№ 221
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110100144 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.01.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Биляна Кирилова
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 144 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. Н., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „................, против Л. Г. П., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.
София, ж.к. „.................., Национална съдийска комисия по волейбол към ................, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 100 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане честта и
достойнството на ищеца в резултат на изявления на ответника, обективирани в изготвен
доклад на 21.11.2022 г. от ответника в качеството му на секретар на Националната съдийска
комисия по волейбол доклад на 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 03.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е бивш професионален състезател по волейбол, а в момента е
треньор по волейбол във Волейболен клуб „..........“, като притежава образователна степен и
квалификация след завършване на висшето си образование в Националната спортна
академия. Твърди, че служебните му задължения се изразяват във водене на тренировъчния
процес и подготовка на деца от различни възрастови групи за участието им в наионални
първенства, организирани от Българската федерация по волейбол /БФВ/. Също така твърди,
че ответникът е председател на ВК „..........“, като заема и длъжността Секретар на
Националната съдийска комисия по волейбол. Сочи, че познава ответника от залите, където
се провеждат различни мачове. Излага твърдения, че на 21.11.2022 г. ответникът изготвил
доклад към Дисциплинарната комисия към БФВ, в който се съдържали твърдения за прояви
на ищеца, които твърдения били неверни. Съдържали се твърдения за активни прояви на
ищеца като неправомерно поведение, съпътствани с негативни оценки за личността на
ищеца. В доклада било отразено, че ищецът отказвал да заплати полагащия се хонорар на г-
н Крумов, след което го изгонил с псувни и грубо поведение. Сочи, че е един от многото
треньори в клуба и друго лице отговаря за изплащане на възнагражеднията. В доклада било
посочено, че ищецът е използвал груби и нецензурни думи по отношение на съдията Калоян
Крумов. В доклада било направено заключение за създавани от ищеца проблеми на
членовете на НСКВ, посредством неоснователни обиди, грубо държане и отправяне на
заплахи. Излага твърдения, че докладът и последващата кореспонденция му били
предоставени от председателя на Управителния съвет на ВК „..........“. Изложеното от
ответника в доклада клеветяло ищеца, приписвали му се позорни обстоятелства и
неправомерно поведение, като клеветническите твърдения били свързани и с длъжността на
ищеца като треньор по волейбол. С изготвения доклад по отношение на ищеца било
извършено непозволено увреждане, което засягало честта и достойнството му. Ищецът
твърди, че изпитвал неудобство пред колегите и децата в клуба, избягвал контакти със съдии
и треньори от други клубове. Изготвеният доклад станал достояние на широк кръг от лица.
2
Твърди, че се чувствал унизен от от разпространените в професионалните среди неверни и
позорящи го изявления. Ищецът спрял да посещава спортни мероприятия извън тези, в
които участието му било задължително, избягвал контакти с колегите си, изпитвал
напрежение при лични контакти с децата и техните родители. Излага подробни
съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявената искова претенция, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответника Л. Г. П., с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва
частично изложените твръдения в остоятелствената част на исковата молба. Не спори, че
ищецът е ангажиран с тренировъчния процес и с органите и длъжностните лица от
федерацията. Твърди, че заема длъжността „Секретар на Националната съдийска комисия по
волейбол“ към БФВ, като във връзка със служебните си задължения бил информиран от
други членове на съдийската колегия за систематични прояви на грубо отношение,
граничещо с незачитане на човешкото достойнство и неспазване на професионалната етика
от страна на ищеца. Също така твърди, че срещу ищеца постъпвали сигнали в
Дисциплинарната комисия към БФВ. Не оспорва, че на 21.11.2022 г. ответникът в качеството
си на секретар на НСКВ е изготвил доклад към Дисциплинарната комисия към БФВ, в който
е описал нарушенията на ищеца по време на проведена състезателна проява на ВК „..........“
на 19.11.2022 г. Твърди, че описаното в доклада отговаряло на истината, като преди
изготвяне на доклада ищецът бил запознат с постъпилите срещу него оплаквания. Оспорва
твърдението на ищеца за наличие на конфликти със съдийската колегия, като сочи, че
нееднократно ищецът си позволявал арогантно поведение и унизително отношение към
членове на съдийската колегия. За поведението си ищецът бил наказван с глоби, лишаване
от треньорски права и участия в срещи. С ищеца били провеждани разговори, в които бил
приканван да проявява толерантност и уважение към съдийския състав. Сочи, че е изпълнил
служебното си задължение при изготвяне на доклада. Позовава се на Дисциплинарния
правилник на БФВ. Навежда твърдения, че ищецът има задължение да плаща съдийските
възнаграждения, което правомощие му е делегирано от председателя на управителния съвет
на ВК „..........“, който е баща на ищеца. Моли съда да отхвърли иска, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявената искова претенция, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да
отхвърли иска, претендира направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
3
следното:
От представения заверен препис от доклад от Любомер П., в качеството му на
секретар на НСКВ, относно дисциплинарни прояви на Д. Н. от ВК „..........“, от 21.11.2022 г.,
се установява, че ответникът е изготвил доклад във връзка с поведението на ищеца в
качеството му на председател на ВК „..........“ по повод среща № 24 от Държавната
първенство за момчета под 16 години между отборите на ВК „..........“ и ВК „Славия“,
проведена на 19.11.2022 г. спрямо съдията на срещата. С Решение № 16 от 23.11.2022 г. на
дисциплинарна комисия при БФВ е прието, че е налице дисциплинарно нарушение и на
председателя на ВК „..........“ е била наложена глоба, а ВК „..........“ е бил лишен от права за
домакинство от 3 срещи. С Решение № 16-1 от 28.11.2022 г. на дисциплинарна комисия при
БФВ е отменено Решение № 16 от 23.11.2022 г. и е наложена глоба в по-нисък размер. От
приложения заверен препис от жалба се установява, че такава е била подадена от ищеца
срещу поставоненото решение на дисциплинарна комисия при БФВ.
