№49
гр.Силистра, 21.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренски
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. АНА
АВРАМОВА
2. ВЛАДИМИР Д.
при секретаря
Данаила Георгиева, с участието на прокурора Свилен Тодоров, като разгледа
докладваното от съдия Аврамова ЧНД №57/2018г. по описа на СсОС, вземайки
предвид данните по делото и на основание чл.32, във връзка с чл.16, ал.7, т.1
от ЗПИИРКОРНФС , СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Наказателна
присъда № 12 от 03.03.2017г., в сила от
18.03.2017г., по дело № 96-236476-16, постановена от Районен съд Оверейсел,
Зволе, Нидерландия, с която на
българския гражданин Й.Д.И., ЕГН **********, е наложена финансова санкция от
1271лева, представляваща равностойността на наложената парична глоба в общ
размер от 650 евро, за извършване
на нарушение по чл.8, 176 от Закон за
движение по пътищата 1944 и по чл.23,24,24с, 91 от НК, И Я ИЗПРАЩА НА НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението
може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като
обжалването не спира изпълнението му.
ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно Окръжен съд за предприетите
действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на решението.
Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно
на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
МОТИВИ
КЪМ
РЕШЕНИЕ № /21.02.2018г.
по
ЧНД№57/2018г.
по
описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Централно инкасаторско
бюро към Министерство правосъдието, Нидерландия, обективирано в Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, за признаване и изпълнение на Устна присъда №12 от
03.03.2017г., дело 96-236476-16,
в сила от 18.03.2017г., постановена от Районен
съд Оверейсел, Зволе, Нидерландия, с
която на българския гражданин Й.Д.И., е
наложена финансова санкция в размер от 650 евро, за извършване на нарушение по
по чл.8, 176 от Закон за движение по пътищата 1944 и по чл.23,24,24с, 91 от НК.
Прокурорът
в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли
същото да бъде уважено.
Засегнатото
лице, нередовно призовано, не се явява.
Назначеният,
на основание чл.16 ал.3 ЗПИИРКОРНФС служебен
защитник, аргументира мнение за основателност на искането.
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен съдебен орган в Нидерландия, като засегнатото лице е имало
възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено
условието на чл. 3, ал.1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че на 18.11.2016г., в Marienheem, И.
е управлявал моторно превозно средство със съдържание на алкохол в дъха
440 мг/л.
Касае
се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично
посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30,
ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква.
Налице
е условието лицето, срещу което е
постановено решението да има местоживеене на територията на Република България.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно
с това, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение
на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение
според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството
не е било писмено.
Лицето
не се е явило на съдебният процес, вследствие на който е постановено решението,
но е било призовано лично на 18.11.2016г. и по този начин е било уведомено за
определената дата и час на процеса, както и за възможността за постановяване на
такова решение, ако не се яви.
Удостоверението
изрично съдържа информация по чл.35 т.10 б.“а“ ЗПИИРКОРНФС, следователно и в
този случай не е налице основание за отказ от изпълнение на решението.
Финансовата
санкция е в размер от 650 евро, не е налице и условието по чл. 35, т. 6 от
закона, тъй като стойността й е по-голяма от 70 евро.
Възстановяване
на разноски в производството не се претендират.
Въз
основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на
постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на
1271 лева.
Давностният
срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на 01.03.2025г., според
националния закон на издаващата държава.
Въз
основа на гореизложеното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване,
изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган –Наказателна
присъда № 12 от 03.03.2017г., по дело №
96-236476-16, в сила от 18.03.2017г.,
постановена от Районен съд Оверейсел, Зволе, Нидерландия, с която на българския гражданин Й.Д.И., ЕГН **********,
е наложена финансова санкция от 1271 лева, представляваща равностойността на
наложената парична глоба в общ размер от
650 евро, за извършване на
нарушение по чл.8, 176 от Закон за движение по пътищата 1944 и по
чл.23,24,24с, 91 от НК, и постанови
изпращането на акта, на НАП, за незабавно изпълнение.
Приходите
от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено
е уведомление за решението на съда да се изпрати на издаващия орган и на
Министъра на правосъдието.
Водим
от тези съображения, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.