№ 41841
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110158153 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е по исковата молба на М. И. Г. с ЕГН **********, с адрес
в гр. София, жк **** чрез адв. К. с адрес за книжа гр. София, **** спрямо Български
институт по метрология към Министерство на икономиката, ЕИК *********, със седалище
в гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ 52Б, представлявано от П.Ив, чрез адв. П-С с адрес за
книжа ул.***
Ищцата твърди, че страните са в трудово-правни отношения на основание ТД с №
16/04.08.2020 г., по който изпълнявала длъжността ‚чистач“, за която по длъжностната
характеристика е със задължение да почиства и поддържа хигиената в сградите/ частите от
сгради и прилежащите околни терени, които се ползват от БИМ в гр. София и регионалните
отдели на ГД МИУ и ГД НЦМ. Твърди се, че е била с фиксирано работно време, а именно:
осем часа дневно, 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица (от понеделник до петък
включително) с работно време от 8.00 ч. до 16.30 ч.
Излага се, че на 03.07.2023г., в 8.30 ч., при изпълнение на трудовите си задължения
М. при почистването на кабинет № 220 на ет. 2 в БИМ на бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 52Б,
гр. София, е претърпяла злополука, а именно - подхлъзва се на пода, с покритие от ламинат
и пада върху него от собствен ръст. Излага се, че в резултат на това падане е получила
счупване на фибулата на лява глезенна става като след падането си е потърсила помощ от
колеги на етажа. Откарана е от шофьора на директора в Спешното отделение при
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Анна“ - АД - София
(Окръжна болница), където се установява, че е с оток от външната страна на глезена,
болезнен при палпация. Направена й била и рентгенова снимка, от която се установило, че е
с наличие на фрактури в долния край на фибулата, поради което временно в периода преди
операцията и е поставена гипсова отливка на счупения крак.
Излага се, че е с операция впоследствие, като на левия й крак е направено
репониране и фиксиране на фрактурата с 1-3 тубуларна плака и винтове. Сочи се, че е била
изписана от болницата на 09.07.2023г. с указания за дома;но лечение. Твърди се, че и към
момента на сезиране на съда М. може да стои основно в легнало положение, поради
подутина в крака, а при изправяне оттокът става значителен и кракът посинява. Излага се, че
ищцата е в невъзможност да помръдне нито крака си, нито пръстите на този крак, което й
причинява непоносими болки, за които взема болкоуспокояващи лекарства през целия
период. Излага се и че към датата на сезиране на съда ищцата продължава да е в отпуск
1
поради временна нетрудоспособност.
Твърди се още, че случилото се е било признато за трудова злополука по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 33284/07.07.2023 г. на НОИ по искане на работодателя
с вх. № 5101-21-595/06.07.2023 г.
Навежда се още, че преди случилото се от юли месец на 2023г. ищцата е била в
активна и работоспособна възраст – на 68 години, която живеела сама и се е грижила
изцяло самостоятелно за себе си. Била е в добра физическо състояние и въпреки
пенсионната си възраст е работила при ответника ежедневно по 8 часа на ден. С полагането
на този труд и като песионер се излага, че е била полезна и на себе си, и на работодателя, и
на децата и внуците си. Вследствие на травмата обаче М. Г. се излага, че търпи затруднения,
неприятни усещания, болки, страдания и неудобство в ежедневието си. Излага се, че преди
случилото се е била жизнена и много подвижна жена, но след инцидента животът и се е
променил драстично - извършването на елементарни навици и дейности от битов и хигиенен
характер са затруднени до степен на невъзможност, а в продължение на почти два месеца
след инцидента не е могла нито да си сготви нещо за ядене, нито да отиде самостоятелно до
тоалетната, нито да се преоблече или изкъпе сама. Излага се, че не е ясно състоянието й и за
в бъдеще. Отделно се навеждат и страдания от престоя й в болницата, а впоследствие и на
легло у дома, което продължавало и към датата на сезиране на съда д период до зарастване
на глезена и възможността отново да стъпва на крака си, както и страдания от
подължителни и постоянни по интензитет физически болки, страдания, чувство на
обреченост и безпомощност. Отделно от това - поради залежаването и обездвижването по
тялото и вече са се появили схващания, а промяна е настъпила и в психическото й състояние
– затруднения със съня, чувство на страх от движение, състояния на нервност и сприхавост,
и най-вече притеснение за бъдещето й в случай, че не успее да проходи отново с наранения
крак, както и препоръки на лекарите, че ако има бъдеща работа то тази работа не трябва да
бъде свързана с много движение или стоене права през по-продължителен период от време.
Излага се още, че и към момента на сезиране на съда М. все още е нетрудоспособна, а
й предстои и втора операция на глезена, рехабилитация и физиотерапия. Излага се още, че
всички опити да стъпва на крака си макар и за минути, са съпроводени с болки и
невъзможност да отпусне товара на тялото си на него и продължава да изпитва рязка болка
при допира на крака с крачол на панталон, а поставянето на чорап е болезнено и направо
невъзможно предвид болката, която изпитва при допира на крака с друго тяло. Въпреки
извършената операция и назначените й терапии, тя и до датата на подаване на исковата
молба продължава да изпитва силни болки в областта на счупването, а с глезена си като
цяло не може да извършва елементарни движения, която билка може би ще изпитва докато е
жива.