От представения заверен препис от Заповед № 23 от 13.10.2022 г. на председателя на
ВК „..........“ се установява, че със същата е разпоредено разплащанията със съдийските
състави от името и за сметка на ВК „..........“ да се извършват от Станислав Г., за която
заповед последният е бил уведомен на 14.10.2022 г.
Като доказателство по делото е приета постъпила преписка във връзка с изготвен
доклад на 22.11.2022 г. от Л. Г. П., от която се установява, че с Протокол – Решение № 1 от
31.01.2023 г. на Апелативната комисия към БФВ е отменено Решение № 16-1 от 28.11.2022 г.
на дисциплинарна комисия при БФВ и е отправена препоръка кам УС на БФВ за изготвяне и
приемане на промени в Наредбата за провеждане на държавни първенства за подрастващи с
оглед необходимостта да се гарантира и регламентира пълното получаване от страна на
съдиите на дължимите им възнаграждения, което решение е окончателно.
От представения заверен препис от Решение № 09 от 13.06.2023 г. на
Дисциплинарната комисия на БФВ се установява, че е приет извода от становището на
КПИКМД, че наложените от съдиите наказания са навременни, адекватни и изцяло
съобразени с правилата на играта, както и че няма извършено дисциплинарно нарушение и е
оставила жалбата на ВК „..........“ без разглеждане.
От приетия като доказателство заверен препис от Решение № 12 от 08.03.2021 г. на
Дисциплинарната комисия към БФВ се установява, че на 27.02.2021 г. в спортна зала
„Христо Ботев“, гр. София,непосредствено след края на среща № 46 от НВЛ Висша лига, ВК
град – ВК „..........“, помощник-треньорът на ВК „..........“ Д. Н. е нарушил чл. 20, ал. 1, т. 10
във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 он Дисциплинарния правилник на БФВ, като е проявил
неспортсментско поведение към съдиите на срещата – Атанас Варбанов – първи съдия и
Стоян Барев – втори съдия, обръщайки се към тях с думите: „Искаш ли да видиш онази
топка, че беше вътре, и да се видите какви сте смешни международни съдии?“, „Такива като
вас вредят на волейбола!“, за което му е наложена наказание лишаване от треньорски права
за две срещи и глоба в размер на 200 лв.
4
От приетия като доказателство заверен препис от Протокол № 4 от 16.03.2020 г. на
Дисциплинарната комисия на БФВ се установява, че на основание чл. 29, ал. 2 от ДП на
БФВ е наложено наказание глоба на ВК „..........“, а на основание чл. 31, ал. 4 от ДП на БФВ е
наложено наказание неучастие в три срещи на президента на ВК „..........“, като ВК „..........“ е
задължен да заплати на съдиите полагащите им се възнаграждения в определен срок.
Като доказателство по делото е приета и Инструкция за записване на картони в
официалния протокол на волейболни срещи, както ипостъпилата по делото Легенда за
разчитане на наожените наказания на ищеца от проведен мач ВК ЦСКА – ВК „..........“ на
02.06.2023 г.
От разпита на свидетеля Петков се установява, че същият познава ищеца като
треньор на волейболин клуб „..........“ и следи състезателната дейност на клуба, като е
разбрал за предприетите действия срещу ищеца. Сочи, че е уронен престижа на човек, който
е отдаден на клуба. Имало е период, в който Д. не желаел да влиза в залата, а е водещ
треньор за всички възрастови групи. Съдът възприема показанията на свидетеля в
посочената част като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля Г. се установява, че познава страните, като с ищеца са колеги
във ВК „..........“, а ответникът познава от мачовете, като ответнък е шеф на съдийската
колегия на БФВ. Свидетелят е треньор във ВК „..........“. Установява, че му е било възложено
от ищеца да заплати хонорарите на съдиите на мачове на различни възрастови групи, като
хонорарите се заплащали след проведени срещи. Съдът възприема показанията на свидетеля
в посочената част като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля Крумов се установява, че познава ответника от 10 години,
като познава и ищеца. Също така установява, че през есента на 2022 г. е бил назначен като
първи ръководещ съдия на срещу между ВК „..........“ и ВК „Славия“. След края на срещата
отишли при ищеца, за да им бъдат заплатени хонорарите, на което ищецът отказал и
последвали обидни реплики. По време на мача ищецът бил санкциониран заради
нарушаване на правилника. Свидетелят установява, че ищецът има практика да обижда и
ругае, грубото и обидно отношение било спрямо всички съдии. Установява, че ответникът
приема оплаквания срещу треньори, като му е известно, че ищецът реагира с обидно и
агресивно поведение при разговор с ответника. Съдът възприема показанията на свидетеля в
посочената част като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетелката Б. се установява, че познава страните, участвала е в
срещи, при които ищецът е показвал агресивно поведение към съдиите, както по време на
срещите, така и след тях. Установява, че е присътвала на разговор, провел се между страните
по телефона, при който е бил включен високоговорителя, и при който ответникът е помолил
ищеца да заплати хонорар на съдия и го е уведомил за оплаквания на колеги. Ищецът се
държал арогантно и грубо. Свидетелката сочи, че подобно поведение ищецът е имал и към
нея по време на среща, като е наблюдавала подобно поведение от ищеца и към други колеги.
