето й за изследване с цел установяване на соченото престъпление и
разпит, т.е. безспорно същият е бил подложен на наказателно преследване и обвинен в
извършването на престъпление в по-широкия смисъл на думата „ обвинение „, макар и да не
са осъществени процесуалните действия и предпоставки за финализиране на процедурата по
повдигане на такова.
Наведените факти налагат извод, че чрез своите органи ответниците са осъществили
срещу ищеца наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер, с
правна квалификация чл.343б, ал.3 от НК, което е приключило с постановление за
8
прекратяване на ДП, поради това, че деянието не е извършено. Воденото срещу ищеца
наказателно производство в досъдебна фаза е продължило повече от една година, през която
лицето е било лишено от СУМПС.
В съответствие с горното, настоящата инстанция приема, че са налице визираните в
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ основания за ангажиране отговорността на Държавата за причинени
на ищеца вреди от осъщественото срещу него наказателно преследване за деяние, което не е
било извършено.
По отношение претърпените от ищеца неимуществени вреди се установи, че същият
е изпитал негативни психични изживявания и емоции, като предвид възрастта му и по-
ниската му стресоустойчивост, водените срещу него административно и досъдебно
производство са били възприети като висок стресор. Самият инцидент на 16.02.2019 г. е
предизвикал у лицето субективен дистрес с неголям интензитет, но последвалите събития, а
именно задържането му в РУ и воденото срещу него ДП са довели до по-интензивни
преживявания от негативния регистър, а именно: чувствал се е унизен от задържането му и
поставянето на белезници; разгневен и изнервен от това, че е несправедливо обвинен и
лишен от СУМПС; недоволен от това, че са засегнати честта и достойнство му и нарушени
моралните му и етични принципи; притеснен и несигурен от факта, че поради лишаването
му от СУМПС за продължителен период е възпрепятстван да води обичайния си начин на
живот, да бъде пълноценен, независим и полезен, и да се справя адекватно в ежедневието
във връзка с придвижването му до работното място, изпълнението на личните му и
служебни ангажименти и социалната му реализация, включая свързаната с правото му да
престира труд. Всички тези изживявания са се реализирали при наличие на утежнено
психично състояние на ищеца, поради заболяването му параноидна шизофрения и макар да
не са довели до влошаването му са се насложили, предизвиквайки допълнителен
дискомфорт. По повод на сочените емоционални и психични преживявания, съдът намира,
че в пряка и непосредствена причинна връзка с осъщественото срещу ищеца наказателно
преследване се намират само тези свързани с повдигнатото му обвинение и лишаването му
от СУМПС през времето докато е било висящо ДП. В причинно следствена връзка с
наказателното преследване не се намират изживяванията на лицето, предизвикани от
задържането му за срок от 10 часа и самото налагане на ПАМ. Тези действия са
осъществени в рамките на самостоятелно административно производство, стоящо извън
обхвата на досъдебното производство и не са част от дейността на правозащитните органи,
очертана в разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Освен това, според посоченото в
закона, ищецът би имал право да претендира вреди от незаконното му задържане и
наложената принудителна административна мярка само в хипотезата, в която те са отменени
по съответния ред, каквато в случая не е налице, с оглед на което липсват предпоставки за
квалифициране на претенцията му като такава по чл.2, ал.3, т.1, респ. т.4 от ЗОДОВ.
Досежно размера на дължимото от ответниците обезщетение за претърпените от
ищеца вреди, съдът счита, че то следва да обхваща само вредите, които са пряка и
непосредствена последица от воденото ДП, като бе посочено по-горе. В тази връзка
9
съобрази, че предвид възрастта и здравословното състояние на ищеца, начина му на живот и
трудовата му и социална активност, изживеният от него психичен и емоционален
дискомфорт от несправедливо повдигнатото му обвинение и лишаването му от
възможността да управлява МПС, поради отнето СУ излизат извън обхвата на обичайните;
че срокът, в който са продължили визираните негативни изживявания е продължил повече
от една година и, че последствията от воденото наказателно преследване са се отразили
негативно и по отношение бъдещото функциониране на увредения, като са го препятствали
да полага труд за известен период от време и са допринесли за осъществяването на друго
противоправно деяние, а именно управление на МПС без СУ, което макар и да е причинено
по вина на ищеца, има за основание оправдан от житейска и морална гледна точка мотив, а
именно да помогне на свой близък в нужда. Съдът взе предвид също така вида и тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на ищеца и извършените в хода на
досъдебното производство процесуални действия, които не се отличават с особена тежест,
както и факта, че обвинението не е получило отзвук в обществото и не е накърнило доброто
име на лицето.
Предвид горното, установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и
икономическите условия в страната към момента на увреждането, преценява, че дължимото
се на ищеца обезщетение за посочените вреди възлиза на 2 000.00 лева и същото се дължи
солидарно от двамата ответници.
Що се касае до възражението на ответниците, че забавянето на ДП е било по
обективна причина, а именно невъзможност на лабораторията във ВМА – МБАЛ – Варна да
изготви своевременно теста за наркотици, съдът счита, че е неоснователно, тъй като
лабораторното изследване е било възложено от органи на ответниците в рамките на ДП и
единствено тяхно задължение е било да обезпечат своевременното му извършване от същата
или друга лаборатория, съответно тяхна е отговорността за забавяне на резултата,
независимо от факта дали това се дължи на обективни причини или на вина на изпълнителя,
който принцип е заложен и в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
Относно възражението, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са били
причинени до известна степен и от воденото срещу него наказателно производство,
приключило с окончателен съдебен акт по НОХД № 248/2019 г. по описа на НПРС, намира,
че е изцяло недоказано, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
заключението по допусната съдебна експертиза се установява, че посочените по-горе
негативни изживявания на лицето са били единствено и само във връзка с повдигнатото му
обвинение по ДП № 190/2019 г. по описа РУ – Шумен.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи достига до извод, че
предявения от ищеца иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е изцяло основателен и следва да се
уважи.
Предвид горното и доколкото крайните изводи на първоинстанционния съд съвпадат
с тези на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да се потвърди.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/13.01.2022 г. по гр.д. № 1209/2020 г. по описа
на Районен съд – Нови пазар, в ЧАСТТА, в която Прокуратура на РБ и ОД на МВР – Шумен
са осъдени да заплатят солидарно на С.Р. Р., ЕГН ********** сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вследствие неоснователно воденото срещу него ДП № 190/2019 г. по
описа на РУ – Шумен и в ЧАСТТА, в която Прокуратура на РБ и ОД на МВР – Шумен са
осъдени да заплатят на С.Р. Р. деловодни разноски в размер на 80.90 лева, както и сумата от
1 110.00 лева по сметка на НПРС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11