Освен физическите болки е изживяван и психологически шок, а налични са и
депресивни изживявания, депресивно и/или хиподепресивно настроение, безпокойство за
настоящето и бъдещето, чувство за невъзможност за справяне със ситуациите и планиране
на бъдещето. Излага се, че са нарушени ежедневните и рутинни дейности и психическия
баланс и равновесие за дълъг период от време и се е променил значително начина й на
живот, режима, ритъма на ежедневието, стереотипите и нагласите и. Отделно от това се
навежда, че вследствие на трайното обездвижване, социалните и контакти са занижени и
ограничени, невъзможно е осъществяването на трудова дейност, от която да бъдат
реализирани доходи, а пенсията й е минимална. Появили са се притеснения за това как ще се
справя и след започване на новата учебна година тъй като се твърди, че всъщност грижите
за нея са поети от внучка й, която е ученик. Твърди се още и че през целия период след
травмата М. се е затворила в себе си, отслабнала е, не общува с никого освен с най-близките
си, дистанцирала се е от приятелите си и изобщо не е човекът, който е била преди
настъпване на злополуката и най-сетне се сочи, че е претърпяла психически срив и с оглед
2
прекратеното с ответника трудовото и правоотношение месец след злополуката - считано от
04.08.2023 г.
Навежда се, че във връзка с лечението са били направени и разходи за
хирургични/оперативни интервенции, медицински изделия, лекарствени продукти,
рехабилитация/физиотерапия, които доверителката ми определя в размер на 3000 лева. И
при горното се търси решение на съда, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата М. сума в общ размер от 27 155 лева като частичен иск от обща сума в размер на 29
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди – имуществени и
неимуществени такива вследствие на случилата се 03.07.2023 г. трудова злополука, както
следва: сума в размер на 25 500 лв. - частичен иск от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените на ищцата неимуществени вреди - физически болки,
страдания, неудобства и стрес ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от датата на
трудовата злополука - 03.07.2023 г. до окончателното плащане и законната лихва за забава
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.08.2023г. до
окончателното и изплащане, както и 1655 лв. - частичен иск от 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди за направени от нея разноски за
лечение ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 31.08.2023г до окончателното и изплащане. Претендират се разноски и се
ангажират доказателства.
В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който се оспорват
заявените претенции. Не се спори по наличието на ТП през исковия период, както и по
възникване на твърдяното увреждане, но се излага, че случилото се поради проявена от
страна на М. груба небрежност, а именно същата при изпълнение на възложените й задачи е
използвала неподходящо облекло и обувки. Навежда се, че почистването не се е
осъществило съобразно формалната житейска логика от вътрешната част към външната.
Така се е наложило М. да стъпва върху почистваното място при излизане от помещението,
което е довело до подхлъзване върху мократа повърхност и до падането й и счупване на
глезена. С тези твърдения се навежда съпрчиняване от 90 %. От така евентуално
определената сума по възражения на ответната страна следва да се приспаднат и сумите,
които тя е получила като обезщетение от НОИ на основание чл.200, ал.3 от КТ. Като се
ангажират доказателства се желае решение в този смисъл и се претендират разноски.
Искът е с правно основание по чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
като изцяло в тежест на ищцата е да установи валиден ТД с ответника през исковия период
– за което няма спор, както и всички елементи на трудовата злополука – увреждане при или
по повод на полагане на труд, вида на увреждането, вреди за работника, причинно –
следствена връзка между събитието и вредите, вида на тези вреди и най-сетне разпореждане
на НОИ за признаване или не на твърдяното увреждане като трудова злополука, като за
последното няма спор, както и за всички обстоятелства без вида и интензитета на
неимуществените вреди.
Ответникът има право на всякакви погасяващи правото на ищеца възражения като в
негова тежест е да установи наведеното самонараняване.
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като доказателства
следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и отговора документи.
Искането на страните за събиране на гласни доказателства е относимо и следва да
бъде допуснато – трима за ищеца за посочените в исковата молба обстоятелства и двама за
ответника като и петимата са при режим на довеждане.
Искането за допускане на съдебно – медицинска експертиза е относимо и допустимо
и следва да бъде уважено.
Искането по чл.186 от ГПК и на двете страни е нужно и следва да бъде уважено.
3
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.02.2024г.
от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за доброволно
уреждане на спора.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ДОПУСКА при режим на довеждане за разпит трима свидетели на ищцата и двама
на ответника за насроченото за 20.02.2024г. съдебно заседание с указание за последиците по
чл.158 от ГПК.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно- медицинска експертиза със задачи,
формулирани от ищцата като ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – д-р специалист травматолог – Б. П.
Б. – Клиника „СофияМед“, който да се уведоми за възложената му задача. Указва на
експерта, че заключението ще се изпълни при възнаграждение от бюджета на съда при
размер от 400 лева.
На основание чл.186 от ГПК да се изискат от НОИ всички документи, находящи се в
преписка, образувана във връзка с трудова злополука от 03.07.2023 г. с М. И. Г. ЕГН
**********, призната за такава от НОИ с Разпореждане № 33284/07.07.2023 г. вкл. и
документи за платени обезщетения на ищцата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел.
адрес: spogodbi@src-bg.org .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена
тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4