Многократно ищецът е получавал картони, бил е отстраняван от мачове, както и ищецъте
лицето, което заплаща хонорари след проведените срещи. Съдът възприема изцяло
5
показанията на свидетелката като кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни такива безспорно се
установява, че ищецът е треньор на ВК „..........“, ответникът е секретар на НСКВ и на
21.11.2022 г. ответникът в качеството си на секретар на НСКВ е изготвил доклад към
Дисциплинарната комисия към БФВ, в който е описал нарушенията на ищеца по време на
проведена състезателна проява на ВК „..........“ на 19.11.2022 г. Спори се относно
съответствие на отразеното в доклада с обективната истина, както и относно
основателността на претенцията.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съобразно с разпредЕ.та доказателствена тежест ищецът следва да установи
елементите от фактическия състав на деликта, а именно: извършени от ответника действия,
които са причинили вреди на ищеца, претърпени от ищеца вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилите събития и причинените вреди.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че на 21.11.2022 г. ответникът в качеството
си на секретар на НСКВ е изготвил доклад към Дисциплинарната комисия към БФВ в
изпълнение на възложените му задължения. Образуваното производство по повод на
извършените от ищеца действия е приключило с Решение № 1 от 31.01.2023 г. на
Апелативната комисия към БФВ, с което е отменено Решение № 16-1 от 28.11.2022 г. на
дисциплинарна комисия при БФВ и е отправена препоръка кам УС на БФВ за изготвяне и
приемане на промени в Наредбата за провеждане на държавни първенства за подрастващи с
оглед необходимостта да се гарантира и регламентира пълното получаване от страна на
съдиите на дължимите им възнаграждения. Извършените от ответника действия са били в
изпълнение на възложената му работа на секретар на НСКВ в резултат оплаквания от съдии
на волейболни мачове. От показанията на свидетелите Крумов и Б. се установява
невъздържаното поведение на ищеца не само по време на процесния мач, но и по време на
други мачове, в които е участвал. В тази насока са и събраните по делото писмени
доказателства. Следва да се посочи, че не може от собствето си неправомерно поведение да
черпиш блага. За съда се налага извод, че ищецът, съобразно с разпредЕ.та доказателствена
тежест не доказа по безспорен и несъмнен начин, че ответникът е действал извън
възложената му работа. Отделно от това взетото решение на дисциплинарна комисия при
БФВ, с което е наложена санкция, е било на колегиален орган и не е било взето еднолично
от ответника, а самото решение е подлежало на контрол и такъв е осъществен, като с
окончателното решение на Апелативната комисия към БФВ наложеното наказание е било
отменено и са били дадени предписания във връзка със заплащане на дължимите
възнаграждения на съдиите. Ето защо съдът намира, че ищецът не доказа извършване на
6
действия от страна на ответника, които да доведат до увреждането му.
В хода на делото ищецът не установи и вина на делинквента. По делото не бяха
събрани безспорни доказателства, установяващи умисъл, нито пък такива, установяващи
наличие втората форма на вината – небрежност. За съда се налага извод, че ответникът не е
действал виновно, за да бъде ангажирана отговорността му.
Предпоставка за уважаване на иска е кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на деликта, което не беше установено по безспорен начин пред
настоящата инстанция. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че предявената
искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед неоснователността на претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, съдът намира за неоснователна и претенцията за присъждане на лихва
за забава, считано от от предявяване на иска – 03.01.2023 г. до окончателното плащане на
сумата, поради което същата следва бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, с оглед изхода от спора, поради което и разноски в полза на
ищцата не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, поради което
в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на
850 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от Д. Д. Н., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „................, против Л. Г. П., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.
София, ж.к. „.................., Национална съдийска комисия по волейбол към ................, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 100 лв. /пет хиляди и сто лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане
честта и достойнството на ищеца в резултат на изявления на ответника, обективирани в
изготвен доклад на 21.11.2022 г. от ответника в качеството му на секретар на Националната
съдийска комисия по волейбол доклад на 21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 03.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Д. Д. Н., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................, ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Г. П., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „..................,
7
Национална съдийска комисия по волейбол към ................, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 850 лв. /осемстотин и петдсесет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8